Повести и романи - Проза

Лидерът - глава 13

Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-08-03T00:57:06+03:00 996 1 1

Нечистите - 8

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-08-02T23:39:25+03:00 1.7K

И какво от това? - 4.

И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-08-02T07:45:22+03:00 807 3 7

Игрите на страха

ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...

Дребосъчка

Проза » Повести и романи

2018-08-01T09:03:19+03:00 1K 2 5

И какво от това? - 3.

9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-08-01T08:14:16+03:00 798 2 10

Доктор Вреден - Глава 3

Глава 3
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2018-08-01T00:42:45+03:00 1.3K 2 4

Родопско сърце - 8

***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-08-01T00:35:49+03:00 1.1K 5 12

Любовта, вещицата -3

Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

2018-08-01T00:10:47+03:00 1.4K 2 1

И какво от това? - 2.

5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-07-31T08:17:07+03:00 795 1 2

И какво от това?

/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-07-30T08:11:07+03:00 944 3 5

Сълзите на поколенията

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...

thedac

Проза » Повести и романи

2018-07-29T11:00:09+03:00 706 1 3

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX

Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-29T00:23:02+03:00 941 2 2

Любовта, вещицата -2

Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

2018-07-26T20:31:16+03:00 1.4K 2 5

Доктор Вреден - глава 2

Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2018-07-26T19:11:21+03:00 1.2K 1 2

Самотата на силните, гл. 7

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-07-25T00:08:34+03:00 492

Лидерът - глава 12

Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-25T00:03:22+03:00 990

Доктор Вреден - глава 1

~Посвещавам на Н.Й.~
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2018-07-23T01:50:18+03:00 1.9K 6 6

По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII

Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-22T00:22:41+03:00 939

Самотата на силните

Глава шеста ,Фаворитката от бялата кула
- Значи,беше в Карлово? Пъргаво момче си,вижда се.
- За ден и половина. За съжаление, всичко не може да се свърши наведнъж. Дори не се видях с всичките си роднини. Ще се наложи да ходя пак.
- Защо не остана повече и не им погостува, на братовчедите си?
- Защот ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-07-19T22:43:22+03:00 628

Лидерът - глава 11

Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-18T23:46:50+03:00 970

По струните на изгубената мелодия- Глави XIII-XV

Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-16T17:06:25+03:00 922 2

Родопско сърце - 7

***
Анка беше толкова зашеметена, че на първо време не разбра какво стана. После, умът и, вклинил истината дълбоко, сякаш завря, та и подгони всичките стаени чувства в младото тяло, и всичката болка, потискана някое време, сега се изля като на талази. Вакльо заскимтя и навря рунтавата си глава в гър ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-07-15T15:19:44+03:00 1.1K 5 14

Лидерът - глава 10

Глава 10
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-14T19:29:38+03:00 1.2K 1

Родопско сърце - 6

***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-07-12T21:27:46+03:00 1.3K 5 12

По струните на изгубената мелодия- Глави X,XI,XII

Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...

kokolinna

Проза » Повести и романи

2018-07-11T18:02:00+03:00 1.4K 1

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 5

Беше тъмнокоса млада жена със слабо лице, късо палто от сребърна лисица, черен клин и високи до над коленете ботуши. Беше силно гримирана и от нея се носеха плътни вълни от парфюм, които направо променяха атмосферното налягане. Да, една от разликите между България и Канада беше безспорно начинът на ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-07-11T01:09:52+03:00 674

Родопско сърце - 5

***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още ма ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-07-09T23:28:18+03:00 1K 5 13

По струните на изгубената мелодия-Глави VII- IX

Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-06T16:04:04+03:00 905 2

Късмет - 8

„Добре, че не ме халоса и с патладжана – Мария тревожно опипваше косата си на път към дома и махаше с погнуса остатъците от тиквичката. – Щях да заприличам на гръцка мусака.“
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-07-04T03:53:23+03:00 1K 3 8

Любовта, вещицата - 1

1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

2018-07-04T03:52:06+03:00 1.5K 2 3

По струните на изгубената мелодия- Глави IV, V, VI

Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-02T18:55:34+03:00 1K 1

Късмет - 7

В същото време Николина имаше гостенка.
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-30T23:26:09+03:00 1.1K 3 6

Родопско сърце - 4

***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-06-30T21:34:00+03:00 1.1K 4 19

Родопско сърце - 3

***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-06-29T22:25:47+03:00 1.1K 4 12

Късмет - 6

На другия ден Ставрев отиде на свиждане в обичайното обедно време. Сеутнята около визитациите беше поутихнала, изследванията и манипулациите – приключили, болните бяха в леглата или се разхождаха бавно из коридорите като сенки, наметнали груби сини дрехи, дълги доземи.
На другото легло в стаята на Т ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-29T22:19:48+03:00 926 1 4

Из :Наследницата

Каляската спря на възвишение над сапфирено синьото море.Палатът бе направен от мрамор,а кулите му бяха златни.Стражите се поклониха пред спътника и й отвориха медната врата.Сам отиде в тронната,а Клеъри в покоите предназначени за нея.Една слугиня напълни златното корито с топла вода и ароматни масла ...

Марчетоо

Проза » Повести и романи

2018-06-28T23:18:28+03:00 1K

Късмет - 5

Ставрев излезе навън. „Не виждате ли кое време е?“, попита го сестрата. Кое време беше наистина?
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-28T22:40:45+03:00 1K 2 3

Късмет - 4

Ставрев се обръсна бавно и грижливо. Мразеше да прави това – предпочиташе брадата да му расте свободно, да го боде и да го сърби понякога. Вероятно това не беше особено привлекателно, но му харесваше, а и не се вълнуваше особено от външния си вид. Усещаше, че остарява и това чувство беше ту неприятн ...

exuded

Проза » Повести и романи

2018-06-28T14:09:01+03:00 969 2 3

Горчиви гроздови зърна-11

Бабите от махалата
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...

maracuja

Проза » Повести и романи

2018-06-28T13:49:17+03:00 1.6K 1 2

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 4

Това вече беше България. Младият мъж бавно се придвижваше към изхода. Каза, че ще го чака. Беше му трудно. Всеки повод за разсъждение му показваше на какво голямо изпитание е подложен. Особено след като прочете писмото- завещание на баща си и разбра кой е всъщност мъжът, неочаквано появил се в техни ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-06-28T13:22:26+03:00 676 1