Други - Проза

Където и да си...

Където и да си....
Ако аз съм слънцето, ти луната ли си, ти ли си този, с когото се затваря кръгът? Ако аз мисля за теб през деня, ти мислиш ли за мен през нощта, допълваш ли ме? Когато те целувам, усещаш ли ме, влизам ли в теб, крада ли от сърцето ти? Когато ръцете ми минат през тялото ти, горещо л ...

S_S_S

Проза » Други

2010-07-08T19:55:06+03:00 815 2

Апостол Карамитев - биографичен очерк

Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Негови родители са Дочка и Мильо Карамитеви.
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...

Rondissima

Проза » Други

2010-07-08T11:45:26+03:00 7.3K 4

Пирин планина

П И Р И Н П Л А Н И Н А
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-07-07T23:30:56+03:00 857

И утре е ден...

И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...

URAGANNNN

Проза » Други

2010-07-07T10:00:37+03:00 1.1K 3

Ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет

Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би в ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-06T20:59:02+03:00 933 5

Скитнишка душа

скиташ
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...

figaro

Проза » Други

2010-07-05T09:38:43+03:00 1.1K

Каква цена би платил за смъртта си?

Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...

Незнам_коя_съм

Проза » Други

2010-07-04T18:06:55+03:00 1.5K 5

Няма страшно, държа те, гледай напред!

Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-03T17:56:55+03:00 1.2K 6

Вали...

Вали, все по-силно вали… Събувам се и тръгвам боса… вървя, вървя бавно, много бавно… Дъждът се сипе, като из ведро. Така силно плиска в лицето ми, като че ли иска да изтръгне от мен някакво признание, иска да споделя нещо с него, но … не мога! Падам на колене и замирам в тъжните мисли, а той вали ли ...

meri2505

Проза » Други

2010-07-02T23:04:17+03:00 751

Мъченик

Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...

LeCoeurGothique

Проза » Други

2010-07-02T15:37:23+03:00 1.2K 2

Иронията

Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...

AvR1tO

Проза » Други

2010-07-02T09:04:17+03:00 1.2K 1

Де да знаех

Е, какво ще кажете сега?! Какво ще е следващото нещо, което ще се срути пред очите ми?! Какво ще измислите... какво ще разрушите... коя лъжа?! За какво още ще трябва да страдам… за какво ще ме боли?! Хайде, давайте... аз съм силна и ще го понеса… ще го преживея както и предишните… В крайна сметка съ ...

NeiN

Проза » Други

2010-07-01T13:01:02+03:00 1.1K

Погнусата

Сряда
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...

pinky6000

Проза » Други

2010-06-30T14:28:46+03:00 1.1K

Без заглавие

Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...

малка_любознателка

Проза » Други

2010-06-30T11:38:05+03:00 884

Истината боли

Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...

Пипилота

Проза » Други

2010-06-29T22:17:34+03:00 1.6K

* * *

Потърсих усмивка сред хората, които имат всичко, но те изглеждаха толкова празни.
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...

steyskaa

Проза » Други

2010-06-29T09:08:01+03:00 681

Моят спомен за Апостол

Моят спомен за Апостол
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...

Rondissima

Проза » Други

2010-06-28T12:10:45+03:00 2.8K 10

Мулти култ за абсорбиране

Всички си тръгнаха. Първо Илюзията. Гонорея се заинати преди 60 лева да се трансформират в клинична пътека. После една жена напусна и натисна „Next track” Копчето заяде и така... Последно се изпари “Jameson” - старите приятели имат този навик. Многобройните малки предатели се събират в общ гроб, кре ...

nikolaidragiev

Проза » Други

2010-06-28T11:47:25+03:00 1.5K 3

Духовен храм

ДУХОВЕН ХРАМ
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...

MacTukaTa

Проза » Други

2010-06-26T21:33:57+03:00 970

Миг сега

Миналото ме преследва през нощта...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...

me4o_puh111

Проза » Други

2010-06-26T14:11:09+03:00 819

* * *

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...

djudji89

Проза » Други

2010-06-26T14:09:15+03:00 776 1

Когато цъфне кексът

Тогава кифла няма.
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.
Зеленото на ментата е по-зелено.
Супа няма. ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-06-25T14:56:18+03:00 1.1K 8

Честита минала година

Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-06-23T19:58:24+03:00 1.8K 4

Жажда за топлина, настроение, любов...

Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...

dimitrinka93

Проза » Други

2010-06-23T19:51:21+03:00 800 1

* * *

Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...

novera

Проза » Други

2010-06-23T19:15:25+03:00 751 1

Грешни чувства

Още със събуждането усещам как сърцето ми подскача развълнувано, кръвта нахлува рязко във вените ми - днес ще го видя! Кога започнах да живея заради този петък следобед? Кога целият смисъл да ставам сутрин се сведе до очакването на този ден, да мине още една минута, която да ме доближи до момента, в ...

ani4ka_sl

Проза » Други

2010-06-23T12:46:48+03:00 1.7K 1 2

Елементът на свободата

Две души, слети в една.
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?
Елементът на свободата, ...

night-wish

Проза » Други

2010-06-22T22:34:27+03:00 890

За срам сме и двамата

Действие I
"Твоят поглед е... олеле, майко" - долових лек зеленикав цвят в зениците. Естествено, като се има предвид обстановката: задимен, препълнен с еуфория и възбуда бар. Каква е възможността да видя цвета на очите ти? На кой му дреме, прекалявам.
Странностите в този бар са част от интериора. Ко ...

Monyto

Проза » Други

2010-06-21T22:41:31+03:00 936

В прегръдката на водата

Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...

pinky6000

Проза » Други

2010-06-21T15:07:20+03:00 1.1K 2

Да ме убият трябва, за да те оставя

Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш. ...

lility

Проза » Други

2010-06-21T13:16:43+03:00 1.1K

Интервю със Страха

duffmckagan: Страх-не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
duffmckagan: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
duffmckagan: Как така - хем да се страхувам, хем да съм смел?! ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-06-18T12:09:02+03:00 904

PGHM „Искам да мога”…

(… кодирах се в твоето ДНК, беше нарочно, НЕ просто се случи… и сега няма избавление) :-)))
Нека оставим слънцето да изгори в очите ни… Докато…
Харесва ми да те наблюдавам как дишаш. Искам цялото ти тяло да ме диша така. Поемаш глътка въздух, равен на вечност и има някаква болезненост, защото не го ...

Moira

Проза » Други

2010-06-17T17:30:18+03:00 1.7K 14

Благoдаря

Благодаря на всички мъже в живота ми за агонията, която ми причиняваха с отсъствието си.
Така разбрах колко ревнива съм към времето си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за налудничавите клетви.
Така усетих насладата да постигам сама бляновете си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за лъжите и ...

Katence_to

Проза » Други

2010-06-17T09:51:51+03:00 1.4K 1

Из дневниците на един виртуален психар

Из дневниците на един виртуален психар
(1 част) – Ще си имплантирам ембрион
Аз-ът: ... МАМКА МУ... ИСКАМ ДА СЕ РАЗКАРАМ ОТ ТУК...!
... ЗАЩОТО В СЕГАШНИЯ СВЯТ СЪМ СЪВСЕМ САМА ... “
Онзи: Ти ли си сама, бре? Айде сега да не се пренебрегваме! Никога не си била сама, в главата ти сме поне двама, трима… ...

discovery

Проза » Други

2010-06-15T15:18:21+03:00 1.6K 1

Като хамелeоните

Заваля изведнъж. Притъмня, сгърчи се от напрежение небето и зацвърча въздухът като излят в кипяща мазнина. Безцветни капки тежко заплющяха. Мрачно въздъхна, затаи дъх просторът миг преди да изригне и избухна, сякаш сцепен на две, през средата, от неочакван тътен; издутите му до пръсване гърди не изд ...

Romanov

Проза » Други

2010-06-15T11:50:55+03:00 1.1K 6

Изгрев и залез

Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред н ...

ВТ

Проза » Други

2010-06-12T10:25:05+03:00 1K

Кръстница ми е дъгата

Когато са ме кръщавали, е имало дъга! Сигурна съм! Ярка и голяма! И тя ми е била кръстница! Може би затова така добре мога да свързвам всеки неин цвят със чувство в мен! Орисала ме е винаги да вярвам и да съм очарована от цветовете -чувства!
Жълтото-златисто... свързвам със добротата, със топлината ...

Vili1305

Проза » Други

2010-06-11T19:35:42+03:00 940

Търси любовта в малките неща

В този свят на лъжа и измама, човек какво би желал? Мисля си: “Дали мечтите могат да бъдат сбъднати?” Разбира се, че да, ама в света на илюзиите. А може би в света на приказките? В този свят човек може да се превърне в красива принцеса, която ще има всичко, което пожелае. Дори и дворец от скъпоценни ...

mari45

Проза » Други

2010-06-11T19:31:38+03:00 837

Сърдечно недостатъчно интервю с Любовта

duffmckagan: Откога те търся за интервю, Любов, но ти си неоткриваема... Къде си?
Любовта: В болница...
duffmckagan: Какво ти е?!
Любовта: Страдам от сърдечна недостатъчност.
duffmckagan: Как така?! ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-06-10T22:57:38+03:00 991 5

Спасение?

Летя като птица. Крилете ми закриват слънцето и съм толкова близо до него, че сякаш ще ги изгори. Високо, горе, светът изчезна под облаците. Всичката мръсотия и гняв останаха там. Сивотата е заменена от розово, розовото на изгрева, розовото на залеза. Нощта вместо да прикрива ужаса, сега е необятен ...

Izida

Проза » Други

2010-06-10T22:32:10+03:00 1.1K