Nella_gold

841 резултата

Есенно...

Потропват пръстите дъждовни по стъклото,
в очакване вратата да отворя.
Разпръснала е есента косите си от злато,
и върху морните поля - дъждовно стене.
Капчукът сънен се изправя зад стената, ...
588 7

Като...

... А песъчинка ми заседна във окото,
(по дяволите, не, не е сълза!)
Залязва слънчевото огнено кълбо,
а пътят ни остава там, пред нас.
Във тишината сгушена, сама... ...
780 4

Есен е...

Като сълза на слънцето
в зениците,
отиваща си синевата
на отминал ден...
отмираща в пулсиращите ...
661 7

В лилаво...

В лилаво-теменужени нощи,
със златоткано, мастилено-синьо небе,
аз не преставам за теб да копнея.
Тръпнат за ласки мойте ръце...
В лилаво-теменужени нощи, ...
898 9

Край мен светът...

Сълзите си изтривам с опакото на ръката.
Поглеждам през прозореца навън,
(за да не виждаш...)
Сменят се картина след картина,
привидно е недосънуван сън. ...
577 3

Рисувани слънца

По тялото й - изрисувани слънца,
едно от тях – сърце, туптеше ... живо.
(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)
- До теб съм. Спи спокойно, мило.
По устните й думите безмълвни ...
1.1K 10

Нали го помниш...

Във утрото откъснах слънчев лъч,
ще го превърна ... в теб.
В усмивката ти нежна ще го вмъкна
и после дълго, в моя ден студен...
ще го превърна в ... нашето огнище. ...
724 9

... като котка

Във теб ще се промъквам като котка,
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...
699 4

По куриер

Ще събера дузина слънчеви зайчета,
(вместо спомен от лятото)
които весело щъкат ей там, на стената.
И ще ти направя чуден подарък -
такъв, какъвто от дете не си получавал... ...
772 10

Предчувствие за...

Ще затуля очите си
с бучки жарава,
и ще парят - нажежени до бяло.
Не съвсем и сърцето е спряло,
но светът ми ще се превърне ...
545 8

Не ти ли се говори?!

Не ти ли се говори?! Пак мълчиш.
Загледал си се нейде в празна точка.
И в пустите, изнурени очи
се крият твоите ... многоточия.
Наложил си си тъмни очила. ...
961 19

Граници

Две полутония,
в няколко мига събрани.
Върху листа за ноти,
с четвъртинка луна.
Доближили ...
583 5

... със замах

Очите ù напълни със роса,
която ще си тръгне с лятото навярно.
По тялото рисуваше дъжда.
А после дълго в нея все валеше...
По устните ù начерта любов. ...
654 3

Безмълвно...

Не защото... всички боси сме тръгнали.
И с незрящи, изпълнени с хаос очи.
Там, където навярно животът ще свърши,
ще започнат да никнат... бодли.
Там, където... Виж, заваля! ...
777 9

...твоята въздишка

Не бих могла...
Защо да не опитам
със вятъра да се надбягвам
срещу стръмното?!
И като него да лудея по поляните, ...
726 9

Два бряга...

Два бряга на безименна река,
които само в пътя си се срещат,
в целувката на хладната вода
потръпват в огнената въртележка.
А реката отмива от тях ...
636 3

... присъствие

И дори в мисълта ми нахлуваш стремглаво,
мойте нощи обсебваш до края.
Уж ми трябваше мъничко радост,
но защо теб в съня си повиках - не зная.
Влизаш смело в душата ми пуста ...
610 3

Колебания...

И си мислех, че за тебе съм трудно понятие,
непреглътната болка и спазъм отляво...
Незапомнено вчера и отминало утре.
И... пътека, потънала в скреж, на разсъмване.
И се питах, и питам се още - ...
637 8

Две...

Две ръце.
Две протегнати длани.
Две очи...
Просълзени.
Опнати минути – ...
687 6

... По женски

Дълго снощи стоях на прозореца.
Трябваше ми въздух,
не можех да дишам...
Търсех със поглед
да те зърна иззад облаците, ...
785 10

Мойта нощ...

Мойта нощ, мойта нощ
не е същата вече...
И безлика, и тъмна е,
и порядъчно тежка.
Мойта нощ, мойта нощ ...
772 10

Сляпа...

Пак се върна в съня ми,
блуднице!
Вплела сълзи във косите ми.
Не ми трябват звездите ти!
Не помагат. ...
950 14

Kъм теб...

Очакваш ме. Нали?!
Отсреща си застанал
на пътеката, която
води към каменния мост...
Виждам те. Стоиш, ...
827 13

Пясъчен замък

Дълго, дълго
трупам онзи пясъчен замък
И... почти да му придам
завършен вид,
го отнася онази вода, ...
734 6

Седем...

Седем
ризи ще раздам
на ближните.
(Ще отбележа
свойто съществуване!) ...
1.1K 14

До насита...

И когато във тихия залез на дните
бавно изгрява звезда,
пак се връщам,
да пия от теб до насита,
моя буйна, пенлива река... ...
844 9

В сивото...

И притихнала в себе си,
плаха, унила,
със подпухнали,
странно изпити от ужас очи,
тя стоеше на ъгъла ...
754 9

... не съдя за вина

От рибите се учих да говоря...
Понякога, но много тихо.
Когато ме заливаха водите…
Заради хората се учих да летя
За да ги виждам отвисоко. ...
720 1 11

Махово...

Някакви вятърни мелници…
Дон Кихот и пажът му Санчо
ги броиха – няколко пъти,
там, на поляната.
Броиха техните ветрени махове. ...
574 6

Опитай

Не чуваш ли?! И птиците ще полудеят.
Разперили криле над сините простори.
А ти ми казваш, че не можем
със тях да литнем – толкова високо!
Не виждаш ли?! И слънцето прижуря, ...
635 10

Закъсняло...

Във ръцете си стискам
сетното късче доверие,
посиняло от студ
през горещия юли.
И крепя го едва - като чаша ...
671 7

Лазурно...

Разлива се лазурът във очите ти.
В най-синьото на твоите очи...
Морето се е ширнало смирено
под слънчевите ласки златни.
Нататък... все навътре, в необятното, ...
564 3

Измислена...

Във мислите си все към тебе тичам
измислена, но не случайна...
Случайно само в твоя свят се вмъкнах,
а днес ще искам да остана трайно.
Не ме гони! Не ме напъждай само. ...
853 9

Крещяща...

Тишината отдавна крещи.
Няма ли кой да ù каже да млъкне?!
Насред стаята с бели стени
чупи своите старчески пръсти.
И когато намери ключа, ...
861 18

Защото

Защо ли?! Защото
понякога значи?
Защооо?!
Не понеже защото,
но понеже обаче. ...
734 9

Лятно е

Тихо ли, тихо вали...
Лятно е.
И набързо дъжда ще премине.
Знойно слънце
ще блесне в очите ти. ...
670 12

Стихийно

Разплака се небето.
Заваля.
Не беше плакало
от пролетта.
Разсърди се, намръщи се ...
795 11

Протяжна...

Тиха нощ.
И протяжна
до скучност луна.
Нямо до лудост небе,
с изпочупени светещи ...
754 12

Обратно...

За всяко връщане обратно
обратното броене е
предопределение.
Оставам пак в уединение
със себе си. ...
842 15