Разкази - Проза

Акордеонът и момчето

Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акор ...

HrisMelodia

Проза » Разкази

2011-09-10T13:01:20+03:00 616 4

Пожелавам ти да спасиш...

Не знаеше как да започне и откъде. Посланието, което трябваше да предаде от името на своя далечен приятел, бе странно, но когато всичко свърши, се почувства много щастлив. Нищо, което не се бе случвало много отдавна с него.
Познаваха се отдавна. Дори една негова малка творба, превърната в картина с ...

ВТ

Проза » Разкази

2011-09-10T12:25:51+03:00 986 2

Свободна воля?

Разбира се, Джак не ме виждаше, но аз бях на една ръка разстояние от него - ако пожелаех, можех да го погъделичкам под мишниците или пък да го ръчна яката в ребрата, за да подскочи като уплашен заек. Не го направих. Гаджето му току-що го беше зарязало по телефона и той отиде в репетиционната, награб ...

NNY

Проза » Разкази

2011-09-10T12:14:01+03:00 986

Изгубена...

Скалпелът в ръцете ми трепереше. За първи път не се чувствах сигурен. Животът ми протичаше около операционната маса и винаги се стремях да измъкна пациентите си от хватката им със смъртта.
Този път беше различен.
Жена, пострадала в катастрофа без видими травми. Лекият удар в главата ме навеждаше до ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-09-09T22:03:43+03:00 1K 11

Обетована земя - 2 част

С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-09-09T16:22:33+03:00 1.9K 38

:)

Имало едно време.... там из малко, безлично селце в подножието на Пирин, едно невероятно момиченце на име Елица. Викали й Ели. Тя била едва на 5 годинки, с катранена коса и бяла кожа, пъстри очи и червени устни. Сладурана. По цял ден бягала без страх, неспирно, из планината, наслаждавала се с часове ...

rous

Проза » Разкази

2011-09-09T00:31:18+03:00 801 2

Небе за всички

Небе за всички
Бях на гости на един приятел, когато получих съобщение на телефона си. Беше за уговорен час на Централна гара. С подателя на съобщението се бяхме организирали да посетим авиоизложението в Пловдив “Небе за всички” и уговорката бе за сутрешния влак в шест и петнайсет. Няколко месеца пре ...

radew

Проза » Разкази

2011-09-09T00:21:55+03:00 1.4K 1

Окъс(н)ели разкази

Това е първият от поредицата "Окъс(н)ели разкази".
Хем ще са къси, защото не мога да пиша дълги, хем ги разказвам късно...
Дано ви харесат!
Б.
–Я, па баш на тоя урок не сам бил… Тоя ден сигурно не сам бил в училишче! ...

kalin8

Проза » Разкази

2011-09-08T23:49:06+03:00 755 3

Обетована земя - 1 част

Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-09-08T22:55:00+03:00 1.3K 23

Угаснал пламък

Йоан затвори тихо входната врата и събу старите си обувки. Влезе в кухнята, където спеше шестгодишната му дъщеричка Божидара и остави хляба на малката масичка. Момиченцето се размърда и отвори очи. На слабата светлинка от запалената свещ то видя баща си, който беше седнал на пода до него. С едната с ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-09-08T22:04:10+03:00 1K 2

.. не съм .. (част 1)

Стоях на парното, седнала, чаках да дойде учителката по български и да започнем часа. Но малко закъсня, другите момичета започнаха да пристигат, по две, по една и така се събра целия клас, влязохме. Минаха и първите два часа, отидох да си купя нещо от магазина, когато се връщах в стаята, те ме чаках ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2011-09-08T18:14:34+03:00 1.3K 1

Старецът с хармоничката

Отново се чу ранното проскърцване на трамвая в полуразбудения град. Тук-таме светваха опушени прозорци. Сънени пешеходци преминаваха по заледеното улично платно, сгушени в дебелите си палта. Всеки потънал в грижи и тревоги, замислен за кой знае какво, не поглеждаше към присвяткващия прожектор при па ...

narduca

Проза » Разкази

2011-09-06T22:17:25+03:00 1.7K 4

Седем пръста

I
Всяка една история трябва да бъде разказана. Може би, много години след случването ù, но определено всяка, особено такава, като тази, която ще ви споделя, трябва да бъде казана. Това е, вероятно, най–интересната и потресаваща такава, на която станах свидетел през житейския си път и аз дълги години ...

LordZombie

Проза » Разкази

2011-09-06T11:08:40+03:00 1.4K 5

Циганска клетва

Писнало ù беше на Руска от просяци. Да са един или двама, добре, ще помогне, ама те се навъдиха много. И нахални, нахални... Уж просят, пък те преджобват, без да се усетиш! Ето сега и тази – даде ù парче хляб и три-четири домата скъса от градината, а тя напира да влезе в двора и все мънка „Дай, кака ...

Nelsan

Проза » Разкази

2011-09-04T23:30:49+03:00 3.8K 10

Миниатюри

- Добре дошли в пионерски лагер "Дружба" - приветства ги лагерният отговорник. - От днес ви приемаме в пионерската организация.
- Хъм - изсумтя Вълк в Сянка. - Аз вече съм приеман за пионерче.
- Какво е това "пионерче"? - попита Ко Те.
- Да, наистина... - възкликна Мър Мър.
- ... какво е? - довърши ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-09-04T23:05:47+03:00 1K

Изненадата

Изненадата
„Колко е прекрасно утрото и денят“ - помили си тя и стомахът ù се сви на топка при спомена за него. Тя отпи от голямата, синя чаша, пълна до горе с кафе и в тялото ù се разля топлина от спомена за топлите му, плътни устни и кафето. Утрото обещаваше поредния горещ августовски ден от отлита ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2011-09-04T18:33:52+03:00 1.3K 3

Когато се зажених

Ние, българите, много обичаме да празнуваме. Едва ли има нация с толкова много празници в годината като нас. Ако ли пък празникът е от голямо значение като Великден или Коледа, то намираме начин да го правим по два пъти, а понякога и по три пъти. Кой ли ще отрече значението на съборите или, както ги ...

merlin

Проза » Разкази

2011-09-04T18:28:26+03:00 1.3K 4

Европейци

Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...

ZAPP

Проза » Разкази

2011-09-04T17:48:12+03:00 1.1K 34

Седефчо

Седефчо беше останал кръгло сираче в катуна на Мечкарите. Мръсно и чорлаво, то минаваше от каруца на каруца всеки ден, за да събира от остатъците храна, от наялите се вече цигани. Имаше и милостиви сред тях и понякога го канеха да сподели от храната им, но имаше и такива, които вместо храна, го даря ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-09-04T17:37:03+03:00 1.1K 8

Зимна импресия

“По време на велика криза -
от сиромашия не излизаш...
Па изплюй се де! Ха така!
Върху злокобната съдба”
Зимна импресия ...

svobodey

Проза » Разкази

2011-09-04T16:36:52+03:00 1.1K 4

Ръцете на Маруся

Толкова дълго я чакаха. Сега, когато щастливо огря тротоара на тихата квартална уличка, бързо се екипираха с гъби, кърпи, спрей за огледален блясък и щастливи примряха пред нея. Жадуваната им нова–новеничка кола... Утре ще отпрашат за морето. Ще обикалят – от Калиакра - до Ахтопол... Уговориха срещи ...

HrisMelodia

Проза » Разкази

2011-09-04T13:30:29+03:00 713 3

Старо приятелство

Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и из ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-09-02T19:36:21+03:00 1.3K 5

Душа на заем (2)

Алиса стана от пода и отиде до стаята на майка си. Тя спеше. Али беше решена да приключи с това. Взе ключовете за колата, качи се и потегли. Баща ù тъкмо се прибираше и видя, че колата на жена му потегли с бясна скорост по улицата, той направи маневра и тръгна след нея. Звънна ù, след няколко сигнал ...

Adi3

Проза » Разкази

2011-09-02T17:30:14+03:00 1.2K 1

Кана лимонада

Когато бях на седем се преместихме в друг град. Там ни чакаха нова къща и ново училище. Мама каза, че и тук ще си намеря приятели. Преместихме се, казваше тя, защото баща ти си намери по-добре платена работа.
Мама подреждаше къщата, а татко работеше денонощно. Още не бях съвсем наясно с часовника, з ...

Romanov

Проза » Разкази

2011-09-02T14:44:44+03:00 1.4K 5

Копнеж

''Каква прекрасна нощ!''- това бяха първите думи на Ванеса след като излезе на тъмната тераса. Светлините на града приличаха на малки светулки, които ту се появяваха, ту изчезваха в мрака. Чуваше многобройните щурци, които всяка вечер пееха тъжна песен - може би за почти отминалото лято, а може би т ...

silent-heart

Проза » Разкази

2011-09-02T14:34:48+03:00 1.3K 1

Моето малко момиче!

"Когато мислех, че съм намерила причина да бъда щастлива, изведнъж осъзнах, че търсейки я, всъщност намерих причина да умра!"
Преди седем години си мислех, че съм човек, който е постигнал всичко, за да е щастлив. Сега си мисля, че никога не знаем какво ще ни се случи утре и как всичко онова, което с ...

Innit0

Проза » Разкази

2011-09-02T14:27:07+03:00 1.4K 2

Нещо от сърце

Това не е още една история как двама се обичат, разделят, плачат и страдат. В тази история има любов, има раздяла, има плач и страдание. Разликата е, че не става въпрос за двама влюбени.
Всичко започна на 12 септември 1996 година. Тогава беше първата ми среща с майка ми – Красимира Тодорова Христозо ...

Freedom12

Проза » Разкази

2011-09-01T23:57:35+03:00 1.5K 3

Между два свята - част 2

Не усещаш нищо друго, освен тласъците на въздушното течение, които те водят през мрака. Пространството около теб се осветява от сияйна вълна и смачква сърцето ти с непоносим ужас, породен от животинските ти инстинкти, които действат в пъти по–бързо от разсъдъка ти, зает да отбележи, че се намираш в ...

Liudmil

Проза » Разкази

2011-09-01T11:58:19+03:00 1.4K 2

Мисията - част първа

Пролог
- Търся ефрейтор Кот... нещоси - заяви пощальонът.
- Аз съм - кимна Ко Та Рак.
- Това писмо е за вас - подаде му го пощальонът. - Подпишете тук.
- Хъм - изсумтя Ко Та Рак, щом прочете писмото. - Вадят ни от "пас". ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-09-01T11:54:28+03:00 1K

Подарък от оня свят

Откакто съобщиха по телевизията, че печелившият от второто теглене на тото „6 от 49” е от Златарево, градчето вреше и кипеше. Не преставаха клюките и интригите ни денем, ни нощем. Още на следващия ден след новините по телевизията, в градчето започнаха да се навъртат непознати индивиди – дебеловрати ...

Nelsan

Проза » Разкази

2011-09-01T11:33:10+03:00 1.5K 5

Управия

- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ...

Eia

Проза » Разкази

2011-09-01T00:14:48+03:00 1.3K 15

Искам винаги да бъда дете

ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...

m1ivanova

Проза » Разкази

2011-08-31T19:28:55+03:00 1K 1 5

Мара Македонка

Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям ...

svobodey

Проза » Разкази

2011-08-31T19:25:03+03:00 1.6K 2

Из архивите на Чико Чиков

Из архивите на Чико Чиков
Чико се събуди, протегна се два, три пъти, почеса се под лявата мишница и още на едно място и реши да се замисли. Добре де, то е лесно да кажеш “ще мисля”, ама за какво да мисли, като нито му се мисли, нито пък знае да мисли, а още по-малко му се иска да мисли. "Сложна рабо ...

gudman

Проза » Разкази

2011-08-31T12:54:50+03:00 1.3K 2

Упражнение по творческо писане

На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с т ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2011-08-31T01:28:01+03:00 2.2K 3

Събота не започва от понеделник (II част)

Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...

Bardejov

Проза » Разкази

2011-08-30T21:32:22+03:00 990

Белегът

БЕЛЕГЪТ
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълни ...

purko59

Проза » Разкази

2011-08-30T16:37:01+03:00 998 11

Дали напразно си живял?

Силвия отвори гардероба си. Не можеше да избере тоалет, с който да отиде на партито. Не, че изгаряше от желание да присъства, но така или иначе, трябваше да изглежда добре.
Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).
Буйната ù червена коса, се бе разпил ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-08-30T16:11:11+03:00 1.5K 12

Старият орех

Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагла ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-30T16:08:52+03:00 1.1K 6

Между два свята - част 1

Един ден излизаш и вървиш. Стигаш до непозната улица и се оглеждаш неспокойно, след което, може би тласнат от любопитство, може би от съдбата, тръгваш по нея. Цари относителна тишина, далечни шумове, присъщи на всяко едно селище напомнят за съществуването на поредния идентичен с определението за съв ...

Liudmil

Проза » Разкази

2011-08-30T16:07:46+03:00 1.4K