ВТ
620 резултата
По „До днес сънувах“
от Андромаха (Белла)
Ще те оставя на баналните превзети,
за мене всяка сложност крие нищета.
До днес сънувах, че ми подаряваш цвете, ...
  253 
По „В сянката на слънцето“
от Андромаха (Белла)
И в сянката на слънцето изгря луна.
Любимата на всички лунатици.
С целувка нежна ги приспа и... ...
  255 
По „Последната секунда“
от Андромаха (Белла)
Тихо е. Много е тихо.
Даже вятърът се е смълчал.
Няма вече какво да се пита, ...
  244 
Живеем в паралелни вселени.
Боиш се ти от мен, аз от тебе – не,
но и двамата отдавна знаем –
не търсим другият да падне на колене.
Един от нас твърди, че вярва в бог ...
  244 
По „Не съм чаша за вино“
от Андромаха (Белла)
Не съм чаша за вино...
аз съм чаша за теб.
Кристална съм, когато ме наливаш, ...
  284 
По „Ще те изгубя“
от Андромаха (Белла)
"Отиваш си... защото аз те пуснах.
Но вътре в мен остана празно...
измъчвах те... и себе си измъчвах... ...
  301 
По „Разсъдница“
от Андромаха (Белла)
Ще мина зад дъжда
по тайната пътека,
пазителка на верните посоки, ...
  226 
Рубая по „Любов на вятъра“
от Андромаха (Белла)
Аз съм тази, която не искаш,
тази дето ужасно боли
и онази, която е близко, ...
  702 
По „Абсурдна“
от Андромаха (Белла)
Тя не е абсурдна,
тя е лист от невидим роман,
тя е всичко неказано... и написано там. ...
  346 
Рубая по „Законът на Белла“
от Андромаха (Белла)
Ти каза свършила ти е газта...
когато си минавал покрай мен
и гравитацията си смени оста ...
  400 
Бизон и делфин са лик на стихии,
те никому не са жертвен агнец.
По-скоро са неизказани откровения,
излети чрез песен от нощен щурец.
Бизоните са символ за мощ и свобода, ...
  339 
Зрителят не вижда зад кулисите
какво с кого се случва,
засядат ли в гърло на актрисите
от мед или отрова бучки.
Убежище си търси муза ...
  271 
По „Затворница”
от Андромаха (Белла)
Пак по чуждите сънища скитам
и живея във чужди мечти,
чужди тайни - небета ми вплитат... ...
  207 
"Родена съм във нечий свят,
осъдена да бъда вечно чужда,
а искам да се прибера "у нас",
ужасно искам...
имам нужда! ...
  467 
от Андромаха (Белла)
„Ледът е спотаена жажда,
оставена да се охлажда,
за да не ни изпогори... „
Ледът е само вкаменена жажда ...
  221 
Всеки път е кръстопът
от Андромаха (Белла)
Объркана съм...
как да разпозная своя път,
мъглата прави ги еднакви ...
  301 
Момиче след колите подтичва –
образ на „СТОП“ за много водачи.
Съдбата ѝ мъже да развлича
я заставя само скришом да плаче.
Еднакво и в жега и студ ...
  264 
Мечтаеше в самота едно дете,
търсейки сред книгите покой,
Принцът Малък да го поведе
за ръка към приключения безброй.
Искаше да препуска с бързо конче, ...
  271 
Крачиш по орисана пътека
в надежда за желаното пресичане
и без значение е в кой си век,
когато прозвучи „Обичам те!“
Много често тя е камениста ...
  288 
(По „Животни“ – НАЗАРЕТ
https://www.youtube.com/watch?v=oLC6KRS1ADU )
разпалиха лед
в окото на ураган
любовна игра
  346 
Извинявай, мамо
В памет на моята майка Такухи, съзнателно пожертвала своя живот за своите деца
- Извинявай, мила мамо! Извинявай! Извини ме, че толкова дълго не се решавах да напиша нещо за теб. Белият бизон пред мен едновременно ме зовеше да споделя с него каква съзнателна саможертва направи за дец ...
  1282 
(Пясък от думи сред музиката на
Snowy White - Voices in the rain
и Crimson House Blues – Aphrodite)
Невидими и видими огради
издигаме за да опазим себе си ...
  276 
Сбогом! Скоро аз ще си отида,
смел да бъда обещавам.
И за това, че слънцето обикнах,
все още аз не съжалявам.
Сам цял живот се лутах ...
  392 
Делянчо мамин, как стана така?
Обясни, мило, да разбера.
Защо на нашия враг позволи
от поста драг и мил да свали?
Ако помощ ти трябва – ...
  400 
Самотата е незаключена килия
от човешкия доживотен затвор.
Векове сред нея живеят ония,
що не искат да тлеят в коптор.
Щит е от прието отчуждение ...
  332 
Някога една ръка написа
„Народе...“ със сърдечна мъка.
Знаеше, че свободата е орисана
на човешкия живот с разлъка.
Родил се бе измежду нас ...
  192 
Рисува есента със злато
последната въздишка на листата
и си представяме когато
тръгваме по пътищата непознати.
В прослава на измислен идол ...
  277 
На правдив художник четките
винаги умират прави.
Така било е и ще бъде
на вечното изкуство за прослава.
Живот не всеки вдъхва, ...
  239 
Тръгнахме към Европа,
че там всичко е гладко.
Дори законът еднакъв
бил към мен, батко и татко.
В София на сладки приказки ...
  283 
Живуркаме тихичко в корумпирана махала.
Европа не ни искала – и какво от това?
На границата строим градински стобори,
а цената им хвърчи постоянно нагоре.
Мнение постоянно върти пред слуги-микрофони ...
  278 
Защо задаваме въпроси
Нощем времето създава
от думи странни колиета,
опитвайки чрез тях да създаде
лик на моралната несрета. ...
  265 
В странното човешко блато
виждаме което пожелаем.
Съществува ли останалото –
не искаме да го узнаем.
Живуркаме си тихичко в калта, ...
  303 
***
„Нацията ни е такава – който не пише, пропява“
прозря и завеща класик литературен.
А за „Всяка жаба да си знае гьола“
вещо, тактично следят хора в културата.
  423 
Из „Дочуто от съседната маса“
Седмицата бе топла и разполагаше към разходки и пиене на кафе на открито. В любимото ми кафе масите отново започваха да се пълнят по обяд. Компанията до мен играеше поредната игра на карти, когато към тях се приближи мъж и притегли стол да седне. Те спряха играта и го з ...
  313 
(Из "Пясък от думи")
Нощем понякога насаме
оставам пред един бял бизон.
Отпивам от чашката кафе
до снимка на препускащ кон. ...
  292 
Невъзможното не е... невъзможно,
а само събитие със своя вероятност,
чиято стойност се променя,
ако сме активни или дремем безучастно...
Защо ли и кому е нужно ...
  152 
Разтопихме днес оловното войниче
и изляхме го в някакви куршуми.
Непознало бе целувка от момиче
и неизрекло две заветни думи.
Не написахме в памет некролог, ...
  246 
„Да превърнем страховете на народа в надежда“... че повече няма да управляваме
„Приятелите чрез властта си браня,
защото аз не съм Първанов!
При мен корупцията място няма!“ –
поучаваше ни „Ало, Ваньо“.
  442 
Сред блато от човешки страсти
търсим брод към някаква надежда,
изсичайки морални храсти
без в миналото да се вглеждаме.
Намеренията ни са без значение, ...
  204 
Свикнали сме да издигаме стени
между нас и останалия свят,
да ни отбраняват от злини,
животът с които е богат.
Най-често те са без врати, ...
  199 
Предложения
: ??:??