Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Призванието на словото

Призванието на словото
(Есе)
Какво е словото за нас днес? - Това са думите, речта, които използваме като средство за комуникация. Да общуваме помежду си... да разбираме околните и себе си... В забързаното ни ежедневие не обръщаме внимание на словото и го приемаме като даденост, без да му придаваме о ...

svetleto

Есета

23.5K 2 2

Отговор на една гавра!

"Време разделно". Кой я е чел? Малко връстници ще вдигнат ръка. И е съвсем резонно. След времето на тоталитаризма, повечето литературни произведения, които тогава са били на почит, са низвергнати от "свободната" вече литературна критика. Или с две думи - яко охулени. Защо? Защото са били харесвани о ...

Xpu100

Есета

5K 18

На път към върха

На Б.
Възхищавам ти се... Да, много ти се възхищавам...
Колко много стремежи, колко много амбиция, знаеш какво искаш и правиш всичко, за да го постигнеш. И го постигаш...
Да, възхищавам ти се, много ти се възхищавам. Не, не искам да съм като теб. Не, напротив, мога. Не искам. Това не е моя избор. Не ...

vrabche

Есета

3.5K

Психагогията III - Инстинктите

Ако слънцето на небето заслепява очите, то слънцата от недрата на човешката душа обгарят сърцето и ума. Психагогията е умението със сърце и ум да низхождаш в най-ниското на дълбините си, след което да се завръщаш читав оттам. Читав, но и дваж преобразен. И всяка деятелност, различна от деятелността ...

selsal

Есета

1.9K

Искам

Идва един момент, в който ти писва да си говориш сам на себе си и искаш да изкрещиш, защото ти омръзна да си лъжец, лицемер. Омръзна ти да лъжеш най-вече себе си, защото вече не си вярваш. Искаш всички да те чуят, но не ти пука, дали ще те разберат, защото крещиш за себе си. Викът е, за да освести т ...

vrabche

Есета

5.2K 5

А какво става когато не можеш да скочиш?!

Ти ме накара да си мисля, че това не беше сън, накара ме да проумея толкова много неща, научи ме да бъда човек, да обичам и да се смея.
Показа ми красивите и малки, но значителни неща. Вярвах ти сляпо и ме беше страх да отворя очи, защото ти може би нямаше да си там, нямаше да си същия, който си мис ...

Sorrow

Есета

2.1K 3

Самота

Музиката свири, хора около теб се веселят. Ти стоиш самотна в ъгъла проклет и имаш нужда някой да ти обърне малко внимание, но никой не се сеща за теб. Чувстваш се изоставена от света. Нуждаеш се от една прегръдка и нищо повече, но няма кой да ти я даде. Нуждаеш се от малко топлина, но си заобиколен ...

ThE_vAmPiRe

Есета

2.5K 4

Отчуждението

Всеки забързан, загледан в своите проблеми, затворил се в себе си, не намира време дори за една сърдечна усмивка. Всеки ден си сред голямата тълпа в големият град постоянно заобиколен от хора, а се чувстваш така все едно си на края на света, оставен на безлюден остров, сам и забравен от всички. Защо ...

The_Princess_Of_A_Dark

Есета

6K 1 1

Искам

Искам да бъда с теб!
Нима е толкова трудно за разбиране!
Искам да бъдем заедно завинаги!
Искам да ме прегъщаш и целуваш
и да ми казваш колко много ме обичаш ...

БеТиТу

Есета

4.5K 1 4

Тайно желание

Тайно желание
Докосни, докосни ме с устни, докосни ме с тях, надежда и желания ми донеси. С тях предизвиквай всичко в мен. Дори когато ми е криво и ми е кофти, с твоите очички ти оправяш всичко в мен. Ти си моята съдба, но много неща ни делят: тя (приятелката ти) и те (годините). Не мога да намеря п ...

mean_girl

Есета

3.6K

МОЯТ СВЯТ

Моят свят е друг. Друго е чувството, когато погледна навьн, когато просто стоя замислена с изпьлнени с тьга очи. Когато се смея, дори се смея на друго. Когато плача, сьлзите ми побират мьката на целия свят. Когато просто гледам, аз виждам друго - не това, което виждаш ти. Когато погледна навън и усе ...

vselena

Есета

2.7K 1

БОЛИ

Боли! Вече нищо не чувствам. Само и единствено болка. Сякаш е завладяла тялото ми, сьрцето и душата ми. Всичко! Не мисля за нищо друго, освен за пронизваща болка. Не мога да мисля за друго. Сякаш вьв всяка секунда някой забива пирон в тялото ми. Боде го с хиляди карфици. Опитва се с голи рьце да изт ...

vselena

Есета

2.1K 2

* * *

Нима не виждаш, че по теб горя. Наблюдавам те, желая те, да докосна твоето тяло, да усетя тъй мъжкия, възбуждащ аромат на кожата ти. Искам те, люби ме, както никой друг до сега. Подлудявай ме, аз сьм твоя сладьк грях. Загадка сладка си ти за мен, позволи ми да те разгадая. Гледай как бавно се топя в ...

vselena

Есета

1.8K

Един ден

Уважаеми колеги,
Във вторник миналата седмица се случи нещо ужасно, за което искам да ви разкажа.
Обикновено всяка сутрин се събуждам към 8 часа по навик, но тази сутрин беше различна, сънувах странен сън: белобрад старец ме водеше през една пустиня, за да ми покаже нещо много важно и тъкмо да разбе ...

vladimir_dos

Есета

2.5K 6

Прецедент

Не знам що за прецедент може да бъде това?! Искам да попитам някого, но не е важен отговора, а въпросът няма да бъде зададен... как стана така, че история на шест месеца така извратено се повтаря сега?!
Сутрешен факс... то не беше мейл, не беше смс, ами си беше космическа забивка...
Как става така, ...

Myxomorka

Есета

1.7K 1

Тесния или широкия път да избера

Пътищата, по които можем да поемем са много. Всеки път крие своите опасности. Макар зад всеки ъгъл да се крие ново предизвикателство, ние трябва да дадем всичко от себе си, за да продължим напред. Всяко преодоляна бариера ни носи удовлетворение, нови сили и увереност, че ще постигнем целта си.
Ако с ...

rality_17

Есета

1.9K

А къде беше ти тогава

Там ли си? Не усещам ръката ти на моето рамо. Нощта е тъмна и студена... А ти къде си? Защо те няма до мен? Може би не те искам вече? Може би не те обичам както преди?
Мислиш ли, че съм забравила всичко между нас? Мислиш, че не те обичам както преди, само защото вече не си единствения, който ме доко ...

$malka^sladka{} (Цецка)$

malka^sladka{}

Есета

1.7K 2

Де е българското?

Де е българското?
Де е българското?
Зададох си този въпрос и започнах да се ровя из книгите, за да намеря отговор. Това, което намерих беше:
„България се намира на Балканския полуостров, в югоизточна Европа. Границата й на север е с Румъния, а на юг с Гърция и Турция. На запад граничи със Сърбия и М ...

tsvetelina

Есета

11.9K 1

Изпитанието

Поредното изпитание.
Рецесия (спад), депресия (дъно), оживление, растеж и пак отначало.
Цикличност. Това е Животът.
"Затишието пред буря" е първият знак за предстояща житейска битка.
Битка, в която ще си пред дилема. ...

SKY

Есета

1.7K 1

Следствие

Когато открих колко слаб съм... нещо пробуди се в мен и пътя поех на този, който събудих... и звяр бях, и хишно куче. И вълк, и огъня в недрата на нея... а тя пак, след не много, ме събуди. И пак, пътя поел, аз видях звяра в себе си, в обути панталони. И ризка, и очи от изумруди... и леден бях, и кр ...

SUNRISE_KI

Есета

1.4K

Необходима ли ни е маската

Свалих маската... но когато бях сама. Но дори и да съм сама, понякога си оставам с нея.
Носим маската, ухилена, лъжовна... Тя засенчва нашите очи и скули. С разкъсани и кървави сърца се смеем и учтивости едва мълвим...
Свалих маската... А какво намерих?! Развалина, пушек от разруха, мирис на страх. ...

slynchiceto

Есета

5.8K 2

18+ Delete

Delete
Защо човешката памет няма копче "delete" и само с една маркиране и натискане да изтриеш онези пасажи, които седят кофти скърпени към иначе гладкото повествование на житейския ти роман? Страхотно би било ако можеш с един жест да махнеш от съзнанието си натрапчивото усещане за мирис на развален ...

virginblack

Есета

2.2K 1

Обич ли? Какво е това?

Пак мълчим... и двамата сме гузни... Ти, защото ме предаде, аз, защото ти простих?!... Пак мълчим... и за какво? И на мен ми е тежко, и на теб... Ти виждаш ли смисъл? Аз вече не. А се борих... Много се борих. Бях впила ръце в теб, сякаш си последното нещо на този свят и не искам да те изгубя. И беше ...

sexi-pise

Есета

2.1K 1 1

смисълът на живота ни

Защо живеем или смисълът на живота ни
(Есе )
Замисляли ли сте се защо живеем?
Живота на повечето от нас е сложен и труден...ежедневното,обикновено водене на битки между нас и нашите приятели,колеги,шефове дори.Безсмислени спорове, от които така и не бихме стигнали до решение,от което да има полза и ...

svetleto

Есета

5.9K 3

Последен вик

Последен вик
( кратко есе импресия)
Спомням си предишните дни и как се радвах на живота. Помня как всеки ден ме изпълваше с енергия и ме караше да се чувствам пълноценна и щастлива. Но дори за миг не можех да си представя, че животът ми ще се преобърне и всичко, което обичах, просто ще изчезне. Не м ...

lost_hope

Есета

1.8K 1

За или против смъртното наказание

За или против смъртното наказание
Какво е животът? Просто миг до смъртта! Отваряш очи, вдишваш и толкоз. Или пък е очакване, копнеж...
Едва ли е възможно да се знае какво е животът. Ако имахме знание за него, то тогава той мигновено би загубил цялото си очарование.
Животът е безценен, той няма цена, ...

sunny__n

Есета

23.5K 1 4

Лъжа...

Седим с теб в ресторанта,
а нищо не помръдва.
Всички гледат към теб,
ти си хубава и млада, но
се притесняваш от тях. ...

mirnik

Есета

2K

Реалната нереалност на временното безвремие

Ах, този живот! Само колко много болки и радости ни поднася. През колко много перипети минаваме по пътя към най-желаното. Толкова препятствия ни забавят, а понякога и ни връщат от поетия път. Животът ни е една постоянна надпревара, в която всеки ден се преплита тънката граница между живота и смъртта ...

rality_17

Есета

2.2K

Обичам те

"Обичам те!"
Тез вълшебни думи, които могат всички ледове да стопят. Обгърнати с толкова красиви чувства. Изричаш ги и усещаш как цялото ти същество потъва в необятна загриженост, топлина, съчувствие, нежност, искреност и чистота.
"Обичам те!"
Тез думички бушуват в теб - искат да бъдат на свобода. Д ...

SKY

Есета

2.1K 1

Отивай си

Не ми изпращай цветя, ти ме погубваш с това, не ми давай напразна надежда, тя само подвежда. Не се обръщай назад, към мен не поглеждай, не искам твоя поглед да ме пронизва. Върви напред, гледай си пътя, не ще те потърся отново, не ме карай да го сторя. Просто си вече загубено минало, разкъсана нишка ...

selfish_girl

Есета

2.1K

Ти...

Не зная...
Даваш ли си сметка как ми действаш... Гласът ти - думите, които изричаш тихо, шепнейки в ухото ми, докато милваш косата ми и най-вече онези, неизречените, които мога да прочета само в очите ти. Погледът ти, изпълнен с нежност, толкова дълго крита от всички, дори от мен самата. Трепетът на ...

roshko

Есета

2.7K

Снегът на спомена

Снегът на спомена
Първият сняг - студен полъх на нахлуващи спомени. Снежинките бавно падат от довчера нежносиньото, а днес студеното и скучно сиво небе. Красивите бели кристалчета май ми се усмихват, падайки покрай моя прозорец. Студената мъгла се разгръща по улиците, играейки си с душата ми. Тя зам ...

${S1nch0_f} (Христина Христова)$

{S1nch0_f}

Есета

2.1K 1

В дупката

Мълчиш! Гледаш онази така неопределена "точка" в пространството, а мислите в главата ти се въртят, размиват, дори понякога подреждат, като пъзел с хиляди частици. Уж всичко е наред, но нещо сиво сякаш е обгърнало душата ти и тази сивота те задушава, ослепява, натъжава...
Една сълза от доста дълго вр ...

Дъга

Есета

2.2K 2

Остаряваме...

Остаряваме... Така й казах...
"Остаряваме бавно, неусетно почти", както се пееше в една стара - от моя гледна точка - песен...
И как посмях тъкмо на нея това да кажа?!
Как... Как дръзнах точно на това дете да кажа, че някакви си петнадесет години го правят старо?!
Не... това момиче е дете... дори и ...

HighHanged

Есета

1.7K 2

Интернет-глобална свобода или глобален надзор

Интернет - какво всъщност представлява и облагородява ли нашия живот или ни прави зависими един от друг?Превръща ли ни в звена на една мрежа, в която влизаме с големи очаквания, а след време се оказва, че не можем да излезем? Глобална свобода или средство за глобален надзор, изкусно измислено от „св ...

zvezdi4kata

Есета

14.7K 1

Прометей-символ на хуманизма, борческото начало и порива към свобода и прогрес

Античната трягедия "Прикования Прометей" е написана от Есхил, наречен още в древността "баща на трагедията". Поетът изпреварва своето време , възплащавайки в образа на Прометей две вечни нравствени качества - готовността да помогне на хората и неговия непреклонен борчески дух.
Прометей е един герой, ...

staka

Есета

8.9K 2

Образът на Прометей

Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личността, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът.
Прометей е човеколюбец, прозорлива личност, най-високо от всички ценности на света, той поставя човешкия живот и зачитането на човешкото достойнство. Той е велик ...

staka

Есета

22.8K

Различни

Различна
Какво е да си различвн?
Нима щом харесваш други неща това
те прави ДРУГ?
Та нали няма еднакви хора! Нито еднакви, нито различни... ...

PhoeniX

Есета

2.5K

"Какво нещо е човек!" (Под манастирската лоза)

В Библията пише, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. Но какво точно означава "по свой образ и подобие"? Дали хората са безгрешни? Нима кутията на Пандора е затворена? И ако отговорът на тези въпроси е "не", то следва да попитам: Какво нещо е човек, отдал се на Господ, отказал се от физич ...

tina_tity

Есета

7.4K

Спиш ли?

Спиш ли? Страх ли те е, че ще те събудя? Не се плаши - аз просто минавам, няма да се спра за дълго при теб. Тук съм, за да взема душата ти. Не се страхувай, няма да боли - аз ще ти помогна. Недей се буди - аз съм сама, аз съм просто смъртта, просто самотата.
Остави ме да проникна в теб през вените т ...

samotnata_x

Есета

1.8K

Есета на различни теми

Призванието на словото

Отговор на една гавра!

На път към върха

Психагогията III - Инстинктите

Искам

А какво става когато не можеш да скочиш?!

Самота

Отчуждението

Искам

Тайно желание

МОЯТ СВЯТ

БОЛИ

* * *

Един ден

Прецедент

Тесния или широкия път да избера

А къде беше ти тогава

Де е българското?

Изпитанието

Следствие

Необходима ли ни е маската

18+ Delete

Обич ли? Какво е това?

смисълът на живота ни

Последен вик

За или против смъртното наказание

Лъжа...

Реалната нереалност на временното безвремие

Обичам те

Отивай си

Ти...

Снегът на спомена

В дупката

Остаряваме...

Интернет-глобална свобода или глобален надзор

Прометей-символ на хуманизма, борческото начало и порива към свобода и прогрес

Образът на Прометей

Различни

"Какво нещо е човек!" (Под манастирската лоза)

Спиш ли?

Опашка