Разкази - Проза

Възкръснала

Възкръснали хора – мислеше си Дора, какво невероятно нещо!
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря ...

kokosia

Проза » Разкази

2014-08-12T13:06:46+03:00 894 1

Промискуитет*

Този процес се отприщи веднага след погребението на Вe и не му даваше покой. Още тогава – по време на спускането на ковчега с последвалите процедури, когато болката вляво придоби неочаквано високи стойности и въздухът не достигаше, за да се измъкне от притискащата го клаустрофобия – нещо го давеше, ...

radi.

Проза » Разкази

2014-08-12T13:01:21+03:00 856 2

От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите

Владимир бил четвъртия и най-малък син в своето семейство. Когато се родил, вече всички баби и дядовци били уважени с по едно внуче кръстено на тях, затова баща му избрал да го кръсти на Ленин, като символ на всичко онова, в което вярвал. Както вероятно се досещате, бащата на Владимир бил комунист, ...

Rois

Проза » Разкази

2014-08-12T08:34:01+03:00 2K 2

Ученикът (3)

Дните си минаваха, Мир напредваше и времето, която щях да прекарам с него намаляваше. С всеки изминал ден си прекарвахме заедно все по-хубаво. Беше ми приятно в компанията му и го чувствах близък. Той беше наистина забавен, но не по онзи дебилски начин като повечето момчета, не, той беше сладък и ви ...

gabitoop

Проза » Разкази

2014-08-10T11:04:01+03:00 1K

Мечта

Мечтая си!
Ама на никого не смея да кажа…
Ще ми се смеят!
Ще ме помислят за хахо…
Ама може ли да се крие? ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2014-08-08T20:18:11+03:00 788 1

Заедно. Осъзнали, че тези дни ще се помнят вечно…

Найкъл отвори вратата. Тя беше там, лежеше на старото дървено легло, цялата облечена в бяло. Той се приближи към Нея. Погали голото и рамо, целуна челото ù, а Tя не помръдваше…
Дали се беше поддала на емоциите и чувствата, замръзнала или потвърждаваше думите си, че не иска да присъства в живота му п ...

idioticD

Проза » Разкази

2014-08-07T23:14:29+03:00 1K

Синовна ласка

„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...

VladislavPlaninski

Проза » Разкази

2014-08-06T19:34:08+03:00 1.1K 8

Кракът на Нона

Овчарят Теньо бе виждал доста неща по време на дългия си живот. Бе виждал какво ли не, и хубаво и лошо, и любов и омраза, и раждания и смърт, но такова нещо не бе виждал. Досега не бе виждал куче да държи в устата си отрязан човешки крайник.
Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казв ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2014-08-06T00:08:51+03:00 865 1

Зорница

Беше един от онези задушни юлски дни, когато слънцето безмилостно напичаше, изсмуквайки и последната глътка свеж въздух от дробовете на хората и в същото време обезводняваше всеки жив организъм, който имаше сега нещастието да бъде под оковите на неговите лъчи, които се стелеха из цяла София. Както в ...

Beli-Ruje

Проза » Разкази

2014-08-05T23:29:16+03:00 876 2

Сълза

Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра ù почина.
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, кога ...

kokosia

Проза » Разкази

2014-08-05T23:14:24+03:00 870

Тайната земя

Това било при Гилскамараа. Били три орди. В Едната имало хора със зелени лица, в другата със сини и в третата с черни. Всички си мислят, че са били само две. Със сини и черни лица, но имало и зелени. Тогава съществувала и тайна земя. Живеели и едни огромни бели хора. Те живеели безкрайни години. И з ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-08-03T22:32:46+03:00 820 2

Имало едно влеме...

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Събота е. Приключила е една шестдневна работна седмица. Прибрала съм децата от градината - баткото на 6 год, малкият на 4 год. Трябва да ги сложа да спят, да спазим режима от градината, а и аз да си свърша чакащата ме толкова много работа. Само престилчиците, с които ходят на гра ...

anka-dimitrova

Проза » Разкази

2014-08-02T18:58:51+03:00 1K 6

Нямам нищо против момичето

Нимфоманките ли?! Ами ако сте достатъчно издръжливи са си много гот!
По-лошо мисля е, когато нимфоманката е от голямото „доброутро”!. Какво говоря! Направо от голямото „добър ден”! А тя не само беше „хай дефинишън” ама и го раздаваше „романтична идеалистка”, а двете понятия събрани на едно раждат ил ...

Hordalendingen

Проза » Разкази

2014-08-02T17:10:44+03:00 1K 3

Най-великата творба

Съгласи се да ми даде интервю, но поради натоварения ѝ график, се наложи то да се случи по време на работа. Разбрахме се да се срещнем в апартамент на последния етаж на една забутана централна кооперация. На приземния етаж имаше магазин за плод и зеленчук. Бях любезно посъветван да се облека възможн ...

Tzeck

Проза » Разкази

2014-07-31T21:45:01+03:00 1.2K 1

Пионерски лагер - 2-ра част

Пионерски лагер - 2-ра част
Това го изкара от вцепенението и той се обърна в посока на звука. Не виждаше нищо. По поляната все още се стелеше мъглата, а огромната пълна луна осветяваше лагера. Донко насочи фенерчето си към гората, но в следващия момент го изгаси. Светлината щеше да го издаде. Дишаше ...

emo2

Проза » Разкази

2014-07-31T21:41:49+03:00 1.1K 12

Старото бунгало, това на морския бряг

Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, ...

lubara

Проза » Разкази

2014-07-29T20:29:07+03:00 1.2K 4

Чистотата на жените

Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възраст ...

Rois

Проза » Разкази

2014-07-29T20:27:19+03:00 1.3K 11

Изгубеният Образ

Аз съм образ. Не голям, но какъв образ само. Да, знам свикнали сте тук пред вас да изскачат постоянно разни образи. Но аз наистина съм такъв. Цялата мисия е да донеса едно писмо на главния герой, само това. Появата ми е десет секунди максимум петнадесет зависи от режисьорското решение. Естествено и ...

KaseyJones

Проза » Разкази

2014-07-27T19:14:11+03:00 844

Окована

Цял живот заобикалях реалността и нещастията на бедните, на лишените от свобода, на лишените от избор, возейки се в изискани карети, облечена в памучно кадифе, но бавната скорост, с която минаваха годините, правеше все по-трудно за мен да бъда подвластна на безразличието си. Дните се точеха бавно и ...

invidia

Проза » Разкази

2014-07-27T18:12:25+03:00 586

Бих умрял за нея

БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...

Grinch

Проза » Разкази

2014-07-27T13:54:49+03:00 1.7K 2

Не и днес

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

invidia

Проза » Разкази

2014-07-26T21:19:10+03:00 744

Тозка

Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-07-26T21:05:13+03:00 847 5

С дъх на забрава

Събуждам се и мисълта за теб толкова яростно се вплита в в съзнанието ми. ,, Кога бях жив за последно? '' - питах се. Не помня, май не беше вчера. Заключен в безвремието, никога не съм искал по- силно да се съживя за теб. Чувствам го почти като умиране - ден след ден, нощ след нощ. Проникваш в съзна ...

DifferentPrince

Проза » Разкази

2014-07-26T15:20:33+03:00 757

Малката пеперудка

Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2014-07-26T15:14:23+03:00 965 2

Съдба

Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...

teodora-kosara

Проза » Разкази

2014-07-26T14:50:58+03:00 673 1

Разказано от черната овца. Разказ за дивите и дивите по душа - 1-ва част

Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...

NightFury

Проза » Разкази

2014-07-24T23:34:46+03:00 1.4K 2

Бабите и техните деца

Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - кат ...

neamea

Проза » Разкази

2014-07-24T23:20:38+03:00 578 2

Любовна магия

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

hristam

Проза » Разкази

2014-07-24T23:13:25+03:00 1.1K 4

Съкровището

Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...

veesii70

Проза » Разкази

2014-07-23T22:08:52+03:00 1.1K 2 11

Пионерски лагер - 1-ва част

ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...

emo2

Проза » Разкази

2014-07-23T22:06:21+03:00 1.4K 13

Имунизация

Никодим Г., по прякор Коди, се събуди от празнотата в душата си. Макар да бе само на 16, сякаш вече беше живял този живот.
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразме ...

nellnokia

Проза » Разкази

2014-07-23T21:59:16+03:00 1.6K 1 6

Румъния - страната на Чаушеску и красивите гледки

Румъния - страната на Чаушеску и красивите гледки
Румъния е наша съседна страна с население около 22 млн. души. Аз имах удоволствието да я посетя. В етническия й състав влизат и унгарци, роми и украинци. Румънците са православни християни, религиозни са. Валутата им е лея. Любопитен факт е, че през ...

somita

Проза » Разкази

2014-07-22T23:21:27+03:00 1K

Танц с огъня

- Глаад - ни са! Глаад - ни са! О - ля! О - ля! - Чуваха се скандирания, но огньовете, които танцуваха около нея не ù позволяваха да види скандиращите. Какво ли бе това място? Как се бе озовала тук? Усети кокалеста ръка с дълги пръсти по тила си, болка от одраскване от дълъг крив нокът преди разкъсв ...

Valens

Проза » Разкази

2014-07-22T23:19:35+03:00 952 3

Млада любов...

Ели беше мило момиче от малък град с големи мечти за живота. Беше като всеки друг, ходеше на училище, пишеше домашни, излизаше с приятели, ежедневието бе я е погълнало до такава степен, че можеше да предскаже какво ще се случи във всеки един момент от деня ù.
Живота си минаваше все така бавно и една ...

eva96

Проза » Разкази

2014-07-21T01:32:34+03:00 1.4K 2

Трифон и Минка - Смисъла на живота

Напук на лятото майката природа беше решила да излее неприлично голямо количество вода над хората. Това беше една от онези все по-често срещани бури от които можеше да се очаква всичко – дъжд, вятър, гръмотевици, градушка. Но хората не ги очакваха. Напук на предупрежденията на синоптици малко хора в ...

kiselin

Проза » Разкази

2014-07-20T12:55:49+03:00 935 8

Когато любовта се шегува

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...

hristam

Проза » Разкази

2014-07-20T11:41:35+03:00 1.1K 9

Сигнал в полицията

Диспечерката получи сигнала автоматично, чрез Системата за следене на жизнените показатели, която бе въведена в действие преди няколко годни. Датчиците в тялото на обекта, а именно жена на 27 години на име Татяна Иванова Пенева, показваха, че става нещо страшно.
Кръвното налягане на младата жена от ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2014-07-19T10:57:44+03:00 938 6

Миг в дъжда

Джоплин лениво слушаше ромона на потока и мърморенето на листата. Май щеше да вали дъжд. Време беше да си събира нещата и да тръгва към дома. Дъжд. И какво като вали дъжд, помисли си. Защо хората вечно тичаха да не ги намокри дъждът. Все едно не се мокреха в баните си, по реки и морета. А и един дъж ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2014-07-18T09:38:00+03:00 889 4

Разказът на едно момиче

Отварям вратата на стария апартамент. Усещам аромат, аромат който ме завръща в отминалите ми години и ми шепне "спомни си". Нищо не се е променило. Всичко си е същото. Аз съм същата и вече друга. Книгите стоят подредени по рафтовете, потънали в прах, записките ми стоят разхвърляни по бюрото. Надраск ...

Aleto12

Проза » Разкази

2014-07-17T13:02:57+03:00 1.2K 1

17

17
— Какво?! – казах, недружелюбна както обикновено.
Гледаше ме странно, сякаш съм индивид от нова невиждана досега порода плъхове. После се обърна и ме остави на мира.
— Пуши ми се! Айде с мен на пейката, че не издържам.
— Днес не съм в настроение за разходка. Може ли да отидеш сама? – попитах с пл ...

NightFury

Проза » Разкази

2014-07-16T21:43:50+03:00 1.5K 2