Разкази - Проза

Пиано бар

Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други – притурка към обстановката, за трети – просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха зарядът, с който ме допълниха, ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-12-05T01:41:09+02:00 1K 1 7

Три нюанса на... червено

Знамена...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...

Kenoby

Проза » Разкази

2011-12-05T01:38:49+02:00 659 2

В играта на котка и мишка няма място за вълци

- Каквото и да си говорим - каза един ден Черната Пантера Ра. - В играта на котка и мишка няма място за вълци...
- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!
- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?
- Обач ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-12-05T00:52:54+02:00 1.5K 3

Света София - част 1

Светофарът светна червено и Николай Господинов яростно настъпи спирачките на чисто новото си BMW.
- Абе, малоумник, кой ти е дал книжка на теб?!! – кресна той на шофьора на малкия Fiat отляво. Другият понечи да каже нещо, но замълча и се обърна напред.
Няколко секунди по-късно BMW-то отпраши с доста ...

Comptesse

Проза » Разкази

2011-12-04T20:32:10+02:00 760 1

Бяла роза

Събуждам се и слънцето нежно докосва лицето ми. Сама съм в една голяма светла стая, украсена с безброй малки бляскави камъни. Стените са от чисто злато, а подът ми се струва диамантен. Това, което съм помислила за слънце, е било всъщност отблясъка от всичко, което ме заобикаля. Леглото, което е един ...

Shadows

Проза » Разкази

2011-12-03T23:25:20+02:00 1.3K 3

Край огнището

Край огнището
Защо обичам толкова много огъня? Дали защото от дете обикалях около мама, когато го подпалваше и после слагаше нещо да ври в котлето, или заради тези огнени човечета, които се плезят едно на друго и си говорят нещо. Не знам. Май че е повече от яденето. В единия край на огнището ври ...

positive

Проза » Разкази

2011-12-03T22:45:01+02:00 1.5K 9

Никому нито дума

- Добър вечер. Имам две лоши новини. С коя да започна?
- Има ли значение, щом... Божичко, изглеждаш ужасно! Но какво се е случило?!
- Днес ръководството на Корпорацията съобщи за някои предприети организационни промени. От нашия отдел са уволнени осем служители. Аз съм един от тях.
- О, не... И сега ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-03T10:13:05+02:00 1.6K 13

Кой ще плати на Емилия?

КОЙ ЩЕ ПЛАТИ НА ЕМИЛИЯ? - I ЧАСТ
/РАЗКАЗ В ДВЕ ЧАСТИ/
- Много го обичах, о, колко го обичах...! – прошепна жената с блага усмивка. Изглеждаше приятно уморена от всичките бързо прехвръкнали години, спокойна, ленива, малко високомерна, жена с благородно лице, добило цвета на отдавна излята, медна камб ...

svdonchev

Проза » Разкази

2011-12-02T21:56:14+02:00 1.7K 1 9

Вълк

Слънцето сивееше, забодено като карфица между мръсните ризи на облаците. Студено и преобърнато, бърчеше чело. Заспиваше. Зъзнещо, полето се свиваше под снежните навявания. Шареха го дамги от гарванови нокти и зайчи лапи, сякаш го задържаха да не хукне през глава покрай тракащите със зъби дървета. От ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-12-02T13:36:09+02:00 2.4K 1 46

Мечтайте - мечтата е лек!

Мечтайте – мечтата е лек!
Дъждът се сипеше из улиците на града. Светкавици прорязваха тежкия, непрогледен мрак, в който само тук-там се виждаха точици слаба светлина, непреклонна, но недостатъчно силна да победи надмощието на мрака. Гръмотевици разтрисаха въздуха и едно малко сърце, което туптеше уч ...

velislava111

Проза » Разкази

2011-12-02T12:38:58+02:00 1.2K 2

Стотинката

Стачката в железниците вървеше с пълна сила. Влаковете пустееха на гарите. Хората се вайкаха, суетяха и се питаха как ще се придвижват до дома и до месторабота? Стачкуваха и зърнопроизводителите. Блокирали бяха с машини магистрали и КПП-та. Никой от тях вече не вярваше на лъжите на правителството. С ...

merlin

Проза » Разкази

2011-12-02T09:52:23+02:00 1.1K 3

Къде е споменът

За миг спрях да чертая. Пак за затвор някакъв говореха... Само това си мислят, бил съм в него. Майната им, техен си е, не им го искам. Те са слепи. Слепи, слепи, слепи... Погледнах през решетчицата за да се уверя. Дааа... Очите им още липсваха. Сигурно ги бяха загубили някъде. А дали чуваха? Едва ли ...

Chaoscore

Проза » Разкази

2011-12-01T19:07:15+02:00 1.1K 3

Мистериите на Дочо

Паднала е тежка мъгла. Клоните на близкия орех са заскрежени и поскърцват от лютия мраз. Леденият вятър ги люшка насам натам в неравен ритъм.
Видинският влак профучава край старата сграда на жп работилницата и влиза с остро изсвирване в гарата. Кой ли безумец пътува сега при тия ниски температури. В ...

merlin

Проза » Разкази

2011-12-01T18:00:14+02:00 1K 1

Три пъти

Единствен в непрогледната тъмнина на стаята грееше игривият пламък в камината. Той раздвижваше сенките, правеше ги двойни, тройни и когато някой погледнеше стените, виждаше битка на иначе примерни, но развилнели се малчугани. Пак близо до огъня седеше старица, загърната допълнително в тежка вълнена ...

dai-sy

Проза » Разкази

2011-12-01T09:54:56+02:00 936 3

Вярата в дядо Коледа

Винаги с любов разказвах на дъщеря си за дядо Коледа. До четири годишна възраст тя не можеше да пише и аз пишех писмата до него, а тя ми казваше какво да му напишем.
Една коледа в градината тя не получи куклата, която си беше поръчала, а друга. След като ù дал подаръка и тя видяла, че тази кукла не ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2011-12-01T09:23:33+02:00 1.8K 14

Притежание

Тя лежеше на леглото - сама в задимената от цигарен дим сива, мръсна и малка стаичка. Пожълтялата риза, в която беше облечена, се сливаше с овехтелите чаршафи. Нежният ú детски смях кънтеше, докато тънките ú пръсчета разлистваха книжката. Вратата се отвори с трясък, смехът ú изчезна и тя подскочи ст ...

lyubov-antoanet

Проза » Разкази

2011-12-01T09:10:16+02:00 950

Да си остане между нас

Купих аквариума като подарък на сина ми за рождения ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тем ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-01T09:01:18+02:00 3K 4

Път

Ей го, на! Вървя, вървя и пристигна! Инат, брей! Ти му викаш куме Ване, тоя тича за... греблото да те хване! Значии, Господ като дава - дава с двете шепи, а като те подхвърли там, да се оправяш сам, като че ли е по-добре. Само дето ми беше приятел, иначе... Беше? Защо ли го казах така? Няма значение ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-12-01T06:13:05+02:00 923 1

Една бруталистична провинциална мелодрама (2-ра част)

ужаси, трилър +18
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-11-30T03:37:43+02:00 1.4K 26

Един спомен

Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...

Eia

Проза » Разкази

2011-11-29T19:31:25+02:00 1.7K 25

Щетите след разочарованието

Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота ...

lility

Проза » Разкази

2011-11-29T18:47:31+02:00 2K 1

Мъжки спомен

Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаг ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

2011-11-29T18:30:21+02:00 1.3K

Монолози II

Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...

Рима

Проза » Разкази

2011-11-29T12:26:18+02:00 1.1K 2

Винилови души

Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...

Tzeck

Проза » Разкази

2011-11-29T11:16:07+02:00 1.2K 1

Звезден прах

Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...

l1l1t

Проза » Разкази

2011-11-28T00:18:40+02:00 954

Какво е любов?

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Нес ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-11-27T18:30:03+02:00 1.2K 5

Боряна

Боряна
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...

eek69

Проза » Разкази

2011-11-27T12:38:58+02:00 2.1K

Добро утро

Сгуших се на кълбо и леко потънах в съня си. Беше ми блажено и приятно. Имаше лек ветрец, който духаше от отворения прозорец и леката му милувка ми носеше безкрайното удоволствие и задоволство. Усетих как някой ме вдигна и занесе в леглото ми. Отворих сънено очи и с това си изпросих гушване, преди д ...

dai-sy

Проза » Разкази

2011-11-27T12:08:18+02:00 875 4

Статуетката

От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...

hristam

Проза » Разкази

2011-11-26T20:02:48+02:00 1.1K 10

Изгубено село

Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

2011-11-25T23:33:34+02:00 1.2K 1 7

Петко Алата

Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...

Daytona

Проза » Разкази

2011-11-25T12:20:10+02:00 1.1K 9

Миниатюри

- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-11-25T11:02:48+02:00 1K 1

Малка нощна приказка

- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...

stanef

Проза » Разкази

2011-11-24T23:49:05+02:00 1.1K 4

Мъжът, детето, кучето...или обратно?

Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

2011-11-24T15:02:40+02:00 1.2K 5

Грях

На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...

chergligan

Проза » Разкази

2011-11-24T09:29:13+02:00 1.3K 5

Авторът винаги има право (6) Неделното училище

Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...

bojilova1

Проза » Разкази

2011-11-24T00:00:36+02:00 1.1K 13

От другата страна

- Внимание: тази творба е разказана от гледната точка на една котка, мислите и действията, които са описани тук, са художествена измислица.
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...

smilesun

Проза » Разкази

2011-11-23T22:40:13+02:00 1K 2

Кухненски истории

Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2011-11-23T22:06:07+02:00 1.1K 1

Фотоните не са най-бързите частици!

- Знаете ли - подхвана разговор една вечер Ко Та Рак, след като се запозна с новините от говорещата кутия. - Учените са открили частици, които се движат по-бързо от светлината.
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-11-23T21:59:55+02:00 1.1K

Онази част с "Ще го преживееш"

Сякаш имах нужда от очаквания... Добре си живеех и по течението, без да се замислям, усмихвайки се небрежно на хората - от добро възпитание, предполагам. Не че ме интересуваше особено, аз бързах, винаги бързах за някъде и нещо. От толкова бързане изпуснах момента, в който изгубих почти всичко, но на ...

Момичето...

Проза » Разкази

2011-11-23T19:40:09+02:00 1.2K 1 1