ВТ (Вили Тодоров) - Произведения

Последната мечта

От малка приятелка си имам -
бяла лястовичка,
нежна като детската сълза.
Двете си мечтаехме за принца,
за кораба с алени платна, ...

ВТ

Поезия » Друга

2008-07-22T10:50:40+03:00 733 3

Някой някому в мрака...

На М.
Някой някому в мрака
прошепна: Лека нощ, любов!
И без луната да очаква,
превърнаха се думите в зов. ...

ВТ

Поезия » Любовна

2008-07-17T22:01:25+03:00 1.5K 11

Пясъкът следа е само...

Пясъкът е спомен за вълни,
разбили каменно сърце.
От обич, тъга или омраза -
в света ще знаят само те.
Пясъкът следа е днес ...

ВТ

Поезия

2008-05-29T22:56:12+03:00 673 8

Розата и нейния двойник

На M.
- Здравей, мила моя, Искам да ти разкажа една странна история.
Преди няколко дни се бе съгласила днес да вечеряме заедно. Искаше ми се часът на срещата ни да настъпи колкото се може по-бързо. За да не мисля за сбъднатото ми щастие, реших да се поразходя. Безцелно обикалях по Раковски, плъзгайк ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-05-26T09:53:34+03:00 1.2K 2

Зодия „Телец”

Бизон убиваме със стрела в сърцето,
говедото може с брадва или с ножа.
От векове избираме първия за тотем,
съдбата на втория никого не тревожи.
Знаем – бизонът е стремително мощен, ...

ВТ

Поезия » Друга

2008-05-18T08:16:30+03:00 2.2K 10

Обичам те, Слънце

или
Една вечер в театъра
На М.
Седя в мрака смутен
и искам само да пиша. ...

ВТ

Поезия » Любовна

2008-05-06T13:22:25+03:00 1.2K 8

Нощта на жасмина

Лунен лъч разсъни тъмнината
и заедно създадоха венец.
„Обичам те!” - извезаха с цветя
и от светулки златния прашец.
Поставиха го после в коси, ...

ВТ

Поезия » Любовна

2008-05-05T17:50:21+03:00 1.4K 13

Кармен и Плашилото (край)

Както обикновено, тя се появи внезапно от мрака. Плашилото я погледна и зачака да му се обади.
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога п ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-04-21T06:46:28+03:00 1.1K 4

Кармен и Плашилото

Запознаха се съвсем случайно. Тя се бе появила изневиделица от настъпилата отдавна вечер. След това винаги идваше да си разговарят, когато настъпваше нощта. Така и не разбра с какво точно се занимава, но това нямаше никакво значение за него.
Една вечер тя се спря пред него и го загледа:
- Ти кой си? ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-04-14T08:16:33+03:00 968 2

Черно и бяло

Черно и бяло - два странни цвята,
един с друг според интереса прикриваме.
Затова, може би, в душата
през цялото време властва сивият.

ВТ

Поезия » Философска

2008-03-30T08:42:46+03:00 834 10

Лебед

хайку
умиращ изгрев
ражда ден на раздяла,
чух пеещ лебед...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-03-16T09:40:59+02:00 975 1 11

Тъга

хайку
клоун се смее
над угасналата свещ
от тъжна обич...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-03-12T06:09:54+02:00 752 3

Тъй, както появило се детето...

Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци ...

ВТ

Поезия » Философска

2008-03-06T23:29:52+02:00 856 10

Отмъщение (Из "Животът, какъвто е")

хайку
смях на палячо
раздира мрака в душа...
мъст на съдбата...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-03-02T23:03:52+02:00 841 7

Ангелът на смъртта (Из „Животът, какъвто е... ”)

хайку
Ангел на смъртта
къса на воля цветя
с две детски ръце...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-03-01T10:34:29+02:00 908 6

Безмълвие (Из „Животът, какъвто е ...”)

хайку
устни рисуват
сред нощно безмълвие
лято в две сърца...
*** ...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-02-29T23:31:25+02:00 757 5

Безмълвно времето погребва...

Безмълвно времето погребва
в свят на чувства и лъжи
и цената истинска разбираш
на кал, тухли и пари.
Съдбата следва своя ход, ...

ВТ

Поезия » Любовна

2008-02-28T21:00:07+02:00 808 10

Една съдба

На М.
Неусетно умират годините,
превръщат се в пепел от спомени.
Пред себе си не признавате
откога запълвате времето ...

ВТ

Поезия » Любовна

2008-02-27T19:11:06+02:00 883 10

Настроение (Време за сбогом)

(миниатюра)
Неразбрани думи...
странни и нежелани...
Време за сбогом!

ВТ

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-02-08T12:37:30+02:00 1.2K 8

Ревността погубва всичко (Из „Момичето и Скитникът")

Почувства нещо странно. За първи път я виждаше да седи на тяхното място толкова отпусната. Бе вперила безразлични очи във вълните пред нея и отдалеч приличаше на статуя. Едновременно привличаща със своето съвършенство и отблъскващо студена. Тя чу познатите стъпки и извърна глава. Поиска да се изправ ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-02-03T07:16:23+02:00 1.8K 7

Старицата и цветето ( Из „Срещи")

Докато пътуваше към адреса, пред очите му се превърташе споменът на тяхното запознанство. През онзи следобед всички бяха изнервени. За негово учудване, никой не говореше със съседите си на обичайните дребни теми от ежедневието. Знаете за какво говоря - така обикновено се убива времето чрез безсмисле ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-01-29T20:47:43+02:00 1.6K 3

Вълни и обич (Из „Животът, какъвто е...")

хайку
вълни и обич
раждат пясък от скали
с гальовна нежност...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-28T23:49:47+02:00 837 8

Който пише – съдбата си заслужава (Из „Животът, какъвто е...”)

Който пише – често е странен
и с други очи се взира в хората.
Своята орис ли предусеща по-рано
или надделява на живота умората?
Който пише – често е неразбран ...

ВТ

Поезия » Друга

2008-01-26T22:20:07+02:00 831 10

Недей към света (В памет на Омар Хайям)

Недей към света да бъдеш ревнив,
че друг от теб в него е по-пресметлив,
загрижен за своите пари, здраве и власт.
Тъй обичай и дишай, че да си отидеш щастлив...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-25T14:17:20+02:00 981 7

Искаш ли, мила? (изповед на един роден грешник)

На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на те ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-01-24T16:51:37+02:00 1.6K 14

Нежна брезичка (Из „Животът, какъвто е ...")

хайку
Нежна брезичка
ражда от листата си
слънчеви лъчи...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-23T16:36:50+02:00 772 2

Сенките край нас

Мъглата край нас
ражда сенки
на странници и деца.
Нашата съвест
ги превръща ...

ВТ

Поезия » Друга

2008-01-20T17:11:28+02:00 768 12

Дъждът е само изповед

Дъждът е само изповед,
споделена от незнайни сълзи.
Ненужна е никому проповед
другият ли е бил прав или ти.
Съдбата всеки от нас води ...

ВТ

Поезия

2008-01-19T21:31:23+02:00 732 13

Без думи

(седока)
Взря се навън -
зимата си отива,
кап-кап-кап... топи се сняг...
Поглед потъмня, ...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-17T20:43:31+02:00 1K 10

С надежда... (В памет на Омар Хайям)

рубая
Той вечер често се вглеждаше в небето
и търсеше да открие кога е щастливо сърцето.
След това тайно пишеше стихове
с надежда да разберем всичко зад редовете.

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-15T15:25:44+02:00 3.4K 10

Коледата приключи. Забравете. (Послеслов)

Причина да напиша долните редове, бе чутото вчера за случка през годината. Повтарям - през годината, а не по време на Коледните празници. Искам да я разкажа накратко. И след това ще отговоря на споделеното от вас, като коментари за друго произведение. Надявам се, че още тук ще има хора, които ще пре ...

ВТ

Проза

2008-01-14T21:52:14+02:00 1K 5

Завещанието... (В памет на Омар Хайям)

рубая
Преди векове мъдрец топеше перо в мастило
и замислено редеше стихове лекокрили.
Пишеше за обич, звезди и вино, а на нас завеща:
- Обичайте живота, мои приятели мили!

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-13T21:45:34+02:00 870 4

Аз не бих искал... (В памет на Омар Хайям)

рубая
Не бих искал в бъдещето си да надничам,
за да разбера какво съдбата предрича.
Нима би била радостна тази утеха
да узная утре кой и защо мен ще обича...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-12T20:24:45+02:00 2.4K 9

Коледата приключи. Забравете!

След смяната на Тодор Живков от други, жадуващи за власт и пари „демократични патриоти", започнах често да виждам едно момиченце. Зиме и лете. По различно време през деня. И не всеки ден. Но достатъчно често за да напомня на света, че живеят и хора, като него. Като малко държеше отпред надпис „Моля, ...

ВТ

Проза

2008-01-10T00:53:52+02:00 1.2K 18

Идоли се хвърлят от високо... Из „Животът, какъвто е"...)

Идоли се хвърлят от високо,
разбиват ги на хиляди парчета,
а тълпите тръгват без посока
и без мисъл по друмища да кретат.
Без идоли пустинята е страшна, ...

ВТ

Поезия » Гражданска

2008-01-06T14:28:12+02:00 889 14

Айтен (Из „Срещи")

Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-01-05T23:09:35+02:00 1.7K 7

Брезичка (Из „Животът, какъвто е...”)

хайку
стройна брезичка
сред хорското безмълвие…
нежна тишина…

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-03T09:53:47+02:00 761 6

Затова ли... (Из „Животът, какъвто е...")

рубая
Цветето загива... от поливане,
а сърцето наше - от обичане.
Затова ли всички търсим
у онзи, другия, разбиране?

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-02T00:09:51+02:00 747 10

Танц (Из „Животът, какъвто е...)

(танка)
безмълвно цвете,
изваяно в древността...
зазвуча син блус,
той прегърна нежността - ...

ВТ

Поезия » Източни форми

2008-01-01T02:01:38+02:00 973 13

Танго за спомен (Из „Животът, какъвто е...")

хайку
срещнати очи
и тя тръгна към него...
бе само танго ...
*** ...

ВТ

Поезия » Източни форми

2007-12-31T09:06:46+02:00 945 11