Лични - Есета

Неделно

Бръчките бавно се нанизват около очите.
Светлинки за миг озаряват празни стаи, прашни ъгли, разхвърляни легла, грозни мисли...
Акопунктура на ретините - мъглявина в тунела.
Безжалостно преследваме демоните си, надявайки се никога да не ги стигнем.
Защото тогава приключва играта - за всички! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2017-03-26T20:05:28+03:00 1.3K 1 1

Формулата на пълното щастие

Предполагам, че за пълното щастие не ми достигат 288 часа или 17 280 минути, или 1 036 800 секунди.
А може и иначе казано – от Понеделник до Петък през седмица.
Някакво глухо усещане за неизбежност.
Без паника – просто напомняне, сърбеж в ушите
Системата е скапана. В свят, в който чукаш за без пари ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2017-03-22T10:13:46+02:00 1.6K 1 3

За червените рокли

И какво?
Идва някаква госпожа, ( приятелка на мама), може да има гадателски способности, може и да няма... Само да вметна, че не пее.
Познава те - задочно...
Някакви хвърчила са ми в главата.
Подарил съм ти плюшен Гад! ...

Ready_4_whatever

Есета » Лични

2017-03-21T17:54:08+02:00 1.3K 1 2

Алиса

Провреш ли се веднъж в дупката, пропадаш, неспирно се въртиш в черна спирала, болка и объркване атакуват мозъка ти, а съзнанието ти си измисля зелен лабиринт, из който наужким те разхожда под ярките лъчи на слънцето.
Имаш чувството че времето прелита около теб, стрелки се гонят бясно по разстечен ци ...

Diskordia

Есета » Лични

2017-03-16T13:05:24+02:00 1.6K 3 6

Пътят...

Какво е пътят? Какво са железопътните релси, трамваят,
хората по автобусните спирки дори?
Онзи път, който ни привлича с неизвестното и ни приканва да вървим напред?
Но накъде отиваме? Накъде ни води този път?
Какво можем да видим, пътувайки? ...

aleksis_marti

Есета » Философски, Лични

2017-03-10T11:28:35+02:00 4.2K 1 2

Къде изчезнаха цветята?

Има една позабравена антивоенна песен. На английски заглавието е Where Have All the Flowers Gone, а немски тя е Sag mir, wo die Bumen sind. Изпята е от безброй световно известни изпълнители, чиито имена днес едва ли говорят нещо на масовата публика. Джоан Баейз, Нана Мускури, Вики Леандрос, Крис де ...

perperikon

Есета » Лични

2017-03-09T23:57:16+02:00 3.5K 2 1

Това не е наръчник за отслабване

Забелязали ли сте че сигурността в изображението на постигната цел е това, което ви движи?
Как ще си подаря сили да постигна нещо ново , ако не мога да се успокоя , че ще си струва?
Взаимствам примери от опит и се оказвам отчаян в опит на сверяване на и така вече известното, щом лампичката не свети ...

TheAlchemist

Есета » Философски, Лични

2017-03-08T15:56:06+02:00 1.4K

Несвързани Истории: Гадна Вечер

* * *
"Вълните от алкохол се биеха в стената от затвореност",
мислех си, докато целувките разбиваха,
така усърдно, изградената душевна преграда.
Гадна работа! ...

krut

Есета » Лични

2017-03-05T17:41:43+02:00 1.7K 1

Миг с теб

Миг с теб, бих искала само миг с теб. Откраднат миг – на лудост, на магия. Аз, загубила ума си по теб. Когато затворя очи въображението ми рисува още мигове и съм по-дълго с теб. Мигове в които усещам дъха ти по кожата си, чувствам се по-лека от въздуха, аз, с глава зареяна в облаците, полетяла от ц ...

sisita60

Есета » Лични

2017-03-03T10:57:52+02:00 2.1K 3 1

Далечен спомен

Там , на север от Стара планина се стелят широки равнини, разделени от прастари реки. Там на пролет цъвтят жълти маргаритки...
Сред ридовете на Дунавската равнина, до завоя на река Огоста е моето родно селце Люта. Сега името му е друго, но то завинаги, ще остане в сърцето ми и в моите спомени.
Те са ...

Eipril

Есета » Лични

2017-03-02T23:06:50+02:00 2.1K 3

За светлината и тунела

Има ли светлина в края на тунела? Или тунелът е някъде във светлината? Екзистенциален въпрос, който човек си го е задавал поне един път през краткото си съществуване. На всички ни се иска да вярваме, че края е облян от светлина, че няма да е все тъмно, че има надежда за всички. Но защо трябва да мис ...

z-marinova

Есета » Лични, Други

2017-02-25T20:13:58+02:00 2.2K

За пролетта, зимата, тинята и още нещо

Краят на зимата е. Оня, мръсният край, нали се сещате? Всичко плува в лайна. Дърветата опитват да напъпят. Птичките да пропеят, а аз успях най-сетне да свия една що годе прилична цигара. Изглежда като купешка. Отпред висят влакна тютюн. Скъсвам ги и я слагам зад ухото си. Пуша по три цигари на ден и ...

Lebovski

Есета » Лични

2017-02-24T09:37:28+02:00 1.5K 3 5

Низ от надежди 🇬🇧

Всяка сутрин Слънцето сменя Луната на небосвода
и заема мястото ѝ като пазач на безкрайността.
С изгряването на първите му лъчи, изчезва и
последният спомен от дългата и студена нощ,
носейки със себе си надежда за нещо по-добро. ...

LoveArt

Есета » Лични

2017-02-18T23:43:26+02:00 3K 1

Споделено

Хората, които ме познават, знаят, че Той е винаги с мен. Портретът му е вкъщи, на стената, в колата ми, в камиона, в джобчето при личните ми документи. Но най-важното – той е в сърцето ми.
Защото аз вярвам в него. И знам, че и той вярва в мен.
Гледа ме. Гледа ме и вижда всяка моя голяма или малка лъ ...

askme

Есета » Лични

2017-02-18T14:21:02+02:00 1.8K

"Не се влюбвай!"

Той знаеше... Беше по-лесно да мълчи. "Само да не се влюбиш!" - каза веднъж. Това беше. Мина толкова време. Каза ми го късно, Аз вече бях влюбена. Бях пленена от него, късно ме предупреди. Сигурно не знаеше, че не съм от момичетата, които си лягат с някого ей така. Бях влюбена, а той... Не ми обеща ...

nal

Есета » Лични

2017-02-11T21:59:58+02:00 1.6K 2 1

Познато и непознато, ред и хаос

Непознатото е неразривна част от човешкото разбиране за себе и за света, за другите и за самата природа на реалността. Имало е много имена през хилядолетията – хаос, отвъдното, неразкритата територия, информация, богове и богини, душата, безкрайността, дълбините на водата, огледалото даже. Нищо от т ...

Antinormal

Есета » Философски, Граждански, Лични

2017-02-04T11:05:23+02:00 4K

У всеки мъж се крие по едно малко момче

Представете си следната картина – парк, пясъчна алея, няколко десетгодишни хлапета играят на топчета, вдигат врява, а отстрани ги гледат двама мъже на… да кажем на уважавана достолепна възраст. Трудно ви е да си го представите? Знам. На мен също. Защото съвременните деца не играят на топчета. А сега ...

perperikon

Есета » Лични

2017-02-03T09:07:29+02:00 2.1K 3 4

Какво искам да видя в огледалото?

Какво искам да видя в огледалото?
Човек, когато застане пред огледалото, би искал да види тяло на спортист, красива и много добре поддържана коса и нежно лице. Всеки иска да е красив. Дори и да е красив на него няма да му стигне и ще иска още...ще иска да е перфектен. Докато чета ще кажете ''То и ти ...

TsvetelinaPavlova

Есета » Лични

2017-01-06T19:58:16+02:00 2.1K 1

За най-великата българска популярна песен

Най-великата българска песен
Песните разкриват нашите чувства, преживявания, радости и болки, копнежи, мечти, идеали и ценности, те са отражение на живота ни като личности и като общество. Песните също така влияят на личността и на обществото, като създават чувства, мисли, ценности, отношения, мирог ...

Вятъречи

Есета » Социални, Философски, Граждански, Лични

2016-12-24T11:43:20+02:00 4.4K 3 3

Път

Има някаква особена лудост в това да станеш рано, много рано, обгърнат от мастилен мрак и босите ти крака да събудят задрямалата луна. Да нарамиш раздърпаната раница и да излезеш в режещия студ само с чифт туристически обувки между теб и земята.
Срещаш спътника си и тръгвате. Канелен горски прах пре ...

tsenka.garova

Есета » Лични

2016-12-15T11:06:46+02:00 1.3K

Пътуване

Кафява равнина и оранжево-червено изгряващо слънце. Съзерцавам небето, докато пътувам и мисля за съществуването и същността. Той също е минавал от този път! Мога ли да се докосна до чувствата, които е изпитал тогава? Мога ли да почерпя от неговото вдъхновение? Мога ли да бъда Дулсинея? Все пак слънц ...

Moncheva

Есета » Любовни, Философски, Лични

2016-12-09T17:57:18+02:00 2.7K 1 1

Към 01.11.2016 г.

Народни Будители! Пробудих се с гимнастика-пластика. И разтягайки ластика на буржоазната схоластика, съзрях на къра ЦЦ да чеше крави и кобили. Добих нови сили, преодолях младежките си увлечения и напълних главата си с мозък. Така се почувствах удовлетворен: попих културата на Албиона и на отвъдокеан ...

mirokolev

Есета » Лични

2016-11-03T13:49:33+02:00 980

Неспособна да греши

Пързаляш се по времето, оглеждаш се и осъзнаваш, че си от тези, които не се дънят.
Никога! В нищо! За нищо на света!
Просто си от тези, които не го умеят. Не са научени.
Голяма издъка. Голямаааа...
Мислите подскачат и нервно търсят оправдание за безцветната мъглява липса на издънки. Ненаправени граш ...

Nothing-To-Lose

Есета » Лични

2016-10-27T21:46:08+03:00 1.4K

Тип музика за всеки вид човек

Тип музика за всеки вид човек
В ден днешен ако потърсим в интернет израза "видове музика" ще намерим разнообразие от резултати.
Модерна музика, поп музика, класическа музика, рок, метъл, латино, рап, диско, народна, градска и много повече. Всъщност - Има ли ограничение за създаването на отделен музи ...

Kalia1117

Есета » Философски, Лични

2016-10-22T23:45:32+03:00 1.6K 4 2

Началото

Животът на един младеж в края на тийн годините.. Самият той винаги е разбирал, че е крачка по-напред от всички в неговата среда. Младеж с достойнства и минуси, както всеки на тези години. Импулсивен и безразсъден. Но какво се случи ... нещо явно се е объркало през годините. Млад, умен и самоуверен . ...

lalalasq

Есета » Любовни, Философски, Лични, Други

2016-08-11T19:43:11+03:00 2K 1

Слънце

Много бързо остаряхме не мислиш ли?
Каза смирено възрастният човек вгледан в горящата печка встрани от него.
-Така е.
С тъжна усмивка отговори жената до него и положи леко ръка върху неговата.
-Помниш ли кога се запознахме? - Промълви тихичко малко след това,като също насочи поглед към печката сякаш ...

PalechkaMalechka

Есета » Лични

2016-08-04T11:09:54+03:00 1.5K 1

Ad vitaem

Ad vitaem
Всеки един от нас иска да постигне нещо в живота, всеки един от нас има мечти, всеки един от нас има цели. Но тогава защо само малцина успяват, защо само малцина сбъдват мечтите си, целите си? Всеки един от нас може да постигне каквото пожелае, всеки един от нас е господаря на собствената ...

Stoyan.P

Есета » Социални, Лични

2016-08-01T18:53:49+03:00 1.5K 1

Гробище на чувствата

Погребенията са едни събития, на които е трудно поносимо да се присъства без анестезия. Но сякаш по-поносимо е, когато тази загуба е конкретизирана и утвърдена като безвъзвратна. Ден, два, четиридесет, година и човекът вече е просто гроб, на който се оказва една социално-приета почит - символ, с кой ...

ema-bovary

Есета » Лични

2016-07-17T22:15:18+03:00 1.6K 2

Двама души, трима души, много любов

Повечето хора никога не срещат някого, когото истински и пълноценно да обичат. Не знам дали е понеже не полагат усилия да го намерят, защото не са имали късмета или защото в забързания ни и пълен с изисквания към другите свят са го подминали, без дори да разберат и да видят в него това, което би ги ...

ivy_smiles

Есета » Лични

2016-06-26T18:45:43+03:00 1.5K

Откровения

От доста години имам регистрация в този сайт (проверих, от цели 8!). Влизам, чета, анализирам, харесвам, не харесвам, радвам се, ядосвам се, изумявам се. Само че не пиша. Затова и не оценявам, защото ми се струва нередно да се изказвам за чуждите творения, положително или отрицателно, без да съм дал ...

ivy_smiles

Есета » Лични

2016-06-19T12:32:02+03:00 1.7K 1

Екрани

ЕКРАНИ
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, рад ...

exuded

Есета » Лични

2016-06-11T19:23:32+03:00 1.2K 1

С обич...

Баща ми ме научи да бъда мъжко момиче. Борещо се. Със зъби и нокти. Говорейки правилно, чупейки пози от време на време, придружаващи ги с хитра усмивка. Получаващо това, което иска и което й се отдава, което заслужава. Не галантна принцеса, чакаща принца на бял кон, сресвайки медено русите си коси. ...

burningdesire

Есета » Лични

2016-05-29T09:41:27+03:00 1.6K 1 9

"Пясъчни замъци"

В живота се научих на едно - не се привързвай към нищо и никого. Толкова боли, когато го изгубиш. А всичко рано или късно изчезва, всеки си отива, всичко е преходно. Но аз глупачката дори собствените си съвети не следвам. И после плача и се чудя, и съжалявам, и ... боли... Дори не зная как се случва ...

nal

Есета » Лични

2016-05-13T23:18:56+03:00 1.7K 1

Най-вдъхновяващата идея, по която съм работила

Винаги е по-лесно да пиша. Да, нямам най-богатия речник на света, нито пък и 100% усъвършенствани граматически правила, но когато е време и аз да си кажа мнението, хаотичните думи се подреждат в прави редички на белия ред. С всеки изминал ден все повече и повече изпитвах желанието да споделя своите ...

LucyLands

Есета » Ученически, Лични

2016-05-10T21:05:48+03:00 2.5K 2

Красива е самотата

Самотата е нещо красиво за тези, които разбират нейните дарове. Нейната най-добра приятелка се нарича тъга. Повечето хора ги избягват, а аз ги приветствам всеки път като почукат на вратата ми. Може би само в самотата откривам душата си, затова я обичам. В забързаното ежедневие няма време за истинско ...

Ръфаела

Есета » Лични

2016-05-07T21:52:09+03:00 1.8K

Размисли за етикетите

Не мога да повярвам какви безумни разговори водя. Идва ми да си посегна, за да спра, защото са просто нелепи.
Не вярвам, т.е. факт е, че не съм единствената, която не празнува празници, не спазва традиции и казва “воистина воскресе” единствено, за да не се обяснява защо не би го казала иначе на хора ...

downwardspiral

Есета » Лични

2016-05-04T07:44:32+03:00 1.4K 2

Монотонно

Лекичко потропване по чашата с виното. Едно. Две. Три.
Пукане на пръсти, вдишване и издишване. Трудно е, дробовете ми пищят за въздух, но запазвам самообладание. Прозореца е отворен, студено е и съм настръхнала, но не обръщам внимание. Нека ми е студено. Иначе ще изгоря.
И преносно също.
Метафората ...

burningdesire

Есета » Лични

2016-05-03T21:32:31+03:00 1.1K 1 8

Разхвърляно

Намачканите листове стояха печално разхвърляни в различните части на стаята ми.
Изгледах толкова филми и прочетох толкова книги, но никой от тях не ми даде капчица за размисъл. Не ми даде повод да се разбунтувам, да изгоря, да почувствам, да властвам.
Може би така сме устроени.
Рушим, градим, създав ...

burningdesire

Есета » Лични

2016-04-27T21:17:35+03:00 1.3K 2 2

Истинска

Коя е тя?! Аз или пък онази ей там, която е моето второ аз или пък е тази другата, лошата,може би е тази - най-далечната.
В мен живеят хиляди жени и нито една не живее в хармония с другата. Те се карат в мен, бият се за надмощие, на моменти една превзема надмощието в мен, грубо потъпкваща гласовете ...

sara-charis

Есета » Лични

2016-04-24T22:25:53+03:00 1.9K 2

Когато

Когато морето отпраща вълните на плажа, спомни за мен. Когато бризът те кара да искаш да полетиш, волно като птица, спомни за всичко онова, което те кара да се чувстваш жив и което кара кръвта да за забумти във вените ти. Когато слънцето те гали с лъчите си, припомни си миговете, онези специални, до ...

burningdesire

Есета » Лични

2016-04-23T21:09:57+03:00 1.2K 1 5