Повести и романи

4,3 резултата

Фередже - 3. /край/

8.
Емир Саид гледаше с интерес през прозореца на лимузината. От година не беше идвал в Балабан Шехир, както се наричаше столицата на някогашната българска територия...
Сега вече градът приличаше на истински ислямски град – строяха се сгради в източен стил, виждаха се готови джамии /а още повече вече ...
699 2 11

По струните на изгубената мелодия

Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
1.2K 5

Родопско сърце - 2

***
„Мъжката природа винаги е била и ще бъде здрав ствол за живота. Женската – здравите му основи.” – така ручаше* неговата баба, докато беше жива. Мъжката природа за Емил* се криеше в това да пусне коча до овцете и онзи да си свърши добре работата. А овцете, ако бяха каматни* и с добре оформени хъл ...
1.1K 5 12

Фередже - 2.

4.
- Здравейте, господин Нестан...
- Добър ден на вас и на вашите зрители, госпожо...
- В нашия разговор днес, разбира се, водеща тема ще е внезапното желание на управляващите вашите три автономни области да приемат бежанци...
- Госпожо, мисля, че имате грешка в поставянето на въпросите. Първо – не ...
923 2 10

Късмет - 3

Настаниха Тодор в реанимацията.
В болницата цареше суматоха – делова, ежедневна, организирана суматоха. Ставрев дори не знаеше кого да попита за подробности. Даде си сметка, че вече не може да направи нищо, освен да моли за информация.
Трябваше да каже на Николина. Котлона забрави, но си взе по нави ...
1K 2 7

Фередже - 1.

/черна фантастика - съкратен вариант от 2015 г. Всякакви алюзии и съвпадения са случайни. Много случайни.../
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...
1.1K 3 10

Късмет - 2

Домоуправителката искаше да се увери, че Николина си е отишла; безшумно я последва в сенките на високите кипариси край блока и видя как бялата ѝ блуза изчезна зад ъгъла на съседната кооперация. Изчака малко, защото се опасяваше, че ще изиграе някой от поредните си номера – ще реши, че е забравила не ...
1.1K 2 4

Родопско сърце - 1

Каква чудна планина e Родопите! Няма човек, веднъж сблъскал се и навлязъл в дебрите на този планински масив да не остане омагьосан от чудноватостта и привидната непристъпност на тези извисяващи се почти до небето върхари. А заиграе ли се вечерникът, зелените борове и ели, листенцата по храстите, тре ...
1.3K 6 13

Късмет-1

Два лева и шестдесет и две стотинки. Толкова му дадоха в тото пункта.
– И тройките не са това, което бяха – съобщи унило Ставри Ставрев, когато прибираше стотинките. – Но пак е нещо.
– Късмет е – подкачи го касиерката. – Не се мръщи. Другият път – повече!
„Друг път може и да няма“, измърмори под нос ...
1.1K 2 8

Самотата на силните, от смут и огън изваяна, Гл.3

„СЪНУВАМ ЮЖНА НОЩ...
В съня ми южен мрак,
Жарава златна, лумнала в сърцето ти-
Силен ореол, съдбовен знак,
Ваяние от огън покорен и страст.... ...
667

Нечистите - глава 7.9

Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...
1.5K 1 1

Самотата на силните, От смут и огън изваяна ,Гл. 2

Още щом го видя да влиза в сградата от прозореца на кабинета си, отец Стайнов знаеше кой е. Сърцето му заби в накъсан, неравен ритъм. Никога не беше забравял тази висока, лесно запомняща се фигура, тъмния, като че ли от рождение безрадостен поглед. Познаваше го от преди четиринадесет години, когато ...
753

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 1

Чу телефона още докато отключваше входната врата. Беше доста късно, почти три часа след полунощ и му се видя много чудно , че някой го търси на този телефон.
- Обажда се Антон. От Канада.
Толкова време беше чакал да чуе този глас! ”Чакал” не беше точно казано. Беше се надявал някак си, чак зад завес ...
1K 2

Всеки цвят който харесваш (Барет на хълма)

"Индианското небе кърви във огън,над нас...грешните на хълма".
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...
1.7K 4 3

Нечистите - 7.7

Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и ...
1.4K

Нечистите - 7.6

Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...
1.5K

Версия /гарантирано измислена/

Предговор:
Пак се разпалват манипулации и демагогии около гибелта на малайзийския "Боинг".
Та по тоя случай се сетих за една история, намерена случайно в просторите на интернет. Писана през 2014 година, за два часа.
Не мога да кажа чия е - чух я в обществената баня, бях с насапунисана глава, а парат ...
517 1

Самотата на силните От смут и огън изваяна Пролог

Беше краят на третото столетие от епохата на Четвъртото варварство. Може би последните години,които някой можеше да отброи,преди всеобщата забрава да изличи и най-малкия спомен от това, което означават съчетанията от звуци “година”, ”ден”, ”минута”, а и много други още, дори самото понятие “епоха” и ...
684

Нощ в участъка - 5.

03,00 – 04,00 часа
А по коридора идва Каменов. Ако има илюстрация на израза „Върху крилете на успеха“ – той е това. Усмихнат, размахващ два диска в ръка…
- Добре, добре – спирам устрема му – Сега ще видим и ще обсъдим. Задръж впечатленията си, нека всички видят…
Каменов, Манчев, Василев, Ангелов…
Гл ...
882 3 6

Нощ в участъка - 4.

01,00 - 02,00 часа
Каменов се изправя рязко и се втренчва в тъмнината зад прозореца. После се завърта към мен:
- От другата страна на улицата, точно срещу входа на кооперацията, има банка…
Така… Банка… Ама разбира се – банка! Как не се сетих досега…
- И? – питам насърчаващо. ...
927 2 9

Да се влюбиш във вещица /откъс/

Това се случи през късната пролет на онази шеметна година, когато правителството реши да поеме контрола над всички не подлежащи на контрол човешки действия. Доста амбициозна задача бих казал. За всички прогресивно или просто малко самостоятелно мислещи хора, това означаваше корекция на ума или бягст ...
2K

Нощ в участъка - 3.

23,00 – 24,00 часа
Познаваме се, разбира се. Тримата - не само от Управлението. Често съм искал да работят с мен по някои разследвания, което означава, че са професионалисти. Да ми ги изпрати шефът сега – явно разбира колко съм на зор…А четвъртият е почти младеж. Колев. Пратиха ни го преди месец. Ощ ...
981 1 11

Горчиви гроздови зърна-10

Там, където живее сърцето..
Градът, където съм родена е най-странното и колоритно място на света...И не само заради природата, която не е повторена от Господ никъде на тази земя. Заради невероятните трансформации на сезоните...Заради аромата на мокра червена пръст...Заради специфичния вкус на онази ...
1.1K 1

Нощ в участъка - 2.

20,30 – 21,30 часа
През това време е пристигнал и Каменов. Тъкмо навреме. Изпращам го в апартамента на убитата. Там трябва да е празно – трупът е закаран за аутопсия, вратата е запечатана, отпред са се сетили да оставят полицай…
Но всеки момент трябва да се прибере Димчев – ако не е вече там. Не иск ...
1.4K 2 14

Кървави следи в лабиринта – Глава девета

ГЛАВА ДЕВЕТА
Туше тръгна на гости при Петър. Често му гостуваше. Той остана единственият му най-добър приятел.Жена му вече не го гледаше под вежди. Посрещаше го като близък. Дори често си спомняха през смях оня одърпан Туше, който влезе за пръв път в дома. Той не се засягаше от подмятанията им. Знае ...
573

Съдба

Част I
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...
1.2K

Нощ в участъка

17,00 часа
- Не, не… Недейте му казва, че съм звъняла… Недейте…
Тя отпусна бавно телефона, а тежестта на апарата свали омаломощялата й ръка до пода. Главата й се снизи постепенно и бузата й опря в килима…
Пребита, с кървавите петна по лицето, с полузатвореното ляво око, малко напомняше на русото син ...
1K 1 11

Кървави следи в лабиринтите - Глава осма

ГЛАВА ОСМА
-Така е, - говореше Христо на сина си. - когато не се допитвате до нас а вършите всичко на своя глава. - Ходеше нервно напред – назад нервно в стаята. Петко мълчеше. - Смятате се професори в политиката. Какво да правим сега? Вие и нас може да провалите. До колко е уведомен вашия Захари за ...
599

Пара гнедых (часть 7) 🇷🇺

Нет ничего печальнее, чем тяжёлые мысли.
Отец и Тимо ехали в Карамарин, замкнувшись в мрачности своих раздумий. Ехали наискось, полями.
Не всегда короткий путь - быстрее долгой обиды.
Что бы сигуранца ни подслушивала из зарослей дерезы, они шёпотом говорили на запрещённом родном языке, о войне далек ...
1.7K 1

Кървави следи в лабиринтите - Глава седма

ГЛАВА СЕДМА
Христови се бяха съвзели напълно след войната. Слав заговори да наемат къща и се отделят. Момчетата растяха и се усещаше недостига на жилищна площ. Христо не даваше дума да се изговори по този въпрос. Не можеше да си представи, да бъдат разделени. Въпреки че мислеше да мине в запаса, той ...
511

Кървави следи в лабиринтите - Глава шеста

ГЛАВА ШЕСТА
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът ...
564

Пара гнедых (часть 6) 🇷🇺

Широки камыши Дуная, и длиною далеко уползают, от устья к самым верховьям заросшей реки стонут и мотают мётлами камыши. Не только болота заливы и луга в камышах утонули, но и беды людские тут припрятаны, предприятие опасное скрывают непроглядные заросли. Глубоко в вилковских очеретных зарослях, из п ...
1.7K

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 12

Мисълта за дъщерята на Нона отново излезе на преден план. Обляното в сълзи лице и опитът да се скрие, като се обърне към стената...
Стоя така, докато й мине. Какво ли е за една малка жена да не може да заплаче?... Сигурно майка й правеше така. Не беше я виждал да плаче, как плаче и дали изобщо плаче ...
700 2

Пара гнедых (часть 5) 🇷🇺

Всё православное население крестьянской страны дышало новым урожаем земли, и совершенно запуталось в расовом отборе великого рейха.
А фашистское железное правительство уже высоко подняло палку своей власти. Сила против слабого – главный закон человека из западающего солнца.
Когда захватили Бессараби ...
1.7K

Кървави следи в лабиринтите. Глави четвърта и пета

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи ...
654

Пара гнедых (часть 4) 🇷🇺

Нет ничего слаще ветра родины, три года долго идут, а три широкие реки переплыть всего забава для коня.
Только пустыня морская преграда коню.
Многочисленные табуны столетиями пасутся вдоль тучных степей Причерноморья, бьют копытами пути давние по: таврённой многими народами Таврии, бессребренице Бес ...
1.6K

Сънят на Барет

Само мъртвите ще видят края на войната.
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...
2.2K 4 8

"Не ме съдете" 30

Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...
1.5K 2 6

Кървави следи в лабиринтите - част трета

ГЛАВА ТРЕТА
Туше обикаляше Скопие одърпан, гладен, смазан. Хлопаше на портите, зад които се мъдреха богати домове, молеше за работа. Някъде вежливо му отговаряха, че няма. На други го гонеха, ругаеха. На трети, дори го изхвърляха. Три дни не бе слагал троха хляб в устата си. Виеше му се свят. Кракат ...
601

Пара гнедых (часть 3) 🇷🇺

- На Девитлий! - крикнул молодцам, держащим длинные гужи, старый Велин, - там у меня друг военный, я давно его не видел, до полуночи доедем, у него и заночуем.
Хлестнули запряженных лошадей молодцы, Тимо расширенной повозкой с двумя привязанными сзади лошадками, впереди едет; Панчо с двумя парами то ...
1.7K