ВТ
620 резултата
Едно самотно огледало
висеше на олющена стена.
Отдавна бе престанало да бъде
за някого начало на среща с жена.
Макар да беше само вещ, ...
  223 
Някога художник и теург,
презрял човешката бурлеска,
за свети лечител и хирург
остави за паметта ни фреска.
Навярно искаше да ни напомни, ...
  245 
Из „Дочуто от съседната маса“
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стеф ...
  621 
Той не бе роден за този свят,
разбра това, когато бе още малък.
Не мечтаеше да бъде богат
и не завиждаше на чуждия залък.
Живееше в царството на Янус* ...
  682 
Със странни редове покриваш
белия бизон пред теб.
Хора отминават мълчаливо –
не предлагаш делва мед.
Крият се зад думи непознати ...
  173 
Кога певецът се превръща в поет?
Дали ако скришом китарата плаче
или струни зоват: „Срещу войните напред!
Любов и мир! – както за всеки да значи!
Децата да не ни връщат в ковчези ...
  238 
- Защо си омърлушен, приятелю? По твоя любим Мутрагеньо ли?
- Как защо бе, брат’чед? Чу ли Петьо депутата? „Мамата я няма, бащицата си отиде и всички останахме кръгли сираци.“ Не знаех, че сме такива след изборите.
- Спокойно! Нали видяхме - бащицата го преместил мъжествено в другия си крачол, същин ...
  441 
„Вътре в теб има нещо различно от теб“
Руми
Погледни в себе си, не се бой!
Там има нещо различно от теб,
Ин и Ян, Ян и Ин – те също са твои, ...
  226 
(тъжни нашенски случки)
- Брат’чед, защо кметът на Пловдив тръгна да топлоизолира оградата на градския затвор?
- Едва ли е той, брат’чед, по-скоро е онова юначе Яни. Нали там е избирателен район на Б.Б. от откраднатото тефтерче. Все пак е редно където си го избираха, там да си го и тикнат в килията. ...
  395 
Любовта е странна жажда
и цял живот ще търсиш
нея как да утолиш.
От какво ли тя се ражда
и често теб заставя ...
  316 
Понякога природата плаче,
понякога – само вали.
Никой не мисли за никого,
от мълчанието много боли.
Защо не се питаме с кого ...
  363 
Днес съм много горд със себе си! Прибирах се по „Самуил“, когато забелязах край една кола или по-точно край едно куче до паркирания автомобил безпомощно да се върти жена. Кучето бе разкошен вълчак с тегло приблизително колкото стопанката си. Лежеше си съвсем спокойно и внимателно наблюдаваше нейните ...
  434 
Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широк ...
  275 
Кротуваме в заключени пространства
сред лъжи, че дишаме свободно.
Насън безспирно странстваме,
без да напускаме края си роден.
И рядко себе си запитваме ...
  325 
Убежище ли е безкрайността
за мисъл без ограничения?
За нея изковем ли граници –
ще бъде ли за нас спасение?
Приемеш ли, че си постигал всичко, ...
  254 
Ако някога поискаш
бъдещето си да разбереш,
вземи в ръце и прочети
Диванът от Хафез.
Носи смърт човешката ръка, ...
  414 
(келтска поговорка)
Борим се за глътка въздух,
заровени в невидим пясък.
Пред нас е върволица гърбове,
а гарвани връхлитат ни с крясък. ...
  399 
Не съм писател, художник, поет,
аз съм единствено - Вили.
Не търсете таланти у мен
някъде да са се скрили.
Не искам да ме превърнат в герой, ...
  746 
рубая
В моя ден някога бе роден и Хаям,
твърде различни сме – добре знам,
но гордея се, че поне мъничко общо
имам с човек необятно голям. ...
  292 
Сред камъни пълзи змия
по пътя на своята прокоба.
Тя търси място с топлина,
за отровната своя утроба.
На Солунска до градинка живее ...
  267 
Стара мелница на хълма
тъжи по своя рицар
в любов край нейните криле
към вятъра да се обрича.
А той лежи до счупеното копие ...
  284 
На всички, които нямат достойнство да признават своите грешки
Обликът е странно покривало
с шевицата на личностни умения
Боят се някой да го вдигне
и мразят негово прозрение. ...
  269 
Сред житейска пустиня в забвение
сме заровени под пясък от думи
и вървим по път с разклонения
към спокойствие или към буни.
И злато да трупаш, пак в гроб те зариват. ...
  292 
Понякога нощем един бял бизон
настървен се изправя пред теб.
Разполагаш само с молив и четка
и бъдеще, водещо към Ереб.
Никога не е бил твой приятел ...
  327 
(в памет на Николай Райнов)
Орион рисува с пирамиди
послания от минало към нас.
Изпраща с буревестник Немезида
дъга в последния ни час. ...
  356 
Девойката на Веста ми предрече:
- Рано е за Елисейските полета,
още имаш думи неизречени
за обич и човешката несрета.
Опиши, което те вълнува, ...
  231 
Света осъждаш много лесно,
по-трудно е да се осъдиш сам.
Кому това не е известно?
Мнозина да го сторят ги е срам.
Делата са правдиво огледало ...
  208 
Самотата е тайна килия,
заключена с пясък от думи.
Надзърнеш ли там ще откриеш
бездната в душа погубена.
Понякога нощем човек ...
  198 
Поискаш ли да съзерцаваш вечността
истината се преражда в измама.
Ще търсиш неуморно рай в тленността,
но попадаш в ад и друг избор няма.
  320 
*** (пясък от думи)
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...
  361 
Извайваш с пясък от думи
живота край теб, какъвто е.
Не знаеш дали е разумно,
но нали не заставаш на колене...
  262 
На скала една езичница стои
ръцете си протегнала нагоре.
Към богове отправя ли хвалби
или за обич някому се моли?
В транс ли ще танцува със звездите ...
  336 
Здравей, капитане! И днес си отново
до прозореца на своята маса.
Да те питам нещо дали си готов?
За път ли си мислиш или за расо?
Кажи, капитане, къде са ти хората? ...
  373 
По "Заключени в огледала" от Андромаха
"
Обзет от свойта суета,
животът се огледа в огледало...
Оттам го гледаше смъртта ...
  341 
Две изгубени души
мълчат край странна бариера.
Сърцата им в свян мълчат
с надежда обич да намерят.
Някой се бои да разруши ...
  342 
Голгота не принадлежи на боговете,
по-често е връх за странните хора.
Онези, които крачат през ветровете
и пред които издигат стобори.
Които сънуват, че подаряват ...
  392 
По „Обличам нощната си дреха” от Андромаха

Обличам нощната си дреха
от най-смълчана тъмнина
с втъкани нишки горест без утеха ...
  295 
От Андромаха
"Набрала съм ти диви перуники
от дива нощ в която си ме търсил.
Не знаеш,
че в съня си съм те викала ...
  415 
По „Толерантност” от Андромаха
„... Да бъдеш себе си е престъпление,
което никога не се изкупва.
Презират те за всяко откровение
и чуждият боклук на теб се струпва... ...
  362 
„Тече реката като няма птица...
разперила криле за песента,
води разпуснала - косите на девица,
на вятъра любовен във дланта.
По дъното ù каменисто ...
  361 
Предложения
: ??:??