Разкази - Проза

Цигара

Видях я, тя бе там. Извади цигара, доближи я до влажните си червени устни.
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-03-25T22:59:26+02:00 1.1K

Моят Йоши

Ленка Черната беше едра жена - не само че имаше едър кокал, но и беше доста пълна. Наричаха я Черната, за да я различават от Ленка Русата. А и беше с гарваново черни коси, матово лице, изпъстрено с лунички и бенки, и с много, ама много черни очи - винаги усмихнати, блестящи и движещи се, толкова под ...

Ida-L

Проза » Разкази

2014-03-25T22:27:49+02:00 1.6K 3

На лов за самота

На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...

svobodey

Проза » Разкази

2014-03-25T21:59:30+02:00 942 5

Бъди щастлив

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...

vyatur13

Проза » Разкази

2014-03-23T21:34:21+02:00 652 3

Бакенбард

Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-03-23T10:33:32+02:00 1.9K 9

Житейски пътници из времето

Житейски пътници из времето
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...

lovethee1

Проза » Разкази

2014-03-22T22:00:04+02:00 1.4K 2

Градината на Омразата

Градината на Омразата
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...

nqkoq-x

Проза » Разкази

2014-03-22T21:23:47+02:00 939 1

Пролетта през нощта

Не се бяха чували от две седмици. Беше й казал, че ще й се обади в четвъртък – в девет вечерта. Днес трябваше да й съобщи решението си дали остават заедно или се разделят окончателно след седемгодишна връзка. Тя погледна часовника си– часът беше осем, в четвъртък, в средата на март. Беше си приготви ...

sneakylittlething

Проза » Разкази

2014-03-22T18:55:07+02:00 680

За затвора, СПИНа и предпазните средства

Така се случи. Не само, че не го исках, но и се заричах, че НИКОГА няма да стане. Не заради моето удобство или нежелание да се грижа или да се съобразявам, а заради свободата. Намирам я за много красива и жизнено необходима и затова не смятам, че е редно да се затваря между четири стени същество, им ...

полет

Проза » Разкази

2014-03-22T18:30:38+02:00 1.3K 5

Изпит

Не знаеше къде се намира и как е попаднала на това място. В помещението беше тъмно. Осветена беше само тя и екранът пред нея. Всъщност не знаеше как точно да го нарече. Това не беше монитор. Сякаш беше прозорец, стъкло, зад което беше нейният живот. Това виждаше – себе си, хора, които бяха важни за ...

iren5

Проза » Разкази

2014-03-22T17:41:17+02:00 904 9

Подарък за сбогом

Бях виждала и друг път тази жена наоколо, може би живееше или работеше наблизо и понякога се отбиваше в магазина ми. Тази вечер обаче за първи път ù обърнах по-специално внимание заради интимния телефонен разговор, който проведе в пробната и на който аз станах неволен свидетел.
Беше в навечерието на ...

hristam

Проза » Разкази

2014-03-20T20:49:05+02:00 2.1K 19

Пясъчните лилии на лунния плаж

Латинското име на вида има старогръцки произход и означава морски борец, но хората са му дали далеч по-красиви имена, морски нарцис, кралицата на цветята или лилията на свети Никола.
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...

lubara

Проза » Разкази

2014-03-20T14:18:20+02:00 1.4K 2

През трънаците

- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...

problematichnost

Проза » Разкази

2014-03-19T23:55:13+02:00 1.4K 3

Боза по Коледа

Боби ме води с четири години. По-голям е и всичко, което следва по реда си в живота, се пада да му се случи преди мен. Поне в началото беше така. Когато аз бях в първи курс, той вече завършваше пети и очакваше разпределение. По „диагоналния” способ, като на човек без спонсор в живота, му се падна ки ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-03-19T16:19:56+02:00 1.1K 6

Цъфналата слива

ЦЪФНАЛАТА СЛИВА
И като ù цъфна сливата насред двора, и като се разнесе едно пролетно ухание през отворените широко прозорци, и като изпълни всички кътчета, и на къщата, и на свитата през цялата зима Калинкина душа.
Запретна ръкави милата, изкара на двора одеала, юргани и пътеки, изми прозорците, изб ...

lordly

Проза » Разкази

2014-03-18T22:24:49+02:00 956 7

Когато планината беше влюбена в небето

Планината беше влюбена в небето. От хиляди години. Гледаше го всеки ден - синя перелина, украсена със сребрист пух. Беше свикнала с настроенията му. Понякога синият ефирен плат съвсем изчезваше. Тогава го обвиваше одеяло от сив памук, понякога черен. Тогава ставаше тъмно. Електрически стрели започва ...

sneakylittlething

Проза » Разкази

2014-03-18T22:02:17+02:00 883 6

Скитник в сънищата

Съществува свят, отвъд представите ни за добро и зло, отвъд мечтите и мислите ни. Възможното и невъзможното там са просто сенки на нещо далечно и забравено. Ние прекарваме също толкова време там, колкото и тук, в реалността, но никога и за миг не си даваме сметка какво се случва в онзи свят и какво ...

moody

Проза » Разкази

2014-03-16T19:31:08+02:00 959 1

Там, където времето спи

Гледах празната стая и се чудех къде са?Беше първият ми работен ден в новото училище и тях ги нямаше. 11а клас се бе изпарил. Оставих картата да се сгромоляса на пода и седнах на първия чин. Нормално, бях нова учителка, а те бяха 11-ти клас- си мислех - много ясно, че ще избягат.
Последва среща с кл ...

l1l1th

Проза » Разкази

2014-03-15T22:21:49+02:00 839 6

Пролетна импресия

Ех, че е хубаво! Пролетта дойде!
Със слънцето, с ветреца, кога по-силен, кога лек. Едва, едва разклаща върхарите на дърветата. А Земята, тя диша! Ако се загледаш, ще видиш лекият и дъх, който излита от недрата и. Дъх на стоплен чернозем.
Загледай се в тревичките. тук там между нежните им стебла игли ...

snevra

Проза » Разкази

2014-03-15T19:10:47+02:00 1K 1

Тарикат на свободна практика

Тарикат на свободна практика
С пукването на демокрацията се навъдиха много бизнесмени. От преди си имахме разни тарикати, но сега можем да се радваме на една нова категория : бизнес - тарикатите.
По принцип, българинът разбира от всичко, но най-вече на думи. Футбол, политика, варене на ракия – нищо ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-03-13T17:14:15+02:00 1K 5

Чиновникът

Бялата фасада на държавното учреждение привличаше граждани от всички точки на страната. Едни за да си свършат работа, други за да имитират, че вършат такава. А какво по-добро място за такава дейност от наскоро ремонтирана с народни пари сграда на пъпа на столицата? През зимата ти е топло, от новата ...

Leandeer

Проза » Разкази

2014-03-13T17:07:16+02:00 974

Саботаж

- Здравей!
- Здрасти, нямах търпение да се видим!
- Много си красива - очите ти искрят така игриво, а усмивката ти сияе като изгрев... Сигурно денят ти е бил страхотен?
- Хаха, благодаря! Не, денят ми беше сив и скучен, просто се радвам да те видя след толкова време!
Ох, глупости... Да не си в сапун ...

problematichnost

Проза » Разкази

2014-03-13T12:35:11+02:00 1.1K 1

Рубина

РУБИНА
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от ...

korsar

Проза » Разкази

2014-03-12T22:27:41+02:00 1.1K 2

Г-н Мечев

Някъде по развиделяване Кикимор Въльов Мечов известен на обществото като г-н Мечев лежеше по корем на пода с ръце на тила и с очакване някой от заобиколилите го полицаи да го нарече „абсолютен престъпник“ и така да си гарантира спокойствие до края на живота, за негово нещастие охранителната камера т ...

Leandeer

Проза » Разкази

2014-03-12T21:50:46+02:00 1K

Нощувка в рая

- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...

m770921

Проза » Разкази

2014-03-11T23:37:56+02:00 810

Нека да бъдат щастливи

- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...

Shushu-Mushu

Проза » Разкази

2014-03-10T01:04:52+02:00 2K 1 6

Фобия

Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...

satanas

Проза » Разкази

2014-03-08T22:34:48+02:00 878 9

В период на разпад

Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време ...

xpired

Проза » Разкази

2014-03-08T11:09:07+02:00 1.2K 1

Когато ти е писано

Сега като си помисля, всичко започна заради онази рокля.
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба ...

hristam

Проза » Разкази

2014-03-06T18:00:37+02:00 1.3K 12

Битките

БИТКИТЕ
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кр ...

lordly

Проза » Разкази

2014-03-05T22:55:30+02:00 803 13

Една Нова година

ЕДНА НОВА ГОДИНА
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-03-05T15:13:22+02:00 1.2K 7

Бухтички за Трети март

Бухтички за Трети март
(по действителен случай)
март, 1974 година, Луковитско село
Слънчевият лъч премина покрай везаното перде на стаята, в която спеше малкият Тотко и първо близна – кестенявата му къдрава коса, после розовата му бузка и стигна да носленцето му. Той размърда двете си ръчички, проте ...

sirDIMITRI

Проза » Разкази

2014-03-04T22:04:16+02:00 2.6K 1 6

Отминал живот

Отминал живот
Слънцето тук сякаш никога не е достатъчно. Ледовете не се топят. Нито тези в природата, нито тези между хората. Понякога е толкова сложно, а помня. Помня, когато го преживявах и аз. Отново и отново се връщам там, където започва играта и винаги завършвам по различен от предходния начин. ...

Bella17

Проза » Разкази

2014-03-04T21:56:11+02:00 1.2K 1 1

Студеното време

Студеното време
- Чакай малко, ти за какъв се имаш?!
Това възмущение беше изразено от едно момиче, което беше се изправило срещу съученика си, за да го нападне. За щастие на момчето една жена се намеси.
- Писна ми от вас! – почна да крещи тя, хващайки момичето за ръката и удряйки момчето.
- Г-жо, аз ...

Dianna1

Проза » Разкази

2014-03-02T18:53:17+02:00 673

Прокълнатият кладенец

ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да св ...

lordly

Проза » Разкази

2014-03-02T18:41:03+02:00 897 19

Танцът на пеперудата

Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с ка ...

hristam

Проза » Разкази

2014-03-02T18:40:03+02:00 935 3

Грешката

ГРЕШКАТА
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...

korsar

Проза » Разкази

2014-03-02T18:23:01+02:00 1.3K 1

Светофарна свалка

Реших да се поразходя по града. Необходимо ми беше да попътувам по задръстените улици, да погледам лицата на хората, блъсканицата, децата, бабите с бастуните. Всичко онова, което създава атмосферата на големия град. Беше ми нужно във връзка с писанието, с което вече няколко месеца прекарвам нощите с ...

snevra

Проза » Разкази

2014-03-01T18:19:28+02:00 1.3K 8

Аз, фобиофобът

Евангелие от Лука 12:4-5
А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.
Още ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2014-03-01T12:59:34+02:00 984

Колелото

Той остана сирак преди четири години. Беше малък и не разбираше защо вече трябва да живее с баба и дядо, а не с мама и татко. Не разбираше защо те го бяха изоставили. Вярно, беше болен, глух и носеше очила, но те го обичаха. Така му казваха. Една вечер излязоха да му купят лекарства и повече никога ...

gall

Проза » Разкази

2014-02-28T01:00:13+02:00 1.3K 5