Повести и романи - Проза

Игри на съдбата - ІХ

ІХ
Термометърът безмилостно се бе заковал на 36°С на сянка. Беше един от онези знойни юлски следобеди, в които на човек му се иска да избяга на Северния полюс. Дори работещия на пълна мощност климатик не успяваше да охлади кипящата кръв във вените на двамата младежи. От няколко часа Тони и Алекс без ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-07T22:16:22+02:00 771 2

Едем XVII

Черепната кост лъщи като порцелан. Теменната и пластина е отстранена внимателно и края е поръбен със злато за да не дере на устните му. В очните ябълки са инкрустирани едри рубини, които блестят на калифорнийското слънце и затискат дупките. Детският череп се крепи на махагоновият плот с поставка от ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2014-01-07T22:08:43+02:00 836

Ограбен живот - продължението - 17-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 17-та част
Облещих се насреща му.
- Дебелия??? – почти извиках – Как той бе? Нали е в пандиза?
- В пандиза ама… на! Ходи си на бар човекът – каза Вичонти. ...

emo2

Проза » Повести и романи

2014-01-07T21:24:01+02:00 833 5

Дъжд - Шеста глава

Шеста глава
Минаха няколко дена. По цял ден бях с Вейл. Говорехме си, готвехме, почиствахме градината. Следващият ден беше четвъртък, единадесети октомври. Не беше валяло от три дена, беше сухо. Духаше силен вятър. Имаше изсъхнали листа навсякъде. Гледката беше малко мрачна. Бяхме решили на другия д ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2014-01-04T19:07:39+02:00 830 2

Адът в мислите

1.
Отвори вратата на офиса, остави папките на бюрото, приближи се към прозореца, вдигна щорите и се загледа навън. Тогава чу груб и силен глас:
- Закъсня! Ще има последствия.
- Не, моля ви! - едва успя да каже тя и вече беше притисната в стената.
- Не мърдай! - викаше мъжът срещу нея и жадно целуваш ...

explose-girl

Проза » Повести и романи

2014-01-04T12:27:53+02:00 1.3K 4

Едем XVI

Гумите на синия Мустанг изскърцаха по дребния чакъл от кристални камъчета и лъскавата кола спря пред кована порта. Имението, което затваряше тая порта бе отделено от погледите със също такава кована ограда зад която се простираше гъста и непрогледна гора от храсти и яки платани.
Невидими очи опипаха ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2014-01-03T10:15:00+02:00 753

Игри на съдбата - VІІІ

VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-02T21:02:10+02:00 783 2

Едем XV

Ето че нещата почваха бавно да си идват на мястото. Това, което трябваше да стане, ставаше. Логиката на Баща му бе несломима и последователна. Никога не бе се усъмнявал в нея, дори когато го изпрати в сферата на грешните.
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2014-01-02T20:42:17+02:00 730

Ванеса- глава 10

Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-01-02T06:20:29+02:00 880 3

Исках да бъда силен мъж, както преди да отида в Ирак

Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...

Eia

Проза » Повести и романи

2013-12-30T11:18:24+02:00 1.1K 7

Дъжд - Пета глава

Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2013-12-30T00:35:54+02:00 1.1K 4

Игри на съдбата - VІІ

VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-30T00:18:11+02:00 754

Игри на съдбата - VІ

... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-28T21:09:42+02:00 713 1

Дъжд - Четвърта глава

Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2013-12-27T20:58:50+02:00 887 4

Игри на съдбата - V

V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-27T20:40:36+02:00 761 2

Едем XIV

Тази есен в Едем бе особена. Тази есен бе горещо огнена и залезът на седемте Еола облизваше върховете на Олимп със огнената си жар.
Тази есен бе последна..
Вечните кръжаха тревожно в огнените отблясъци на снижаващите се светила. Демиурзите не намираха поводи за вдъхновения. Дори архангелите се носех ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-27T19:55:33+02:00 710

Едем XIII

Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергам ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-27T11:06:21+02:00 716

Емилия и Борис-9

Емилия и Борис
Глава девета
Старият часовник отмерваше времето почти от столетие. Навремето дядото на Емилия го беше донесъл от хаджилъка. Сега тя се готвеше да става баба, а часовникът с махалото все така равномерно броеше минутите и часовете. Нито часовникът, нито времето избързваха или изоставаха ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-12-24T15:52:46+02:00 811 6

Игри на съдбата - ІV

ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-22T13:32:43+02:00 894 1

Едем XII

Валеше. Над калните улички, криволичещи сред мокрите тухлени стени се нижеха въжета от лепкав, непреставащ дъжд, който се стичаше в мътни нездрави вади и затлачваше вонящите канавки. Средновековния град, такъв какъвто можеше да срещнеш из цяла Европа тънеше в непрекъсвал от дни пролетен дъжд. Мокрит ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-22T13:29:33+02:00 800

Игри на съдбата - ІІІ

ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-21T19:37:54+02:00 776

Едем ХI

"Артишок и пресни аспержи. Онзи магьосник обича аспержи. И трюфели, много уханни трюфели за гарнитура на прясното еленско. Добре, че Оргич удари онова малко и крехко еленско яре в горите на Барона. Ама са му точни тетивата на този Оргич, мътните да го вземат. Млад и силен е, добър дявол ще излезе от ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-19T20:36:07+02:00 740

Игри на съдбата - ІІ

ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-18T22:30:34+02:00 933 1

Едем X

Посрешна Го спокойното уединение на Кабинета Му. Рафтовете с безбройни издания, подвързани в най-луксозни подвързии създаваха онова академично чувство от младостта, което Му бе нужно за правилната атмосфера. Всичко бе в главата Му. Всички знания, науки, пътеписи, рецензии, анализи и реферати. Всичко ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-18T22:03:40+02:00 788

Игри на съдбата - част първа І

"Игри на съдбата"
роман
Част първа
І
„Съдбата е глезла, ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-17T22:42:26+02:00 1.3K 1 5

Дъжд - Трета глава

Не можах да се задържа на краката си, те се разтрепераха и седнах на земята. Бях ужасена. Рейн не помръдваше.
-Да повикаме някого. – каза Марчела.
-И какво ще обясним, когато дойде някой? – запитах я многозначно.
-Ще кажем, че просто сме го открили...както беше в действителност...
-А какво сме праве ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2013-12-15T21:36:13+02:00 876 2

Едем IX

Стъпката бе направена. Думата бе казана. Делото започна. Святите, или поне тези, които още заслужаваха това име бяха известени. Низшите Го очакваха, тлените нямаха на какво друго вече да се надяват.
Спомняше си първите дни на Адама. Времето, когато го създаде от глина и му вдъхна живот. Беше млад, п ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-15T20:18:50+02:00 723

Едем VIII

провокирано от Тома Троев
Кой е той? Какво прави? Къде е? Въпроси. Отговорите са очевидни. Взаимовръзките - последователни.
Сфери, граници между светло и тъмно, напред и назад. Причини и следствия. От младостта си обичаше да пътува между сферите. А беше ли някога млад? Сега още ли е млад? Имал ли е ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-15T18:31:19+02:00 647

ЕДЕМ VII

Самотен зловещ хълм на кървавия изгрев издига самотно снагата си.
И две фигури, всъщност двама братя натоварени като впрегатни животни крачат, по-скоро пръхтят качвайки се по стръмния наклон. И двамата носят плода на своя изнурителен труд. Единия, по-стария е качил на раменете си с кожени ремъци дъл ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-13T21:06:00+02:00 698

Ограбен живот - продължението - 16-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 16-та част
Когато пристигнах в Пловдив беше късния следобед или началото на вечерта може би. Емоционално бях смазан. До такава степен, че усещах физическа болка навсякъде по тялото си. Значи така боли душата. Бях празен отвътре, такова ми беше усещането ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-12-13T20:11:11+02:00 897 5

ЕДЕМ VI

-Къде се погуби, Гавраиле? – възпря с ръка надигащия се в очите на Архангела страх – тъкмо си помислих, че ще се наложи да се наслаждавам на чудесния ферментат сам. Кой е в твоята компания?
Закачуления седи неподвижно и голямата черна качулка изглежда като празна.
-Вестител е Б... – мълниеносния му ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-11T14:05:45+02:00 723

Едем V

Вътрешността на странноприемницата Го обезоръжи.
Беше си представял опушени стени, възкисела миризма на повърнат ферментат и небесни обитателки с леко поведение да го посрещнат още на прага ù. Но това не се случи. Не е такава, каквато си я представяше.
Сега осъзнава, че това Го възпираше дълги годин ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-10T22:09:29+02:00 649

Мак - Глава 1

Оказа се, че просто съм сънувала. Но за първи път сънувах... Звуци.
В началото бяха съвсем тихи и неразбираеми. Първото, което успях да уловя бе приспивната песничка, която мама ми е пяла, като съм била малка. Но едва я чувах, като шепот. Ако не я бях слушала толкова много пъти, едва ли щях да я раз ...

JessyPiano

Проза » Повести и романи

2013-12-09T11:50:52+02:00 1.1K

Анелия и Людмил-глава 8

Анелия и Людмил
Глава осма
Снегът заваля още в началото на ноември. Мокър сняг, който беше превърнал софийските улици в кални локви от киша и разстопен сняг. Часът беше 7 вечерта, а валежът не беше спрял през последните 24 часа. Мръсните прозорци на трамваите не позволяваха на пътниците да видят на ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-12-09T02:34:51+02:00 1.3K 2 5

Едем IV

- Ела, Гавраиле. Стига с тези проблеми! Тази вечер ще се повеселим – прикани го нетърпеливо и тръгна по криволичещия калдъръм от прозрачни речни камъни, обкраен със бели мраморни бордюри – важните работи ще ги оставим за друг път. Сега съм решил да изпитам някои земни съблазни. Мога да си го позволя ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-07T20:01:40+02:00 703

ЕДЕМ III

Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъсн ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-05T22:41:00+02:00 660

Ограбен живот - продължението - 15-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-12-05T22:00:12+02:00 900 7

Борис и Анелия- глава 7

Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-12-05T15:09:34+02:00 1.3K 3

Едем II

Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-04T15:09:48+02:00 615

Дъжд - Втора глава

Втора глава
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2013-12-04T13:59:28+02:00 1.1K 3