Философски

1,1 резултата

Защо?

Защо? Този въпрос е толкова разпространен... И винаги отговорът е различен, защото въпросът, макар и състоящ се от една малка дума, никога не е един и същ.
Толкова много хора си задават този въпрос. И се случва никога да не получат отговор. Защото не всички отговори на този въпрос съществуват. А пон ...
2K 1

На учителя - с тъга

Навярно всички си спомняте оня стар култов филм от "тоталитарните" времена "На учителя с любов", в главната роля с Сидни Поатие. Първият актьор, дошъл от гетото и успял да спечели "Оскар", в този филм, сниман през далечната 1967 година играе учител в едно училище в покрайнините, който с триста зора ...
3.6K 3

"Екзистенциализмът е хуманизъм" (коментар)

По време и след Втората Световна Война екзистенциализмът като философско течение, и дори начин на живот, придобива широка публика из Франция и цяла Европа. Но съответно, като всяко, да кажем, нашумяло и предизвикващо множество въпроси със своята същност течение, то бива оплювано най-вече от християн ...
8.9K 4

Нищо, написано по време на депресия

Нищо, написано по време на депресия
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...
1.6K 2

Нищо 2

Нищо 2
Изключен съм от света. Край злощастната ми глава не се въртят антени и приемопредаватели. Светът нищо не губи от моето изключване. Би следвало аз да губя, но аз печеля. Печеля облагородяващата му липса. И когато ме притиснете до стената с намерението да ме разстреляте или окайвате (все едно к ...
1.3K 2

Реално и виртуално - „Битието е навсякъде” –Жан-Пол Сартр

Човекът е между безкрайно малкото и безкрайно голямото, а нашият живот между миналото и бъдещето. Човек се преплита между виртуалното и реалното. Виртуалната реалност обозначава нереалния свят, фантазиите ни, които пресъздаваме, когато гледаме в очила,
т.е. компютърът прави виртуалното реалност. Все ...
10.9K 1 2

Моят Ментор

МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...
1.3K

Маски

МАСКИ
Маската е жизненоважна за нашето съществуване. Тя се използва от всеки, без да са от значение възрастта, външността, характерът, навиците. Всеки носи маска. Всеки го осъзнава, но се опитва с всички сили да докаже обратното – той/тя не носи маска, просто е такъв/такава. “Аз съм истински/истинск ...
5.1K 2 4

В моя солипсистичен свят...

В моя солипсистичен свят...
Тук сме само аз, моето въображение и цялата Вселена. Проектирам я в съзнанието си слънчева. В нея всичко е подредено и дори хаосът на мислите ми е строен в редички. Те едва се удържат, но… аз нали затова съм нащрек… Подреждам ли, подреждам… Като много чувствителна везна с ...
2.3K 3

Любов по време на криза

Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отст ...
2.4K 5

Моментно падение

Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...
1.2K 1 1

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ...
2.9K 2

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю
Есе
Да, те са две деца на една и съща земя – нашата, но светът сам по себе си не е нито щастлив, нито безсмислен. Ние, хората, създаваме тези определения, ние задаваме критериите. Чрез тях описваме света, живота и дори – самите себ ...
4.8K 1 3

Свобода

Родих се. Но не бях свободен. Сам не можех нищо, освен елементарни физически действия. Не бих казал, че ми ги позволяваха, правеха с мен каквото си искат. Всичко беше толкова странно подредено.
После почнах да се осъзнавам. Все още не бях свободен. Можех да правя вече доста неща, но трябваше да ми г ...
3.3K 1 6

Разум срещу чувства

Кое е по-нужно на човешката цивилизация – разумът или чувствата
Вечна е борбата между разум и чувства – две мащабни понятия така различни едно от друго. Двоумение между грубия съвет на суровата логика и мимолетния повик на чувствата. Прекомерната сигурност в опозиция на слепия, но и щедър риск! Диле ...
23.5K 1 19

Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.

Вяра. Това е всичко, което крепи човешкия дух. Вяра в по-добро бъдеще, вяра в задгробен живот, вяра в Бог. Но какво, всъщност, е Бог? Нещо свише, велико, трансцедентно, съдържащо всичко в себе си? Или просто поредното човешко творение, идея, превърнала се в религия и религия превърнала се във фанати ...
5.4K 2

За веригите и неразбраните хора

Какво е да си окован във вериги? Какво е да си в тъмната стаичка? Какво е този, който ти дава храна, изобщо да не те поглежда? Какво е да чуваш тракането на оковите, когато ходиш? Какво е да чувстваш паренето и щипането на протърканата си кожа от тях? Какво е да си сам, без никой да го е грижа за те ...
1.6K 2 1

Съзната неосъзнателност

Заспивам отново. Откривам новото утро. Преживявам същия ден. Не мога да се откъсна от еднообразието му. Виждам отново същите образи. Те винаги са там, в съзнанието. Не се опитвам да избягам. Не мога. Вървя напред, без да се оглеждам. Всичко е така... еднакво. Миналото не съществува, бъдещето е невид ...
1.7K 3

Дългото самотно бягане

Дългото самотно бягане
„Загасете светлините,
загасете луната, когато си отида!
Никой да не види моята голяма болка…”
/Стара гръцка песен/ ...
2.7K 1 1

За силата на волята

Волята е не само скелетът на личността ни, но и гръбнакът на живота ни... На нея се крепи всичко. Една голяма част от провалите ни се дължат на нейната липса; на това, че сме отстъпили в решаващ момент; на това, че сме се изплашили и вместо да послушаме сърцето, сме послушали разума си и т.н. и т.н. ...
7.4K 1

Как мислите?

… Ако можеше с няколко изречения да се опише какво е да обичаш, какво е да вярваш, какво е да се съпротивляваш със себе си и да не можеш да намериш покой, би било простичко да се живее. Истината е ясна – обичаш да, но как да повярваш? И можеш ли да обичаш без вяра? Отговорът е ясен. Риторичен въпрос ...
1.5K

Влияние на стреса върху човешкото поведение

Стрес. Виждаме го, чуваме го, усещаме го, дори можем да го вдишаме. Напада ни неочаквано, като някой вирус и ни поваля, без да можем да помръднем. Няма начин да избягаме от него – той е навсякъде около нас - във всичко. Рее се свободно из въздуха и сграбчва жертвите си в „мъртва хватка”, без да успе ...
9.2K

Щастието

Щастието не зависи от нас. Синоним на борбата със злото, донкихотовска химера или поредната лъжа на Настрадин ходжа, най-често то се превръща от препъни-камъче в обърни-каруца за орисията ни. В неистово търсене на невъзможното често забравяме, че истински щастлив е само глупакът и допирът с него ще ...
1.7K

Времето лети - бъди на крилете му, не в човката!...

Ако времето беше злато, или пари, или скъпоценни камъни, дали щяхме да го пилеем със същата лекота, с която го разхищаваме понякога?! Рядко се замисляме колко ценно е всъщност то - много по-скъпо от всички гореизброени неща, защото за изгубеното време, т.е. - за пропуснатите възможности и подходящи ...
3.2K 1 9

Мисията да растеш

Мисията да растеш
Наблюдаваш, търпиш, понасяш, въвличат те...
Уморена съм.
Писна ми от махленски кавги, хвърляне на кал, скубане на коси и надничане под полите на папата. Да им се чуди човек на творческата продуктивност да създават клюки и с тях да вредят на хората, които наистина си вършат работата ...
2.2K 1 4

Гара

Във рамките, огромни като аутобани, с гигантски автобус, задънил
булевардите, прикрил приюти, болници и гробища с похвали на веяна скумрия и пудра за лице, светят ярко нейните рекламни панели. Извисени, те стряскат с усилията на твореца да затули бездънното небе със стоманени завеси, които не отразя ...
1.1K

Здравей

Здравей, приятелю!
Как си днес? Намръщен си, виждам, не си на кеф. Оти така? Не се ядосвай, ще ти мине, времето лекува... Гневът не е начинът, а нящо опасно, повярвай ми. Кара и мъдреца да издивее. Той не води към нищо добро, но е в началото на една пързалка, която води към страхотии. Сичките войни ...
2.2K 1

Полетът на камъка

Изгревът още от най-древни времена е натоварен със значението на ново начало, нова възможност. Той е символът на животворната сила на слънцето, на творческото начало на човешкото съзнание. Още тогава хората свързали знанието със силата на светлината. Древният гръцки бог – титанът Прометей е прикован ...
2.8K 6

Алегория в ре минор

Поезията ли? Тя е хоби, не е работа, която се извършва с пот на чело или
за която се заплаща. По-лесно е да целунеш Анджелина Джоли, да пренесеш тленните останки на несъществуващия си брат от Египет или да превърнеш Али Агджа в болногледачка. Защо с реклама на сапун не се заемеш? Хем не е трудно, хе ...
1.2K 1

Лудостта да бъдеш свободен

Повечето хора, включително и аз, поне веднъж в живота си сме си задавали въпроси от сорта на: Какво е лудост и кои хора всъщност са луди? Дори много често в ежедневието си сме използвали фрази от сорта на „Ти си луд!” или „Ти нормален ли си?!”, за да покажем на човека, на когото го казваме, че дейст ...
9.5K 5

Моят поглед към бъдещето

Моят поглед към бъдещето
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. И ...
5K

На любимите хора

Какво съм аз?
Кълбо от страх и "нищо", което
другите да разбират!
Това е ясно!
Единстевеният гръб си само себе си!!! ...
1.9K 2

Улицата

Слънцето лениво кисне по телата ни, чертае и изтрива пергаментови сенки по нея. Бръмчащите мухи, лъха на вятъра, реката, плискаща с неспокойни вълни брега, сезоните, които си играят с цветовете, годините, поели път на изток, към изгрева по дългата еднопосочна улица, влизат в сферите бяло щастие на с ...
1.6K

Чудото, наречено "живот"!

Твърде рядко, за съжаление, си даваме сметка, че сме участници в чудо - чудото, наречено "живот"! Приемаме го за даденост, а всъщност не е. Две неща са абсолютно сигурни за него - че е "заразна болест, предавана по полов път" и че "няма да се измънем живи от него"... А какво се случва в промеждутъка ...
3.5K

Парадокс III: Комплекс за малоценност

Човек, който няма шансове за нещо значимо.
Човек, който няма нищо ценно в своята душа.
Човек, който няма идеали, чувства и мечти.
Човек, който няма срам да лъже и мами по-красивите от него.
Човек! Долен боклук, който прави отпадък, равен на самия него. ...
1.5K 1

Дъждът

Мастилото на мократа зора пръсна сиво-черни пеликани над смълчаното градско чудовище, а синевата ги нареди аритметично на бледата ботаническа рисунка в скицника на забравено от баща си дете. То пое през зеленясали с мъх легенди за параклиси, затича се и сълзите му нечакано парват страните ми, стрелк ...
1.2K

Пазарите

Пазарите предлагат подир хукване и провиране сред градски автобуси, влакове и
коли на любопитната тълпа измамни зрелища от магове, лакомства, дошли през планината и рибешки глави, увити във вчерашен вестник. Неоплоденият хайвер от тях разнася навред зловонен мирис на неизмити нозе. Лъжеориенталски п ...
1.1K

Сбъднати мечти

СБЪДНАТИ МЕЧТИ
Взех една красиво изваяна чаша за вино от подноса на келнера. Отпих една глътка от бледо жълтото вино в нея. Бях нетърпелива. Погледнах към величествения дървен часовник в дъното на залата. Осем без петнадесет. Оставаха още петнадесет минути до официалното ми повишение – целта, която ...
2.6K 4

Посоките на вятъра

Попитаха ме за посоките на вятъра. Що за глупав въпрос е това?
Боса, стъпвам по изстиващия пясък, и приятно ме гъделичка между пръстите. А вълните са толкова спокойни, толкова тихи като в картина. Залезът. Него няма да го описвам и преобличам в хубави епитети. Той е едно многоточие до безкрая. Толко ...
2.2K

Парадокс VIII: Комплекс за самота

Парадокс VIII: Комплекс за самота
Сам. Сам съм. Има. Има други около мен, но съм сам. Имам. Имам много идеи, но съм сам. Не мога. Нищо не мога сам. Бъдещето – бъдеще на самота.
Сам. Сам съм. Има. Има други като мен, поне на мен приличат. Но не контактуват. Затова съм сам. Бъдещето – бъдеще на самота ...
1.5K