Разкази - Проза

На един живот разстояние

Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-09-24T19:46:50+03:00 1.1K 8

Аз, ти и рисуваните облаци

- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...

fammie

Проза » Разкази

2011-09-24T16:09:40+03:00 942 13

Не по-далече от крушата

И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-09-24T15:40:00+03:00 1.8K 43

И тръгвайки, ще те обичам!

Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но н ...

Innit0

Проза » Разкази

2011-09-24T10:39:59+03:00 1.3K 5

Спомен за трапчинки

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

Eia

Проза » Разкази

2011-09-24T00:33:52+03:00 1.7K 18

Илюзия

Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...

mari45

Проза » Разкази

2011-09-23T22:35:32+03:00 960

Влаковата катастрофа

Пътувах, вече от доста време, за там – не по работа, нито принуда, а заради това, че монотонната обстановка на моя град беше почнала да ми идва в повече и аз реших да направя дълго безцелно пътешествие до място, където не съм ходил като се надявах, тайно, това пътуване, без да знам как въобще би мог ...

NovaLogic

Проза » Разкази

2011-09-23T13:37:54+03:00 622 1

Писма без подател

На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...

hristam

Проза » Разкази

2011-09-23T00:41:28+03:00 2.7K 7

Фо не иска да живее

Фо не иска да живее
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...

radi.

Проза » Разкази

2011-09-21T19:28:03+03:00 902 8

Между два свята - част 3

Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но ни ...

Liudmil

Проза » Разкази

2011-09-21T14:08:27+03:00 1.6K 2

Отговорът е - любов

Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...

hristam

Проза » Разкази

2011-09-21T14:04:35+03:00 1.3K 3

Операция "Снайперисти"

Беше краят на месец април. Ден петък - ден на майстора, около 20 часа, Ганю и Станю, както си вървяха по улица Иван Асен II изведнъж кривнаха към кино “Влайкова”. Момчетата имаха намерение да се "наковат", а инак да си пийнат подабаващо. Повод нямаше, просто поредния камерен спектакъл на софийски би ...

svobodey

Проза » Разкази

2011-09-21T13:55:24+03:00 730

Странна случка

На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-09-21T13:51:55+03:00 1.1K 12

Братя

В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...

Freedom12

Проза » Разкази

2011-09-21T13:32:38+03:00 943 1

Слънчева мъгла с аромат на лимонена трева.

- Защо?
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...

miravl

Проза » Разкази

2011-09-21T13:08:13+03:00 674 1

Жътварят

1.
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го ост ...

deyka

Проза » Разкази

2011-09-21T13:00:23+03:00 945 4

Снежен ангел

Снегът падаше тихо и спокойно. Нямаше вятър, не беше и чак толкова студено. Но в зимната вечер нямаше никого навън. Само една фигурка се виждаше в заснежения град. Имаше дребно телосложение и се придвижваше несигурно в глухата тишина, от което всеки би разбрал, че бродещият е дете.
Накрая се спря и ...

Mia-

Проза » Разкази

2011-09-21T12:42:56+03:00 905 2

Божието - Богу, кесаровото - кесарю

Днес е Успение Богородично. Един от най-големите християнски празници. Сякаш и слънцето засия над хоризонта по-ярко. Приканвайки хората да забравят злобата и сивотата. Обичта на Божията майка да изпълни сърцата им. Реших - първо ще отида при Ани! Ани е журналист в елитна новинарска телевизия. Единст ...

Kronos

Проза » Разкази

2011-09-18T19:29:42+03:00 980 1

Цветето

Имало едно красиво цвете. То се влюбило и неговата любов също откликвал на чувствата му, но всички в гората били против любовта им. Цветето не се предало, но било късно,защото неговата любов вече се била предала. Цветето се отчаяло, не искало повече да се среща с любовта, но тогава срещнало един хра ...

Freedom12

Проза » Разкази

2011-09-18T00:35:47+03:00 1.2K

Почти невъзможна любов

Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да ù липсва.
Най-изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù.
В бала ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

2011-09-18T00:19:48+03:00 1.3K 4

Cuba Libre 5

Cuba Libre 5
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...

gudman

Проза » Разкази

2011-09-16T10:27:33+03:00 862 1

Розовите очила

Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...

NNY

Проза » Разкази

2011-09-16T10:15:40+03:00 1K

Дете

I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...

dimanasteva

Проза » Разкази

2011-09-15T19:41:03+03:00 703 6

Среща

„Език свещен на моите деди ,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...

georgovabc

Проза » Разкази

2011-09-13T22:57:40+03:00 951 1

Събудих се

Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...

madgirl-

Проза » Разкази

2011-09-13T22:36:59+03:00 1.2K 3

Самият живот

Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...

hristam

Проза » Разкази

2011-09-13T22:14:27+03:00 1.1K 3

Окъс(н)ели разкази. Част2.

Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...

kalin8

Проза » Разкази

2011-09-13T21:41:58+03:00 764 4

Аз за твое добро...

Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...

4orap

Проза » Разкази

2011-09-13T19:56:39+03:00 1.1K

Проклятието на старата къща

разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-09-13T19:52:11+03:00 1.5K 11

Сега и някога

Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Разкази

2011-09-13T13:33:53+03:00 1.1K 3

Една последна среща

Една последна среща
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...

iwo04

Проза » Разкази

2011-09-12T01:05:15+03:00 1.2K 5

Живот без ореол над главата

Френът на трамвая изскърца. През запотеното предно стъкло Иван съзираше пробягващите фигури на минувачите. Всеки сгърнат в тъмното си палто, вдигнал високо яката си, без да забелязва наближаващата мотриса. Незнайно защо в душата на този млад мъж се прокрадваше някаква тревога. Събуди се много рано и ...

narduca

Проза » Разкази

2011-09-12T00:02:53+03:00 1.3K 2

Вратовръзката

Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...

inakrein

Проза » Разкази

2011-09-11T23:59:33+03:00 3.1K 21

Последен ритъм

PLASHKOFF

Проза » Разкази

2011-09-11T19:47:30+03:00 1.2K 5

В сушавото

Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...

Eia

Проза » Разкази

2011-09-11T10:52:10+03:00 1.8K 1 24

Изгубена...- край

Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-09-11T01:51:33+03:00 1.2K 22

Тази стара, стара кожена яка

Ранната утринна буря властно нахлу през отворения прозорец. Грабна завесите и, обвила се в тях, затанцува победоносно. Смаяната котка я гледаше с ококорени очи и настръхнала опашка. Даже изръмжа с присвити уши и, извила гръбчето си като дъга, полетя право към зейналата врата на гардероба. Люшнаха се ...

HrisMelodia

Проза » Разкази

2011-09-11T01:19:55+03:00 883 4

4 a.m.

4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...

fammie

Проза » Разкази

2011-09-10T23:45:04+03:00 915 2

Изгубена... - продължение

Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-09-10T17:52:38+03:00 973 7

Незабравимо!

Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-09-10T13:03:57+03:00 1.5K 23