Скитницa
290 резултата
Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...
  443 
Едно море. И пристан.
И чайка с тъжния си крясък.
Лятото си тръгва и записва…
Следите ми останали във пясъка.
Едно мохито. Изгрев. ...
  493  11 
Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...
  423  13 
Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...
  1044  11  26 
Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли,
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега лудувам с него. С вятъра. ...
  596  16 
Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам. ...
  945  13 
Август като морска мида се разтвори,
слънцето си скъта - бисерче в гръдта.
С бризът тихичко си заговори,
с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.
С полета на чайка, на небето се усмихна, ...
  478  11 
Отново съм различната,
изгубила се в нищото.
Душата ми себичната,
поглежда към Всевишния.
И търси се в стрелките ...
  390  11 
Приказка за лека нощ ще ти разкажа.
Приказка за други времена.
Ще бъда малката Шехерезада,
приседнала пред теб на колена.
И знам, че тази приказка е чудна, ...
  442  10 
По залез, небето е посипано с рубини,
слънцето в очите ти е спряло.
И лятото е с дъх на сладко от смокини,
а устните ти, аромата им събрало.
В безкрайната им топлина се губя, ...
  474 
Топла нощ е. И е лято.
Ухание на билки и треви.
Лежа сред тях и е приятно.
Небето е обсипано с‘ звезди.
Край мен природата не спи, ...
  2214  15  41 
Видях я, онази луна…
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял ...
  458  12 
Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата ...
  842  10  31 
Аз съм онази, която влиза в нощта ти
с плахи стъпки на млада кошута.
С влажен поглед, докосвам душата ти,
като песен, в нощта ти дочута.
Аз съм онази, която влиза в съня ти ...
  499  17 
Обръщам се назад и гледам пътя си.
Изминала съм доста. Не му се вижда края.
Изкачва се по стръмното, а после спуска се.
Научила съм много, но още толкова не зная.
Научих се да чакам изгреви. И сто надежди. ...
  356  18 
Не позволявам да умират звезди всеки път.
когато любовта си отива бездомна, гола и боса.
Когато вятър задуха и отмива сълзите дъждът,
точно тогава, бяла лястовица в пазвата нося.
Не трябва да остане Луната скрита зад облак. ...
  418  17 
Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка ...
  442  16 
Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
  641  19 
Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...
  399  21 
Видях онази малка къщичка на хълма,
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам. ...
  313 
Понякога си мълчим
и без думи чуваме любовта си.
Тънка мъгла, като дим
се разстила в нейната пазва.
С невидими пръсти ...
  370 
Знаеш, че те обичам, нали?
И отново е нашият юни.
Слънчоглед в полята цъфти,
а безкрая ухае на лавандула.
Зная, че ме обичаш и ти. ...
  621  14 
Усетих как ухаеш
и силното ти рамо ме притисна.
Поиска нежно да узнаеш,
че топлината в устните е истина.
Миглите преплетени, ...
  1118  29 
Пътят на Странника
Страннико,
Колко пътища извървя?
Колко пъти се губи във мрака?
Намери ли извор да пиеш вода? ...
  1298  23 
  1457  10  23 
Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...
  787  10  22 
В шепите ти се събирам
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам ...
  559  16 
  2496  50 
За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...
  490  15 
Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...
  640  18 
Погалих ли на твоя сън ресниците?
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега? ...
  448  10  20 
Едно щурче забравено от времето,
тихичко на бащиния праг припява.
Захвърлило на спомените бремето,
а песента му тъжна, болка ми навява.
Едва притихнала е лятна вечерта, ...
  431  20 
Ах, как очаквах да се върнеш
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш ...
  553  19 
И знаеш ли? Добре ми е така!
Не е за мене граховото зъ́рно!
От него бих направила чорба,
за гладните лами, заспиващи по тъмно.
Не ми убива и мога сладко да заспя, ...
  498  22 
Странника и пролетта
Страннико,
окъсана е зимната ти дреха,
под топлината и́, дочаках пролетта.
На студовете ми, донесе тя утеха ...
  3016  11  27 
Толкова много любов в сърцето си носиш.
Тя като пролетния вятър достига до мен.
Толкова много мъдрост, без излишни въпроси,
разтворени в ароматното утро на чаша кафе.
Толкова много пътища без мен си преминал, ...
  566  25 
Слънцето лъчите си простря,
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря ...
  680  24 
Запролети се.
И нарцисите засияха,
в градината окъпана от сутрешна роса.
Усмивки на цветя.
Пчелите зажужаха, ...
  607  18 
Любовта от вятър може да е сътворена
и гали нежно, с топли, слънчеви лъчи.
Дарява щастие и сънища отнема.
Затворено в часовник, времето мълчи…
В пясъци живеят, мигове от вечността ...
  618  11  15 
Небето ми сутрин започва с очите ти.
Мислите ми- плясък от крилете на птица.
В спомени будим се. От нежност мълчим.
Остана под завивките твоята грешница.
Сега съм светица. В утрото по пижама, ...
  622  21 
Предложения
: ??:??