Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Дали мога да съществувам?

Защо играеш тази пагубна игра, в която няма печеливша страна? Защо поемаш неоправданите рискове на едно измислено от теб време? Защо поемаш по пътека, предначертана от теб самата? Защо рискуваш, когато вече знаеш, че избора и решението са неоправдани? Защо се съмняваш в себе си, когато знаеш достатъ ...

faith

Есета

2K

Прераждането на душите

Откакто се запознах с основната за Орфизма хипотеза - че човешката душа се преражда само от тяло в тяло, до пълното й освобождаване и преминаване в космоса, ме глождеше едно съмнение. Защо древните мъдреци са избрали точно този краен модел? Нали в съвремието има толкова много варианти за наследяване ...

kdimov

Есета

4.1K 5

За теб

Спомням си, когато всичко в мен беше мъртво... Сърцето ми не искаше да чувства, страхувах се от всички и всичко около мен. Нямах надежда, нямах цели... Бях просто прашинка от този свят. Свят в черно бели цветове, свят, изгубен сред забързаното си ежедневие.
И един ден се появи ти...
Ти събуди в мен ...

Mery_Jeane

Есета

5.2K 4

Ние и Светът

Светът се променя всеки миг, заедно с всичко в него - от модата до актуалните събития, а и самият начин на мислене на хората се променя. В България може да се каже, че при нас развитието е дори по-динамично, отколкото в останалия свят. Не мога да твърдя, че ние сме някакво изключение от правилото. М ...

HighHanged

Есета

7.9K 2

Живот като... градски транспорт

Стари груби коли сред полята,
eто ви по безкрайния път!
Като спиците на колелата ви
eдносъщите дни се въртят.
А. Далчев "Коли" ...

InSaTiAbLe-LiNa

Есета

4.8K 2

усмивка - заместител на любов

Стоиш пред мен и се кълнеш във вярност, говориш колко много ме обичаш и колко знача за теб, колко съм красива и неповторима, а аз стоя и се усмихвам, целува те и тръгваме по пътя си. А ти ме държиш силно за ръка... целуваш устните ми като за последно, отпиваш от плътта ми като за първи път... аз се ...

samotnata_x

Есета

1.6K 1

Раздяла и снимка за сбогом

Тръгваш! Раздяла и снимка за сбогом - това ми остана от всичко. Събрал си багажа, опаковал си го прилежно в куфари, събрал си всяка твоя вещ - възглавницата дори...
Спираш, прекръстваш ме и ме целуваш. Ще се пазя - обещавам!
...И пак пристъпваш към вратата. Този път към сигурна смърт, а аз стоя, объ ...

samotnata_x

Есета

2.7K 1

Ден

(част 1)
Приятна ранна утрин. Всичко е толкова красиво. Небето - чисто и просторно - разбираемо - та нали е толкова огромно. Вятърът - тих и тъй спокоен, сякаш без проблеми - неминуемо - та нали е вятър - неспособен на тревоги. Дървета, птички и животни - пролетни и свежи - естествено - те живеят св ...

PM

Есета

1.7K

Животът...?

Живея, за да умра.
Това ли е всичко, това ли е човешката съдба?
Днес си тук, а утре - не...!
Животът - вечното турне!
Днес си хит, а утре "как му беше името"? ...

r0s3nc3t0

Есета

2.1K 1

Мъдростта на един кон, който крета

Ей я поляната, ширнала се пред мен. Надявам се, думите ми да имат силата да сторят така, че ширналото се по тая поляна да стане наглед не само за мен, но и за вас. А в самата среда на поляната – кон. Простете прозаиката, но ако го нямаше конят, на поляната нямаше да има нищо. Този кон – а именно тоз ...

selsal

Есета

2.2K 1

Размисли

Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията. ...

Nella_gold

Есета

1.5K 1

Теорията на Пинкоф по въпроса за децата

Откъдето и да мине човек в тоя живот, каквото и да направи, целия смисъл на живота човешки е в децата. Може да имаш милиони, но да нямаш деца и да си нещастен. Може да си бил с десетки жени/мъже, но дете нямаш ли, напусто си се морил в кръста. Може да имаш най-луксозната кола, но не се ли вози никой ...

Sorbus

Есета

1.7K 7

Животът е непрекъсната загуба

Защото Адам и Ева съгрешиха, като ядоха от плодовете на дървото. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да осъзнаят грешката си със загубата. И познаха загубата.
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...

Voodoo-Kukla

Есета

3.2K

Една малка душа

Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...

Voodoo-Kukla

Есета

2.8K 1

Човечецът

Простоват човечец. Нищо не се случва в живота му. Ежедневието точно затова е ежедневие, защото не се променя. Сън, работа, почивка с бира в ръка и твърди щракащи клавиши под пръстите му. Иска да е сам и е сам. Но наистина ли е така? Наистина ли иска да е сам или само си втълпява това, защото е сам? ...

YourNightmare

Есета

1.8K 6

Отново

Нощта отново превзема света и за пореден път разказва за нас. Спомням си усмивката ти и звънкия смях, който огласяше околността до сутринта. Вървяхме хванати за ръка и слушахме песента на щурците, а топлият вятър разрошваше нежно косите.
Като малки деца се гонехме из зелените поляни, а после, събрал ...

Ростислава

Есета

1.9K 1

С БОЛКА

С БОЛКА
Как искам живота ни да бъде друг!
Защото в него болката е много.
Боли, от думите изплакани, на излъганите хора.
От безчестието ме боли и да забравя все не мога. ...

LONTANA

Есета

1.7K 6

За какво си струва...

Замислял ли си се някога дали в труден момент ще имаш рамо, на което да се опреш? Ще има ли някой, който да ти подаде ръка, която щом докоснеш, да ти вдъхне така жадуваната сигурност и спокойствие? Малко са хората, усетили това чувство на доверие, стоящ срещу тях. Тези, който са го почувствали, мога ...

_BaBy_GiRl_

Есета

2.5K 2

Мечтите-кратичко

Мечтите осмислят нашия живот, карат човек да се чувства значим да се чувства ценност. Ако той се откаже от това, просто сам се обрича на нещастие, защото хората без цел се обезличават, животът ги смачка със ярост, нали не познава дума като милост. Затова е по-добре да се бориш за това, което би могл ...

IVETO_tattoo

Есета

2.1K 4

Вчера

"Вчера"
Вчера - една тъжна, пурпурна вечер.
Вчера ме убиха на улицата. И вчера се преродих в подметката на старата ми обич.
Снощи легнах в леглото си, обърнах се в себе си и отпих глътка самота - имам цяла чаша на нощното си шкафче.
Днес е различен ден, днес вече за нищо не ми пука, защото взвех свр ...

sweet_leaf

Есета

1.6K 3

Мнение от форум

Но защо, защо след като на никой не трябва да му пука, че някой е умрял, защо, след като всички ние така или иначе сме мравки, на мен ми пука, когато някой умре. Защо посвещавам есета на този някой, когато той умре, защо ми пука дори за Proof? Защо? Отговорът може да е само един - няма отговор. Всич ...

UGLY_BOY

Есета

1.9K 8

Дискоимпресия

Сутрешно слънце. Ярки лъчи. Ожънато пшенично поле. В далечината - завод. Магистрала. Кола. Волан и скоростен лост. Скоростомер - 120 km/h. Радиокасетофон. Тонколони. Диско от началото на 90-те. Звукови вълни от музиката - право в тъпанчевата мембрана. Леко подрусващ се на задната седалка човек, изпъ ...

UGLY_BOY

Есета

1.4K

Another Fuckin' Bullshit

Всичко в теб се спарва, а жегата и болката разяждат мозъка ти и го превръщат в бледа сивобяла каша. И ти немееш. Просто нищо не можеш да кажеш. И халюцинираш, и доизмисляш, за да се тормозиш все повече и повече, за да го набиваш в главата си и то да продължава да се блъска в мозъчната ти кора, да по ...

UGLY_BOY

Есета

1.7K 2

Животът - едно море

Седя на брега на морето и гледам тънката линия, разделяща водата и небето. Тъкмо тази граница ме съпътства и в реалния живот - границата, която ме кара да се връщам към реалността, да бъда разумна и уравновесена. Същата тази граница обаче искаш да премахнеш и поне за малко да бъдеш свободен от ежедн ...

Golden_Girl

Есета

7.6K

Тура

Трябва да тръгвам. Обръщам се с надеждата някой или нещо да ме спре - няма. Пустош! Чакам още миг и виждам, че няма за какво да остана. Няма смисъл да чакам, защото няма да дойде... щастието.
Къде отивам? Не знам - някъде. Просто няма защо да оставам тук. Тръгвам! Вървя и търся. Стигам кръстопът. Им ...

vrabche

Есета

1.5K 1

Аз, Европа и глобалният свят

Нищо през столетията не е могло да погуби нито българския дух, нито дивната природа, нито любовта към България - любов, която и в днешно време е нашата най-сигурна инвестиция за бъдните години. Българинът навлезе в ХХI век с ново самочувствие - на човек, който именно чрез любовта си към отечеството ...

didito88

Есета

14K 1

Победителите не ги съдят

Разхождам се по алеите на парка, стигам до една пейка и сядам. Седейки, аз се вглеждам в многолюдната тълпа, преминаваща през мен. В тази тълпа виждам хора с измъчени лица, те пристъпват с досада, сякаш са се отказали да живеят и вършат всичко машинално, като някакви роботи. Питам се: аз такава ли с ...

didito88

Есета

3.1K 1

Апокрифия II

1 И дойде светията в сърцето, а от сърцето право при Низвергнатия, та да му иска прошка. За убийството, но най-вече за смъртната мисъл. Тя хапеше ту червата му, ту гръкляна. Ала времената знаят, че няма светия, който да иде за прошка без хладно острие в пазвата или топла отрова под езика.
2 “Убих Те ...

selsal

Есета

1.3K

Шепотът на сърцето

Шепотът на сърцето
Любовта... Във всяко едно нещо се говори за нея. Като примери са: стихове, романи, песни и други. Тя винаги се описва като най-величественото и най-святото нещо...
Казват, че първото харесване е най-хубавия момент в един живот. И е така: ти усещаш всичко със сърцето си, като искаш ...

Ленин

Есета

2.6K 3

Калъфите, в които живеем

Някои хора страдат от клаустрофобия и прекарват целия си живот в страх от затворени пространства. Същите тези хора понякога изживяват битието си в калъфи, без да го осъзнават. Ден след ден времето изтича през пръстите им, а те се борят със своя страх, без да осъзнават истината.
“Аз съм свободен!” – ...

Рима

Есета

3.6K 9

ОГЛЕДАЛА - 4

НАПРАЗНО
Затворен в железния капан на логиката, човек цял живот напразно се опитва да намери свобода извън него.
ЛОГИЧНО
Ако няма леш, няма да има и лешояди.
РЕШЕНИЕ ...

LONTANA

Есета

1.5K 5

Красотата ще спаси света

Разхождам се и виждам пред мен една красива жена, която се държи вулгарно, псува, плюе. Гледам я и не мога да повярвам. Не, за мен това не е красиво, а грозно и отблъскващо. Каква ирония, нали? А Достоевски е казал, че: ''Красотата ще спаси света''. Да, може би има нещо вярно, но тук не става въпрос ...

didito88

Есета

27K 4

Красотата ще спаси света

Разхождам се и виждам пред мен една красива жена, която се държи вулгарно, псува, плюе. Гледам я и не мога да повярвам. Не, за мен това не е красиво, а грозно и отблъскващо. Каква ирония нали? А Достоевски е казал, че:''Красотата ще спаси света''.Да, може би има нещо вярно, но тук не става въпрос за ...

didito88

Есета

3.4K

Демокрацията - за и против

Всяка държава - малка или голяма - си има свое управление, своя политика, свои форми за уреждане на държавния апарат. Ето например България - една малка държава, заемаща стратегическо и важно място както на Балканския полуостров, така и сред останалите балкански страни. От години се тръби, че тя е д ...

didito88

Есета

18.8K 1 2

Любовта - възможната Алхимия!

Разум отвъд всяка екзистенциална частица, поддържаща животворящия скелет на вселената, безграничността, пропита в сферата на безмълвието, импулсът, възнесен върху звукова вълна, отрицанието, сътворило първопричината, смисълът на безсмислието да пълзиш в реалността, когато можеш да летиш между различ ...

INTI

Есета

1.8K 2

И нормалният сред лудите е луд...

Повечето хора биха казали, че едно съчинение винаги започва с увод. Но защо? Защо това е толкова задължително, след като тези неща трябва да се различават едно от друго? Лудост ли е да не напишеш такъв или по-скоро е лудост да бъдеш като останалите, пишейки такъв? Защо всички безлични гласове отгова ...

PM

Есета

3.5K 3

Единайсет минути ли

Най-сладкото в любовта е нейното непрекъснато възраждане - да се изкъпваме в живата вода на обичта - любовта е усещането, че се рееш във въздуха като пухче от топола, което изпълнява желания...
Когато напразно си искал любовта, когато си я жадувал и настоятелно си молил да дойде, а тя, като магаре н ...

aranhuez

Есета

2K 1

Край

Стоя до прозореца и отново гледам звездите.
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че обикнах точно теб. Защо да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен? ...

azmalkata

Есета

1.2K 1

ПОКЛОН , АПОСТОЛЕ!

ЗА ТЕБ, АПОСТОЛЕ!
Едно бесило свято и един балкански връх подпират все още небето над земята българска, за да не се срути отгоре й. И двама български титани, намерили смъртта си на тях. Един дякон, орисан от Бог за Апостол на Свободата и един огнен поет, орисан да я възпее. И двамата орисани да умра ...

LONTANA

Есета

3.2K 4

Осмото чудо на света

Светът е един малък космос. Неговото разнообразие не може да бъде обхванато напълно. Винаги остава нещо неоткрито, неразгадано. Човешкият живот се оказва по-малък от секунда сравнен с вечността. Той е напълно недостатъчен, за да видиш всичко онова, което би искал, да посетиш всички чудновати и забел ...

Мел

Есета

4.7K 1

Есета на различни теми

Дали мога да съществувам?

Прераждането на душите

За теб

Ние и Светът

Живот като... градски транспорт

усмивка - заместител на любов

Раздяла и снимка за сбогом

Ден

Животът...?

Мъдростта на един кон, който крета

Размисли

Теорията на Пинкоф по въпроса за децата

Животът е непрекъсната загуба

Една малка душа

Човечецът

Отново

С БОЛКА

За какво си струва...

Мечтите-кратичко

Вчера

Мнение от форум

Дискоимпресия

Another Fuckin' Bullshit

Животът - едно море

Тура

Аз, Европа и глобалният свят

Победителите не ги съдят

Апокрифия II

Шепотът на сърцето

Калъфите, в които живеем

ОГЛЕДАЛА - 4

Красотата ще спаси света

Красотата ще спаси света

Демокрацията - за и против

Любовта - възможната Алхимия!

И нормалният сред лудите е луд...

Единайсет минути ли

Край

ПОКЛОН , АПОСТОЛЕ!

Осмото чудо на света

Опашка