8 385 резултата
Стоим един срещу друг! Разстояние близко,
хора тъй далечни.
Мълчим небрежно, тихо.
В душите бушават терзания тайни, колебания, също и копнежи.
Гледаш ме в очите... Не, не искам да ме гледаш! ...
  1291 
На слънчевия град!
Ти. Защо ти? Нощен клуб. Приглушена светлина. Жълто. Кафяво. Синьо. Кафяво. Прилепнало. Музика. Лятна музика и жега. Любов. Не, тя не съществува. Ти ставаш. Тръгваш. Знаеш, че съм те гледал. Чувстваш се горда. Това те издига в собствените ти очи. Моят човек е бачкал много. Ти слуш ...
  2279 
Ето, отново е ден. Ден красив и слънчев, изпълнен с радост, топлина и ухание на свежест. Вдигам щорите, за да усетя ласките на слънчевите лъчи по кожата си. Поглеждам през отворения прозорец и се усмихвам. Из небето се реят птички и огласят с песните си земята.
Примамена от всичко, излизам. Вървя по ...
  2858 
Написах тази статия като научно съобщение (така и не разбрах какво е това и кой го е измислил) и се опитах да разкрия виждането си за света, живота и международните отношения. Пред мен се намираха два варианта за написване на научно съобщение Единият да препиша достолепно нещо за някоя държава и мож ...
  4958 
Озъртам се наляво, надясно, но единствено откривам мрак, пошлост, безчовечие.Навсякъде около мен срещам помръкнали лица, изпити и остарели от набезите на времето. Нужно ли е всичкото това отчаяние, което се е настанило в самотните сърца на всички тези хора? Трудно ли е да посрещнеш деня с усмивка? У ...
  1959 
Откровенията на една щастливка...
Подпалих го - небето. Заради мен е цялото червено.
Погледни Слънцето! Защо според теб си тръгва?... Защото знае, че няма шанс пред мен. Утре пак ще изгрее, събрало нови сили и отново ще загине. То е обречено да се ражда и умира. Аз го обрекох!
Разтърсих Земята със с ...
  1408 
Запали свещта.
За всичко недочакано. За всеки дъх живот, който губя, когато те няма. За всеки крясък след теб, който няма да чуеш. За всяка мелодия, в която те вплитам.
За всеки миг, за всяко късче ежедневие, което садистично ми напомня, че някъде те има. За всяка нощ, в която сънят е само мит.
Запа ...
  1904 
Не искам име.
То само ме затваря в рамките си.
Не искам минало.
То само ми напомня, че съм грешна.
Нима е човешко да се греши, щом безгрешни идоли сме си създали?! ...
  1588 
ЧЕРЕШОВА КЛОНКА
На Дани
Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.
Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотвор ...
  2040 
Здравейте, хайде да си говорим за тъгата.
Чувате ли шума на тази дума?
Като листопад ви покрива тъгата.
Не и се сърдете, че така уютно се е настанила върху вашите чувства!
Тя е легнала там, за да ви предпази от злото, от зависта, от яроста... ...
  2927 
Нужен ли ни е Паисий в днешно време ?
(есе)
Паисий Хилендарски и делото му са останали в българското културноисторическо развитие като символ на българщината. Имената на "История славянобългарска" и авторът и са се превърнали в синоним на българската книжовност и език. И когато задаваме въпроса "Нуж ...
  18404 
Защо, защо съдбата ме дарила с тази черна орисия ?...
А защо ми мълчиш ти, защо така ме мъчиш?
Моля те, кажи, какво съм направил аз,
че толкоз злоба се таи във твоето сърце голямо!
Толкоз много ли сгреших, като влюбих се във теб, кажи ? ...
  1151 
Неусетно се връщам към себе си... Има неща, които са съприживени и неизмерими...
Не можеш да спреш порива на мисълта... а той напира, и напира... Затрупва те със спомени! Спомени, от които се пораждат желания - ТУК И СЕГА!
Невъзможност, неприемливост, имагинерност...
Фаталност!
Неосъществени мечти! ...
  2178 
Всяко живо същество, за да живее, има нужда от храна и вода. Основно място на трапезата ни, като българи, заема хлябът. Българинът го цени и за него той е свещен. С хляб и сол са посрещнати нашите руски освободители. На сватба с пита и мед свекървата приема невястата, когато влиза в нейния дом. С пи ...
  7530 
В днешни дни много хора седят на два различни полюса. Този на хората, които смятат, че сегашния свят е много по-добър чрез развитието, повечето познания, които предлага като технологии, строителство и неспирни граници. Но има и друг полюс, на които хората мислят, че както днешният свят предлага мног ...
  7143 
Пустините в живота на човек е онова, което му липсва, една огромна празнина. Място самотно, студено и пусто - подтискащо и най-щастливия спомен. На всеки, колкото и да му е трудно да си признае, му липсва нещо - любов, приятелство, или било друго нещо. Това, без което живееш - това е пустинята в тво ...
  2644 
НОСТАЛГИЧНО
(ЕСЕ)
На баба – за нейната
щедрост и любов
Есен е... ...
  1563 
Какво е самотата? Всеки един от нас се е сблъсквал с нея. Това е едно от най-мрачните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме тъжни, намръщени- да гледаме на живота песиместично.
Самотата ограбва човек и може да доведе до редица негативн ...
  9433 
Взираш се в очите ми. А те блестят, усмихват ти се, сънуват те. Огледай се в тях, за да разбереш колко са истински. Целуни ги. Довери им се. Разплачи ги. Можеш ли? Така ще провериш дали те обичат.
Взираш се в очите ми. Разкажи им приказка за "лека нощ". Поиграй си с тях. Докосвай ги смутено, ласкаво ...
  2464 
Ето, пак се свечери и пак сама, и пак тишина... Трябва ли всяка вечер да чувствам тази самота? Сълза... после втора, но защо? Трябва ли да е така? Пак си тръгна, пак сме скарани... за кой ли път. Това вече не е нищо... нищо, освен една огромна, убиваща, раздираща самота. Но тази е по-особена от оста ...
  2481 
Някой тук сподели: "...Любовта е хабене на чувства и емоции!":) ... Аз пък казвам, че най-изхабените чувства са сподавените - несподелени и неизказани! Стоейки зад решетките на нашите предразсъдъци, те загниват и се превръщат в червеи, хранещи се с останките на нашето вече Празно същество! Празнинат ...
  1496 
Истината не е никак лесно нещо. Дори е най-трудното.
Какво значи Истина? Наистина ли е нужна? Защо човек се стреми към нея, дори често с отчайващо желание?
Човешкият род винаги се е стремял към нея.
Колкото повече го е правел, толкова повече се е отдалечавал от същността й.
И така до днес... и докат ...
  4190 
"Обичам болката.
Обичам да се изстисквам като лимон, а след това отново да се възраждам. Това е невероятно опиянение.
Да станеш на крака след преживяната душевна болка, е още по-голямо.
Въобще, болката носи огромна сила.
Обичам болката. Обичам самотата. Тогава страдам. Тогава съм щастлив." ...
  1044 
Защо не мога да се влюбя истински? Защо не мога да отворя сърцето си без никакви притеснения, съмнения, страхове и задръжки? Винаги си мисля, че ще ме излъжат, ще се възползват от мен и ще ме изоставят. Не мога да се отпусна, да изживея хубавите моменти както подобава. Вечно съм нащрек, готова и при ...
  1677 
Всеки човек има празнота в себе си, за която прави усилия да я преодолее и да е
щастлив. Защо ли...
Всеки от нас има пустини в живота си, които почти винаги са свързани с любовта, семейството, приятелите...
Много е тежко, когато някой или нещо ти липсва, а не е при теб. В тези моменти ти плачеш, вик ...
  3071 
Всеки се страхува да не остане сам. Минава време и решава, че първия симпатичен младеж, кото му обърне малко повече внимание, е половинката на живота му.
Реално погледнато обаче, любовта не съществува! Тя се е превърнала в сложна симбиоза между финансовото положение на човека и чисто физическите му ...
  4030  12 
... Сега, толкова време след като не съм ти писала, толкова време след като
те няма по начина, по който беше тук, осъзнавам, че продължаваш да ми липсваш,
да те искам, да мисля за теб и да го правя поне веднъж на ден, защото през
останалото време се опитвам да те изблъскам от съзнанието си и да те ф ...
  2278 
Какво всъщност е страхът? Дали страхът ни погубва, или помага да оцелеем?
Има ли такова същество на земята, за което да не е присъщо това чувство?
То е заложено в инстинкта ни за оцеляване и не е срамно да си признаем, че се страхуваме понякога дори често, когато се стремим да оцелеем, загрижени за ...
  15924 
Не знам. Просто ми е трудно да дефинирам какво точно искам. Често съм си мислил, че щастието ми може да се състои в елементарни неща - просто да седна на една пейка в някой парк, да прегърна и целуна момиче, да усетя меката му коса, приятният мирис на кожата му, то да е по-малко от мен и аз да се чу ...
  1308  14 
Искам го с всяка фибра на тялото си. Искам онова топлото, онова близкото в сърцето ми и същевременно така далечно от физиката ми. Искам да докосна онази роза, която така злокобно разрязва съзнанието ми... И... да си намеря кабела. Къде е скапаният ми кабел? Къде е? Сега как ще я свързвам? Как ще свъ ...
  1380  13 
на... има ли нужда от посвещение?!
Ето я. Вън играят деца. В далечината се вижда планина, срещу планината - блок, след него още един, и... Улица или, по-точно - булевард. Всъщност, не. Не е булевард. Абе, нещо от тоя род. Аз си вървя по тази улица-булевард, а в далечината се виждат наниз от казарми. ...
  3157 
Има ли бъдеще национализма?
Есе
„БЪЛГАРИЯ - НАД ВСИЧКО"
Българската държава е с най-дългогодишната и велика история. Още от времето на Хан Крум народът ни е водил историческо победоносни битки. България се е простирала на големи територии -„Велика България". След основаването й от Хан Аспарух, въпре ...
  4380 
Загубих личната си карта и, загубвайки я, сякаш загубих нещо друго. Загубих миналото си - да, именно онова минало, което в моите представи изглежда като кадри, снимани с жълт филтър за камера, създавайки ви впечатлението, че са леко поостарели, леко безсмислени, но и носещи някакъв шарм. Какъв? - Не ...
  4952 
Обществото беше пияно. То беше опиянено. Беше лигаво и гадно, лепкаво и мазно. Беше кич. Беше смесица от алкохол и ‘Be My Lover'. То мразеше София, защото беше от Варна... И Варна, защото беше от София. И без това омразата бе основната му функция. То имаше само една цел - да мрази, да мрази, да мраз ...
  1330  14 
"Какво й гледаш на тая малка курва?" - чу внезапно той в съзнанието си. А в ушите му звучеше радио "Нова". Любимото му радио в любимия му часови пояс - между 12 и 2 на обяд. Течеше предаването "Classic Brunch" - само меланхолна, апатична музика. И без това на него му бе меланхолно и апатично. Пък и ...
  1722  13 
Всеки народ има своята история, своето минало и настояще, което се е градило с черти и резки, с години и векове. Всяка личност принадлежи към определен народ.
Историята - това е всичко, което един народ има, най-ценното, най-съкровеното. Миналото на един народ определя неговото бъдеще, дали ще бъде ...
  17495 
Този свят. Родени сме в болка, живем в болка и ще умрем в болка.
Единствената утеха оставаше любимото същество, то ще те разбере, то
ще ти помогне ще те подкрепи в труден момент. Обаче тук идва реалността.
Всеки в този свят е егоист. Колкото и да се опитваш да му обясниш
и да му докажеш, че го обича ...
  1895 
Изкуството е нещо уникално, нещо много красиво и нежно, нещо, което претворява мислите и чувствата на човека, което им дава свобода. То позволява на другите да надникнат в душата ти, колкото и здраво да са залостени понякога портите към нея. Изкуство е и да надмогваш страха, защото това означава да ...
  8037 
Мъгла - безнадеждна, влажна и пуста. Селцето потъва в нея. Къщите биват обгърнати. И детството, оставило спомени от синка в съзнанието му, изчезва, заедно със селцето и сградките му. Споменът за слънце... Той прониква през мъгла. Слънцето и облаците проникват през мъгла, както и малкото детенце, кое ...
  1242 
Топло е. Необичайно топло е в тази градина. И много есенно, топло есенно, жълто. Стоя. Чета. Всичко е филм. Всички вие около мен сте филм. Вие ме възприемате като реалност, но за мен сте просто лента. Аз не се чувствам сред вас, не се чувствах сред хората, които минаваха покрай мен. Усещах как те ме ...
  1937  10 
Предложения
: ??:??