zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони) - Произведения

Нашенка

Заръмя. Пенка погледна небето и забърза към спирката. Безцеремонно застана пред чакащите и влезе първа в пристигащия автобус. Извади телефона си, набра номер и изключи.
- Ало, Лоре, ти ли си, леля? Да питам нещо, мойто момиче - мъж или жена има в къщата?... Е, айде сега, как да няма значение, нали т ...

zelena

Проза

2010-06-22T13:28:55+03:00 1.9K 38

Жени

ЖЕНИ
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...

zelena

Проза » Разкази

2010-05-19T13:36:14+03:00 1.9K 39

Приказка за възрастни

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Имало едно време...
Вековната гора се беше смълчала преди изгрева. Първо изсветля небето и стопи звездите, после се промъкна утринният вятър, раздвижи шумака и събуди птиците.
Сгушена в дъбравата, малката къщурка със сламен покрив още спеше. Баба Мила се стресна в съня си - раз ...

zelena

Проза

2010-05-06T18:21:58+03:00 2.6K 26

Хан Татар

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...

zelena

Проза » Разкази

2010-04-24T11:37:14+03:00 5.8K 2 39

Внучка

ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...

zelena

Проза » Разкази

2010-04-20T21:41:48+03:00 2.7K 24

Айнур

АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...

zelena

Проза » Разкази

2010-03-26T14:51:52+02:00 3.8K 1 40

Преса

ПРЕСА
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворе ...

zelena

Проза » Разкази

2010-03-12T14:39:19+02:00 1.7K 28

Просякът

ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...

zelena

Проза » Разкази

2010-02-12T15:20:56+02:00 2.5K 22

Тотално решаване на проблема наркотици

ПРОГРАМА, РЕЦЕПТА, МЕЧТА, НАДЕЖДА, НЕОБХОДИМОСТ- КРЕЩЯЩА НЕОБХОДИМОСТ...?
НЯКОЙ ВЕЧЕ СЕ СМЕЕ, ПРЕВИВА СЕ ОТ СМЯХ, ТРЕСЕ СЕ ОТ СМЯХ И... ЗАТВАРЯ СТРАНИЦАТА.
НЕ ЗАТВАРЯЙТЕ СТРАНИЦАТА, МОЛЯ ВИ!
ТОВА Е СЛАМКАТА ЗА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ЖИВОТИ...!
НЕ СЪМ ЮРИСТ, НЕ СЪМ МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ, НЕ СЪМ ПЕДАГОГ, НЕ СЪМ КАД ...

zelena

Журналистика

2010-01-12T14:06:55+02:00 5.1K 1 48

През моя поглед "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово"

ПРЕЗ МОЯ ПОГЛЕД
„ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО”
Слънцето висеше неподвижно на синьото, чак изцъклено небе. Жегата тежеше и насищаше маранята. Стадото се беше пръснало в края на поляната, близо до сенчестата прохлада на гората. Опрял гръб в дънера на столетника, Йово тревожно се ослушваше. Неспокое ...

zelena

Проза

2010-01-05T11:19:31+02:00 5.3K 34

Орисия

Септември си отиваше, отнасяйки последните топли дни. Баба Мита ставаше още по тъмно - утринният мрак не я плашеше, страшен беше, когато се спуснеше с вечерта. Този страх се загнезди у нея, откак загуби дядото. Последните му месеци бяха агония... Баба Мита не заплака пред него, стискаше зъби и му да ...

zelena

Проза » Разкази

2009-12-31T22:08:15+02:00 1.5K 23

Вижте ги

Аз, непоправимият оптимист, сякаш прогледнах и се смразих...
Господа политици, вижте тези, които вече двайсет години ви гласуват доверие!
Вижте ги! Старци, с угаснали погледи от мизерното и жалко съществуване, се движат като сенки. Надеждата, която ги крепи е, че края наближава. А тези, които идват ...

zelena

Журналистика

2009-12-29T15:49:46+02:00 2K 28

Комуната

В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...

zelena

Проза » Разкази

2009-12-22T09:48:50+02:00 1.4K 11

Сайтът

САЙТЪТ
Натрапчив и досаден, телефонът извести с алармата, че времето за сън свърши. Мисълта, че ще се включи още поне три пъти, ми дава така необходимата отсрочка. На мига заспивам, притисната от изтичащото време. Отново натрапчив и още по-досаден! „Невъзможно е да са минали толкова бързо десет мину ...

zelena

Проза

2009-12-11T12:12:31+02:00 1.5K 29

Казака

КАЗАКА
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...

zelena

Проза » Разкази

2009-12-06T23:27:38+02:00 1.2K 11

Майка

МАЙКА
Настъпващата вечер потопи стаята в здрач. Суха, задушаваща кашлица наруши тягостната тишина.
- Защо стоите на тъмно? Светлината не ми пре... – нов пристъп прекъсна думите й.
Мира видя уплашените им лица, усети страха и скритата надежда за чудо... Но тя знаеше и очакваше края. Не беше сън - Иис ...

zelena

Проза

2009-11-28T21:59:05+02:00 1.2K 12

Дрога

ДРОГА
Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.
През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад т ...

zelena

Проза

2009-11-27T15:27:46+02:00 1.3K 15

Отец Матей

Отец Матей отвори очи, в килията мракът все още беше плътен, но малкото прозорче просветляваше. Облече се без да пали лампата, опъна завивките на дървения нар и излезе на двора.
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвс ...

zelena

Проза » Разкази

2009-11-25T10:38:09+02:00 1.3K 4

Веско

ВЕСКО
В една непрогледна, ветровита вечер през април 1954, се роди той... Не плачеше като другите бебета, беше по-скоро хленч, скимтене. Слабичък, леко мургав, с голяма черна коса и хубаво личице. Майка му го целуна и се разплака, нарече го Веселин, с надеждата живота му да е лек и радостен.
Баща му ...

zelena

Проза

2009-10-27T22:45:59+02:00 1.3K 8

Калин

КАЛИН
Ноември. Денят се прокрадваше в гъстата студена мъгла, но още беше тъмно. Далечен лай на куче събуди глутницата и тя поде настървено. В градинката до храстите, голямата купчина от юргани, парцали и кашони се размърда. Показа се първо момчето - юноша. Помогна на баба си да стане, надигна се и м ...

zelena

Проза » Разкази

2009-10-18T13:04:03+03:00 1.4K 11

Наркоман

Ивайло отвори очи - беше тихо. Стана вяло, с безразличие погледна безпорядъка в стаята си и отиде в дневната. Направи си кафе, запали цигара и машинално защрака дистанционното - нищо не задържа вниманието му. Телефонът звънна.
- Здрaвей, мамо, как си?
- Добре, но ти не ми звучиш добре... Пак ли?
- Н ...

zelena

Проза

2009-09-26T20:24:47+03:00 2.3K 12

Баба Руска

Февруари - убийствен студ скова земята. Вятърът виеше безпощадно, а оловното небе застрашително притискаше града. В късния следобед гаровия площад обезлюдя.
Баба Руска спря раздрънканата количка до контейнера - разрови боклука с бастуна, разбута торбите и извади парче мухлясал хляб. „За кокошките би ...

zelena

Проза

2009-09-24T12:48:46+03:00 1.2K 4

Емигрант

ЕМИГРАНТ
Иван бавно се надигна от протъркания диван и с провлачена походка влезе в кухнята. Пристъп на кашлица го разтърси. Запали цигара и жадно дръпна. Писък на сирена прониза тишината на дъждовното утро. Проследи с безразличие полицейската кола, която профуча и взе бутилката с водка.
Изящните мах ...

zelena

Проза

2009-09-16T14:19:28+03:00 1.3K 8

Една дълга нощ

Денят се сви зиморничаво и пое на запад подплашен. Лай на куче, хлопната врата и селото притихна. Баба Вида с усилие се изправи, взе менчето с млякото и погали козичката:
- Оооо, Кротушката ми тя, милата на баба. Да избутаме и февруари, да порасте денят, пък оттам нататък, каквото Бог покаже.
Излезе ...

zelena

Проза

2009-09-13T21:01:48+03:00 1.3K 8

Защо забравихме

Тичешком влетях в тръгващия автобус. В главата ми маршируваха нови впечатления, нови емоции от едно ново запознанство...
Погледът мимоходом се плъзна по лицата, дори не ме подразни чалгата, която пригласяше на раздрънканото возило. Мислите кръжаха около срещата. Но нещо се промъкна в съзнанието и го ...

zelena

Проза

2009-09-05T19:47:22+03:00 1.3K 16