РосиДимова (Росица Димова) - Произведения

Нима да обичаш е грях!?

Казват, че не съм за теб, че съм лош късмет.
На врата ти тежа - като зъл амулет.
Магьосница някаква - в теб съм се впила,
държа те с мойта тъмна, любовна магия.
Говорят, че сърцето ти ще разбия, ...

РосиДимова

Поезия » Любовна

2021-03-13T08:35:03+02:00 702 7 15

Ще станеш майка, дъще

Годините се нижат бързо, дъще,
ще станеш като мене майка ти.
Ще стискаш рожба в твоите ръце
и ще я браниш от всякакви злини.
Нощите ти ще са дълги и безсънни, ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-03-12T07:25:25+02:00 574 5 3

Свят без лице

Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи - ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-03-10T06:38:55+02:00 705 3 6

Мога

Мога да изтрия сълзите,
а градът да забрави моето име,
дори да си отрежа косите
и живота в шепи да скрия.
Мога без път да поема, ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-03-07T07:37:17+02:00 2.2K 11 22

Питаш ме коя съм?

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-06T07:16:21+02:00 3.8K 18 82

От записките на един ерген

Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а по ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-03-04T07:18:00+02:00 858 1 18

Писмо в бутилка

Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-02T20:47:41+02:00 510 3 13

Любов и Обич

- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-01T07:55:59+02:00 554 6 11

Писмо

Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-28T07:40:57+02:00 1K 2 11

Две тела

Две тела едно срещу друго!
Две вълни морски се гонят -
а нощта океан е.
Две тела едно върху друго!
Като пясък се сливат - ...

РосиДимова

Поезия » Любовна

2021-02-28T07:35:48+02:00 695 2 11

За Батките, Барбитата и една Къртица

Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-26T07:44:05+02:00 644 9 21

Бягство - трета част

Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за у ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-24T06:09:58+02:00 581 2 12

" Къде си вярна ти любов народна! "*

Защо заспала дремеш в земната утроба,
нали умряха за да бъдеш днес свободна!
Оковите захвърлихме с финес във гроба,
развяхме знамена и вдигнахме глава покорна!
Уж свободни сме, а пак мълчиме като роб ...

РосиДимова

Поезия » Гражданска

2021-02-20T17:41:33+02:00 478 1 4

Докосни ме

- Докосни ме !
- Не мога, ръцете ми като счупени клони висят!
- Докосни ме!
- Далеч си и хиляди пропасти между нас стоят!
- Докосни ме! ...

РосиДимова

Поезия » Любовна

2021-02-19T14:06:49+02:00 444 2 4

Бягство - втора част

Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-18T23:26:51+02:00 637 2 17

Бягство

Срещнах я случайно! Дойде на интервю за работа. Сега..., като се замисля, май нищо не е случайно в този живот! Тя ме намери в точния момент, за да ме научи, че живота има и друго лице - лице което до тогава не познавах!
Беше средна на ръст, слаба и мълчалива. Търсех готвач за ресторанта, който държа ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-16T16:57:18+02:00 639 3 11

Само Любовта учи на Любов

Тъгата ражда в нас сълза
и в болка се превръща!
Сърцето ти обвива във мъгла,
а крилете ти висят на кръста.
Лъжите породени от страха, ...

РосиДимова

Поезия » Философска

2021-02-14T21:28:15+02:00 709 2 11

Забравена

Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.
Ръцете сбръчкани и уморени стиска - ...

РосиДимова

Поезия

2021-02-13T17:37:35+02:00 458 2 2

Мераци

Леля Гошка днес е притеснена -
от комшийките е обвинена,
че по хорските мъже
се заглежда без да ще.
Толкоз хрисима и кротка ...

РосиДимова

Поезия » Хумористична

2021-02-12T08:27:46+02:00 571 2 7

Два свята

Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-10T11:46:02+02:00 542 12

Изпий ме

Като младо вино съм буйна,
по кръвта ти разливам се лудо.
Щом изпиеш ме - в теб ще избухна
и ще страдаш по мене люто!
Очите ми пълни са чаши - ...

РосиДимова

Поезия » Любовна

2021-02-09T10:46:29+02:00 724 4 16

За брака и животните

Днес са ме налегнали едни философски мисли...С риск да се изложа, ще ги споделя.
Чудя се... Това - бракът, e като в зоологическа градина.
Първите години, кога бях слаба, стройна, моят ме наричаше Гълъбица, моята газела, Сърничке..., а аз него - Мечо, Тигърчо... Бяхме пълни с енергия - като шимпанзет ...

РосиДимова

Проза » Хумористична

2021-02-07T12:10:50+02:00 529 2 11

Вечният двубой

Стаята беше потънала в мрак. Клепачите ми потрепваха уморено. Точно, когато се готвех да се предам блажено в прегръдката на съня... я видях.
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-06T22:48:22+02:00 583 1 12

Жестока мъдрост

Стоях на тротоара и гледах след нея. Вървеше леко приведена, сякаш носеше на раменете си огромен товар. Дъждът на ситни капки я прегръщаше и попиваше в нея. Дори не разтвори чадъра си, продължи да го стиска в ръката. Не знам дали плачеше, обърна се и си тръгна преди да успея да погледна в очите и. Д ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-03T20:48:41+02:00 915 3 28

За прошката и чорбата.

- Идвай, чедо, че чорбата ще изстине! – тъй ми подвикна баба докато разсипваше в купите фасула.
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба чес ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-02T11:01:53+02:00 830 5 20

Не съм слуга на никого

Не съм слуга на никого
и да превивам кръст не мога,
дори да ме накажат строго,
аз болката ще нося като рокля.
Ръцете чужди не целувам, ...

РосиДимова

Поезия » Философска, Гражданска

2021-01-31T09:49:35+02:00 498 4 11

Никога и завинаги

Шосето се виеше пред погледа и като змия, рядко се виждаха други коли. Колкото повече се приближаваше към селото, по-пусто ставаше. Главата и бе като празен балон, а клепачите тежаха. Чувстваше само празнота - черна и тежка ... като мазут
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-01-29T08:54:24+02:00 1.3K 8 27

Да се изгубя в теб

Искам в теб да се изгубя,
като в мистериозен град!
С хиляди улици непознати
и всички различни.
Едни - мрачни и тъжни, ...

РосиДимова

Поезия » Любовна

2021-01-27T21:52:58+02:00 457 2

Наследство

Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Река ...

РосиДимова

Проза

2021-01-24T18:22:00+02:00 600 2 9

Реалност

Игри! Капани!
Улици без изход!
Фалшиви усмивки и маски безлични!
Прекалено его!
Възвишени фрази! ...

РосиДимова

Поезия

2021-01-23T07:23:55+02:00 510 10