Разкази - Проза

Двама в студа на града

Самотна и примряла от студ, Инна се беше сгушила под един саван, увита в старо и изпокъсано одеяло. Трепереше като лист, безмилостно брулен от вятъра и колкото и да се мъчеше, не можеше да се стопли съвсем.
Дъждът разкалваше целия и без това, сив и мрачен пейзаж на студения град. Всичко потъваше в т ...

Luna13

Проза » Разкази

2014-05-10T21:18:53+03:00 837 3

Денят на Европа

Денят на Европа и бг размисли
Европа живее в хората. Тя е в сърцето на ученика, който вместо да бяга от училище, печели състезания, тя е в студента, който се бори за стипендия, тя е в човека с ясна гражданска позиция, в този, който има добре платена работа, отговаряща на квалификацията му. Важно е т ...

somita

Проза » Разкази

2014-05-09T16:41:42+03:00 1.1K 1

Сделка с един хазартаджия

Сделка с един хазартаджия
Беше един обикновен летен, безгрижен и горещ следобед в Тексас, а такива като него обичах да прекарвам в близката кръчма, играейки хазарт с приятелите ми. Заведението не можеше да се слави с лукс или изисканост, но имаше едно чувство, което ме обземаше, когато залагах там и ...

smallevil

Проза » Разкази

2014-05-09T16:34:49+03:00 1.3K

Водата ще те убие

- Нека ти разкажа за една мъдрост за водата.
"Водата може не само да те удави, може и да те изгори жив".
- Ще ти го представя точно по начина, по който аз го виждам. Представи си как едно море заплашва с вълните си един воин. Той бяга на суша, далеч от вода. Мисли си, че няма как бъде убит от водата ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-05-09T16:23:16+03:00 1K 2

Домът на ужасите (2-ра час)

Домът на ужасите (2-ра част)
ужаси
***
На четвърти май Красимир се заговори по Фейсбук с една позната - младата поетеса Мая Игнатова, която бе фенка на неговите книги. Оказа се, че тя живее в Слатина, в единия от двата високи блока отсреща. Разбраха се да се видят на по кафе в от заведенията в кварт ...

donkooooo

Проза » Разкази

2014-05-09T14:40:27+03:00 797 7

Сценарий

Днеска се събуди доста късно – някъде към 11 и 30. Досега не беше му се случвало да се успи така, а не беше нещо и болен, наистина странно явление беше случилото се за него. „Хмм, сигурно е имало причина, пък и какъв сън сънувах, ох, какво съм се заохкал?!? Да хвана да се стегна, че ще изпусна кафен ...

Beli-Ruje

Проза » Разкази

2014-05-08T23:22:51+03:00 933

Демони по моста

Беше краят на април. Нищо и никакъв, направо мизерен край. Целият месец бе паднал съвсем малко дъжд, а слънцето жулеше сякаш бе август. Казват че депресиите се отключвали или при много мрачно време, или при силна жега. Кой знае дали е тъй, човекът е комплексно същество. Един страда от несподелена лю ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-05-08T22:40:05+03:00 838 1

Градът на парите

Над този град никога не прелитат птици. Техните сърца се сковават от студа, който излъчват жителите тук. Хората са отчуждени, не се поздравяват един друг, лягат си и се събуждат сами, обядват сами. Масите в ресторантите са малки, много отдалечени една от друга, а около тях вместо места за големи ком ...

Татянка

Проза » Разкази

2014-05-07T20:40:18+03:00 1.1K

Мислите на една 17 годишна

Здравей, мило дневниче,
има нещо в неделя вечерта, което е наистина много, много депресиращо. Знам, и аз помислих, че е заради факта, че на следващия ден започвам училище. Но съм усещала същото и през ваканции. Не мисля, че е толкова просто… Може би е само чувството, че всичко започва отначало? Дори ...

normalisboring

Проза » Разкази

2014-05-07T18:15:31+03:00 1.2K 4

Воини на истината

Воини на истината
Седя си в редакцията и се оглеждам около себе си. Виждам хора, които вярват в това, което правят. Намерили са истинското си място в живота и са здраво стъпили на него. Да, всички тук сме щастливи, защото щастието е това – да намериш себе си и мястото си в света. По правилния път до ...

Bryunetkata

Проза » Разкази

2014-05-04T22:26:26+03:00 669

Млечножълто слънце

Големият прозорец в спалнята на Виктория беше с пуснати завеси.
Самата тя, лежаща от часове будна на леглото, намиращо се само на сантиметри, размишляваше в унес за това как стигна дотук. Макар и почти от три години да мечтаеше само за това, което имаше сега - апартамент в една от онези високи жилищ ...

programings

Проза » Разкази

2014-05-04T11:48:23+03:00 918

Свети Валентин

Свети Валентин
14.02.2014
Побесняла тя се качи в трамвая, дори не погледна кой номер е. Просто трябваше да се отдалечи от него. Хвърли балона във форма на сърце и кутията с бонбони в ръцете му, но той все пак не си тръгна. Щом влезе застана до прозореца. Надяваше се той да е останал на спирката. Над ...

WanderlustGirl

Проза » Разкази

2014-05-04T11:44:44+03:00 543

Когато договорът изтече

Новината за смъртта на Киара ме свари в банята. Часът бе осем без петнадесет, а денят петък, седми май. Разсънен от слънчевата вълна, връхлетяла през прозореца, и последвалите пръски задължителен сутрешен тоалет, настървено подсушавах ръцете си, докато констатацията за увеличилите се торбички под оч ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2014-05-03T12:28:08+03:00 1K 3

Лудата в дерето

Има една луда, която ходи в дерето, не може да не сте я забелязали, влачи крака, тътри се... Изобщо личи си, че не е в ред... Та същата тази луда веднъж се беше родила, беше преди около двайсет и шест години в някаква болница в един сив град.. Някой да ù беше казал... че ще полудее! Щеше с малките с ...

Anne_Jonson

Проза » Разкази

2014-05-03T02:17:38+03:00 1.1K

* * *

Дълги години учените не можели да разберат причините за масовите катаклизми на Земята, докато един ден не открили, че оръжия от чуждоземно естество причиняват всички трагедии.
Скрити дотогава планети, наобиколи земното кълбо, постепенно започнали да се открояват в небосклона. Незнайни същества обстр ...

myriame

Проза » Разкази

2014-05-01T19:48:38+03:00 881 1

Свидетели на Йехова vs. Свидетели на Хюндай

Франсоа живееше вече пета година в България и говореше свободно езика ни. Рядко използваше фамилията си л’Олоноа, защото се срамуваше от пра-пра дядо си, останал в историята като един от най-кръвожадните пирати. Баща му, дребен буржоа, се гордееше с именития си предшественик и дори кръсти първородни ...

satanas

Проза » Разкази

2014-05-01T19:32:11+03:00 1K

Красиво привидение

Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка. Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше. Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- ...

Aleto12

Проза » Разкази

2014-04-30T20:59:26+03:00 817

Fire and Rain 🇬🇧

Once upon a time in a town not so far away there was a girl. A girl so pretty, so smart, so kind, so strong that everyone wanted to be like her. She had the most beautiful soul. She believed in the best of people. Her name was Maya. Some people connected her name with the month may as then everythin ...

eva96

Проза » Разкази

2014-04-30T20:49:22+03:00 3.5K 1

Срещи с необяснимото (30 години по-късно)

Лежах по корем върху широката спалня на полуприглушена светлина и слушах новия албум на DIO - Master Of The Moon. Но нито неповторимия вокал на Рони Джеймс, нито Блак Сабат-ския саунд бяха в състояние да ме разсеят от тежките и мрачни мисли, които като олово тежаха в главата ми. Мъката също бе засед ...

skeleton

Проза » Разкази

2014-04-29T22:15:17+03:00 1.9K 4

Философия на живота

Философия на живота
"След всяка тъмна нощ
идва по-светъл ден." - Тупак Шакур
Тъмнина. Всичко наоколо тънеше в тъмнина. Стоях неподвижно и не смеех да мръдна. Не виждах нищо. Не чувах нищо. Просто усещах присъствието си... просто съществувах. Нямаше го тялото ми. Имаше само мен.
Не усещах страх. Чувс ...

soundsanin

Проза » Разкази

2014-04-28T22:54:47+03:00 1.3K 1

Домът на ужасите (1-ва част)

ужаси
***
Книги, издателства, книжарници,... премиери, читатели, критици, пътувания,... - това са нещата, по които трябва да балансира един успяващ писател. Недостигът на свободно време и ограниченото лично пространство натежават на психиката, а в съчетание с лошите емоции заради недоволни читатели, ...

donkooooo

Проза » Разкази

2014-04-27T20:36:01+03:00 1K 12

Срещи с необяснимото

Сигурно е било някъде 1974 или ' 75 година. Със сигурност още не ходех на училище, но и не бях прекалено малък.В ероятно съм бил на 5-6 години.Т ака или иначе събитията от онези дни на моя тепърва оформящ се съзнателен живот и до днес, са толкова ярко запечатани в паметта ми, че без затруднения по в ...

skeleton

Проза » Разкази

2014-04-27T20:28:43+03:00 1.1K 6

“Годините набръчкват кожата, но само страхът набръчква душата”

Когато Дончо дойде в селото преди тридесет години, тогава все още младите слушаха старите какво им говорят. Кога за добро, кога за лошо, кога каквото Господ даде. Ама Господ понявга нищо не даваше – нито добро, нито лошо. Само те оставя да се люпкаш като орехова черупка в бурно море. Ама то, морето, ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2014-04-27T14:40:34+03:00 1.4K 5

Козунаци

Мразовит обяд, Велики четвъртък е. Пред пекарната на улица "Иван Асен" се вие опашка от хора. Яйцата са боядисани и сега всички се замислят за другата важна част от празничния обяд - козунака. Късметлии са тези, които са вътре на топло в пекарната, останалите мръзнем под дъжда. Едрите капки сякаш ра ...

EllyBelly

Проза » Разкази

2014-04-27T12:55:27+03:00 582

Страшничко, а?

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без ...

deepimpact

Проза » Разкази

2014-04-27T12:37:40+03:00 1.2K 4

Трудността да си намериш тема - споделяне от една млада и смела писателка

Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...

velislava111

Проза » Разкази

2014-04-26T21:50:48+03:00 1.5K 4

Невежество

Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...

LyubovMironova

Проза » Разкази

2014-04-25T22:27:31+03:00 588 1

Пусто

Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...

thesadprince

Проза » Разкази

2014-04-25T20:12:48+03:00 535

Песента на канарчетата

- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...

krashkov

Проза » Разкази

2014-04-23T22:14:34+03:00 671 1

Продавачът на музика

Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...

Volter

Проза » Разкази

2014-04-23T21:24:51+03:00 1.3K

Шенкела

Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...

йеромонах

Проза » Разкази

2014-04-22T18:09:25+03:00 700 1

На село

На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-04-22T17:46:36+03:00 1.2K 3

Злото не умира

Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...

deepimpact

Проза » Разкази

2014-04-22T17:44:15+03:00 1.2K 2

Обратен ефект

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...

hristam

Проза » Разкази

2014-04-22T17:39:17+03:00 933 4

30-годишен мъж

В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...

Tanev

Проза » Разкази

2014-04-22T17:37:22+03:00 806

Стръв за удавници

- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...

Довереница

Проза » Разкази

2014-04-22T17:28:54+03:00 1.2K 14

И това било любов

Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2014-04-21T11:44:21+03:00 1.6K 8

Белег

Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...

EleazarC

Проза » Разкази

2014-04-21T11:30:11+03:00 1.2K 3

Христос Воскресе

- Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...

valia1771

Проза » Разкази

2014-04-21T11:24:30+03:00 2K 13

Дъждът

Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...

krashkov

Проза » Разкази

2014-04-21T11:21:06+03:00 720 1