Лични

1,4 резултата

Рожденният ми ден

Мразя този ден толкова, колкото никой, нищо не може да мрази! Проклинам го откакто се помня! Не виждам смисъл в съществуването му. Ако го нямаше щеше да е по-добре не само за мен, но и за всички останали.
Чувствам се излишна като смачкана хартия, захвърлена на улицата. Тя се носи от студения зимен в ...
2.1K 1

Stuck in reverse?

Ежедневието те убива... всеки ден започва и свършва по един и същ начин, времето лети, а ти все така чакаш нещо да се промени.
Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?
Пълноценен ли е животът ти н ...
1.7K 1

Есе за Аврил

От къде започнахте да харесвате Аврилка? - Ми веднъж бяхме на почивка на Сандански и там едно момиче на телефона си пусна на Аврилкаа Girlfrend и аз се влюбих в нея. После поисках да ми я изпрати и след като се прибрах в Пловдив, отидох и си свалих първоначално 20 песни, а после всички албуми. Реших ...
3.5K 9

Втори шанс

Посветено на Д.
Това е поредната банална история, за това как едно момиче адски много обича едно момче, но не може да бъде с него. За жертвите, които е направила, за болката, която е понесла. От разказа, който ще прочетете, не очаквайте шедьовър, а просто една истинска история.
Любовта е объркващо ч ...
3K

Коя си ти? Помниш ли?

Коя си ти? Помниш ли? Спри за миг!!! Кой си ти? Сега се обърни и ме погледни. Коя си? Същата ли си, каквато беше, каквато те помня? Или може би пътищата, които ни разделиха, са те и променили. Помниш ли ме, помниш ли кой съм аз, помниш ли горещите дни? Случва ли ти понякога, просто да погледнеш в ог ...
3.1K 2

Сън в зимна нощ

Сън в зимна нощ
Метални облаци покриват чистото синьо небе.
Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!
Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?
Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел. ...
1.9K 9

Булевардът на разбитите мечти

Вървя по един булевард. Той ми изглежда много по-различен. Като че ли по-мрачен и по-пуст. Нито един автомобил не минава и нито един човек не се вижда. Цари гробна тишина. Небето е обсипано с черни облаци и слънцето едвам се забелязва. Има много дървета. Листата им се отронват толкова бързо едно сле ...
3.3K 3

Защо?

ЗАЩО?
Магаришкият трън отвори сънливо очи. Протегна се под лъчите на изгряващото слънце и изтърси от бодлите си последните капки утринна роса. Малките му очички се присвиха от ярката светлина и той премигна, разтърсвайки лилавата си коса.
"Какво прекрасно утро" - помисли си той. Всичко наоколо му бе ...
1.8K 1

Благодаря

Благодаря
Колко пъти през живота си сме казвали: "Благодаря"? Защо се страхуваме да изречем тази дума? Защо си мислим, че когато си я премълчим, човекът срещу нас би разбрал какво искаме да му кажем?
Ние трябва да се научим да казваме "Благодаря"! Това би ни донесло само радост и душевен мир. А и по ...
3.4K 4

Торнадото Живот

"ТОРНАДОТО ЖИВОТ"
(Терзания и откровения)
Всеки човек поне веднъж в живота си се е запитвал: "Заслужава ли си?" А пък аз, като един от тези човеци, се питам: "Кое е нещото, което си залужава, за да бъдеш щастлив в живота си?" Поради природата на човека, всеки търси това, което е най-доброто за него. ...
2.7K 1

Св. Валентин за самотни

"Как може такова нещо! Това си е ирония на съдбата - може на 14 да скъсам с някой, с който съм ходила година например, а на 15 да си намеря друг, но на проклетия 14 пак съм сама!"- вайкаше се една моя приятелка вчера. Интересна гледна точка. Ако се замисли човек, на нея й е по-притеснено, че на прок ...
3.3K 4

Живот на мечти и блянове

Защо рядко намирам мястото си в света? Защо винаги попадам на лъжа и хиляди фалшове?... Защо, когато си мисля, че наистина обичам, се оказва грешка? Защо, когато погледна през прозореца вечер, не виждам дори осветлението на уличната лампа... Защо нощем, когато заспивам, сълзите застиват бавно на очи ...
1.9K

Моята борба и моят живот!

Когато те изгубих, валеше. Дъждът падаше върху лицето ми и те не можеха да видят сълзите. Те, които ми взеха всичко. Всичко беше ти. Ти беше смисълът и животът, ти беше краят и истината. Истината, която ми отнеха, а в замяна дадоха лъжите и лицемерието си. Лъжи, на които вярвах и лицемерие, за което ...
5.3K 3

Понякога - а защо не!

Понякога животът е гаден.
Понякога животът е крив.
Понякога се случват едни такива неща,
където те изкарават извън кожата ти.
Понякога си радостен. ...
2.5K

Импресии

Представи. Някакви илюзии от паяжини. Намокряни от дъжда. Полюшвани от вятъра. Една жена, с дълги хубави коси, се е спряла, замаяна от юлския шепот на Витошка, със светнал поглед в тъмносинята дълга рокля от трико, която е изложена пред един магазин, на сергията... Жената купува роклята. Дните й са ...
1.5K 2

Дали те обичам?

Ако знаех, че ще се върнеш, щях ли да бъда по-силна... Щях ли да те обичам още... или те обичам, а се страхувам. Какво да правя, безсилна съм, безпомощна... Видях в очите ти - съжаляваш за всичко. Видях сърцето ти - боли го. Видях изплашен погледа ти - как ме гледаше. А аз не знаех как да се държа и ...
3K 1 1

Отивам си

"Светейки на другите, изгарям сам!"
Ще си отида! Без звук, без шум, без трясък на врата. Само стъпките ми тихо ще заглъхват зад завоя. Знам, светът не свършва с мен и нищо няма да се промени, пак небе ще е небето, въздуха, водата.
Отивам си! Чакайте ме! Може да се върна, но не сега. След ден два, се ...
3.5K 6

Когато рамките са тесни за мечтите

Мечтая да имам истински приятели.
Тази мечта аз прилежно сгънах, пуснах я в бутилка и... я оставих в ръцете на морето. Може би някога тя ще излезе от стъкления си затвор, ще заплува сред отразените късчета злато на слънцето и луната. Ще се срещне с други сбъднати мечти. Сама я затворих. Заключих я в ...
1.6K

Благодаря, че ви има

Радвам се, че ви има, приятели мои.
Смятах, че живея в света на чалгата.
Чалга по много от медиите. Чалга от улицата. Чалга от кафенетата. Чалга от прозорците на съседите ни. Чалга от автобусите. Чалга от политиците ни. Навсякъде чалга.
Бях отчаяна, докато не ви намерих. Сега разбрах, че освен чалга ...
4.2K 2

Нима това е любовта - болка

Нима това е любовта... Огромна болка и тъга...
Тя плаче... Тя е наранена... от най-близките хора... тя... Боли ме... седя до нея, гледам я и ме боли много... Опитвам се да я утеша с думи, но безуспешно... Прегръщам я силно и сякаш усещам, че съм в тъмна стая, в която всички са срещу мен... В стаята, ...
2.5K 2

Искаше ми се...

Искаше ми се...
Искаше ми се светлина, докато не разбрах, че и в мрака има светлина.
Искаше ми се топлина, докато не се опарих.
Искаше ми се една голяма лъжа, докато не чух звукът на истината.
Искаха ми се ласки, докато прегръдките не ме задушиха. ...
3.5K 6

???????????????

Липсата ти ме изличава! Нали ме разбираш? Не задавам въпроси. Ти също. Не губя време в словесни излияния. Ти също. Умирам и се раждам всеки път. Ти също. Мисля, че се влюбвам. Ти вероятно също. Понякога не те разбирам. Ти също. Понякога те мразя. Ти също.
Еднаквост. До болка различна еднаквост. Поло ...
2K 1 3

Малките хора

Здравей Любов,
Днес ще ти разкажа за „малките хора" и за умората, която те ми дариха. Искаш ли да останеш и да усетиш вкуса по устните ми, просто докосвайки ги с връхчетата на пръстите си? Искаш ли да чуеш думите, които ме накараха да се изморя от пътя си едва на 20? Остани просто като страничен наб ...
3.3K 3

Носталгично за детството

Обхвана ме носталгия по детството. Докато четях следобяд "Разцветът на Джийн Броуди" от Мюриъл Спарк и слушах монотонната песен на дъжда, който падаше в този сив, мрачен ден. Прииска ми се да се върна в детството - години назад. Да се прибера вкъщи на топло и да чуя най-интересната приказка на света ...
6.1K 10

Има ли те?

Има ли те? Чудя се още - не съм се отказала да те търся, въпреки неуспехите в любовта. Защото знам, ти си някъде там, чакаш ме, но дали ще се срещнем в този живот, не зная.
А беше хубаво, беше хубаво, когато си мислих, че съм те намерила, но уви - грешала съм. Но тази грешка промени живота ми, не мо ...
2.1K 3

Защо?

Защо ние, хората, имаме такава способност, дори и когато виждаме, че нещо е невъзможно, продължаваме да вярваме. Това е най-омразната част от човешкия характер за мен. Погледни ме. Виждам, че няма никаква надежда за мен, но все пак продължавам да вярвам и защо, защото е заложено в мен и не мога да с ...
1.6K 5

Търся те...

Търся те, а не те намирам... Поглеждам към небето, за да потърся очите ти - да, твоите топли кафяви очи, които блестяха като звездите... Но не ги виждам! Заслушвам се във вятъра, за да доловя смеха ти, този, който винаги ме караше да се усмихвам... Но не го чух! Помирисвам цветята, за да си припомня ...
2.5K 5

* * *

Не знаеш колко много те обичам, нали? И аз не бях предполагала, че има толкова много любов, стаена в сърцето ми. Тя цялата е за теб, мили! За теб, моя сладка любов! Как изобщо съм си мислела, че съм обичала преди? Едва след като те срещнах, разбрах що е истинска любов. Дълбока и изпепеляваща. Красив ...
2.2K 1

Самотата...

Защо хората се плашат от това да следват мечтите си? Защо се плашим ние, младите, дори да излизаме сами, камоли да следваме собсвената си мечта сигурно трядва да търсим човек, който търси същото като нас, за да бъдем двама... Не можел ли сами да изградим нещо без страх, че в този момент може да няма ...
2.2K 1

Нaй-близкият човек в живота ми . . .

Най-близкият човек... майка ми! Това е човекът, който ми е дал живот, който ме е възпитал. Това е човекът, който ми помогна в най-тежките моменти... Това е човекът, който ме научи да бъда себе си! Да бъда това, което съм сега! Мама - моята най-добра приятелка, моята опора, моята причина да живея! То ...
5.2K 3

* * *

Ако можеш да си откраднеш един миг живот, от кого би го взел? Ако можеш да бъдеш истински щастлив, с кой би бил? Ако днес си на двайсет и седем, а вече искаш да бъдеш сам, ще ме попиташ ли защо?
Питай ме и аз ще ти разкажа! Ще ти кажа всичко и няма да те излъжа никога... Може би ще ме упрекнеш, а мо ...
3K 5

Сама

... Седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...
1.6K 2

Просто защото не ни пука

Щом на теб не ти пука, и на мен не ми пука. Щом на мен не ми пука, и на нея не й пука. Щом на нея не и пука, и на него не му пука. Щом на него не му пука, и на теб не ти пука. (Прокълнатият кръг на апатията)
******************************************************************************
Обожаваме нач ...
2.6K 1

Какво е любовта? Вечният въпрос...

Моята Анкета - Какво според вас е любовта?
Попитах първо баща ми, като мъдър и умен човек,
който вече се е сблъскал с нея и може би... я е разгадал.
Ето и неговия отговор:
"Любовта е взаимно уважение и разбирателство. ...
6.9K 23

Самооооценка

Трудно е сам да се оцениш. Самооценката също е начин да се огледаш в очите на другите, да видиш там собствения си образ, да го осмислиш и най-вече да го приемеш. Не е лесно да се опишеш с няколко думи. Подборът изисква доста добра концентрация, за да намериш онези няколко думички, с които можеш да с ...
3.1K 4

Цялост

Тишина, спокойствие, тъмнина на живота, една съдба, в която живеем, която преодоляваме различни качества от живота, при добро и зло при тях човекът се учи от трудности и какво наричаме щастие, но най-вече животът учи на възпитание. Възпитанието на един човек, който се е учил в добро и зло, независим ...
1.6K

Понякога искам да крещя

Понякога ми се иска да крещя!!!
Дали защото непрестанно се лутам около един- единствен „основен проблем"... дали защото не преставам да мисля за едно-единствено нещо - не знам.
Възможно ли е щастието да бъде изключително сложна ключалка, към която всеки трябва да се нагоди, да влезе в някакъв строго ...
4.3K 1 4

Студено Тъжно Море

Тогава не исках да плача и сега не искам... Но не мога! И знаеш ли защо? Не, не е заради теб. Боли ме да го кажа, но ти не заслужаваш. Тогава ще ме попиташ защо все още те обичам, защо плача. Ще ти кажа... Плача заради себе си. Егоистично ще кажеш. Но не, това не е егоизъм. Ти никога няма да разбере ...
3.3K 4

Стига за тази вечер

Понякога се чудя как намирам сили да пиша. То и за писането се изисква сила. Аз не вярвам, че притежавам такава, и все пак, види се, продължавам. Прочитам стих след стих, есе след есе, разказ след разказ... и се чудя. Не мога да си обясня това нестихващо желание да пиша. Знам, че не мога да го кажа ...
2.4K 4

Какво иска една жена... аз

Времето лети, а животът ми е само стрес и напрежение. Нямам търпение да се прибера и да се отпусна.
Искам отдалечено от цивилизацията местенце, където мога да подредя мислите си и да се насладя на спокойствието. Не си спомням какво е това... Искам да ми се върне вдъхновението, да ми се пее, рисува и ...
3.1K 2