РосиДимова (Росица Димова) - Произведения

Батаклийка съм! - втора част

Мълчеше тъжно Родопа планина. Сутрин лениво се гушеше в гънките на мъглата. Сякаш не искаше да погледне там долу, в равнината. Вятърът разнасяше миризмата от мъртвите тела на непогребаните батакчани. Хората се страхуваха да се доближат до унищоженото селце, сгушено в котловината. Някои семейства от ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-08-08T07:23:44+03:00 1.2K 9 29

Батаклийка съм!

Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-08-05T06:52:21+03:00 2.2K 10 29

Супер герой

Хаплив език, душата люта!
Думите му хапят, като бълхи.
Прегръща те с усмивка хитра,
а ръцете свити в юмрук държи.
Лъже и маже, без угризения. ...

РосиДимова

Поезия » Гражданска

2021-08-01T22:40:28+03:00 1.1K 6 12

Късметлийка

Събота вечер. Заведението бе пълно. Музиката гърмеше, а певицата кръшно виеше снага и пееше от цялата си душа:
" Проклета кучка така ме наричаш, за същата тази ти даваше всичко, тогава беше напълно доволен, без мене се влачиш сега като болен...."
Сервитьорките разнасяха табли пълни с напитки. На едн ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-07-24T23:12:11+03:00 1.5K 7 25

"Да сториш добро и с добро да те помнят!"

Райна живееше в едно китно и равнинно селце. Преди седем години се пренесе от шумния град в това красиво и спокойно кътче. Получи малка къща с декар градина в наследство от дядо си. Харесваше ѝ, че е само на десет километра от града и можеше лесно да продължи да ходи на работа. Оставаха и няколко го ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-07-23T00:47:06+03:00 1.4K 10 23

Семейно положение - прецакан/а

Казват, че мъжете се влюбват с очите, а жените с ушите.
Жените са привлечени най-вече от мъже, които са алтруисти (въпреки, че алтруизмът е присъщ за жените, а мъжете са егоисти по рождение). Да ги разсмиват, но не да са клоуни. Да са любезни, но не прекалено, че става лигаво и досадно.
Мъжете пък, ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-07-15T15:50:27+03:00 2K 12 42

Пиши ме умрял!

- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъб ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-07-05T22:48:32+03:00 2.7K 19 43

Обичам те живот

Обичам те живот!
За мен си лед, за теб съм сол!
И може би съм идиот,
че те дърпам като вол!
Днес разказваш ми играта ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-06-23T20:29:15+03:00 860 6 27

Милостив живот

Витан беше властен и горд мъж. Имаше черна и къдрава коса. Дебели черни вежди се събираха над очите му, които имаха цвят на зимно море. Кожата му, изложена вечно на слънчевите лъчи, бе загоряла и приличаше на опушен бакър. Щом си наумеше нещо като куче го преследваше, дорде не го постигне.
Живееше в ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-06-21T00:17:50+03:00 1.1K 6 21

Да остарееш по свой начин - втора част

Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-06-12T06:09:20+03:00 978 4 19

Да остарееш по свой начин.

Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-06-08T17:28:13+03:00 991 4 13

Лудият

Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-06-06T18:56:34+03:00 1.5K 9 34

Изсъхнало дърво

Едно дърво в гората
самотно стои.
Наполовина то е изгнило,
мъртво почти.
Майски дъжд го валяло, ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-06-02T23:36:45+03:00 714 2 18

Мечтите на Шуши

Всеки си има мечти. Аз също имам. Няколко! Ако трябва да уточня цифрата - триста шейсет и пет, при високосна година бройката се променя на триста шейсет и шест. Обичам да си мечтая, ей така по женски. То много несбъднати мечти минаха през скромната ми квартира. Ама такъв е животът - несправедлив към ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-05-29T10:23:36+03:00 1.5K 6 29

Къде живеят ангелите? - финал

На сутринта децата шумяха възбудено. Приличаха на група настръхнали врабчета, в очакване да им хвърлят трохи. Всички говореха за младата двойка, която бе в кабинета на директорката. Някой щеше да бъде осиновен. Надежда и очакване витаеше из коридорите и стаите на сиропиталището. Рядко се случваше та ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-05-26T19:15:57+03:00 830 9 30

Къде живеят ангелите?

Висока, метална ограда заграждаше сивата сграда. Прозорците чернееха като очи на изплашена сърна. Дворът бе покрит с разбити бетонни плочки. Някъде в дъното зеленееше малко петно трева, на места отъпкано от нечии крачета. Една огромна акация протягаше клони към сивите стени на постройката, сякаш иск ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-05-25T06:43:06+03:00 872 5 14

Ти си страст, ти си любов

Ти бавно катериш тялото ми,
сякаш е Еверест.
Полазиха ме хиляди тръпки,
от пръстите ти драпащи по гърба ми.
Всяка пора на кожата настръхна! ...

РосиДимова

Поезия » Еротична, Свободен стих

2021-05-20T23:39:27+03:00 1.7K 8 25

Любов под тополите

В стаята се разнасяше музика. Песента на "Щурците" се лееше между четирите стени. Сякаш бе птица на чиито криле се носеха спомени.
" Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън.."
Младен не отлепяше очи от стенния часовник. Времето се влачеше със скоростта на костенурка. ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-05-16T11:34:06+03:00 757 6 24

Какво му трябва на чавек!?

Гочо караше с мръсна газ малкия, очукан Форд. До него Трифон поклащаше глава в ритъм с музиката, долитаща от касетофона.
" Едно Ферара с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човека..."
- Ааа, хич не ми трябва туй Ферари. То ще да е като ламя. Как ще го изхранвам!? Бензинът ще го ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-05-15T20:01:54+03:00 714 5 17

Шия за тебе криле!

Шия криле и бродирам името ти -
върху тях.
Преди да полетиш,
трябва да се научиш да падаш!
Знаеш ли какво е да си на земята, ...

РосиДимова

Поезия » Свободен стих

2021-05-09T01:58:37+03:00 1.3K 4 17

Всяка роза е различна

Малкият принц отдавна бе пораснал. Въпреки всичко, си бе останал само принц. Не от всеки престолонаследник става крал. Доста рози го убодоха в търсенето на неговата. Капризни бяха тези цветя. Искаха добра почва и грижи. За да те дарят с любовта си, трябваше да получат любов. Душите им бяха нежни, но ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-05-06T09:18:36+03:00 800 6 25

Уморих се

Уморих се!
С юмруци стени да разбивам.
До кръв да удрям,
а после да гледам,
как кръвта по тях се съсирва. ...

РосиДимова

Поезия » Философска, Свободен стих

2021-04-30T12:33:04+03:00 732 5 14

Неволи някъде из форумите

Автор : - Здравейте! Нужно ми е да удължа един кабел. Въпросът ми е, има ли такива кабели - удължители с мъжко/женско, предлагат ли се въобще? Или да режа кабела преди буксата и да наснаждам?
Какво ще ме посъветвате?
Специалист: - За какво ти е дълъг кабел?
Автор: - За да включа една камера.
Майстор ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-24T07:03:46+03:00 719 5 30

Живот след живота

Влакчето беше претъпкано. Мария се промуши между двама мъже и се хвана за хладното желязо на една от седалките. Трябваше да хване този влак, иначе щеше да закъснее за работа. Огледа се. Обичаше докато пътува да се вглежда в хората. Опитваше се да си представи какви са. Живееше от пет години в Мадрид ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-22T18:41:15+03:00 1.7K 4 31

Ти и Аз

Аз съм огън, а ти си лед,
как ли двама да живеем!?
Все ще дойде нечий ред
да се стопи или изтлее.
Ти си нощ, а аз съм ден, ...

РосиДимова

Поезия » Любовна

2021-04-20T22:11:07+03:00 594 7 11

Първа среща

Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-18T08:31:01+03:00 1.5K 4 76

В света на приказките

Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пре ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-16T11:59:07+03:00 1.9K 12 43

Интригата

Интригата дойде на гости,
похлопа на моята врата.
Докосна с мръсни пръсти -
избелената ми душа.
Развя тя своята коса - ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-04-16T00:40:11+03:00 603 3 9

Да можех

Да можех болката ти да поема,
да взема мястото ти - онзи ден!
На Господ бих му забранила
да вкара в ада тебе - вместо мен.
Душата си продавам - за да видя ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-04-14T16:15:41+03:00 790 9 23

Ще се върна!

Стоя на автогарата и чакам автобуса за София. След тригодишно отсъствие от Родината, зажаднялата ми душа поглъща всичко българско и родно. Сядам на една дървена пейка. До автобуса остава близо час. На съседната стоят две мургави лелки и люпят семки. Неволно се заслушах в разговора им.
- Кво ти е, дж ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-13T14:14:05+03:00 740 6 28

Животът дърпа мойта китка

Стоя пред теб - като старинна катедрала,
празна съм и пуста - останала без вяра.
Душата ми камбанария глуха,
мълчи без звук, замлъкнала е суха.
Туй тяло приютило толкоз птици - ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-04-11T22:43:02+03:00 663 4 7

Мрачен дъжд

Валеше проливно. Едрите капки дъжд се удряха в прозореца, подобно на прилепи които напираха да влязат в стаята. Дрънчаха по ламаринения перваз, като палки по мембраната на барабан. Всяка капка приличаше на малък войн, тръгнал на военен поход. Спускаха се стремглаво към земята, готови да победят. Няк ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-09T21:17:59+03:00 828 8 23

Пролетен спомен

Повява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
От локва на последен сняг
наднича мъничко дете.
С пораснали крачета ...

РосиДимова

Поезия » Пейзажна

2021-04-07T19:31:07+03:00 1.4K 6 15

Единакът

Снегът танцуваше като рояк пеперуди . Вятърът го завърташе и посипваше с него сухите клони, а те се превиваха под тежестта му. Преспите блестяха като стъкло под светлината на деня. В това бяло царство само черни дънери стърчаха, като изгубени тъмни петна на белия фон. Горското поточе на места изскач ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-04T15:05:05+03:00 668 9 32

Изгубени души

Крис
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-28T22:32:49+03:00 1.5K 6 31

Тръгвам си

Тази любов нашата, тука приключва!
Тръгвам си! С едно разплакано дете в душата,
а сърцето - като зареден револвер прищраква.
Изстрел - в целта! Любовта е мъртва.
Аз поемам сега, като река изтичам - завинаги. ...

РосиДимова

Поезия » Любовна

2021-03-26T07:32:49+02:00 814 4 6

Наслада и угризение

Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-23T17:08:32+02:00 690 5 28

Лесно се не дава

Пролетта разтърси зеленото си покривало и опръска земята с цветовете си. Кокичетата срамежливо надничаха изпод рехавите снежни преспи. Минзухарите като свещици пламтяха в пръстта. Майката Земя приличаше на лехунка* жена , носеща ново начало в утробата си. Птиците се завръщаха, носейки на крилете си ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-22T07:33:21+02:00 652 3 11

Бягство - финал

Случайност или съдба!? Или случайността е един от многото инструменти на съдбата? Който вярва в съществуването на една висша инстанция, полага живота си в нейни ръце. Вярва, че някой се грижи за него. В крайна сметка важно е не кой или какво стои зад тези трудно обясними случайности, а как и дали из ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-17T15:46:10+02:00 648 4 13

Живот сладко - горчив

Пия живота на мънички глътки,
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица, ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-03-17T15:25:24+02:00 589 6 12