Разкази - Проза

Ти от нищото ми се случи

Сърцата им щяха да се пръснат... Страстта, възбудата и грехът ги бяха оковали безвъзвратно. Той целуваше ли, целуваше, навсякъде, да няма място по тялото ù, недокоснато от устните му, стискаше я в прегръдката си от страх, че всеки момент ще му я вземат. Така я държеше... никога не искаше да я пуска. ...

Irresistible

Проза » Разкази

2011-10-08T18:28:36+03:00 1.9K 6

Лудият

Лудият
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари, ...

imperfect

Проза » Разкази

2011-10-08T18:07:59+03:00 1.3K 11

А сега накъде?

Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Разкази

2011-10-07T15:49:10+03:00 981

Обувки топли, чаршаф студен

В кръчмата беше горещо и задушно. Цигареният дим се стелеше на гъсти облаци над главите, но мъжете не го забелязваха. С всеки изминал час и с всяка изпита чашка градусът на веселието се покачваше. Понесоха се и по-пиперливи приказки - напрежението, трупано през цялата напрегната работна седмица, тря ...

Nelsan

Проза » Разкази

2011-10-07T14:43:13+03:00 1.7K 4

"Тя" и "Той" ≠ "Те"

Бе лятото на 2000 година. Часът беше 7, новият ден изгряваше. Слънцето погали снежнобялата ù кожа с лъчи, тя отвори очи и се усмихна – щеше да бъде прекрасен ден! Направи си чаша ароматно кафе и излезе в градината. Погали цветята и легна на росната трева. Тогава дойде и тя – мисълта за него. Нима вс ...

katerinam

Проза » Разкази

2011-10-06T22:57:23+03:00 1.3K 4

Труден избор 2

Труден избор
(2 част)
... тя преглътна сълзите в очите си и се насили да се усмихне. Но тази усмивка беше тъжна и изпълнена с болка. Дори не можеше да се нарадва на хубавия ден. Сърцето ù се свиваше и в очите ù се четеше тъгата. И това продължаваше от онзи ден... Трябваше да го забрави! Той самият ù ...

play-girl

Проза » Разкази

2011-10-06T21:31:07+03:00 1.2K 1

Преход

Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна са ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2011-10-06T16:47:29+03:00 969 6

Оболи за Харон - 1 част

Луната се криеше в яката на възвишението. Дремеха звезди зад Джан баир. Острите зъби на иманярските кирки разбиваха на късове пръстта. Нарязани като вени, прекършените макове, лежаха в изронените жита. От прокопаната галерия лъхаше хлад. Подземните ходници завъртаха азота, наркозно, някак до безсъзн ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-10-06T14:39:17+03:00 1.9K 21

Горан

ГОРАН
Седях на балкона и наблюдавах панорамата, тоест - отсрещния блок.Виждах хората, пъплещи в малките бетонни кутийки. Напечени от слънцето, панелките отделяха неописуема топлина и над блока имаше мараня. Погледнах термометъра, който висеше на балкона, и ми стана още по-горещо. Показваше 36 градус ...

DogWhisperer

Проза » Разкази

2011-10-05T20:49:12+03:00 1.6K 5

Неговият свят

- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си ...

hristam

Проза » Разкази

2011-10-05T20:42:48+03:00 901 1

Кръвта ми кипи

... Кръвта ми кипеше. Не само затова, че се намирах насред пустинята и температурата беше 46 градуса на сянка, а защото бях млад, преливах от енергия и бях жаден за приключения. Бях обграден от пясъчни дюни и колата, която бях взел под наем, се беше развалила, но на мен не ми пукаше. Знаех, че моят ...

teonamon

Проза » Разкази

2011-10-05T20:34:44+03:00 964

В някой друг живот

В думите му намираше утеха. Те бяха способни да излекуват раните в сърцето ù, те я връщаха към живота. Преди. В този момент всичко беше различно.
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-10-05T13:48:41+03:00 1.1K 2

Да се научиш да виждаш

За първи път се случи, когато се видяхме. Аз и друг път я бях мярвал, явно работеше някъде наблизо, но винаги беше или забързана, или замислена, или пък разговаряше с някого. Сигурно затова изобщо не ме беше забелязала, а аз трудно мога да мина за незабележим с моя ръст.
Вероятно и сега щеше да ме п ...

hristam

Проза » Разкази

2011-10-05T13:37:36+03:00 1.1K 2

Пътят към Самотата

Дете бях.. Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-10-04T18:49:31+03:00 1.1K 12

Закъсняла плесница....

Развиделяваше се! Пропяха първите петли. Долавяше се тропането от каруца. Животът на село започваше в ранни зори и Елена се пробуди от шума навън. Потърка очи и събра сили да стане. Беше бременна в края на осмия месец и с всеки изминал ден, все по-трудно се движеше. Бременността й бе тежка, но тя по ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-10-02T23:47:34+03:00 1.7K 20

Най-вярната

Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...

inakrein

Проза » Разкази

2011-10-01T21:54:57+03:00 2.1K 12

Белият чаршаф

Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-10-01T18:47:57+03:00 1.3K 14

Труден избор

Труден избор
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...

play-girl

Проза » Разкази

2011-10-01T16:54:13+03:00 1.3K

Миниатюри

"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-10-01T12:13:34+03:00 884

* * *

- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-10-01T12:05:48+03:00 740 1

Соко

Соко
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...

rygit

Проза » Разкази

2011-09-30T19:04:37+03:00 2.6K 5 20

Данаил

ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...

zelena

Проза » Разкази

2011-09-30T18:51:34+03:00 2K 49

Щастлив край няма

Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...

Ginger321

Проза » Разкази

2011-09-30T16:27:59+03:00 794 4

Икаризъм

И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-30T16:14:56+03:00 876 1

Милост

Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...

Mia-

Проза » Разкази

2011-09-30T16:07:03+03:00 858

Вълчият кодекс

- Олеле! - възкликна ефрейтор Верг. - Пътищата са два, по кой ще тръгнем?!
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-09-30T11:44:38+03:00 1K

Великденски заек

- Великденски заек ли?! - възкликна Черната Пантера Ра. - Това пък какво е?!...
- Шушу-мушу шушу-мушу - придърпа ухото ù и заобяснява шепнешком в него Но Щен Вълк.
- Хъм - изсумтя пантерата. - Това ми звучи тъпо...
- Защо?! - учуди се вълкът.
- Ами - размаха във въздуха лапа тя. - Много е тъпо заешк ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-09-29T21:21:31+03:00 1.5K 1

Да оцелееш! 3 част

В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-09-29T21:08:27+03:00 1.6K 19

Нейният собствен свят - втора част

Не, не е правилно да си мислим, че Габи нямаше спомени. Напротив! Всеки атом от тялото ù съхраняваше в себе си ценна информация за нейния живот. Все пак тя не страдаше от Алцхаймер, а от биполярно разстройство. Тя пазеше всички спомени дълбоко в себе си, но някак си не можеше да ги показва. Тя не ум ...

madgirl-

Проза » Разкази

2011-09-29T19:25:50+03:00 911 1

* * *

- Гледа ме право в очите. Целува ме и казва, че са най-красивите сини очи, които някога е виждал.
Чиста е. Не е красива, но не е това, което очакваш. Преди да започне да говори, не можеш да разбереш.
- Няма човек на Земята, който да е обичал толкова, колкото ме обича той. Веднъж един съученик ми каз ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-29T12:49:22+03:00 712 1

Развитие

Първото нещо, на което те учат, е да не спираш да се усъвършенстваш.
- Това е моето момче.- засмя се мама от болничното легло. Перуката, която си е сложила на главата, ù стои нелепо, но не ù го казвам. Тя се навежда и ме целува по челото. - Още чакам да те видя по телевизията, млади момко! Какво ста ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-28T23:39:54+03:00 849

Да оцелееш! 2 част

Виктория беше на 18 години и се бе превърнала в красива жена. Привличаше внимание от всякакви възрасти, но не се възгордя. Вниманието на хората дори я притесняваше.
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. Н ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-09-28T23:24:06+03:00 1.5K 13

Питбул

Обадиха ми се по телефона, че кученцата са станали на 45 дни. Ваксинирани са и вече мога да отида да си избера. Подскочих от радост! Поне по 1 път на ден си мислех за наследника на моя Шарк, който скоро щеше да е у дома. Потупах Шарк по масивната глава.
- Е-е-е, шампионе, скоро ще трябва да се въоръ ...

DogWhisperer

Проза » Разкази

2011-09-28T22:40:08+03:00 1.5K 6

Откровения в Горна Оряховица

Откровения в Горна Оряховица
Как да започна – и аз не знам. Традиционните срещи на Откровения за мен започват с Мая и у Мая. Всеки път закъснявам и този път реших да ги изненадам и дойдох по-рано. Оказа се, че те като ме знаят каква съм загори тенджерка, ми казали да дойда един час по-рано, та дано ...

svetlanal

Проза » Разкази

2011-09-28T22:24:18+03:00 2.2K 14

Гневът през зимата

Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-09-28T18:50:46+03:00 1.2K 16

Да оцелееш! 1 част

Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-09-27T22:21:00+03:00 1.5K 17

В бунгалата край морето

Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2011-09-27T16:43:17+03:00 1.6K 5

Посланието на MONSTER

Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...

dakski

Проза » Разкази

2011-09-27T15:53:02+03:00 1K

Нейният собствен свят - първа част

В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...

madgirl-

Проза » Разкази

2011-09-27T13:35:21+03:00 1K 2

Вече съм сам

Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...

Рима

Проза » Разкази

2011-09-26T20:42:03+03:00 1.5K 4