Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

"Моят 24 май"

Моят 24 май
В живота си се водя от мечтите и надеждата. Единствено те ми помагат да творя, да обрисувам изстраданото и да запечатам спомените. И винаги това, което пиша идва право от сърцето, достига до друго сърце и гъделичка нежните му струни. Единствено когато пиша, аз чувствам, че животът има см ...

lady_rose

Есета

11.6K 2

ПОБЕДА

ПОБЕДА
"Победа" е странна дума. За някои е неразбрана, за други - елементарна.
Победа над какво, за колко трябва да се биеш, какви са новите оръжия, и вятърни мелници имаш ли?
Победа над грешника или дебила, над ангелското си усърдие да бъдеш, да си някой, да победиш оригиналната си кръв, да се вкар ...

qhve

Есета

3.4K

Исках да ти помогна

Болката от думите “завинаги заедно”!
Черно бял, тъмен спомен...
Един неизтриваем кадър от нашият живот!
... от който боли...
Преплетени ръце... слети души... наивна любов... като детска игра, непозната... ...

pepilota

Есета

2.6K 1

Неудачникът в мен

Мисля, но мисълта ми не стига далеч, както преди. Може би ми липсва надеждата, която ме крепеше през всички тези години? А може би не! Може би се предадох без бой!
Винаги съм бил слушател на проблемите на различни хора, винаги съм мислил, че аз нямам такива. Чак сега долавям иронията, сега, когато р ...

revlio

Есета » Социални

2.3K 1 2

'Времето е в нас и ние сме във времето'

''Времето е в нас и ние сме във времето''
Васил Левски
Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне ...

Vilet

Есета

25.7K 1 6

Хора със стъклени души

Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...

Voodoo-Kukla

Есета

2.6K 1

Студени Марионетки

Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако ...

Voodoo-Kukla

Есета

1.9K

Кула от карти

Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...

Voodoo-Kukla

Есета

2.4K 1

Приказка за жълтото листенце

Беше началото на есента, даже края на лятото. Едно мъничко дъбово листенце пожълтя. И се почувства мноого тъжно. Зелените листенца му се смееха, защото беше жълто.
- Ти не си като нас! Ние сме красиви и свежи, а ти си грозен! Толкова си грозен, че не заслужаваш нашата компания! Не заслужаваш да си с ...

Vyrtina

Есета

2.6K 3

Копнежът

Koпнеж. Лагуната и намеренията ни останаха при златния пясък... Простора на хоризонталните ни тела отесня. А и те вече са само вертикални и такива ще продължават да бъдат. Поехме напряко през миговете и затова те се изчерпаха...
Втори копнеж. Свинкс и загадки... може би чиста мистерия, а може би не. ...

chocolate

Есета

1.7K

Човек, искрен не по желание, а по природа

Трябва ли човек да бъде искрен при общуването си с другите хора, при всички случаи и във всякакви ситуации? И да не е във всички, поне при решаването на важни въпроси и противоречия...?! Само ако иска да е честен със себе си. Иначе няма нужда.
Аз се намирам някак на водораздела тези дни: дали да съм ...

chyenne

Есета

8.3K 1

Едно сърце не ме разбра

Може би никога няма да разбереш колко много те желая, колко много искам да си с мен. Но не! Ти реши, че всичко е една авантюра. Ти реши, че няма смисъл да сме заедно, защото ще си развалим истинското приятелство, което съществува между нас. И аз като наивно малко момиченце се съгласих всичко, което ...

malkata_lu

Есета

3.1K 1 1

Всеки има своята пустиня

Всеки, родил се на тази земя, открива своята пустиня, докато израства в обществото и открива себе си по пътя но опознаването.
Пустинята за някои е храмът, където намират утеха, а за други – самотата, която ги кара да се чувстват ненужни на този свят. Пустошта, която откриваме така внезапно и от коят ...

malkata_lu

Есета

9.7K

* * *

Животът
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...

malkata_lu

Есета

1.6K

* * *

Може ли любовта да е само празник в човешкия живот??
Какво разбираме под фразата “любовта значи празник”. Може би това значи любовна авантюра, любовна игра... Но... има в този случай едно “но”, което ни досеща, че любовта не е празник, тя не е игра. Игра, наречена любов, може само да е играна от хор ...

malkata_lu

Есета

1.4K

Сянката на невидимото 1

Сянката на невидимото
Ето един сладък парадокс за всички любители. Има ли сянка невидимото? „Абсурд!" - ще каже всеки набързо. Но... я да помислим!
Едно цяло измерение от нашата вселена си е по принцип невидимо и то с всякакви уреди. Някои казват, че го виждал само този, който има трето око. Но аз м ...

kdimov

Есета

1.8K 1

Любовта болка или щастие

Какво е любов? Къде е тя? Ще я открием ли някога?
Вечният стон в душите ни. Защо вечно се стремим да я открием?
Тя ли е това, от което се нуждаеем?
Не можем да си обясним защо се случва,но въпреки това я търсим, сякаш е магия, която
те преследва и макар и ужасени, не се опитваме да избягаме, а напро ...

r0s3nc3t0

Есета

3.1K 3

Защо, защо, защо...

Винаги съм си задавал въпроса съществува ли Бог? И какъв е той? На кого прилича?
Тази мисъл ме занимава сигурно още от времето, когато си помислих, че Той съществува. Изчетох Библията, която за жалост нищо не ми отговори. Заблудих се между Старият Завет, където Той говори за себе си в първата запове ...

jurasik55

Есета

2.4K 2

Бягаш, плачеш,смееш се,някой се нуждае от теб.

Бягаш, плачеш, смееш се, рушиш, а някой се страхува, някой се нуждае от теб.
Разбиваш опита, съдиш другите и плачеш за тях, а около теб пречупени усмивки, останали да Бъдат за теб, са недовършени, празни, безмислени...
А ти оставаш там - леден къс сред светлина, оставаш сам, но нужен... Малко страше ...

samotnata_x

Есета

1.8K 5

Обърнатите символи или за счупеното огледало

Обърнатите символи или за счупеното огледало
Много често ни се случва да се опитваме да тълкуваме сами знаците, които ни съпътстват през целия ни живот, без обаче да си даваме сметка, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, че някои знаци си имат специално значение, което се отнася само за ...

Duras

Есета

3.3K 1

Дали мога да съществувам?

Защо играеш тази пагубна игра, в която няма печеливша страна? Защо поемаш неоправданите рискове на едно измислено от теб време? Защо поемаш по пътека, предначертана от теб самата? Защо рискуваш, когато вече знаеш, че избора и решението са неоправдани? Защо се съмняваш в себе си, когато знаеш достатъ ...

faith

Есета

2K

Прераждането на душите

Откакто се запознах с основната за Орфизма хипотеза - че човешката душа се преражда само от тяло в тяло, до пълното й освобождаване и преминаване в космоса, ме глождеше едно съмнение. Защо древните мъдреци са избрали точно този краен модел? Нали в съвремието има толкова много варианти за наследяване ...

kdimov

Есета

4.1K 5

За теб

Спомням си, когато всичко в мен беше мъртво... Сърцето ми не искаше да чувства, страхувах се от всички и всичко около мен. Нямах надежда, нямах цели... Бях просто прашинка от този свят. Свят в черно бели цветове, свят, изгубен сред забързаното си ежедневие.
И един ден се появи ти...
Ти събуди в мен ...

Mery_Jeane

Есета

5.3K 4

Ние и Светът

Светът се променя всеки миг, заедно с всичко в него - от модата до актуалните събития, а и самият начин на мислене на хората се променя. В България може да се каже, че при нас развитието е дори по-динамично, отколкото в останалия свят. Не мога да твърдя, че ние сме някакво изключение от правилото. М ...

HighHanged

Есета

8K 2

Живот като... градски транспорт

Стари груби коли сред полята,
eто ви по безкрайния път!
Като спиците на колелата ви
eдносъщите дни се въртят.
А. Далчев "Коли" ...

InSaTiAbLe-LiNa

Есета

4.8K 2

усмивка - заместител на любов

Стоиш пред мен и се кълнеш във вярност, говориш колко много ме обичаш и колко знача за теб, колко съм красива и неповторима, а аз стоя и се усмихвам, целува те и тръгваме по пътя си. А ти ме държиш силно за ръка... целуваш устните ми като за последно, отпиваш от плътта ми като за първи път... аз се ...

samotnata_x

Есета

1.6K 1

Раздяла и снимка за сбогом

Тръгваш! Раздяла и снимка за сбогом - това ми остана от всичко. Събрал си багажа, опаковал си го прилежно в куфари, събрал си всяка твоя вещ - възглавницата дори...
Спираш, прекръстваш ме и ме целуваш. Ще се пазя - обещавам!
...И пак пристъпваш към вратата. Този път към сигурна смърт, а аз стоя, объ ...

samotnata_x

Есета

2.8K 1

Ден

(част 1)
Приятна ранна утрин. Всичко е толкова красиво. Небето - чисто и просторно - разбираемо - та нали е толкова огромно. Вятърът - тих и тъй спокоен, сякаш без проблеми - неминуемо - та нали е вятър - неспособен на тревоги. Дървета, птички и животни - пролетни и свежи - естествено - те живеят св ...

PM

Есета

1.7K

Животът...?

Живея, за да умра.
Това ли е всичко, това ли е човешката съдба?
Днес си тук, а утре - не...!
Животът - вечното турне!
Днес си хит, а утре "как му беше името"? ...

r0s3nc3t0

Есета

2.1K 1

Мъдростта на един кон, който крета

Ей я поляната, ширнала се пред мен. Надявам се, думите ми да имат силата да сторят така, че ширналото се по тая поляна да стане наглед не само за мен, но и за вас. А в самата среда на поляната – кон. Простете прозаиката, но ако го нямаше конят, на поляната нямаше да има нищо. Този кон – а именно тоз ...

selsal

Есета

2.2K 1

Размисли

Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията. ...

Nella_gold

Есета

1.5K 1

Теорията на Пинкоф по въпроса за децата

Откъдето и да мине човек в тоя живот, каквото и да направи, целия смисъл на живота човешки е в децата. Може да имаш милиони, но да нямаш деца и да си нещастен. Може да си бил с десетки жени/мъже, но дете нямаш ли, напусто си се морил в кръста. Може да имаш най-луксозната кола, но не се ли вози никой ...

Sorbus

Есета

1.7K 7

Животът е непрекъсната загуба

Защото Адам и Ева съгрешиха, като ядоха от плодовете на дървото. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да осъзнаят грешката си със загубата. И познаха загубата.
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...

Voodoo-Kukla

Есета

3.2K

Една малка душа

Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...

Voodoo-Kukla

Есета

2.8K 1

Човечецът

Простоват човечец. Нищо не се случва в живота му. Ежедневието точно затова е ежедневие, защото не се променя. Сън, работа, почивка с бира в ръка и твърди щракащи клавиши под пръстите му. Иска да е сам и е сам. Но наистина ли е така? Наистина ли иска да е сам или само си втълпява това, защото е сам? ...

YourNightmare

Есета

1.8K 6

Отново

Нощта отново превзема света и за пореден път разказва за нас. Спомням си усмивката ти и звънкия смях, който огласяше околността до сутринта. Вървяхме хванати за ръка и слушахме песента на щурците, а топлият вятър разрошваше нежно косите.
Като малки деца се гонехме из зелените поляни, а после, събрал ...

Ростислава

Есета

1.9K 1

С БОЛКА

С БОЛКА
Как искам живота ни да бъде друг!
Защото в него болката е много.
Боли, от думите изплакани, на излъганите хора.
От безчестието ме боли и да забравя все не мога. ...

LONTANA

Есета

1.7K 6

За какво си струва...

Замислял ли си се някога дали в труден момент ще имаш рамо, на което да се опреш? Ще има ли някой, който да ти подаде ръка, която щом докоснеш, да ти вдъхне така жадуваната сигурност и спокойствие? Малко са хората, усетили това чувство на доверие, стоящ срещу тях. Тези, който са го почувствали, мога ...

_BaBy_GiRl_

Есета

2.5K 2

Мечтите-кратичко

Мечтите осмислят нашия живот, карат човек да се чувства значим да се чувства ценност. Ако той се откаже от това, просто сам се обрича на нещастие, защото хората без цел се обезличават, животът ги смачка със ярост, нали не познава дума като милост. Затова е по-добре да се бориш за това, което би могл ...

IVETO_tattoo

Есета

2.1K 4

Вчера

"Вчера"
Вчера - една тъжна, пурпурна вечер.
Вчера ме убиха на улицата. И вчера се преродих в подметката на старата ми обич.
Снощи легнах в леглото си, обърнах се в себе си и отпих глътка самота - имам цяла чаша на нощното си шкафче.
Днес е различен ден, днес вече за нищо не ми пука, защото взвех свр ...

sweet_leaf

Есета

1.6K 3

Есета на различни теми

"Моят 24 май"

ПОБЕДА

Исках да ти помогна

Неудачникът в мен

'Времето е в нас и ние сме във времето'

Хора със стъклени души

Студени Марионетки

Кула от карти

Приказка за жълтото листенце

Копнежът

Човек, искрен не по желание, а по природа

Едно сърце не ме разбра

Всеки има своята пустиня

* * *

* * *

Сянката на невидимото 1

Любовта болка или щастие

Защо, защо, защо...

Бягаш, плачеш,смееш се,някой се нуждае от теб.

Обърнатите символи или за счупеното огледало

Дали мога да съществувам?

Прераждането на душите

За теб

Ние и Светът

Живот като... градски транспорт

усмивка - заместител на любов

Раздяла и снимка за сбогом

Ден

Животът...?

Мъдростта на един кон, който крета

Размисли

Теорията на Пинкоф по въпроса за децата

Животът е непрекъсната загуба

Една малка душа

Човечецът

Отново

С БОЛКА

За какво си струва...

Мечтите-кратичко

Вчера

Опашка