Есета на различни теми
Тайно желание
Докосни, докосни ме с устни, докосни ме с тях, надежда и желания ми донеси. С тях предизвиквай всичко в мен. Дори когато ми е криво и ми е кофти, с твоите очички ти оправяш всичко в мен. Ти си моята съдба, но много неща ни делят: тя (приятелката ти) и те (годините). Не мога да намеря п ...
МОЯТ СВЯТ
БОЛИ
* * *
Един ден
Във вторник миналата седмица се случи нещо ужасно, за което искам да ви разкажа.
Обикновено всяка сутрин се събуждам към 8 часа по навик, но тази сутрин беше различна, сънувах странен сън: белобрад старец ме водеше през една пустиня, за да ми покаже нещо много важно и тъкмо да разбе ...
Прецедент
Сутрешен факс... то не беше мейл, не беше смс, ами си беше космическа забивка...
Как става така, ...
Тесния или широкия път да избера
Ако с ...
А къде беше ти тогава
Мислиш ли, че съм забравила всичко между нас? Мислиш, че не те обичам както преди, само защото вече не си единствения, който ме доко ...
Де е българското?
Де е българското?
Зададох си този въпрос и започнах да се ровя из книгите, за да намеря отговор. Това, което намерих беше:
„България се намира на Балканския полуостров, в югоизточна Европа. Границата й на север е с Румъния, а на юг с Гърция и Турция. На запад граничи със Сърбия и М ...
Следствие
Необходима ли ни е маската
Носим маската, ухилена, лъжовна... Тя засенчва нашите очи и скули. С разкъсани и кървави сърца се смеем и учтивости едва мълвим...
Свалих маската... А какво намерих?! Развалина, пушек от разруха, мирис на страх. ...
18+ Delete
Защо човешката памет няма копче "delete" и само с една маркиране и натискане да изтриеш онези пасажи, които седят кофти скърпени към иначе гладкото повествование на житейския ти роман? Страхотно би било ако можеш с един жест да махнеш от съзнанието си натрапчивото усещане за мирис на развален ...
Обич ли? Какво е това?
смисълът на живота ни
(Есе )
Замисляли ли сте се защо живеем?
Живота на повечето от нас е сложен и труден...ежедневното,обикновено водене на битки между нас и нашите приятели,колеги,шефове дори.Безсмислени спорове, от които така и не бихме стигнали до решение,от което да има полза и ...
Последен вик
( кратко есе импресия)
Спомням си предишните дни и как се радвах на живота. Помня как всеки ден ме изпълваше с енергия и ме караше да се чувствам пълноценна и щастлива. Но дори за миг не можех да си представя, че животът ми ще се преобърне и всичко, което обичах, просто ще изчезне. Не м ...
За или против смъртното наказание
Какво е животът? Просто миг до смъртта! Отваряш очи, вдишваш и толкоз. Или пък е очакване, копнеж...
Едва ли е възможно да се знае какво е животът. Ако имахме знание за него, то тогава той мигновено би загубил цялото си очарование.
Животът е безценен, той няма цена, ...
Реалната нереалност на временното безвремие
Обичам те
Тез вълшебни думи, които могат всички ледове да стопят. Обгърнати с толкова красиви чувства. Изричаш ги и усещаш как цялото ти същество потъва в необятна загриженост, топлина, съчувствие, нежност, искреност и чистота.
"Обичам те!"
Тез думички бушуват в теб - искат да бъдат на свобода. Д ...
Отивай си
Ти...
Даваш ли си сметка как ми действаш... Гласът ти - думите, които изричаш тихо, шепнейки в ухото ми, докато милваш косата ми и най-вече онези, неизречените, които мога да прочета само в очите ти. Погледът ти, изпълнен с нежност, толкова дълго крита от всички, дори от мен самата. Трепетът на ...
Снегът на спомена
Първият сняг - студен полъх на нахлуващи спомени. Снежинките бавно падат от довчера нежносиньото, а днес студеното и скучно сиво небе. Красивите бели кристалчета май ми се усмихват, падайки покрай моя прозорец. Студената мъгла се разгръща по улиците, играейки си с душата ми. Тя зам ...
В дупката
Една сълза от доста дълго вр ...
Остаряваме...
"Остаряваме бавно, неусетно почти", както се пееше в една стара - от моя гледна точка - песен...
И как посмях тъкмо на нея това да кажа?!
Как... Как дръзнах точно на това дете да кажа, че някакви си петнадесет години го правят старо?!
Не... това момиче е дете... дори и ...
Интернет-глобална свобода или глобален надзор
Прометей-символ на хуманизма, борческото начало и порива към свобода и прогрес
Прометей е един герой, ...
Образът на Прометей
Прометей е човеколюбец, прозорлива личност, най-високо от всички ценности на света, той поставя човешкия живот и зачитането на човешкото достойнство. Той е велик ...
"Какво нещо е човек!" (Под манастирската лоза)
Спиш ли?
Остави ме да проникна в теб през вените т ...
Човекът сред природата
/част от есе/
Обичам топлите летни нощи в балкана. Легнеш там, близо край огъня и се заслушаш в песента на щурците. А тя сякаш от самата земя като бистър ручей извира и се носи из замълчаните полета. А звездите, там горе, високо над теб, се усмихват и леко кимат с глава. Горат ...
КРАЖБАТА
Пиша това специално за един човек. За оня, който открадна. Сигурна съм, че ще го прочете, защото знам, че чете нещата, които публикувам. Иначе не би могъл да открадне есето ми "Какво е и какво не е любовта" и да го публикува от свое име в Pomagalo.com. Пиша го и за всички ония, които правят ...
ДА БЪДА СЕБЕ СИ
УПРАВЛЕНСКИЯ МЕХАНИЗЪМ
Преди няколко години една моя съученичка в час по литература беше написала, че за нея държавата представлява „часовников механизъм", на който много от частите му не работят. Този часовинк все изоставал, а от време на време дори спирал и трябвало някой да го „удари", за да заде ...
Духовен резонанс
Днес ежедневието ни е толкова натоварено, че не се замисляме за много въпроси, които са вaжни за нашето съществуване и личностно развитие.
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ГО ОСЪЗНАВАМ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ТЪРСЯ ХОРА, КАТО МЕН, НО ТРУДНО ГИ ОТКРИВАМ.
Днес осъзнах, че когато човек почувства привличане към ...
Разговор по женски
От пъ ...