Разкази - Проза

Радослав

- Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
- Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
- Мони, моля те. ...

Rois

Проза » Разкази

2014-07-15T20:09:45+03:00 988

Да минеш под дъгата

Бях палаво дете. Много палаво. Нямаше ден без пакост, че понякога две, даже три. Все достойни за сурови наказания.
-Палава си като момче- така баба ми приключваше коментарите за белите дето съм сътворила.
Думите и ми звучаха като оправдателна присъда и постепенно загнездиха в мен мисълта:“ Колко им ...

snevra

Проза » Разкази

2014-07-13T20:03:36+03:00 2.6K 6

Измамници

v
Една вечер, хубава и зимна, с мокър сняг и хладина, адвокатът Продан спря с колата пред гаража си. Позастарял, с много болежки от наднормено тегло, той нито за миг не бе загубил желание за власт и за пари. Работеше до мръкнало в кантората, доста след като всичките му служители си бяха отишли. Посл ...

svdonchev

Проза » Разкази

2014-07-13T19:57:48+03:00 1.4K 5

Кралицата vs. Бразилия

Настанихме се в Leonardo Hotel Vienna, а моят човек от посолството ни информираше през половин час за хода на разследването. Според полицията транссексуалният певец бе убит от свой почитател или от бивш любовник. И в двата случая ставало дума за ревност.
Бях доволен от посоката на разследването, кое ...

satanas

Проза » Разкази

2014-07-13T18:35:33+03:00 1.1K 2

Гоненица 1

Мойра го видя да стои пред входа на един малък ресторант. Говореше с една тийнейджърка, като се оглеждаше нервно наоколо. Определено имаше причина да е нервен. Мястото не бе подходящо за продаване на наркотици. Момичето очевидно го бе изненадало с искането си и бе започнало да говори опасни неща. Оп ...

Heel

Проза » Разкази

2014-07-12T23:16:30+03:00 721

5 без 15

Здрасти, Ванче, сядай, добре си ми дошла. Кафе или чай? Какво да направя? Ама черно или с мляко? Добре. Заповядай и внимавай, че е горещо! Чакай да ти разправям какво ми се случи миналата седмица. Влизам в хола, а на дивана заспал мъжа ми с дистанционно в ръката и с леко отворена уста. Усмихнах се и ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2014-07-11T19:42:06+03:00 1.7K 1

Овчицата, която стана вълчица

Живееше си някога една добра овчица, която обичаше всичко и всички! Тя беше толкова добра, че и на мравката път сторваше. И така трябва да бъде! Но въпреки, че беше добра и обичлива, тя не беше щастлива. Но вярваше! Не в Господ.. Вярваше, че всички като нея са добри.. Дори когато касапинът идваше пр ...

Anne_Jonson

Проза » Разкази

2014-07-11T09:18:52+03:00 1.2K

Помислете си

Често чета най-различни мнения на хора, особено родители, които са разбрали, че техните синове или дъщери са им казали, че са хомосексуалисти. И през повечето време ми става тъжно и гадно от подлите им реакции. Гонят ги от къщи, отказват се от тях или пък реагират прекалено преувеличено. Аз лично не ...

Mel-chan

Проза » Разкази

2014-07-10T17:30:42+03:00 606

Балтия в гръкляна

Той преглътна трудно. Погледна надолу към златните рибки в аквариума. Взе две глътки цигарен въздух. В черните му очи се отразяваше слабата светлина от отворения прозорец. Бяха разбили всичко, но рибките си стояха непокътнати. Една от тях проговори:
-Пак те ограбиха... Балък!
И изпадна в истеричен с ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-07-09T21:27:11+03:00 1.1K

Самота и в... социалната мрежа

Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2014-07-08T19:38:51+03:00 1.1K 14

Безопасен ковчег

Безопасните ковчези
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2014-07-08T13:10:59+03:00 1.1K

Лудият с гълъбите

Утрото едва бе настъпило. Слънцето се издигаше бавно над земята и още от ранните часове я обливаше с горещия си дъх. Лятото беше в разгара си и морните жеги бяха нормални. Птиците се радваха на настъпилия нов ден и кръжаха весело в небето, наблюдавайки сградите на събуждащия се град. По улиците вече ...

Boyan

Проза » Разкази

2014-07-08T13:01:37+03:00 923 1

За да полетя

Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...

hristam

Проза » Разкази

2014-07-08T10:50:51+03:00 939 1

Зеленият ад

Беше някъде към 1230*, когато телефонът пак иззвъня.
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...

radew

Проза » Разкази

2014-07-08T10:47:45+03:00 1.4K

Прощъпалник

ПРОЩЪПАЛНИК
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...

lordly

Проза » Разкази

2014-07-06T10:03:31+03:00 759 3

Горчивият вкус по набраздените ѝ устни

Филтърът на цигарата бавно омекваше между пръстите, оставил натрапчив сладникав вкус по побелелите ѝ устни. Димът нежно я обгръщаше като пелерина, галеше дробовете ѝ и изпълваше всяка жива клетка с щастие. Аромат се впиваше в кожата ѝ, навлизаше във вените и неусетно достигаше до бавно туптящото ѝ с ...

nocturnal-aurora

Проза » Разкази

2014-07-05T23:34:51+03:00 1K 1

Безсмъртен

…
- А твоето име какво е?
- Безсмъртен.
- Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.
- То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той. ...

teddy7

Проза » Разкази

2014-07-05T16:50:55+03:00 716 2

Няма да оставя Карълайн!

- Не, не, не! В никакъв случай! Няма да стане! Няма да се разделя с Карълайн и да се оженя за Бетси! – Роджър се опита да изглежда уверен и решителен, но гласът му се беше разтреперил и звучеше като пред заплакване, и само дето не беше тропнал с крак по земята като малко момченце, което не иска да с ...

Rois

Проза » Разкази

2014-07-03T16:02:45+03:00 794 8

Признание

А както си и мислех, тюркоазеното наистина беше твоят цвят. Това си мислех, докато те гледах как спиш кротко настрани, чертите ти отпуснати и спокойствието беше завладяло цялото ти тяло. Можех да те гледам с часове задрямала, блажено отпуснала ръката си на една страна, докато си в един друг свят на ...

radost88

Проза » Разкази

2014-07-03T15:55:23+03:00 592

Жертвата

Тя стоеше привечер на терасата вкъщи. Точно когато всичко е най-красиво. И да ти призная честно… за нея беше отвратително. Дишаше въздуха и сякаш я задушаваше, разбираш нали? Не беше вкусен… Как може въздухът да не е вкусен? Питай нея… Но няма да ти отговори, никога не отговаря… Глупав въздух. Децат ...

normalisboring

Проза » Разкази

2014-07-03T14:38:38+03:00 1K 3

Червена рокля

Виктория стоеше на бара, пушеше цигара и пиеше коктейл с ром. Тялото й беше обвито в тясна ярко червена рокля с голи рамена и не по-дълга от една педя под кръста й, а краката й, обути в сандали с висок ток, бяха кръстосани един върху друг и горния нервно се поклащаше. В ръцете и беше айфона, със слу ...

Rois

Проза » Разкази

2014-07-02T15:35:52+03:00 972 2

Странна птица

СТРАННА ПТИЦА
- Странна птица е този, или пък голям карък – промърмори пак Заместника по режима, дръпна от цигарата и продължи – за четвърти път се връща, а даже сега и година не се задържа навън.
Загледах го: млад мъж, а косата му по-бяла и от моята. „Не ще да е леко и за началниците на затвора”, п ...

lordly

Проза » Разкази

2014-07-02T00:00:36+03:00 815 7

Да се сдобрим

Бяха се карали дълго и безрезултатно. Тя, Силвия, искаше развод, защото не виждаше перспективи в този брак, а той, Васил, искаше да останат заедно,завинаги, защото обичаше Силвия, толкова много я обичаше… че бе готов да я убие, само и само за да я запази за себе си. Той не можеше да понесе мисълта, ...

Heel

Проза » Разкази

2014-07-01T23:26:43+03:00 962 2

Най-тъмно е преди изгрев слънце

Беше късна вечер или ранна утрин, зависи как възприемате часовете. За Дани това беше нормалното време за лягане – 4 часа и 51 минути. Времето, в което започва да се развиделява. Часът, в който слънцето се събужда и загатва на хоризонта, че скоро ще се появи в цялата си огнена прелест. Някъде там на ...

petya97

Проза » Разкази

2014-07-01T20:53:47+03:00 1.5K 1

Той същият като мен

След редицата влюбвания, които съм имала, днес осъзнах нещо важно. Да намериш някой, който е същият като теб, е наистина нещо прекрасно. Да мисли като теб, да говори като теб, да чувства като теб, да се усмихва като теб. Истинско удоволствие е да общуваш с такъв човек. Романтиката, която излиза от д ...

readallaboutit

Проза » Разкази

2014-06-30T13:00:45+03:00 1K 1 2

Стъпките остават завинаги

Понякога си мисля, че сърцето ми прилича на Луната и следите на всяка любов, докоснала се до него, остават завинаги.
Понякога си мисля, че връзката ми с друг човек е като нов свят, който откриваме заедно, в който съществуваме само ние, двамата, който даже си има и име – Щастие. Цял един свят само за ...

Valens

Проза » Разкази

2014-06-28T19:28:25+03:00 842 3

Свако, бай Кольо и новият домашен ред

-Бъди почтен - ми повтори леля - трябва да си почтен. Човек затова е човек, защото е почтен.Непочтените хора никой не ги харесва. Не ги обича. Да! Никой не ще да си има работа с непочтени хора. Те не са хора.
-Аз съм си имал работа с много такива, моето момче - обади се свако, седеше на старата прис ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-06-28T10:57:30+03:00 843 1

Математика и пиано

Откакто работеше в пиано-бара, вече близо три години, Олег за първи път обърка нотите, на парчето, което свиреше. За щастие никой не забеляза, освен него самия, но точно в този момент това не го вълнуваше. Той гледаше в една от отсрещните маси и колкото и да му искаше да не поглежда, очите му постоя ...

Rois

Проза » Разкази

2014-06-27T21:14:18+03:00 893

Пясъчни замъци

Помня как, когато бях едно мъничко момченце, плажът за мен се сбираше в това да строя пясъчни замъци на брега и да нагазвам до глезените във вълните, усещайки приятната пяна по кожата си. Тогава денят ми минаваше в издигането на нови и нови пясъчни кули, които рухваха под напора на леките и бавни, н ...

Observer001

Проза » Разкази

2014-06-27T20:46:20+03:00 1.5K 2

Ангел

- Ачооо – чу ласкаво мъркане до себе си. Опита се да отвори очи, но не успя. Много здраво се бе „отрязал“ снощи. Топлото, ароматно-възбуждащо същество до него го засмука по възглавничката на ухото. Той изохка от удоволствие, а устните му интуитивно потънаха в целувка с други устни. Отвори очи и я ви ...

Valens

Проза » Разкази

2014-06-25T22:12:02+03:00 836 7

Мълчана вода

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Честит Еньовден!
Б.
Фотография- Интернет
„Наметнал си кожуха Еньо... И тръгнал снега да дири!“ ...

kalin8

Проза » Разкази

2014-06-25T21:45:56+03:00 1K

SOS

Оня ден седнах и пия бира на една ограда до СОУ Любен Каравелов. Край мен минаваха хора, минаваха трамвай, минаваха кучета, котки, минаваше целият свят и всичко беше едно такова безтегловно. Не знам как да го опиша. По едно време, на ъгъла до кръстовището гледам Младен - лудия. Ръкомаха пак на колит ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-06-24T20:25:56+03:00 842 9

Където ми е мястото

С него сме се родили в един и същи ден, почти по едно и също време. Вероятно защото майките ни са били много големи приятелки, силно привързани една към друга, и открай време каквото направи едната, веднага го правела и другата, да не остане назад.
Да имах брат-близнак едва ли щеше да е по-различно, ...

hristam

Проза » Разкази

2014-06-24T10:46:09+03:00 865 4

Топлина за дядо

Бученето на пулсиращото столично движение ù причиняваше главоболие. Крачеше бавно, забола слушалки в ушите с отчаяна нужда спокойствие. След тежката работна седмица единственото, за което бленуваше Надя в петъчната вечер, не бяха шумни компании, кръчми, клубове, концерти. Искаше единствено тишина. Т ...

Hordalendingen

Проза » Разкази

2014-06-24T10:37:44+03:00 800

Внимавай какво си пожелаваш!

Внимавай какво си пожелаваш!
Полицейска кола, виеше, крещеше и се заканваше на автомобилите наоколо. Плътно по петите ѝ линейката внимаваше да не изостане. Булевард "Драган Цанков" приличаше на пълноводна река, задръстена от гуми, пушек, ругатни и нерви. И в тая река като малки лодчици двете коли се ...

svobodey

Проза » Разкази

2014-06-24T09:51:14+03:00 1.8K 1 3

Любов и още нещо

Мирис на сандалово дърво... Беше навсякъде около мен, докато пристъпвах прага на уютния апартамент с въздишка на задоволство. Последните слънчеви лъчи на залязващото слънце се прокрадваха измежду белите копринени завеси и вятърът нежно полюшваше платовете. Чувствах се изтощена от дългия работен ден ...

rHathaway

Проза » Разкази

2014-06-22T23:51:10+03:00 1K

Агресия

Стела се среса набързо и се облече за работа. Погледна телефона си и видя, че минава 8 часа. Ако не успееше да хване маршрутното такси, което току що бе спряло пред блока, най–вероятно щеше да закъснее. С бърза крачка тръгна към входната врата, но се спря и се върна да се напръска с марковия френски ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2014-06-20T23:46:40+03:00 722 2

Липата

ЛИПАТА
Тя бе стройна, висока, никога не беше еднаква, но винаги красива. Променяше се със сезоните. Беше дом на много души и мъките им, и живота им.
Тя бе липа. Преживяла бе много бури, много зими. Често се взирах в нея през прозореца и си мислех как никога нищо няма да я свали на земята. Очевидно б ...

rali2000

Проза » Разкази

2014-06-20T20:44:38+03:00 1.4K 3

Различните - част десета

ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукъ ...

nikjelev

Проза » Разкази

2014-06-19T11:04:52+03:00 688 2

Нашите са виновни

Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...

Hordalendingen

Проза » Разкази

2014-06-18T15:12:42+03:00 960 1