Разкази - Проза

Усещане за....(4)

Усещане за ...... / 4 /
1
Стоеше безмълвен, взирайки се в далечината.
Усещаше влажното, нежното докосване на океанския бриз по кожата си и тялото му леко потръпваше от вечерния хлад.
Наблюдаваше океана пред себе си и сякаш се загубваше в необятността му... ...

LEOMAX

Проза » Разкази

2011-10-27T13:17:35+03:00 1.1K 2

В търсене на вдъхновение

Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...

Eeyorestz

Проза » Разкази

2011-10-26T00:24:40+03:00 716

Душата на Ваня

Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...

Раш

Проза » Разкази

2011-10-25T21:21:15+03:00 1K 1

Изборът

Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...

l1l1t

Проза » Разкази

2011-10-25T18:22:37+03:00 764 2

Европа

Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

2011-10-25T16:44:51+03:00 1.2K

Сънят

Сънят
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2011-10-23T23:42:20+03:00 1.1K 2

Никола Фламел и "Живата роза"

Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи с поглед тихото помещение. Тя работеше тук вече трета година. Първоначално ...

l1l1t

Проза » Разкази

2011-10-23T23:19:05+03:00 1.1K 5

Мъжки разказ

„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2011-10-23T17:54:55+03:00 3K 5

Изненадата

( Посветен на дъщеря ми)
-А бре, Петре! Ке се спънеш, па ке се пребиеш, бе! – смееше се весело Недка. Драго ù беше да го гледа как уж върви напред, а пък цял се е извърнал назад към нея. Тя седеше на малката скамейка отпред до вратата. С една ръка засеняше очите си от слънцето, а с другата неволно п ...

siaina03

Проза » Разкази

2011-10-23T17:27:27+03:00 1.5K 3

Извън него

Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...

hristam

Проза » Разкази

2011-10-23T11:10:55+03:00 878

Хотел "Six Feet Under" черен хумор

Хотел SIX FEET UNDER
Побелялата, възрастна жена отиде до входната врата на апартамента си, влачейки стойката на системата, която се вливаше като река във вените ù, за да ù донесе облекчение на агонията ù. Наведе се и вдигна писмата – бяха основно сметки и рекламни брошури. На едната рекламна брошура ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2011-10-21T22:35:51+03:00 1.3K 1 2

Миниатюри

- Сянка, внимавай!
- Какво? Къде? - панически се огледа сянката.
- Още не, спокойно - махна с ръка Гар Ван. - Само внимавай, не искам да пострадаш... като пак си опърлиш веждите, например.
- Хъм! - замислено изсумтя Сянка. - Не съм си пърлил веждите!!!
- Ооо, вярно - щракна с пръсти сенчестата. - Он ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-10-20T07:31:47+03:00 951

Сияние от влюбени ръце

Сияние от влюбени ръце
Беше точно преди 10 години. Имаме колеги от Девин, които ни поканиха да им погостуваме за седмица. Не се двоумихме много. Яхнахме няколко коли и отпрашихме към Родопа. Наистина фантастично преживяване. Все едно бяхме в някаква виртуална програма извън реалността. Всичко наокол ...

rygit

Проза » Разкази

2011-10-19T22:30:02+03:00 1.8K 2 8

Дано това да не е българското семейство!

Няма да ви разказвам красива любовна история. Нито някоя измислена, а такава истинска! В друг разказ бих започнала с описанието на природата или забележителност, но тук ще разказвам направо.
Навремето бяха петчленно семейство (майка, баща и три дъщери), но животът си тече и всеки поема по своя път. ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-10-19T22:02:04+03:00 1.7K 19

Вчера в къщата на хълма

Едва се измъкна от ужасния лабиринт в центъра на града. Когато остави зад себе си бездушните рекламни светлини, навлезе в периферията. Почти тичаше, проклетият сакат крак го бавеше. Тесните изровени улици се опитваха да го объркат. Кривяха се в злобни усмивки оградите, а къщите се спотайваха в сенки ...

Romanov

Проза » Разкази

2011-10-19T11:49:43+03:00 1.2K 5

Сам сред нищото (1-ва част)

ужаси
..............
Таксито се движеше плавно по заснежените и тъмни софийски булеварди и Калин с усмивка наблюдаваше падащия върху предното стъкло сняг, осветяван от оранжевите светлини на уличните лампи. Беше около полунощ и движението бе доста разредено. Тук-там се появяваха бели и червени светл ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-10-18T23:46:19+03:00 1.2K 14

Тя и Той. Част 2 – Последното желание

От онази нощ изминаха много години. Нейните последни думи останаха завинаги в паметта му. Сутринта, обличайки се бавно, Тя му каза:
- Вече знаеш коя съм. Не мисли за мен, радвай се на всеки миг от живота. Когато ми потрябваш, аз сама ще те намеря. Зная, че тази среща не те плаши, защото си странник. ...

ВТ

Проза » Разкази

2011-10-18T11:59:05+03:00 1K 6

Джамията

ДЖАМИЯТА
Било отдавна. Пловдив е носил турското име Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.
Не избегнала тежката участ и катедралната ...

korsar

Проза » Разкази

2011-10-16T10:14:44+03:00 905 3

Смъртта на Премиера (антиутопия)

... След като изтреби лошия материал и изчисти нацията, Премиерът се почувства безкрайно уморен и самотен - като Бог...
Годината бе 2022. На земята му останаха около 2 милиона жители - предимно роми... В затънтените планини се срещаха тук-там овчари и кравари, но те не се брояха...
Премиерът бе сам ...

MarinTachkov

Проза » Разкази

2011-10-15T19:25:48+03:00 666 6

Оболи за Харон - 3 част

От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-10-15T13:56:18+03:00 1.9K 44

Съд

С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла дос ...

Geni-Liso

Проза » Разкази

2011-10-15T09:32:47+03:00 1.2K 5

Тото си пуска тотото

- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...

670301

Проза » Разкази

2011-10-15T09:23:31+03:00 825

Мрачното село

ужаси, +18
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-10-14T23:33:38+03:00 1.5K 11

Решението

Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...

странница

Проза » Разкази

2011-10-13T13:25:58+03:00 1.1K 1 21

Просто „здравей”

Просто „здравей”
Заспят ли звезди,
умират мечти...
Беше прохладен майски ден. Пред площада на философите, както шеговито беше наречен, поради множеството статуи на древни елински мислители, играеше мим.
В ролята си на жива статуя, оцветен в бронзов цвят, той стоеше неподвижно в изразителна поза редо ...

don_kihot

Проза » Разкази

2011-10-13T12:36:03+03:00 1.4K 2

Ако щеш вярвай

Чичо ми определено е един от най-странните екземпляри, които познавам. Носи рядко срещаното име Фердинанд, но всички познати го наричат Ферди. Ние, неговите най-близки хора, които сме запознати съвсем отблизо с колоритната му личност, помежду си с мило чувство за хумор го наричаме Луци, от Луцифер. ...

hristam

Проза » Разкази

2011-10-12T22:35:32+03:00 1.1K 2

За нея

За нея
Всичко свърши... както всяка приказка, така и тази имаше своя край. Останали само спомени, кратки моменти, напомнящи колко добре ми беше с теб. Наистина колко спомени... за толкова кратко време се опознахме толкова добре, знаем толкова неща един за друг и прекарахме незабравими мигове. Не се ...

radulov

Проза » Разкази

2011-10-12T18:53:08+03:00 1.1K 3

Човек от миналото

Човек от миналото
Човешкият живот ни прекарва през множество трансформации. Налага ни се да свикваме с непрестанно променяща се обстановка и да се нагаждаме спрямо правилата на света. Често в този водовъртеж от емоции се губят контакти, възможности и изживявания. Замислете се и ще се съгласите, че е ...

Arogarn

Проза » Разкази

2011-10-12T18:43:29+03:00 1.1K 1

Разговор с Бог

Разговор с Бог
Пак ме скъса. За трети пореден път. Глупав инструктор. Накара ме да взема ляв завой, въпреки че не трябваше. „На моя отговорност”, каза. После слезе от автомобила и със злобна усмивка ми съобщи: „Скъсана сте, госпожице Иванова. Не бива да се влияете от чуждото мнение.” Треснах вратата ...

imperfect

Проза » Разкази

2011-10-12T12:25:34+03:00 1.4K 1 6

Ангелски очи

Ангелски очи
Имало едно време една гълъбица. Един ден, докато прекосявала малко китно градче, тя видяла как баща и дъщеря играели весело край реката. Птицата бързо ги отминала и с реещ се поглед забелязала беден китарист, свирещ на площада, небрежно чакащ дар от дребни монети. Тази гледка също не за ...

don_kihot

Проза » Разкази

2011-10-12T12:13:32+03:00 964 2

Малко вероятна история

Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...

ZAPP

Проза » Разкази

2011-10-11T23:38:31+03:00 992 16

То си вали – ние си косиме

Разказ на един талантлив приятел, публикувам го тук с разрешението му. Докато го четох, усещах как сякаш нещо ме е хванало за гърлото и не ме пуска, уникална атмосфера.
................................................................................................................................... ...

меланхолик

Проза » Разкази

2011-10-11T23:20:54+03:00 1.6K 4

Приятно ми е, Помияр!

Приятно ми е, Помияр!
Бързах, както винаги. Днес за никъде, просто не обичам да се мотая по улиците. Прескочих локвата до павилиона със закуските, вдигнах поглед и го видях. Заковах се. Огромни очи, с цвят на лешник. Смалих се и потънах в молбата им... Купих кифла и мислено го поздравих „Здравей, Ку ...

zelena

Проза » Разкази

2011-10-11T16:30:55+03:00 3.1K 1 72

От утре не пуша

Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още пове ...

Anne_Jonson

Проза » Разкази

2011-10-11T00:27:11+03:00 2K 1 4

Авторът винаги има право(2) Ризата на татко

Авторът винаги има право
(2)
Ризата на татко
Дали да не оставим строфите:
„Със тази любов излишно е да спориш, ...

bojilova1

Проза » Разкази

2011-10-10T22:47:18+03:00 1.2K 14

Раждането на Поет

Раждането на Поет
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...

zelena

Проза » Разкази

2011-10-10T01:09:03+03:00 1.8K 35

Късмет

Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2011-10-09T09:41:38+03:00 969 4

Миниатюри

- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - к ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-10-09T09:17:26+03:00 1.1K 2

Пеперудки в корема

Ох, Боже, бях забравил! Мислех, че са изчезнали безвъзвратно. Долетяха от най-неочакваното за мен място. Не са същите като преди. В тези има повече цвят, повече живот. Ето пак ги усетих, и щом затрептят, усещам аромата на фрезии, диви теменужки и момина сълза. Усмихвам се така, както не съм се усмих ...

DogWhisperer

Проза » Разкази

2011-10-08T23:16:42+03:00 2.9K 8

Оболи за Харон - 2 част

„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-10-08T19:04:56+03:00 1.8K 23