Nella_gold

841 резултата

С аромат на канела...

Тази нощ и звездите заспаха...
В онзи кош от лозина,
който дядо ми беше направил,
за да спя щастлива,
в своето детство... ...
932 5

Кажи ми го...

Кажи ми го! Кажи ми го на глас -
не притискай в себе си това тръпчиво чувство,
със позабравения вкус и на лимон, и шоколад.
Извикай го силно! Дори и другите да чуят...
Кажи ми го! Кажи ми го на глас – ...
852 4

Почти като на сцена...

Часовникът въртеше без откат.
И нижеше минути по стрелките.
А вън светът бе само полумрак...
В снега топяха се следите...
Часовникът въртеше този час. ...
849 11

E...

И тази нощ луната
е цветно петно –
сякаш някой по нея
рисува със пръсти любов.
Озарена от тих благослов, ...
794 8

Може ли така

По дяволите! Може ли сега
във лодката река да нарисуваш?!
А във реката – вместо речната вода
любов към тебе да пътува?!
По дяволите! Можеш ли така? ...
987 16

...тихо след тебе

Не ме питай дали съм сънувала
бели нощи и приказни сънища.
Не ме питай... Цяла нощ съм будувала
в свойте мисли - за мен съществуваш ли?!
Не ме питай дали съм сънувала ...
919 15

Не ме питай

Не ме питай дали съм магьосница,
дай ми само повод да го направя.
Със замах ще прахосам живота си,
а нататък – по масло и мед ще е.
Не ме питай дали съм орисница – ...
896 12

Не ще заспя

И тази нощ не ще заспя –
притихнала във твоите обятия.
Ръцете ми, по-буйни от преди,
ще те откриват и ще те гадаят.
И тази нощ не ще заспя, ...
807 5

Сега

Ще се завръщам мълчешком
като есенен дъжд. А през
моето цветно стъкло –
заспиваше ли детето в мен?!
Уморено утро, а аз сънувах само. ...
720 5

И преваля нощта...

Премалява нощта,
неподвила е крак.
А над нея луната току
се облещи
из под снежен калпак. ...
872 10

Безименно...

Ти ли си... хапчето ми за сън?!
И късче луна, в моята стая?
Нищо, че пак заваля.
Запази ме вместо
голямата жълта луна. ...
790 9

Вишнева обич

Вишнев цвят ще завали
във очите ми и ще премежи
погледа, с онова закачливо,
(сякаш снежно),
пощипване по страните... ...
839 7

Нищо, че пак заваля

И когато, уморена от дългото скитане,
в свойте мисли при теб се поспра,
на разсъмване. Уморена съм,
и не питам дали съм желана, и искана.
Просто в твоето утро заспивам. Щастлива. ...
1.1K 16

Намислих си...

Ще се прескундя-
както казваше баба.
И ще застана наопаки,
вдъхновена от зимните повеи.
После ще спра да пиша, ...
823 11

...на себе си

Разбра ли ме?! И колко още
ще си човъркаме по раните?!
Седни. И приеми ме – не че вечна съм,
но може би ще ... оцелея.
Надвих страха си ли?! До него още ...
911 12

Но едва ли...

И вали... Цяла вечер, снегът във косите ми.
Побеляват, приятелю, бавно, съвсем.
А в очите все още припламват искрици.
И вали... Цяла вечер, дъждът във очите ми.
Ослепявам, приятелю, бавно, почти... ...
783 7

Позна ли ме

Позна ли ме?! Навярно ще се сетиш.
Не съм море, не съм дете на ветровете.
Не съм любяща, и не съм любима.
А само в огледалото ме има.
Позна ли ме?! Навярно си се сетил. ...
957 1 24

Почти...

Потръпват устните-
жадуваната сладост.
...Последната целувка на раздяла?!
А пръстите ти бавно се провират
под онзи непокорен кичур ...
783 3

Ще се превърна

Ще се превърна в миг от вечността,
тогава, когато
отново наддумам звездите...
В един, тъй мъничък,
кратък миг, ...
855 9

На екс

Келнер!
Я ела до масата!
Сипи ми от онова,
как му беше името?
Опс, отлежало шотландско, ...
946 16

Поисках...

Поисках да ти бъда стряха.
На къщата, която ще строиш.
Но там, под нея вече
и птиците гнезда не вият...
Поисках да ти бъда покрив. ...
1.1K 22

Как

Как да спра онзи порив сърдечен, кажи ми?
Как да спра онзи шеметен бяг на сърцето?!
Неочаквано дълга, но болезнено сладка
е горчивата тръпка, но... не мога без нея.
... Не мога без тебе. ...
811 10

Моето слънце...

Моето слънце, незнайно защо
всяка сутрин от запад се буди.
А луната седи и се чуди -
как така?! Толкова ли объркан света е?!
Моето слънце, незнайно и как, ...
893 9

* * *

Неее, сега ли?! Не ми се говори...
Нека вятърът прави това вместо мен.
Аз ще спра там, до първата пряка, на завет,
и ще бъда по–тиха, по–тиха от него дори.
Не сега! И недей ми задава въпроси. ...
777 15

Сега

Сега ще ме помолиш да си тръгна,
но ... винаги така ли бях желана?!
Дали след тази нощ, така мечтана,
завръщането после ще е ... бурно?!
Сега ще ми говориш за отминалото време. ...
674 8

Да говоря с тебе, Господи...

Поисках, Господи,
със теб да поговоря...
Поканих те дома, сега ще те гостя.
А после, Боже, в моя дом,
след вечеря ще те приютя. ...
805 7

Не съм добра...

Не съм добра, сега ли го разбираш?!
Събрала в себе си най-трудните минути.
Часовникът във мене атрофирал е,
а времето дори не ме подмина...
Не съм добра, сега ли го разбираш?! ...
734 6

Нямам име...

Нямам име...
Нищо и никаква.
Измислена като нещо средно
между залез и утро.
Дори не знам дали ...
819 8

Виден ден...

Рано е, утро е.
И мирише на студ.
Сняг покрил е земята.
Огън кладат.
Царевичаци пукат, ...
727 15

Да приспя листопада...

Тази нощ ще приспя листопада,
с тиха приказка в шеметен устрем.
Тази нощ нека светят звездите -
в светли мисли за утре.
Тази нощ ще рисувам луната - ...
2.2K 17

Бързам ли?!

„Толкова, толкова светли са нощите...”
И звъни тротоарът под моите стъпки.
Светлините горят в разноцветни витражи.
Дишам. Бързам ли?! Искам сама да успея...
Дървесата край мен - сякаш странни типажи, ...
870 12

Бяла магия

Ще нарисувам луната,
тихо спряла
на твоите устни.
И като се събудиш,
ще й заръчам ...
730 10

Откъсни ми...

Откъсни ми късче от дъгата,
оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее...
Откъсни ми късче от небето синьо.
Нека ведър е и утрешния ден. ...
903 11

На разсъмване...

Дълго бродих по нощите тъмни,
а мечтите ми – порив на вятър.
И се лутах по улици сънни,
с нетърпение чаках – да съмне!
Тежко стъпките пореха въздуха – ...
667 6

Във тази нощ... - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Декември е. Снегът отвън
ще си играе на виелици
и ще рисува с ледените пръсти
цветя и пеперуди по прозореца.
А вятърът лудува във комина. ...
785 20

Ще мога ли...

Ще мога ли света си в шепи да сбера?!
Ще мога ли в съня си да се връщам пак,
тогава, след като разбрах, че
времето, преминало със тебе
е само късчета небе, отронени ...
633 3

Трябва ли

Ето виж -
любовта ни е тънкия лед-
като някаква граница на
наивно обичане... и,
или нещо повече. ...
811 11

Писмата ти...

А някога ми пишеше писма.
Аз бях едва ли не вина,
тежаща върху твоите плещи, греховна.
Ти просто мислеше, че ще ме спреш...
И казваше във тях, че ме обичаш. ...
794 3

А как обичах...

И ще е тихо, много тихо,
когато се сбогувам със вълните.
А как обичах, как обичах по тях
да се разхождам – сякаш птица...
И ще е тъмно, много тъмно, ...
892 11

Загубих ли те?!

Загубих ли те?!
Докато във себе си се суетя?
Загубих ли надеждите,
мечтите си лудешки?
Загубих ли крилете, с които ...
830 3