Лични

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
1,4 резултата

Дъжд, Любов, Болка...

Беше един от онези мрачни, студени и дъждовни дни. Всичко беше потънало в тъмна бездна, до която слънчеви лъчи не достигаха. По улицата се стичаха дъждовните реки. Измежду тях утихваха Нейните стъпки.
Тя въреше по безлюдните улици, поела незнайна посока...
Без посока, без цел, под дъжда, мокра до ко ...
GUILTY (Мунанна)
GUILTY
Есета » Лични
3.2K 6

Обичам

Обичам. Обичам толкова много неща.
Обичам миризмата на кафе рано сутрин, когато още не мога да отлепя клепачи. Обичам кристалните капчици, спускащи се по листата на дърветата и цветята. Обичам тишината, която те обгръща, когато си сам вкъщи. Обичам аромата на новата книга. Обичам прашинките, които б ...
devilkin_f (Хрис)
devilkin_f
Есета » Лични
3.1K 1 4

Върни се

Върни се отново...
Не по-силен,
не по-луд,
не по-пораснал.
Върни се ти, точно ти. ...
Dally_B (Даниела)
Dally_B
Есета » Лични
1.6K 3

Мигове

Късно е. Седя с чаша в ръка на балкона. Ослушвам се. Воят на освирепялата тишина се блъска в ушите ми. Толкова е късно - чак рано.
Доливам от бутилката, без да гледам. Вперил съм поглед във Витоша – в нищото. Допирам устни до чашата и отпивам. Течността изгаря гърлото ми. Обичам да пия чисто.
Често, ...
Ready_4_whatever (Филип Филипов)
Ready_4_whatever
Есета » Лични
1.7K 7

Богатата прислуга

В края на 2002-ра година.
Полет от София, за Атина – Гърция
Плахо се настанявам в чакалнята на Летище София. След доста обстойна проверка на пътните документи, кратък разпит за „целта на пътуването” ми и „Приятен полет”, най-накрая мога да отдъхна от цялата тази агония. Страхът дали няма да ме върна ...
supervision (Ники)
supervision
Есета » Лични
3.4K 1

just me...

В живота си човек преминава през различни етапи. Понякога допускаме грешки, за които по-късно безкрайно съжаляваме. С тъга откриваме, че хубавите моменти са ни се изплъзнали, минавали са покрай нас, а ние сме останали слепи за тях.
Отправили поглед към бленуваното от нас щастие, уют, любов или пък т ...
sunnyto90 (Криси)
sunnyto90
Есета » Лични
1.6K 1 3

Някъде там в сърцето

Някъде там в сърцето
Някъде там... прегърни ме, искам да чувствам силата ти... някъде там, целуни ме, аз моля за прошката ти... Колко струва одобрението ти? Аз нямам пари, мога само да предложа моето сърце, то моли с теб да е. Аз моля за твоята усмивка, моята тъга да победи, аз моля за твоята любов, ...
dream_hunt3r (Светла Иванова)
dream_hunt3r
Есета » Лични
2.6K 3

Следите остават в нас завинаги

Пиша това в лекция по Висша Математика, странно, но мислите напират в главата ми и е трудно да ги спра. Хаотични.
Бях се зарекла, че никога повече няма да пиша, след онзи ден... но ето, правя го пак, за теб.
Не се смей!
Не съм луда! : )
Изминаха месеци оттогава, но тъгата все още е същата. ...
_BaBy_GiRl_ (Теодора )
_BaBy_GiRl_
Есета » Лични
2.3K 2

Среща в дъжда

Среща в дъжда
-Крииииис! Крииииис! – чу се далечен вик от края на улицата. – Криииис…
В проливния дъжд постепенно се оформи размитата фигура на момичето, тичащо насам.
-Криииис! – извика отново тя и се спря.
Бе безкрайно уморена. Откога ли го търсеше? Сигурно от часове. Беше цялата подгизнала, дрехи ...
an.invisible.girl (Ая)
an.invisible.girl
Есета » Лични
1.5K 5

Попивам като гъба, емоции!!!

Изпълнен съм с любов, обичам постоянно, обичам с кожата си, с органите, с тялото, обичам с цялото си същество... със същата сила и мразя, изпадам в сляпа ярост, разкъсващ гняв! Сенситивността ми ме опъва като струна, но дали обичам/мразя хора, личности или се влюбвам и намразвам ситуации? Ето пример ...
garybg (Гари Гаврилов)
garybg
Есета » Лични
1.4K 1

Постижимото щастие

Постижимото щастие
Има ли такова нещо като постижимо щастие? Или всичко е заложено вътре в нас и каквото е написано, такова ще стане? Аз мисля, че всичко е въпрос на самовнушение. То е главната причина за нашето щастие и нещастие. Ние, хората, сме склонни много често да изопачаваме истината и да пра ...
Elinka9208 (Елена)
Elinka9208
Есета » Лични
9.4K 2

Drama queen?

Drama queen?
Когато целият ни живот е изпълнен със спадове и възходи, където главна роля играе драмата, вярно ли беше, че жените сме цариците на болката, мъката и сърцераздирателните драми? Не ни ли стига нормалната и човешка мъка или просто ни се иска да живеем в някой венецуелски сериал, където гл ...
et_25 (Лора)
et_25
Есета » Лични
2.8K 4

Писма до никъде

Писма до никъде
„Здравей, мила!
Помниш ли как…” и поредната отминала случка, останала в нашето общо минало. Така започва всяко твое писмо… писмо без отговор…
Ами моите писма? Кой ли знае, та аз винаги пиша просто поредното писмо до никъде… Писма, които ти никога няма да получиш. Писма, които ти нико ...
an.invisible.girl (Ая)
an.invisible.girl
Есета » Лични
2.2K 7

Нуждаем ли се от някой...?

Нуждаем ли се от някой...?
В съзнателния живот на всеки човек рано или късно се появява и този въпрос. Всеки от нас би искал да има до себе си някой, който да е близо до него и с който да може да си каже всичко - добро или лошо. Другар в живота е най-точното определение за това.
Любимият човек е тоз ...
Стенли (Стенли)
Стенли
Есета » Лични
1.9K

Майка ми

Тези редове няма да бъдат запълнени с красив, поетичен текст, описващ лицето, което ми е дало най-ценното, а и на моменти най-болезненото нещо - живот. Затова пък върху тях ще се изпише кратка история на моя живот и лицето, даващо ми надежда да продължа.
Както в много семейства, моето не е цяло и ка ...
Garvana1823 (Тайна)
Garvana1823
Есета » Лични
4.3K 7

Тя!

Отрова, тя няма противоотрова.
Разгражда се във кръвта, бавно прониква и изгаря вени, плът.
Тя е вирус.
За нея няма лек... Няма лекар, който да го открие.
Няма наркотик, който да намали болката изгаряща от вътре. ...
OtKrOvEni3 (Милкана)
OtKrOvEni3
Есета » Лични
2.6K 11

Губя се в миналото и във водката до мен

Търся светлина... Изгарям... губя се в миналото и във водката до мен... Късам листите на розата... Горя ги, мразя ги, треперя от страх...
И тази нощ останах да те чакам, и тази вечер бях лесно заменима... Страх ме е, Господи, страх ме е да те губя, а как не съм щастлива... Даваш всичко, а защо плача ...
samotnata_x (Надя Стоянова)
samotnata_x
Есета » Лични
1.9K 3

Сама

Сама
На И.
Никога няма да забравя първата ни среща… Никога няма да забравя как ме гледаше, докато не се появи тя… Смятах я за приятелка, но се оказа долна предателка. Тя знаеше колко много те обичам, знаеше как с нетърпение чаках да те видя… Знаеше, че бих дала всичко за да бъда с теб, всичко, за да ...
m1r4e7y (Мира)
m1r4e7y
Есета » Лични
2.4K 5

"Сенки" - част 1

ПЪРВА СРЕЩА
Човек не може да бъде остров затворен сам в себе си... Човек не може да обича скришом, като крадец, крадец на чувства. Откъде идват самотните хора, кой разрешава на сърцето си да остане само? Ако обичаш, можеш ли да бъдеш сам... ако мразиш, колко часа ти остават до самотата?... Понякога ...
ноа (Невена Милчева)
ноа
Есета » Лични
2.3K 10

* * *

Иска ми се да напиша нещо за смъртността, за посредствеността, за миналото, да има малко любов, малко апатия, депресия и омраза; повечко от миналото, за моя идеал, за забравата, за тъпотата, за скуката, за пошлостта, за клишето, за срама и предразсъдъка, за добротата и наивността. Ще пиша за себе си ...
nqkoga (Леонора Василева)
nqkoga
Есета » Лични
1.1K 1

Към върха

КЪМ ВЪРХА
Цял живот се катерим към върха! Пълзиш, ставаш, падаш, ставаш и все нагаре,към върха! Лутания, залитания, подхлъзване и пак нагоре, в жега и мраз, нагоре... към върха, върха! Кой връх? Първо атакуваш върха на образованието, после атакуваш върха на любовта... Атакуваш върха в кариерата, ата ...
Lilims (Лиляна Стойчева)
Lilims
Есета » Лични
3.9K 3

Затвор

„Затворник № 50011, две крачки напред!”
Замъкнах тежките вериги и пристъпих. Последва удар, още един и още един, докато не паднах на земята. Болеше, но нямаше да заплача. Ще бъда силна. Ще търпя ударите до края и няма да се пречупя. Нямам какво да губя. Това, което означаваше нещо, вече изгубих. Сво ...
lilitha (Лилит)
lilitha
Есета » Лични
1.4K 3

За предадените надежди

ЗА ПРЕДАДЕНИТЕ НАДЕЖДИ
Бях на шестнадесет, когато се влюбих силно с цялата си енергия на младостта. Обичах страстно, обзета от някакво безумие. Вярвах в любовта и силата и. Вярвах в това, че нищо не е в състояние да я погаси. Нищо... защото тя за мен беше истината. Всички чувства в мен бяха силни и ...
dezmond (Дияна Иванова)
dezmond
Есета » Лични
1.9K 3

Завесата се вдигна и видях...

Завесата се вдигна и видях!...
Мрак - гъст и тежък, непроницаем. Тъмнина, зловеща празнина! Нищо!...
Мрак - толкова гъст и тежък, че чак ме задушаваше, сякаш ме поглъщаше, притискаше всяка частица от тялото ми, не можех да дишам! Не чувах нищо, не виждах нищо. Единственото, което долавях, беше страх ...
nonnita (Нони Феркова)
nonnita
Есета » Лични
1.7K 3

Животът - рисуване без гумичка за триене

Отдавна вече не те обичам, но защо все още не мога да продължа напред, защо не мога да забравя всичко... защо болката продължава да бъде все така силна и все още не намирам лек за празнотата, която ти остави в мен... Хиляди пъти на ден се опитвам да забравя, да загърбя всичко и просто да погледна на ...
Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)
Lost_in_emptiness
Есета » Лични
4.4K 3

Писмо

ПИСМО ДО НИК
"Много искам да говоря с теб, но не зная как да постъпя. Уви, вече съм стигнала докрай в самоунищожението си. Така че е от без значение дали ще ти се обадя по телефона, или ще ти напиша едно от поредните си писма. Ах, как не искам да изглеждам в очите ти като натрапница, която те отегча ...
dezmond (Дияна Иванова)
dezmond
Есета » Лични
3.3K 6

Изповедта на Кайо

Изповедта на Кайо
Пиша само онези мисли, които напират и блъскат най-силно от вътрешната страна на черепа ми да излязат на бял свят.
Винаги съм си мечтал за идеалната любов. Но едва сега се опитвам да изясня какво точно да и бъде идеалното.
Не знам… Трябва да е такова чувство, което да ме изкара от ...
Kalinky (Калин)
Kalinky
Есета » Лични
2.6K 1

В името на рока

В името на рока…
есе
”Всичко е преходно, само рокът е вечен.”
неизвестен автор
“Ако искаш да танцуваш с мен, музиката ще е рок енд рол.” ...
Kalinky (Калин)
Kalinky
Есета » Лични
6.4K 10

Сърцето на един просто приятел

Сърцето на един просто приятел
Едно разбито сърце… сърцето на приятел? Че само едно ли е? Едва ли… А какво става, ако са ти разбивали сърцето толкова пъти, че един повече или по-малко не би променил нищо? Нищо ли няма да почувстваш, пак ли ще стоиш без да потрепваш? Няма ли да те заболи… малко… съвс ...
an.invisible.girl (Ая)
an.invisible.girl
Есета » Лични
3K 1

Скаран със себе си

Някои хора постоянно са скарани със самите себе си, с живота. И тогава те
започват да измислят някаква пиеса, която съществува само в главите им и пишат
сценария според собствената си неудовлетвореност. Най-лошото е, че те не могат да изиграят тази пиеса сами и тогава започват да "канят" други актьo ...
mad_cat92 (Славка СаНдОва)
mad_cat92
Есета » Лични
1.2K 1

Мъка

Защо ли има толкова мъка по света? Всичко е толкова различно. Живях си с розови очила, но кой ме накара да си ги сваля? В момента, в който ги свалих ги изгубих и разбрах, че нищо не е такова, каквото виждах Аз.
Приятел - това бе най-важната дума за мен. Давах и правех всичко за тях, но уви защо? Едн ...
blackat (Няма)
blackat
Есета » Лични
3.3K 1 3

Унищожаваш ме

... продължението на "Изгубих сърцето си"
(посветено на Ники )
Унищожаваш ме
... Измина почти година от последната ни среща, от "края", почти година без да те видя, без да ме потърсиш, почти година, в която опитах да те залича и да си върна сърцето, което изгубих, почти година... далеч... на хиляди ...
Sju (Сузи)
Sju
Есета » Лични
3.3K 8

Европа е тук

Здравей, Европа!
Посрещам те по стар български обичай с хляб и сол.
Добре дошла в моята България!
Добре дошла отново.
Ти искаш да ни наречеш европейци, а ний сме "неразумни юроде", защото се чувстваме такива отколе. ...
gaga70 (Галя Карапеткова)
gaga70
Есета » Лични
2.6K 7

Завещание

... До моите деца.
Скъпи мои деца, искам тези редове да ги четете заедно и да си спомняте за мен с добро!
Опитах се през целия си съзнателен живот да ви науча да бъдете добри деца, съзнателни граждани и грижовни родители на своите деца. Да обичате близките си, приятелите си. Да ги защитавате и разби ...
nonietka (Непозната)
nonietka
Есета » Лични
2.1K 3

Да се върнем към себе си

Стоях там... на дъното на нищото и се питах "Защо?" Толкова бях слаба, че не намирах сили дори да отворя очите си-защото знаех че никога няма да го видя отново! Защото животът ми го бе отнел! Стоях с часове, дори сълзите вече бяха пресъхнали от изтощение, страдах неистово, дълбоко, болезнено....
Сле ...
mihaylova_83 (Теодора Михайлова)
mihaylova_83
Есета » Лични
2.2K 1

Празник на тръбите

Това е християнското наименование. Еврейските са няколко, по превилно е да бъде, според мен, празник на възклицанията.
The feast of trumpets
23 Господ още говори на Моисея, казвайки: [Gill, Poole, TSK] 24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържест ...
Bogoizbrania (Аз Съм)
Bogoizbrania
Есета » Лични
1.7K 1

Безмълвна

Чудя се защо останах без думи и глас.
Чудя се защо не мога да пиша и защо се жалвам.
Вече знам, вече разбрах, когато го видях да прегръща
друга и да я носи на ръце, се почувствах жалка.
Жалка, защото нямам смелостта да му кажа, че не мога ...
lovai.ma1 (Добрина Пройчева)
lovai.ma1
Есета » Лични
2.1K 3

За онези...

Излизам след поредното разочарование, поглеждам хората около мен, ала очите ми избягват техните. Тихо се разминаваме, като стъпки в локва (сякаш никога не са минавали), свеждаме поглед и всичко свършва. Усетих неконтролируем страх от това да ги погледна (и сякаш виновно отбягвах всички).
... Мина вр ...
_hakerkata_ (Тедитууу)
_hakerkata_
Есета » Лични
1.6K 5

Да намериш вярната посока - разбъркани мисли

Времето е отвратително... Студено и топло, мокро и кално се редуват през ден...
Тръпки преминават през моето тяло... Виждам ножът студен...
Прозорецът... Там е утехата... В необятната нощ... Отварям го, а пердето се вее зловещо... Сякаш съм в призрачен сън...
Чувствам се ужасно - размекната, потисна ...
Danunka (Дани)
Danunka
Есета » Лични
2.8K 1

"За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла"

ЧАСТА I
Беше прохладна майска утрин. Слънцето показваше своите топли лъчи, с които галеше мокрите листа. Нежната роса бе окъпала вече всяко малко листо и бе утолила жаждата на света. Малките същества се пробуждаха и посрещаха новия ден с вълнение. Пролетното слънце разбуждаше всичко наоколо. Цветове ...
Христинка (Христинка)
Христинка
Есета » Лични
11.7K 2