Лични - Есета

Моят свят

М О Я Т С В Я Т
„Не позволявай страхът от грешки да те извади от играта!”
Това е мотивът, който винаги ме е ръководил безпогрешно, и чрез който винаги съм постигала целите си. Никога не трябва да губим вяра в собствените си възможности и умения да ги реализираме. Всеки, който вярва в способностите с ...

spider_4e

Есета » Лични

2008-04-15T19:49:20+03:00 4.8K 1

Прости ми

Невъзможно е да забравя красотата на очите ти. Неизбежно е да забравя топлината на кожата ти. Всичко, което искам да направя, за да изчезнеш от мислите ми, е действие срещу порива на сърцето ми. Мислите не искат да оставят на заден план съществуването ти в живота ми. Дори, когато ме нараняваш, аз из ...

faith

Есета » Лични

2008-04-14T18:50:28+03:00 4.1K 4

Търсената купа

Много по-лесно е да преминеш през нещо, отколкото да се опиташ да го осъзнаеш.
Раздават се картите на живота, на всеки се пада роля, за която дори не подозира. Част от играчите се смеят, други мислят, трети сякаш медитират, но никой не подозира кой държи най-силната карта и как ще я изиграе, навярно ...

barsi_meche

Есета » Лични

2008-04-13T22:13:38+03:00 2.2K 1 1

Не е ли достатъчно

Само кажи, че тази нощ няма кой да целуне клепачите ти с безумната нежност на ефирни пеперудени криле. Кажи ми за самотата, когато сърцето неистово желае невъзможната любов, а тя все бяга с ефирен танц далеч напред сред залези безбрежни. Разкажи ми как гониш вечността с едничката цел да достигнеш ме ...

faith

Есета » Лични

2008-04-10T12:11:09+03:00 2.7K 5

Водка с утеха

Водка с утеха, ред въздишки, поредните „последни" сълзи... море от безплатни мечти и тъга, която все някой трябва да плати. Болката вляво е перманентно явление, мислите се опитват да кацнат на летище „Сътворение", но месеци наред се лутат в обречени кръгове над него.
Тъмнината целуваше клепачите й, ...

faith

Есета » Лични

2008-04-08T21:47:26+03:00 3.2K 5

Да съществувам - сбъдната мечта

Да чувстваш чувствата, да усетиш усещането, да се потопиш в гнева на гнева си, да докоснеш щастието с върховете на пръстите си, да подушиш неуловимия кислород, за да откриеш с поглед крайчеца на слънчев лъч, да намериш себе си - изгубения в свят на ненамерено щастие. Сравнявайки себе си, без да имаш ...

faith

Есета » Лични

2008-04-07T11:32:48+03:00 2.9K 1

Спомен

Така си близо, а всъщност си далеко... Къде си? Къде отиде любовтта, която чаках с дни и с нощи? Тази, която се поколеба и премина прага на настоящето, за да остане в миналото? Тази, която преобърна живота ми, мислите ми, тази, от която адски боли? Тази, която убиваше частица от мен всеки път, щом с ...

perla

Есета » Лични

2008-04-06T10:29:21+03:00 2.2K

Копнеж

Спомняш ли си птичката - с душа, обвита в страх, с копнеж към свободата? С мъничко сърце, побиращо любов голяма? С мечти да полети и винаги да бъде в Рая? Отлетя... Остави само дирята по пясъка, която морето заличи. Остави спомените да бледнеят, с надеждата,ч е винаги ще е свободна. Не бе една,с лед ...

perla

Есета » Лични

2008-04-04T10:13:01+03:00 1.6K 1

Миг... и след него вечността

"Insomnia, please release me!"
На Стамен
Всичко е преходно - живота, любовта, щастието. Неусетно губим хора, които сме искали винаги да са до нас. Не вярваме на случващото се и постоянно си задаваме въпроса „Защо?".
Преди 3 дни от този свят си отиде по ужасно нелеп начин един от най - позитивните хо ...

_BaBy_GiRl_

Есета » Лични

2008-04-03T23:21:03+03:00 3.4K 3

Писмото на отчаяната майка

„Мамо,
Не знам как мога да ти обясня, но знам, че и на теб ти е много трудно. Това, което не знам е как да ти обясня това, което става в нашето семейство и в душата ми. Знам, че може би не е редно и едва ли е разбираемо... но... В крайна сметка се оказа, че единствено на теб мога да разчитам и да им ...

gift

Есета » Лични

2008-04-03T14:54:42+03:00 1.5K 2

Спомняш ли си карамфила...?

Къде ли ще ни отведе насладата на човешкото ни въображение? Та аз, при мисълта за тебе, се побърквам, а какво остава - ако те докосна... Спомняш ли си карамфила? Тогава бяхме непознати. Така след време ще те питам: Спомняш ли си нашите срещи? Ще я има ли тогава загадачността, която страшно те привли ...

perla

Есета » Лични

2008-04-03T07:59:48+03:00 1.3K 1

Обичам те!

Обичам те! Чувствам как любовта ме убива, потъвам в мисли и унес по теб. И тази любов ту ме разтапя в мека нежност, ту ме тресе в хладна треска. Разкъсвам се от противоречия и въпроси - А сега накъде? Живея в мъка ден след ден, така си далеко... Отдавам се на мечтите, макар да знам, че са грях и еди ...

perla

Есета » Лични

2008-04-02T09:49:51+03:00 2.2K 2

Студ

Студ, убивай ме! Студ... Две души. Една скована, замръзнала. Една още мърдаща... Безкрайна разчлененост, мъчителни движения, неспокойство, тръпки. Същите улици, същите ледени стъпки. Прегръдка от бодлива нежност. Студ...
Валят плашливи чезнещи мечти...
Позната траектория, измамно любими пируети. Над ...

Bus73r

Есета » Лични

2008-04-01T08:26:45+03:00 1.7K

Преоткриване на мислите

Съществуването беше обезсмислено. Нямаше светлина в края на тунела. Всичко започваше и свършваше с тъмнина. От рождението животът бе приел ограничението на поставените бариери и многобройните като бамбук перипети.
Преминаваше през живота си само, за да отбележи някакво си съществуване, до момента, в ...

faith

Есета » Лични

2008-03-30T19:32:59+03:00 1.9K 1

Из празните стаи на мисълта

Нека бъде тихо. Нека само за една нощ бъда най-самотният човек на света. Само вятърът да се отбива от време на време. Че ако никога повече не дойде, кой ще носи смисъла на живота ми? И хаотичните мисли? Кой ще чупи прозорците от дъга на празните стаи в ума ми?
Само изсъхнали листа.
Скъсано мече. Счу ...

Hexagramm

Есета » Лични

2008-03-30T09:23:04+03:00 1.4K

Черна приказка или когато разбрах колко е жесток светът...

Черна приказка или когато разбрах колко е жесток светът...
Спомняш ли си онова пътуване – ти беше малко дете, сияеше от радост, копнееше за приключения?
Спомняш ли онзи ден, когато разбра колко е жесток светът? Гледаше напред, но там нямаше нищо – само пустош, прах и мрак. Тогава слънцето като че ли ...

zaXar4Oo

Есета » Лични

2008-03-29T16:13:12+02:00 2.3K 3

Неволите на един добър живот

Неволите на един добър живот
Някой беше казал, че докато не загубиш нещо, не го оценяваш. И е бил прав. Трябва ли да загубим нещо, понякога толкова ценно, като един човешки живот, за да осъзнаем колко прекрасен е бил той, колко много е значел за нас и каква празнота остава след неговата загуба? Защо ...

slavina

Есета » Лични

2008-03-29T09:03:37+02:00 2K 1

Апокалипсис

Създаваше апокалипсис из отдавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума", а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от погубените човешки мечти пишеше книга на отдавна загубеният път на чуждото съ ...

faith

Есета » Лични

2008-03-28T08:43:25+02:00 2.6K 1

Силата на "хладната" усмивка

Може би беше луда, може би светът полудяваше с нея. Чувстваше се все по-концентрирана, все по-разсеяна, тъжна, щастлива. Хиляди мисли нахлуваха в главата й и нито една от тях не се задържаше задълго.
Беше седнала на бюрото и задаваше въпрос след въпрос, всеки един беше от риторичен по-риторичен, но ...

faith

Есета » Лични

2008-03-27T22:53:47+02:00 2.1K 2

И ако това бяха последните 30 минути от земния ми живот...

Валеше пороен дъжд. Аз стоях сама до прозореца и само наблюдавах мълчаливо. След минута се пренесох в света на спомените. О, колко красиво беше. Там бяхме аз и той, грееше ярко слънце, ние стояхме на пейката, бяхме усмихнати и захласнати в разговора си.
Пресветна светкавица и аз се върнах в мрачната ...

Gery89

Есета » Лични

2008-03-24T20:14:46+02:00 1.7K 1

Влюбено дете

Тя беше малка и въпреки това толкова влюбена. Обичаше и държеше на него изключително много и беше непосилно за нея да си представи как някой ден ще бъде с друг човек, как някой ден ще обича друг човек, как някой ден ще живее с друг човек.
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...

earth^angel^

Есета » Лични

2008-03-23T22:18:38+02:00 2.7K 1

Гостенката - Самота

Цигарата догаря в мрака. Аз отново съм сама и беседвам с вечната си гостенка - Самотата. Разказвам и за живота си, за хората, които идват в живота ми, настаняват се за малко в моето сърце и после поемат по дългия път на забравата.
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...

Gery89

Есета » Лични

2008-03-23T21:24:11+02:00 2.5K 2

Позната празнота

Тя усети студа по върха на пръстите си. Докосна се до мъката на това място. Всичко беше попито от светлина, но празнотата някак си я погълваше и създаваше безбрежна се пустота. Зеленината по върховете на планината едвам създала уют в сърцето на пътника, в следващия момент бе разбивана от сивотата на ...

faith

Есета » Лични

2008-03-23T09:36:39+02:00 2.3K

Петият кръг на Ада

Беше тъмно... за миг бях сама. Огледах се и не видях никой. Изправих се и тръгнах. По пътя срещах само сенки... те се лутаха безмълвно.
Съзрях силует. Висок, тайнствен, бързащ сякаш за някъде. Реших да го запитам:
- Извинете, къде се намирам?
Той спря, замисли се и сякаш с надсмешка отвърна:
- Нима ...

Gery89

Есета » Лични

2008-03-22T20:27:20+02:00 1.9K 5

Сценарист

Всеки е главен герой в своя живот...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моят ...

sisito

Есета » Лични

2008-03-22T17:51:50+02:00 1.8K 4

Какво ценя в моя приятел

Какво ценя в моя приятел
Ние с моя приятел Кристиян живеем съвсем близо и сме приятели още от малки. Ходихме заедно в детската градина, но тогава понякога се дразнехме и се сърдихме за дреболии – или за играчки, или за други неща.
Но вече сме големи и почти нямаме пререкания. Кристиян е умен, сърдеч ...

P.Hamamdjiev

Есета » Лични

2008-03-21T09:32:03+02:00 9.7K 1

Сън...

Видях светлина... ярка, жива, изпълнена със страст.
Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.
Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).
Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.
Той разк ...

Gery89

Есета » Лични

2008-03-21T00:01:27+02:00 2.3K 1

Борова гора

Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата годин ...

aranhuez

Есета » Лични

2008-03-19T08:08:37+02:00 2.5K 1

Дългия път

Вървях, падах, изправях се, продължавах, борех се и СПРЯХ!!!
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя: ...

Gery89

Есета » Лични

2008-03-17T16:10:47+02:00 2.1K 5

Аз наистина те обичах...

Когато те срещнах, не те харесах. Ти беше за мен един от всички, този, за когото най-малко се интересувах. И колко хубаво беше тогава...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ра ...

cutecutebarbie

Есета » Лични

2008-03-16T18:55:58+02:00 3.1K 1 2

Къде сгреших?

Искаше от мен силни оценки и нищо повече. Ето, аз вече не нося оценка ,по-ниска и по-слаба от петица. Искаше да се грижа за къщата. Ето виж, това също правя, искаше от мен какво ли не, аз го направих, вече съм перфектна, но никога не чух тези думи от теб, татко.
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...

puntina

Есета » Лични

2008-03-15T22:34:26+02:00 3.2K 2

Несподелена Любов

Казват, че любовта е най-великото чувство на света. Тя ти дава сила да се бориш с несгодите в живота. Надежда, че всичко ще се оправи, колкото и да не се вижда светлина в тъмния тунел. Дава ти криле, с които да полетиш към един по-красив свят. Но понякога не всичко се случва така, както се надяваш и ...

Leprous

Есета » Лични

2008-03-11T08:00:11+02:00 9.8K 7

Усещане за самота

Не обичам да пиша, когато идеята не е искристализира в съзнанието ми, но... нека това е едно от изключенията ми, когато чувството ще ме води...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...

`Fallen_Angel`

Есета » Лични

2008-03-09T09:14:33+02:00 2.2K 1

На дядо

Иван Йосифов Арабаджиев е роден през 1926 година. Живял през годините на 2-рата световна война, комунизма и демокрацията. Личност от съвременната ни история. Малцина знаят за него, но за мен той е изключителен човек. Син в семейството на Катерина и Йосиф Арабаджиеви. Още като дете работи и помага в ...

megity

Есета » Лични

2008-03-04T16:53:05+02:00 3.2K

Аз

Да живееш така, че да правиш другите щастливи, да обичаш, да помагаш, да създаваш, твориш и умееш - към това се стремя аз.
Животът тече, времето минава, а човек е във времето и част от живота, с цел да му се наслади и заедно с това да достави наслада на околните. Когато сутрин отворя очи, се усмихва ...

ani4ka

Есета » Лични

2008-03-02T23:27:52+02:00 1.6K 2

* * *

Понякога ми е наистина трудно да изразявам чувствата си с обикновени думи. Това, което изпитвам вътрешно е толкова силно и не смятам, че съществува дума на този свят, която да разкрие нещата такива, каквито наистина са и ги усещам. Често мечтая за един по-добър свят и ми се иска да вярвам, че той ще ...

никитка

Есета » Лични

2008-02-24T20:08:48+02:00 1.8K 2

Дъх, спотаен за утре

Уличките в центъра на София. Старите къщи, повечето порутени. С малки балкончета, а-ха да паднат. Зад зидани огради - старите им дворове. Влюбена съм в тези пейзажи - фрагменти в моя живот.
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...

aranhuez

Есета » Лични

2008-02-23T08:40:20+02:00 2.2K 3

Изповедта на една грешница

Грешна съм! Господи, колко съм грешна! Дори сега, в този момент на разкаяние и равносметка, аз пак греша. И как иначе като си нямам кой да ме спре, да ми каже: "За какво, по дяволите, ти трябваше да казваш или правиш това?" Нямаше... и днес няма. Само Ти, Господи, ми остана и само Ти мълчаливо и гер ...

broken_wing

Есета » Лични

2008-02-23T08:01:36+02:00 3.1K 1 6

Европа-писна ми от теб!

„Хилядите Европи" (Есе, посветено на хилядите конкурси и конкурсчета боза с теми, посветени на Европа)
Сега аз трябва да пиша на тема, която Вие ми задавате, тема, която си мислите, че е много интересна и полезна, a Вашето мнение какво е? А вие можете ли да пишете, а дали сте чели повече...? Дали си ...

MartyRaty

Есета » Лични

2008-02-20T22:29:16+02:00 3.8K 1

''обичам те тоОоОолкова много'' и какво поражда това у мен :)

За него :)
Чувствал ли си се някога тъй влюбен... че да не можеш да спреш - да мислиш за него, да жадуваш да го видиш, чуеш и почувстваш?!
Но аз дори не го харесвам... Мисля, че го обичам... но не мога да го кажа, нямам тази смелост.
А и какво би станало, ако му призная за чувствата си?!
- Най-много ...

kammmy

Есета » Лични

2008-02-20T17:15:48+02:00 2.3K 3