virginblack (Гергана Дечева)

Ако се завъртим

Беше по обед. Бързах с детето към българското училище и я стисках здраво за ръка, че бе фрашкано с народ в станцията на метрото. Тая станция е огромна, има много заведения, магазини, казина, пекарни, вестници, а на една огромна стена върви числото Пи, което, като знаем, е 3,14, ама то било безкрайно ...

virginblack

Проза » Разкази

2012-07-25T14:22:47+03:00 1.2K 1

Лист

Беше един от онези дни, в които убивах времето, чакайки детето да свърши училище и естествено чакайки телефонът да звънне с някое... хм... предложение за работа или одобрение, или каквото и да е. Реших да мина да видя Бари (моят единствен фен), когото вече добре познаваш. Не бях минавала два дни.
До ...

virginblack

Проза » Разкази

2011-05-05T20:05:53+03:00 2.3K 2

На моя единствен фен

Моят фен е Бари.
Бари Мос.
Бари е моят единствен фен.
Той разказва на всички за най-великата книга. Ха. Моята книга. За моята цигуларка и моята лимонена горчивина.
Бари е на 76, жена му Бени беше на 77. Заварих ги тук преди три години. ...

virginblack

Проза » Разкази

2011-03-10T09:57:32+02:00 1.4K

Малкият Том

Като останах без работа наскоро... пак... почнах да навлизам яко в строителния бизнес. Та така от чиракуване, след един ден почнах да опуквам по една стая на ден. Първо в лимонено (каква ирония !), после в праскова (каква подигравка!).
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...

virginblack

Проза » Разкази

2011-02-13T12:23:44+02:00 1.4K

Имам яки челюсти

Тук трябваше да напиша нещо за книгата. Като винаги, оставям важните неща за последния момент. Започнах да пиша разказчета, защото нямах фотоапарат.
Ами това е. А и не съм много добра с фотоапаратите - все не знам кое копче да натисна.
Започнах да пиша, понеже ме болеше.
Сега може да кажа няколко кл ...

virginblack

Журналистика » Други

2010-12-22T15:20:19+02:00 2K 2

Обезкръвеният човек

Човек се обезкръвява след продължително практикуване на презрението.
Обичам да наблюдавам малките хора. Те са далеч по-интересни и достойни за внимание... някак никoй не им го дава, а е редно. Малко са нещата, които могат да се коментират за един "голям" човек. При големите хора могат само да се тър ...

virginblack

Проза » Разкази

2010-04-03T15:37:14+03:00 1.3K

Oвчарска торбичка

Имаше около 45 минути до тръгването на автобуса. Тя се замота и купи вестник и двойно еспресо без захар. Както винаги се изнерви от несръчността и бъбривостта на кафеджийката. Не, тя не бъбреше с нея, а с позната, минала да се видят и да се оплаче от свекърва си.
Беше ли си взела четката за зъби? Бя ...

virginblack

Проза » Разкази

2010-03-18T11:17:05+02:00 1.3K 1

Случка

Вчера към 4 следобед влезе Бърни. Бърни е кротък човек на 58, но изглежда на 75. Завършил е история в Оксфорд, знае перфектно 8 езика и винаги говори много и интересно. Бърни е слаб. Бърни е циник и скептик. Бърни е с люто чувство за хумор. Бърни е болен от рак на стомаха. Останал му е 1/ 3 от него. ...

virginblack

Проза » Разкази

2009-05-03T20:46:39+03:00 1.3K 1 1

Чакай ти разправям III

Ная. Жена на Харис. Била е много, много красива като млада, вероятно е била и добра. Сега, след третото дете приличаше на размазано руло Стефани, имаше огромни пъпки по цялото лице, обличаше се смешно за килограмите и за длъжността си. Защо тези жени слагат прашки на такива задници не знам. Баща ù К ...

virginblack

Проза » Разкази

2009-04-04T22:21:31+03:00 2K 2

Чакай ти разправям II

Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...

virginblack

Проза » Разкази

2009-03-28T13:02:34+02:00 1.7K 2

Чакай ти разправям I

Идвам аз в Кипър преди около 10 месеца. Понеже всеки ме пита какво по дяволите правя тук, ще кажа с няколко изречения - влюбих се като кокошка в един сополанко, та той някак си ме остави с впечатление за взаимност на чувствата.
Оказа се, че лайното може да засмърди много след като удари вентилатора. ...

virginblack

Проза » Разкази

2009-03-26T21:07:47+02:00 1.4K

Малка игра на асоциации в чест на любовта

Амин. Почне ли се, почвай и ти - да се кръстиш по 3 пъти, няколко пъти на ден, целувай икони, чети библията или се прави че я четеш, викай "амин" колкото се може по-често, щото като свърши оставаш само с "амин".
Боли? Ще боли я. В началото като цирей. Болката нараства докато се пукне цирея. Накрая б ...

virginblack

Проза » Други

2009-02-14T11:48:42+02:00 2K 4

Room 101

Беше един от онези петъчни следобеди, когато в хотела не се случваше нищо. Новите групи щяха да дойдат в понеделник и сряда. Петнадесетина финландци се бяха напили край басейна и спяха под чадърите. Една се опита да влезе в басейна, но падна и там си остана да изтрезнява на земята. Беше ми писнало в ...

virginblack

Проза » Писма

2008-12-18T18:14:20+02:00 1.4K 2

Стая 309

Всяка сутрин на път за работа минавам да купувам вестника му. "Cyprus mail". Влизам в хотела, правя тоста му, слагам бяло feta cheese, шунка, домат, яйце, портокалов сок, после премервам 5 капки от лекарството му в чаша вода И се качвам да му ги занеса. Петър дошъл в Кипър преди 13 години с жена си, ...

virginblack

Проза

2008-12-10T20:04:50+02:00 1.6K 1

Още два месеца в два листа

Да те накарат да бачкаш 10 часа и да не ти дават да пиеш вода - Кипър.
Да си 148 кила и да сложиш розов клин и ток 15 см - пак там. После аз съм била розов балон!
Да си на 85 години с кожа увиснала като слонска и да се печеш топлес - англичанка в Кипър през ноември. Дързост и... дързост.
Да си на 68 ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-12-06T20:21:46+02:00 1.4K 1

Сметище

Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-09-16T10:26:03+03:00 1.9K 3

Защо не се разбрахме?!

Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-09-15T11:08:33+03:00 2K 8

Лайкучка

Летището – малко и неугледно, блъскащата жега, двамата таксиметрови, които ме заговориха и ми подариха запалка да пуша, докато чакам. А дори не бях сигурна дали някой ще ме вземе. Пазя я тази запалка. Удивително не я загубих както всичко, което перманентно губя и намирам късно.
Палмите, огромните фи ...

virginblack

Проза

2008-08-24T17:43:42+03:00 1.5K

Обичам да препълвам пепелника си

Обичам старите часовници. Чуваш как секундите се пръскат в тъмното и падат като мъртви в тишината и усещаш вемето. Сега никой не учи децата, че часовниците правят „тик-так", защото те не правят.
Обичам старите телефони. От онези с шайбите. Обичам звука, когато набираш номера и начина по който звънят ...

virginblack

Проза

2008-08-07T13:07:16+03:00 1.7K 8

Два месеца

Два месеца в два листа:
Това, което бях, е било това, което съм искала да бъда. Човек е устроен така, че да подчинява подсъзнанието си на съзнателната си мисъл и контролиран от кората да храни подкорието със своята реалност.
Сега не знам какво искам да бъда, следователно не съм.
Научих се да приема ...

virginblack

Есета

2008-07-26T21:06:50+03:00 2.4K 3

Лайка

Първа част
„Животът е прекрасен, стига да си избереш правилно антидепресантите.”
Нещата се случват, защото така е трябвало да се случат. Няма случайности, има само съвпадения, като тук е редно да поясня, че според теорията за съвпаденията те изобщо не са съвпадения, а всяко нещо си има своя логичен ...

virginblack

Проза

2008-07-13T10:31:46+03:00 1.4K 4

Мост

Беше пладне. Слънцето пробиваше очите й. И кожата. Гореше.
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-06-28T10:03:43+03:00 1.8K 1

Какво заглавие?

“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-05-09T22:26:23+03:00 1.8K 7

21 часа

"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-04-29T21:25:16+03:00 1.3K 1

Люлякова нощ

“Мамо, мамо, виж... станало е нещо с котето” викаше ти и носеше, бягайки осемте сантиметра телце. Котето беше изметнало глава и беше изпружило крачета. Не приличаше дори на коте. Не приличаше на коте още в деня, в който го взехме. Казаха ни “на един месец е, майката почина, няма други котенца”. И ни ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-04-19T17:30:25+03:00 1.5K 3

Останалото е само дишане

Искам да те отворя. Като хирург на масата. Да разпоря гърдите ти и да видя къде ти е сърцето. Да видя има ли го. И ако го намеря... Да го отделя леко. Да го взема в шепа. Да го изгоря с дланите си. Да бъде пепел, а не камък.
Искам да заспя и да не усешам болка. Искам да извадя кинжала, преди ти да и ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-04-07T15:48:31+03:00 1.4K 1

И вятърът ще духне кротко пак и пак

Видях я днес. Оживяла е след зимата. Още по-мръсна и мърлява и воняща. Но жива. И весела. Видях я за първи път преди около 6 години. Качи се в трамвая на Красно село. Беше топло, задушно и навсякъде летяха пухчета от дърветата. Не, не я видях. Усетих я. Миришеше ужасно в целия трамвай. На урина. Зас ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-03-17T17:40:40+02:00 1.4K 5

Maмо

Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-03-06T19:04:26+02:00 1.4K 2

Лимонено

Понякога се чувствам като чайка (може и от кръвното да е).
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет. ...

virginblack

Проза » Други

2008-02-28T08:11:23+02:00 1.4K 3

Психея

Бях вървяла дълго. Нозете ми бяха изтръпнали от болка. Пръстите ми пулсираха в гуменките, а от коленете и носа ми се стичаше кръв. Как можах да се подхлъзна баш на тази скала. Мразя жегата и не знам как се навих на това ходене. Пусто, все се надявах да намеря скоро хора и вода, и сянка. Имах странно ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-02-12T08:45:53+02:00 1.5K 3

НЕОБЯСНИМО??

- ... Няма как да ти го обясня... Както ти не можеш да ми обясниш защо те е страх от светофари... То е като... нямаш контрол върху него. Ей така седи си и си и окупира цялото ти съзнание... не мислиш за нищо друго, защото другото няма смисъл, влече те като магнит, стихийно едно такова, влече те, как ...

virginblack

Проза

2007-09-14T18:37:23+03:00 1.5K 1

Интерпретации

Една стара притча, интерпретирана от мен и скромно допълнена и поокрасена от мен, че бяха изпуснати фундаментални цветове, което ме наведе на размисъл “защо аджеба?”
Преди много, много хилядолетия цветовете започнали кавга. Всеки казвал, че той е най-важен и най-красив, най-предпочитан и най-полезен ...

virginblack

Есета

2007-09-14T18:29:16+03:00 2K 1

Табелки 2

Един от най-ярките ми спомени от училище беше другарката Гаврилова. Другарката Гаврилова беше от старата аристокрация, жена с изтънчен вкус към музиката, следователно учителка по пеене и ръководител на духовия оркестър и хора на училището. Като истински аристократ, поставен в социалистическа среда, ...

virginblack

Проза

2007-09-14T18:23:27+03:00 1.3K 4

Reality Bites 3

Има дни, когато имаш чувството, че за каквото и да се хванеш, се разпада в ръцете ти. Може би единствената аналогия, която ми идва на ум сега, е нелепата смърт на дядо ми. 10 години копа в търсене на кладенец в онзи пущинак, където бягаше от хората. Изкопа го, имаше вода. И един ден се олюлял, падна ...

virginblack

Есета

2007-08-25T16:25:51+03:00 1.5K

Златни рибки

Един ден ти си дойде от училище с една малка торбичка с три малки рибки. Беше само на 13 години. Изсипа водата и рибките в едно бурканче и ги остави да плуват. Даде им имена. Седя пред тях цял ден и наблюдаваше изтънчените, грациозни движения с които въртяха кипро опашките си. Нахрани ги грижливо и ...

virginblack

Проза

2007-06-23T01:51:51+03:00 2.1K 6

Delete

Delete
Защо човешката памет няма копче "delete" и само с една маркиране и натискане да изтриеш онези пасажи, които седят кофти скърпени към иначе гладкото повествование на житейския ти роман? Страхотно би било ако можеш с един жест да махнеш от съзнанието си натрапчивото усещане за мирис на развален ...

virginblack

Есета

2007-06-14T10:19:16+03:00 1.9K 1

Вакуум

Усмихваше се слънчево в тъмния коридор. Чакаше те такси. Бързаше, едва успях да те извикам. Обърна се, прегърна ме, покри ме с цялата си обич. Целуна нежно шията ми и ми каза: "Ела с мен". "Не мога, детето е там и ме чака". "Вземи я". Погледна ме изпитателно, очите ти бяха пъстри и малко тъжни. "Ще ...

virginblack

Проза

2007-06-05T00:03:18+03:00 1.4K 3

Reality bites 2

Reality bites – 2

„Богат е не този който има най-много, а който има най-малко”
Не живеем изолирано. Породата ни е стадна. Йерархията ни е смешна. Стадото се управлява не от най-силния, а от най-наглия. Правилата се определя ...

virginblack

Есета

2007-01-18T13:56:08+02:00 2K 1

Reality bites 1

Reality bites
Случвало ли ти се е да влезеш в магазин за …например мляно кафе, обувки или каквото и да е там и да се останеш на вратата промушен от овчия и откровено изненадан поглед на продавачката, с който ядно те пита “Ти ...

virginblack

Есета

2007-01-18T13:33:44+02:00 2K 3

Прозорците

virginblack

Проза

2006-12-23T09:49:06+02:00 1.7K 3