Nella_gold
841 резултата
След дългата прегръдка със луната,
и спомените – болки, минали навярно,
аз исках пак със тебе да остана.
И... всичко да започне отначало.
След тежкото сбогуване със зимата, ...
и спомените – болки, минали навярно,
аз исках пак със тебе да остана.
И... всичко да започне отначало.
След тежкото сбогуване със зимата, ...
702
11
В очите ти прочетох онзи страх,
с който се надяваше да не се срещаш,
след всяко мое тръгване назад,
след всяко мое идване отсреща.
В очите ти прочетох онзи тих копнеж, ...
с който се надяваше да не се срещаш,
след всяко мое тръгване назад,
след всяко мое идване отсреща.
В очите ти прочетох онзи тих копнеж, ...
749
13
И се спуска нощта,
тъмнокосата,
над смълчания път.
И протяга ръце пак към
коша, с ония въпроси - ...
тъмнокосата,
над смълчания път.
И протяга ръце пак към
коша, с ония въпроси - ...
658
18
Когато в очите ми напира онзи,
студеният дъжд...
Все се питам, защо ли ме има в твоите мисли?!
И в твоето сърце,
параболично извила ръце, ...
студеният дъжд...
Все се питам, защо ли ме има в твоите мисли?!
И в твоето сърце,
параболично извила ръце, ...
642
12
Ей я, тази щура луна!
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна! ...
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна! ...
816
18
Със залеза небето ще изгаря,
а аз ще се превръщам ...в пепелище,
в което да засееш куп надежди,
и урожай да жънеш в късна есен.
И ще припламват облаците буреносно, ...
а аз ще се превръщам ...в пепелище,
в което да засееш куп надежди,
и урожай да жънеш в късна есен.
И ще припламват облаците буреносно, ...
708
11
Не ме разпитвай – няма да говоря.
Омръзна ли ти вече да мълча?!
Ще седна до оградата на двора,
и... обещавам - само ще мълча.
Не ме притискай - няма да политна. ...
Омръзна ли ти вече да мълча?!
Ще седна до оградата на двора,
и... обещавам - само ще мълча.
Не ме притискай - няма да политна. ...
528
5
Когато се науча да те имам
за себе си – единствено възможен...
Когато все потъвам в най-тъжното
на твоите очи, дълбоко...
Когато все към теб протягам длани, ...
за себе си – единствено възможен...
Когато все потъвам в най-тъжното
на твоите очи, дълбоко...
Когато все към теб протягам длани, ...
691
10
Бe нечия,
сега e другата,
излишна до припадък.
Бе любена,
сега е другата, в остатък. ...
сега e другата,
излишна до припадък.
Бе любена,
сега е другата, в остатък. ...
610
12
Когато се науча да си тръгвам,
навярно ще е много късно.
Небето ще е свъсено и ниско,
а облаците ще разливат дъжд.
Когато се науча да си тръгвам, ...
навярно ще е много късно.
Небето ще е свъсено и ниско,
а облаците ще разливат дъжд.
Когато се науча да си тръгвам, ...
700
9
Разлиствам онзи пожълтял тефтер –
пред мене всичките картини оживяват.
Поглеждам календара остарял.
И пак се взирам в листите от кехлибар.
Чета ли те?! Отдавна нямам име. ...
пред мене всичките картини оживяват.
Поглеждам календара остарял.
И пак се взирам в листите от кехлибар.
Чета ли те?! Отдавна нямам име. ...
535
7
Денят ми тихо се надига,
отмята сънно одеало.
А слънцето отвън му смига,
и сякаш, че - ни чуло, ни видяло.
Денят ми нежно се усмихва, ...
отмята сънно одеало.
А слънцето отвън му смига,
и сякаш, че - ни чуло, ни видяло.
Денят ми нежно се усмихва, ...
780
15
След този залез често ще се връщам.
В магията на твоя сън, желана.
И в нощната прегръдка на морето
ще бъда твоя спътница, мечтана.
След този залез често ще се вглеждам ...
В магията на твоя сън, желана.
И в нощната прегръдка на морето
ще бъда твоя спътница, мечтана.
След този залез често ще се вглеждам ...
773
9
Моят свят е несбъднатост
в твойте очи.
Моят свят е така непривичен,
за тебе?!
Всеки път, щом затворя очи, ...
в твойте очи.
Моят свят е така непривичен,
за тебе?!
Всеки път, щом затворя очи, ...
1490
12
Всяко тръгване назад
все по-силно
дълбае душата ми.
Все по-силно боли!
И макар да не плача... ...
все по-силно
дълбае душата ми.
Все по-силно боли!
И макар да не плача... ...
794
14
666
10
724
11
А защо са ми цветни стъкла?!
Щом за тебе не съм светлината?
И защо ми е нужна душа,
щом за нея няма отплата?
За какво са ми всъщност очи? ...
Щом за тебе не съм светлината?
И защо ми е нужна душа,
щом за нея няма отплата?
За какво са ми всъщност очи? ...
764
14
Само дните си тръгват.
Мълчат, а така уморени са...
Няма вечност над нас се провесва.
Като паяк, във своите мрежи
оплетен, който не може да им избяга. ...
Мълчат, а така уморени са...
Няма вечност над нас се провесва.
Като паяк, във своите мрежи
оплетен, който не може да им избяга. ...
694
15
Сънувам често онзи дом,
с полуизгнили керемиди.
Със зид от камъни и пръти,
и под, измазан с глина.
И пречистен... ...
с полуизгнили керемиди.
Със зид от камъни и пръти,
и под, измазан с глина.
И пречистен... ...
568
10
Понякога...
дори когато
се усмихваш скришом.
Понякога,
дори когато ...
дори когато
се усмихваш скришом.
Понякога,
дори когато ...
1073
19
Предадоха те, Господи!
И те осъдиха!
Осъдиха те, Боже,
на разпятие!
В ръцете, от които поемаха хляба, ...
И те осъдиха!
Осъдиха те, Боже,
на разпятие!
В ръцете, от които поемаха хляба, ...
1332
12
Път ли, път ли е времето,
навлязло в поредния
остър завой?
Аз съм до теб,
ти си до мен... ...
навлязло в поредния
остър завой?
Аз съм до теб,
ти си до мен... ...
750
8
Ето виж – заваля...
Не усещаш дъжда,
но... го носиш в очите си –
тъмни и плахи.
Пак ли? Пак ли си плакал?! ...
Не усещаш дъжда,
но... го носиш в очите си –
тъмни и плахи.
Пак ли? Пак ли си плакал?! ...
540
12
Някой днес върху небето
написа твоето име.
Прочетох го...
После събуди Слънцето
и дръпна завивките му, ...
написа твоето име.
Прочетох го...
После събуди Слънцето
и дръпна завивките му, ...
547
13
Плахи стъпки...
И шепот на дъжд.
Ефирна луна.
Сенки
на сънуващи птици. ...
И шепот на дъжд.
Ефирна луна.
Сенки
на сънуващи птици. ...
1339
10
И ето ме – пред теб стоя – прозирно гола,
дори със истини не съумях да се прикрия.
Eдва ли някога такава си ме искал,
но аз реших такава да ме имаш.
Не ме познаваш ли?! Във тез` одежди? ...
дори със истини не съумях да се прикрия.
Eдва ли някога такава си ме искал,
но аз реших такава да ме имаш.
Не ме познаваш ли?! Във тез` одежди? ...
602
9
Има си име.
И пита се кой е,
всеки път,
когато налудничави мисли
обладават тялото . ...
И пита се кой е,
всеки път,
когато налудничави мисли
обладават тялото . ...
456
2
Да нарисувам вятъра и утрото,
със аромата на цветята.
И слънцето, разпалило деня ти,
но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!
Ще ти сбера букет от диви теменуги, ...
със аромата на цветята.
И слънцето, разпалило деня ти,
но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!
Ще ти сбера букет от диви теменуги, ...
776
12
Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха ...
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха ...
904
7
Знаеш ли, мили ми друже?!
От няколко време се чудя –
питам се дали ще мога?
Вятъра искам да рисувам отново.
Зная, приятелю, зная, че ...
От няколко време се чудя –
питам се дали ще мога?
Вятъра искам да рисувам отново.
Зная, приятелю, зная, че ...
603
7
Крилете й не са
пеперудено-сини,
имат цвят на разпалено слънце.
А очите й – диво- игриви
преобръщат света ти. ...
пеперудено-сини,
имат цвят на разпалено слънце.
А очите й – диво- игриви
преобръщат света ти. ...
602
7
Не! Недей!
За любов не ми говори!
Моята май , че... отдавна си тръгна.
Все кроеше мечти
и броеше на ум, ...
За любов не ми говори!
Моята май , че... отдавна си тръгна.
Все кроеше мечти
и броеше на ум, ...
611
7
Притихнала в зениците на птица,
аз тихо съзерцавам свободата.
Летя, със тайнствената мисъл,
че мога да я имам, за отплата.
Притихнала в цвета на първото кокиче, ...
аз тихо съзерцавам свободата.
Летя, със тайнствената мисъл,
че мога да я имам, за отплата.
Притихнала в цвета на първото кокиче, ...
818
19
785
10
И ако някога надбягам ветровете,
и ако някога прогоня
себе си от тъжните си мисли.
И ако някога... орисана съм да съм твоя ли?!
Не ще ме спрат най-бурни ветрове. ...
и ако някога прогоня
себе си от тъжните си мисли.
И ако някога... орисана съм да съм твоя ли?!
Не ще ме спрат най-бурни ветрове. ...
595
4
Нямам име. И нямам лице
на светица.
Нямам дом.
Моят дом е гнездото на птиците.
За да бъда по-близо ...
на светица.
Нямам дом.
Моят дом е гнездото на птиците.
За да бъда по-близо ...
775
15
И си тръгва дъждът. Гали нежно капчуците.
А звездите бледнеят след него, и тъмни са.
Не се спират, не надничат в прозореца.
И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...
И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата. ...
А звездите бледнеят след него, и тъмни са.
Не се спират, не надничат в прозореца.
И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...
И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата. ...
526
4
Ненаситна и луда, пак се
втурвам в съня ти.
Боса стъпвам, на пръсти...
После рой пеперуди
ме понасят ...оттатък. ...
втурвам в съня ти.
Боса стъпвам, на пръсти...
После рой пеперуди
ме понасят ...оттатък. ...
794
12
И бъди онзи вятър в усоето,
дето цветни сънища носи...
Всеки път да ме грабваш
с въпроси,
на крилете си да ме носиш... ...
дето цветни сънища носи...
Всеки път да ме грабваш
с въпроси,
на крилете си да ме носиш... ...
651
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
