Лични - Есета

Аромат на самота

Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща ...

veronic4

Есета » Лични

2013-01-19T14:35:02+02:00 1.7K

Моментно

Толкова е трудно... да останеш сам.
Един ден имаш всичко, а на другия го няма.. изчезнало е и е оставило след себе си единствено празнота и липса. И пред всичко, имам предвид наистина всичко. Смехът, радостта, чувството за споделеност. Изчезна. Дори спомените избледняват, натежали под силата на безг ...

aani

Есета » Лични

2012-12-17T10:22:28+02:00 1.2K 1

Чужди спомени

Този спомен вече е чужд.
Преминава през лицето ти като нещо от друг живот.
Като вик от нечий гроб.
Без да оставя следи.
Без да извиква усмивка. ...

komarigova

Есета » Лични

2012-11-29T11:44:44+02:00 1.8K 1 1

Вълшебен Свят

На прага на 19-те години стоя и гледам отражението си в огледалото и започвам да пътувам назад към всичко изминало до момента, с всеки изминал момент въпросите в мен растат... Усещам, че сега повече от всякога всичко е в мои ръцe, понякога се плаша от суровата действителност на диаболистичния часовн ...

sara-charis

Есета » Лични

2012-11-21T13:08:54+02:00 2.2K

* * *

Толерантност
Автор: Николай Бенчев
Толерантността не може да дойде от само себе си, ако не я пожелаем. Тя има няколко лица и всичките са символ на добродетели, които са на изчезване. Когато сме толерантни помежду си, в този свят, не би трябвало да има различни, защото всички сме равни - без значение ...

poet89

Есета » Лични

2012-11-13T23:38:17+02:00 1.6K 2

Остави ме...

Остави ме за малко, Тъга.
Да поплача сама имам нужда.
Дълго търсих в живота любов, а намирам единствено нужда.
Дълго молих за малко простор, а пък той... той се воювал.
Свиваш пръсти в юмрук и нанасяш убийствени удари. ...

komarigova

Есета » Лични

2012-11-07T22:50:35+02:00 2K 1

Свобода и робство в моя живот

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."
Свобода и робство. Един непрекъснат кръговрат от избори и правила.
Свободата е правото да избираш и свободно да изразяваш позицията си. За мен тя е висша ценност. Присъства във всяко мое действие и всяка моя дума. Благодарение на предците ни сега жив ...

Sunset-Lo

Есета » Лични

2012-11-03T13:02:41+02:00 6.6K 1 1

Белите магии на баба

Белите магии на баба
Нея я няма до мен – цял океан ни дели. И като стане много тихо, чувам благия ѝ глас: „Ей, пакостници, къде се изпокрихте? Вие днес хляб няма ли да ядете!?”
Така питаха селските хора от нейното поколение. Имаше на трапезата ястия всякакви, и наденички, и какви ли не изкушения, от ...

Баткото

Есета » Лични

2012-10-23T11:24:53+03:00 2.1K 1 8

Разбито сърце...

Разбито сърце... Абсолютно клише, ще каже всеки, включително и аз. Напълно разбираемо е за човек, който не е видял как любовта му си отива, да го разбере и да го проумее. Е, аз го разбрах. Едва сега осъзнавам с пълна сила значението на този израз. Там, където доскоро имаше топлина и усещане за сигур ...

jeni_nik

Есета » Лични

2012-10-23T11:13:11+03:00 2.8K 1

Подвластната стопанка на Живота

Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...

elenasim1

Есета » Лични

2012-09-27T10:25:11+03:00 1.6K 17

Къде отлетяхте, години!

Отлитна времето като един миг, като пясък изтече между пръстите ми и все повече чувствам как нищо вече няма да бъде същото - нито аз, нито ти, нито времето, в което живеем! Променяме се със скоростта на светлината, а двойно по-бързо променяме и света около нас...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...

Stambo

Есета » Лични

2012-09-26T10:31:16+03:00 3.2K 18

За мен, за нея и за това дали си заслужава...

Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...

inchetoivanova

Есета » Лични

2012-09-09T12:36:01+03:00 2.3K 4

За напразните обещания

И ето пак сме тук, както преди. Все същите думи, все същите обещания, все същата болка. Мълчание и студ сковават тялото ми и сякаш времето спира. Сякаш всичко, което бяхме постигнали, се крепеше на лист хартия, но и той изгоря. Нищо, никога няма да се промени, нали? Винаги ще е така. Къде ми беше ум ...

krasi94

Есета » Лични

2012-09-06T22:10:49+03:00 2.1K 1

За много и малко

Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...

ppurple

Есета » Лични

2012-09-05T10:30:21+03:00 1.8K 4

На какво ни осъжда днешното време

На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...

march82

Есета » Лични

2012-08-28T19:39:59+03:00 3.2K 2

Моят юли

"Hello, July. Please be good..." - с тези думи посрещнах първия юлски изгрев. Той ме накара да се почувствам истински жива, да загърбя всичко, да се вгледам в изгряващото юлско слънце, символ на надеждата към по-добро, и за миг да помечтая. Осъзнах, че материалното не ме влече повече, а напротив... ...

maggito4490

Есета » Лични

2012-08-27T11:13:36+03:00 1.2K 3

Разкрасих живота си с мечти

Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...

dreamcatcherr

Есета » Лични

2012-08-26T10:52:29+03:00 1.9K 1

Лудата

Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...

komarigova

Есета » Лични

2012-08-24T10:30:56+03:00 1.8K 3

Мръсна

Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Дне ...

ivelina90

Есета » Лични

2012-08-21T11:15:24+03:00 2.7K 13

...Обичам...

Опитвам се да се протегна и да достигна до мистичната Луна…
Опитвам се и звездите да преброя, а знам, че е невъзможно, но съм влюбена в илюзията….
Обичам легнала да стоя и да се взирам в нощния небосвод, търсейки най-красивата звезда…
Обичам тихия и пуст нощен плаж, така различен е той под лунната с ...

sara-charis

Есета » Лични

2012-08-18T20:35:33+03:00 2.3K 5

В какво вярвам

Често животът ни поднася трудни изпитания. Плащаме чужди грехове, страдаме, борим се, но у нас остава надежда, която ни крепи, която не ни позволява да паднем духом. Това, което ни крепи, е нашата вяра. Всеки човек вярва в нещо. Някои вярват в доброто, други в злото, в любовта, в справедливоста, в г ...

StellaGeorgieva

Есета » Лични

2012-08-18T10:27:01+03:00 10.9K

Кристални отношения

Връзката ни бе крехка. Имах чувството, че само да я докосна и ще се разпадне на хиляди миниатюрни парченца. По-крехка от кристал бе…
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...

Samion

Есета » Лични

2012-08-18T09:24:51+03:00 1.5K

Силата на любовта

Много хора казват, че любовта не съществува. Други пък мислят, че тя трае само миг. Но според мен истината е, че има любов и тя не трае ден или два, тя е вечна. Макар и малко хора да са я срещали, аз вярвам, че тази любов я има.
Всички ние трябва да вярваме, че съществува нещо толкова прекрасно като ...

StellaGeorgieva

Есета » Лични

2012-08-16T09:52:23+03:00 27.9K 1

Дървото на Живота

Замисляли ли сме се колко безполезни и празни думи изричаме всеки ден. Подмятаме и си играем с фразите, без да им придаваме голямо значение и стойност. Обезценяваме стойността им някак дори несъзнателно…
А думите, какво са те? Извор на живот и изказ, както са безбройните листа, носещи живителните со ...

sara-charis

Есета » Лични

2012-08-15T10:34:42+03:00 3.5K 1 9

Нощта на Персеидите

Светлинно замърсяване и миризма на пържен лук и чубрица. Далечен стон на преминаващи автомобили и оглушителен лай на биещи се кучета. Люлин, краен блок, етаж 9... От тук небето е като черно парче плат – избелял кадифен правоъгълен трaпец със светли, жълти петна – също като дупки от молец. Един по ед ...

vrabche

Есета » Лични

2012-08-13T09:48:59+03:00 1.2K 1

Oгледално Отражение

Срещу мен стоеше тя, говореше колко я боли, плачеше… в ръцете си държеше счупено огледало, парчета кървави мечти, надежда, куп лъжи и обещания… хиляди истории…. Каза, че се чувства някак чужда, сам-сама на света… Питаше къде е сбъркала, къде беше точката на пречупване в нея…
Погледнах я, косата ù па ...

sara-charis

Есета » Лични

2012-08-10T18:04:03+03:00 1.7K 4

Ефектът на пеперудата!

●•∙ Ние сме сбор от всички моменти, които сме преживели, с всички хора, които сме познавали. В тези моменти се изгражда и нашата история. Моментите на сътресение формират и живота ни, ние самите сме Създателите на своя личен космос. Всеки човек търси своята истина, тази, отговаряща на неговия светог ...

sara-charis

Есета » Лични

2012-08-08T15:30:39+03:00 3.1K 6

Безпилотен полет

... за теб.
Ще ме загубиш ли, простичко като ключовете на колата си, като фокуса в слънчевия кръг изпод веждите на ежедневието? Макар да бъда по-добра и от сълзите си, потекли след дълго стискане на зъби... и безотказно в кондиция за преосмисляне. Простичко като загубата на време и живот, едно и същ ...

female_sg

Есета » Лични

2012-08-07T17:28:29+03:00 1.6K 2

Писмо

Чудиш се защо се чувствам така, нали? Защо отново съм ядосана и тъжна? Недоумяваш причината за всичко това, което изпитвам сега... Всичко се повтаря отново и отново, а аз имам чувството, че няма да издържа следващия път... Човек би си помислил и би се запитал: Какво толкова е станало? Нима е дошъл к ...

real_love___

Есета » Лични

2012-08-03T21:09:40+03:00 2.1K

Белите очила

Аз знам, че според теб, твоето прикритие е видимо отражение на перфектния човек. Но ти не знаеш, че аз виждам през теб това, което наистина си. Лъжец за собствената си същност. Никога не си обичал никого, а сложиш ли си "белите очила", ставаш различен. Красивата игра, която представяш на всички, е е ...

Sunset-Lo

Есета » Лични

2012-08-03T11:43:06+03:00 1.7K 1

Познавам ли се...

Единственото, което съм искала през целия си живот, е някой да ме обича. Да ме обича такава, каквато съм – много емоционална, експанзивна, трудно владееща емоциите си. Жена, която трудно споделя болките си с другите, особено с онези, които са я наранили. Винаги търсеща разбиране и, за съжаление, твъ ...

jeni_nik

Есета » Лични

2012-08-03T11:09:39+03:00 3.1K 1 4

Нечие

Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите ...

ppurple

Есета » Лични

2012-07-31T15:40:47+03:00 1.1K

Градина

Едно от онези места, които си сигурен, че ще помниш цял живот. Като че ли излъчват собствена енергия, собствен живот, създават магия.
За да ви запозная с това място, трябва да уточня местоположението му.
Живея в квартал до полите на Витоша. Често, когато излизам от вкъщи да пуша, отивам там. Тази гр ...

ppurple

Есета » Лични

2012-07-29T16:10:28+03:00 1.7K 1

Мелодията и самотата

Танцувам и плача едновременно, не мога да спра, а и не искам. Музиката, която излиза от пианото, ме завладява, поглъща ме и ме отвежда в света на непонятното, на чуждото и същевременно красивото. Танцувам, тичам, пея, чувствам се свободна. Мога да усетя всяка една малка тревичка под стъпалата си и д ...

dreamcatcherr

Есета » Лични

2012-07-29T15:25:45+03:00 1.7K 3

Цвят

Цветове, блясъци, звуци, сякаш времето се е ускорило, а ти не се движиш. Колко му е нужно на човек да осъзнае какъв е, какво иска и защо. Lucky strike, недовършен строеж, поляна, залез, София, Витоша, приятел. Оказваме се в ситуации, неспособни да преодолеем. Понякога се чудя на някой пука ли му?
На ...

ppurple

Есета » Лични

2012-07-29T15:05:44+03:00 1.5K

Изгубен свят

Дните, прекарани в почивка, минават толкова бързо и ти се иска времето да спре и да си останеш все там. Но ежедневието мрачно пак ще те грабне и няма връщане назад. Нямаш време ни минута да се спреш, да погледнеш в огледалото и в своята душа! Какво ли се беше случило с нея през тези години в ежеднев ...

sisiliq

Есета » Лични

2012-07-29T14:40:39+03:00 1.7K

Лица

Спокойствието, обичам го, и напоследък се нуждая от него повече от когато и да било. Затова пак съм тук, където е неговото царство. Сутрин, щом отворя очи, виждам някогашни мечти, а хладният сутрешен въздух напълно прояснява мисълта ми, слухът ми долавя само шума на развълнуваните листа, на големия ...

sisiliq

Есета » Лични

2012-07-26T23:30:29+03:00 1.4K

Падаща звезда

Аз съм от хората, които винаги се оплакват от нещо, винаги са недоволни от живота и най-често искат това, което не могат да имат, а щом го получат, губят интерес към него. Никога не съм искала да се променям, защото вярвам, че правилният човек ще ме хареса такава, каквато съм, а дали с трудния си ха ...

krasitoo

Есета » Лични

2012-07-21T12:16:08+03:00 2.6K 1

Твърде дълго бях дете

Пиша стихове, дори не знам дали имат художествена стойност, но продължавам да ги пиша, защото така виждам душата си на хартия. Спомням си, че в първи курс в университета чичо ми подари едни тефтер да си записвам лекциите. Но аз лекциите си ги имах напечатени и целия го издрасках в рими.
Отнесох се.. ...

ivaplamenova

Есета » Лични

2012-07-20T20:52:45+03:00 2.9K

Късмет

"Нека ухае на рози пътят, по който вървиш,
любов да те води към човека, когото цениш. "
Чакайки на бара за две кафета в пластмаса, съзрях купичка с късмети.
Защо пък не, казах си аз и застанах пред нея като дете пред витрина с торти.
Исках най-хубавия късмет, но си помислих: Сигурно ще е нещо незнач ...

Dejawu

Есета » Лични

2012-07-15T13:09:14+03:00 1.6K 1