Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Последен вик

Последен вик
( кратко есе импресия)
Спомням си предишните дни и как се радвах на живота. Помня как всеки ден ме изпълваше с енергия и ме караше да се чувствам пълноценна и щастлива. Но дори за миг не можех да си представя, че животът ми ще се преобърне и всичко, което обичах, просто ще изчезне. Не м ...

lost_hope

Есета

1.7K 1

За или против смъртното наказание

За или против смъртното наказание
Какво е животът? Просто миг до смъртта! Отваряш очи, вдишваш и толкоз. Или пък е очакване, копнеж...
Едва ли е възможно да се знае какво е животът. Ако имахме знание за него, то тогава той мигновено би загубил цялото си очарование.
Животът е безценен, той няма цена, ...

sunny__n

Есета

23.4K 1 4

Лъжа...

Седим с теб в ресторанта,
а нищо не помръдва.
Всички гледат към теб,
ти си хубава и млада, но
се притесняваш от тях. ...

mirnik

Есета

1.8K

Реалната нереалност на временното безвремие

Ах, този живот! Само колко много болки и радости ни поднася. През колко много перипети минаваме по пътя към най-желаното. Толкова препятствия ни забавят, а понякога и ни връщат от поетия път. Животът ни е една постоянна надпревара, в която всеки ден се преплита тънката граница между живота и смъртта ...

rality_17

Есета

2.1K

Обичам те

"Обичам те!"
Тез вълшебни думи, които могат всички ледове да стопят. Обгърнати с толкова красиви чувства. Изричаш ги и усещаш как цялото ти същество потъва в необятна загриженост, топлина, съчувствие, нежност, искреност и чистота.
"Обичам те!"
Тез думички бушуват в теб - искат да бъдат на свобода. Д ...

SKY

Есета

2K 1

Отивай си

Не ми изпращай цветя, ти ме погубваш с това, не ми давай напразна надежда, тя само подвежда. Не се обръщай назад, към мен не поглеждай, не искам твоя поглед да ме пронизва. Върви напред, гледай си пътя, не ще те потърся отново, не ме карай да го сторя. Просто си вече загубено минало, разкъсана нишка ...

selfish_girl

Есета

1.9K

Ти...

Не зная...
Даваш ли си сметка как ми действаш... Гласът ти - думите, които изричаш тихо, шепнейки в ухото ми, докато милваш косата ми и най-вече онези, неизречените, които мога да прочета само в очите ти. Погледът ти, изпълнен с нежност, толкова дълго крита от всички, дори от мен самата. Трепетът на ...

roshko

Есета

2.5K

Снегът на спомена

Снегът на спомена
Първият сняг - студен полъх на нахлуващи спомени. Снежинките бавно падат от довчера нежносиньото, а днес студеното и скучно сиво небе. Красивите бели кристалчета май ми се усмихват, падайки покрай моя прозорец. Студената мъгла се разгръща по улиците, играейки си с душата ми. Тя зам ...

${S1nch0_f} (Христина Христова)$

{S1nch0_f}

Есета

2K 1

В дупката

Мълчиш! Гледаш онази така неопределена "точка" в пространството, а мислите в главата ти се въртят, размиват, дори понякога подреждат, като пъзел с хиляди частици. Уж всичко е наред, но нещо сиво сякаш е обгърнало душата ти и тази сивота те задушава, ослепява, натъжава...
Една сълза от доста дълго вр ...

Дъга

Есета

2K 2

Остаряваме...

Остаряваме... Така й казах...
"Остаряваме бавно, неусетно почти", както се пееше в една стара - от моя гледна точка - песен...
И как посмях тъкмо на нея това да кажа?!
Как... Как дръзнах точно на това дете да кажа, че някакви си петнадесет години го правят старо?!
Не... това момиче е дете... дори и ...

HighHanged

Есета

1.6K 2

Интернет-глобална свобода или глобален надзор

Интернет - какво всъщност представлява и облагородява ли нашия живот или ни прави зависими един от друг?Превръща ли ни в звена на една мрежа, в която влизаме с големи очаквания, а след време се оказва, че не можем да излезем? Глобална свобода или средство за глобален надзор, изкусно измислено от „св ...

zvezdi4kata

Есета

14.6K 1

Прометей-символ на хуманизма, борческото начало и порива към свобода и прогрес

Античната трягедия "Прикования Прометей" е написана от Есхил, наречен още в древността "баща на трагедията". Поетът изпреварва своето време , възплащавайки в образа на Прометей две вечни нравствени качества - готовността да помогне на хората и неговия непреклонен борчески дух.
Прометей е един герой, ...

staka

Есета

8.9K 2

Образът на Прометей

Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личността, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът.
Прометей е човеколюбец, прозорлива личност, най-високо от всички ценности на света, той поставя човешкия живот и зачитането на човешкото достойнство. Той е велик ...

staka

Есета

22.7K

Различни

Различна
Какво е да си различвн?
Нима щом харесваш други неща това
те прави ДРУГ?
Та нали няма еднакви хора! Нито еднакви, нито различни... ...

PhoeniX

Есета

2.4K

"Какво нещо е човек!" (Под манастирската лоза)

В Библията пише, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. Но какво точно означава "по свой образ и подобие"? Дали хората са безгрешни? Нима кутията на Пандора е затворена? И ако отговорът на тези въпроси е "не", то следва да попитам: Какво нещо е човек, отдал се на Господ, отказал се от физич ...

tina_tity

Есета

7.3K

Спиш ли?

Спиш ли? Страх ли те е, че ще те събудя? Не се плаши - аз просто минавам, няма да се спра за дълго при теб. Тук съм, за да взема душата ти. Не се страхувай, няма да боли - аз ще ти помогна. Недей се буди - аз съм сама, аз съм просто смъртта, просто самотата.
Остави ме да проникна в теб през вените т ...

samotnata_x

Есета

1.7K

Човекът сред природата

Човекът сред природата
/част от есе/
Обичам топлите летни нощи в балкана. Легнеш там, близо край огъня и се заслушаш в песента на щурците. А тя сякаш от самата земя като бистър ручей извира и се носи из замълчаните полета. А звездите, там горе, високо над теб, се усмихват и леко кимат с глава. Горат ...

petq_kostadinova1991

Есета

3.5K 1

Цветът на обичта (миниатюра)

Какъв ли цвят е обичта? Навярно всеки се пита!
Чувал съм, че това е бил цветът на сърцето!
Но нали сърца на света има много. Тогава?
Може би затова най-яркият цвят на обичта, казват, е този на...
жестокото сърце!

sailor1

Есета

2K 18

КРАЖБАТА

КРАЖБАТА
Пиша това специално за един човек. За оня, който открадна. Сигурна съм, че ще го прочете, защото знам, че чете нещата, които публикувам. Иначе не би могъл да открадне есето ми "Какво е и какво не е любовта" и да го публикува от свое име в Pomagalo.com. Пиша го и за всички ония, които правят ...

LONTANA

Есета

3.2K 3

ДА БЪДА СЕБЕ СИ

Искам първото ми интернет есе да бъде размишление върху една идея, която е оставила рани в душата ми. Тя е изказана в заглавието на есето. Всъщност аз съм сантиментално настроен към тази максима, защото за мен тя е обвита със спомени за един от великолепните хора, които познавах – Петър Георгиев Пет ...

Art_devil

Есета

2.3K 2

УПРАВЛЕНСКИЯ МЕХАНИЗЪМ

Управленския механизъм
Преди няколко години една моя съученичка в час по литература беше написала, че за нея държавата представлява „часовников механизъм", на който много от частите му не работят. Този часовинк все изоставал, а от време на време дори спирал и трябвало някой да го „удари", за да заде ...

Кристиян

Есета

1.6K

Духовен резонанс

ДУХОВЕН РЕЗОНАНС
Днес ежедневието ни е толкова натоварено, че не се замисляме за много въпроси, които са вaжни за нашето съществуване и личностно развитие.
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ГО ОСЪЗНАВАМ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ТЪРСЯ ХОРА, КАТО МЕН, НО ТРУДНО ГИ ОТКРИВАМ.
Днес осъзнах, че когато човек почувства привличане към ...

beytula_bubu

Есета

1.8K 4

Разговор по женски

Искам те напук на обстоятелствата, желая те повече от всичко, видя ли те, все едно полудявам, но защо, за Бога, не може да си мой?? Обичаш друга, осъзнавам го, гледаш на мен като на сестрата на приятеля ти. Може да ти харесвам на външен вид, смяташ ме за хубава и привлекателна, но нищо повече.
От пъ ...

vili_tr

Есета » Други

1.9K 3

Звездите - моя съдба ?

Да вярвам ли във вас... тези, които бяхте мои свидетели през тези дълги години... наблюдавахте всяка моя погрешна стъпка... и пак... и пак... да вярвам ли, че и утре ще сте тук... че в отблясъка ви се крие моята съдба... че светлината ви чертае всяко мое утрешно движение... или по-скоро сте прожекто ...

`Fallen_Angel`

Есета

2.8K 2

Ботев живее във всеки от нас

Ботев живее във всеки от нас
С какво свързва всеки един от нас името на Христо Ботев? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем въпроса: Кои сме ние? Историци, литератори, музиканти, строители, ученици, пенсионери... Ние сме различни. Едни знаят много за Ботев, други по-малко, трети по ...

Mimi1001

Есета

6K 9

Психагогията II - Въздействието

Психагогът е съвършен в умението на две неща: да е безпощаден и да счупва. Как става това?
Всеки човек знае разни неща за себе си; всеки човек държи на разни неща в себе си. Ето го кълнът на пощадата. Да знам нещо за себе си е да отказвам да знам себе си; да държа на нещо в себе си е това нещо да дъ ...

selsal

Есета

1.3K 1

"Нищо не може да бъде тъй хубаво и тъй лошо както човекът" Хайдегер

Много добре помня тази дата… 13 октомври 2006 година. Беше около 4,30 през нощта, когато силен трясък прекъсна неспокойния ми сън. Разтърках очи и погледнах към отворената врата на терасата. Писъкът ми прониза тихата нощ, но фигурата пред мен остана все тъй безмълвна.
- Какво си мислиш, че правиш?- ...

gabo_morto

Есета

2.5K 7

А пламъка рисуваше женски ръце

Цигарата догаряше в тишината, пламъка рисуваше женски ръце, които галеха лицето ти. Димът превземаше мислите и желанията ти, мечтите и чувствата ти. Ти слагаше окови на всяка една от дланите прокраднали се до теб, поставяше катинар на сърцето си и бодлива верига в погледа си.
Господ те беше дарил с ...

samotnata_x

Есета

1.4K 1

Остани тази нощ...

Остани с мен. Нощта е дълга, а аз не искам да бъда сама. Застани между мен и тишината. Тази нощ е важна за мен.
Остани - аз още те обичам, още имам нужда от теб, още ми липсваш, още те искам.
Какво да направя, мили, нали това е любовта, а аз мога да те обичам - не вечно, но винаги!
Остани и загаси з ...

samotnata_x

Есета

2.2K 1

От човека зависи бъдещето на човека

ЕСЕ
“От човека зависи бъдещето на човека”
Всяко действие има своето следствие, така можем да обясним фразата “От човека зависи бъдещето на човека”, казана от Жан-Пол Сартр. Най-общо трябва да се замислим върху това как се влияе на обграждащия ни свят нашето съществуване, какви са моралните ни задълж ...

madme

Есета

11.3K

С любов заедно напред

Нося искрата на божествената любов от своето раждане.
Както всеки от вас.
Тя е винаги с мене, там във душата ми.
Тя е във мен, за да осмисля живота ми и да я подарявам на всичко,
което е около мен - на хора, животни, цветя и птици - ...

LONTANA

Есета

2K 6

Не си това , което си у мен

Ако в сърцето ми е твоя образ, той е там, защото аз го искам. Ако пожелая, ще го изхвърля и ти ще го намериш запокитен, там, където е самотата. Ще те боли тогава, защото твоя образ ще е кален и мръсен. Ще плачеш и ще се опитваш да го измиеш със сълзи. Но от тях, той ще заприлича на разплакан клоун. ...

qhve

Есета

1.6K 2

А истината е толкова проста

А истината е толкова проста! Ти просто не си това. Взех твоя образ като рамка, която напълних със съдържанието, което искам да имам. Нарисувах те. Нарисувах те такъв, какъвто ми бе нужен. Сложих малко повече искреност, засилих боята на откровения, добавих щрихи на доброта. Размих страха и скованоста ...

qhve

Есета

1.7K 4

Счупено огледало

Неопределено желание.
Изгубен копнеж.
Отекващ глас.
Сред сини цветя.
И бяло небе. ...

PALOMA

Есета » Лични

2.3K

Но не...

Оглеждам се с полуотворени очи. Отново е тъмно. Отново паднах в тази длъбока пропаст. Отново няма сили, но този път наистина нямам. Оглеждам се за светлика в безкрая. Но не... Отново съм сама, приведена, изнемощяла. Отново позволих на болката да ме надвие. Но този път е различно. Този път наистина н ...

MIla_f

Есета

1.9K 3

И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво

Помниш ли изминалите лета, в които седяхме замечтани под стария дъб, там, на края на гората. Където песента на птиците се сливаше с гласа на поточето във същата хармония, която беше в нашите сърца. Но лятото свърши и стария дъб вече е самотен, само две сенки и един безценен спомен остана.

heart_on_the_cross

Есета

1.5K 1

Моята Епопея на Забравените

Забравените... забравените събития, забравените времена и приятели... Забравих всичко... забравих да усещам, забравих да чувствам... сама...
Именно онези хора, онези моменти ме поддържаха жива. Всичко беше трудно и с цената на много усилия, тревоги и сълзи. Но беше истинско и аз го усещах... усещах ...

zvezdi4kata

Есета

4.3K 3

Надеждата-спасение или агония

Стоя сама в празната и тиха стая, и се чудя кога пак ще видя твоите очи. Кога пак ще те прегърна? Кога ще ми се усмихнеш, с онази твоя прекрасна усмивка, която ме радва и ме прави щастлива! Но теб те няма!
Стрелките на часовника отброяват времето без теб. Минали са само няколко минути, а на мен ми с ...

rality_17

Есета

2.7K

няколко изречения

... И сега , когато пак вървя по тази улица, в мен се прокрадват много спомени. Спомени за онези времена, когато всичко за мен беше просто. Любовта си беше любов, морала си беше морал, а не изкривено от времето, бледо очертание на истината. А сега? Дали отново по тази улица някой ден ще мине човек в ...

mert

Есета

1.8K

Размисли за българското слово

Размисли за българското слово
Стоя пред белия лист и си мисля: "Какво да пиша? Какво да мисля за българското слово? Та ние просто си го имаме!" И чак тогава осъзнавам, че колкото и да казваме, че го ценим, всъщност повечето от нас го приемат просто за даденост.
Ала българското слово не е даденост. Ч ...

Ейндж

Есета

8.1K

Есета на различни теми

Последен вик

За или против смъртното наказание

Лъжа...

Реалната нереалност на временното безвремие

Обичам те

Отивай си

Ти...

Снегът на спомена

В дупката

Остаряваме...

Интернет-глобална свобода или глобален надзор

Прометей-символ на хуманизма, борческото начало и порива към свобода и прогрес

Образът на Прометей

Различни

"Какво нещо е човек!" (Под манастирската лоза)

Спиш ли?

Човекът сред природата

Цветът на обичта (миниатюра)

КРАЖБАТА

ДА БЪДА СЕБЕ СИ

УПРАВЛЕНСКИЯ МЕХАНИЗЪМ

Духовен резонанс

Разговор по женски

Звездите - моя съдба ?

Ботев живее във всеки от нас

Психагогията II - Въздействието

"Нищо не може да бъде тъй хубаво и тъй лошо както човекът" Хайдегер

А пламъка рисуваше женски ръце

Остани тази нощ...

От човека зависи бъдещето на човека

С любов заедно напред

Не си това , което си у мен

А истината е толкова проста

Счупено огледало

Но не...

И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво

Моята Епопея на Забравените

Надеждата-спасение или агония

няколко изречения

Размисли за българското слово

Опашка