Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Пуснете слънчевата светлина

Озъртам се наляво, надясно, но единствено откривам мрак, пошлост, безчовечие.Навсякъде около мен срещам помръкнали лица, изпити и остарели от набезите на времето. Нужно ли е всичкото това отчаяние, което се е настанило в самотните сърца на всички тези хора? Трудно ли е да посрещнеш деня с усмивка? У ...

malkata_lu

Есета

2.5K 1

откровенията на една щастливка

Откровенията на една щастливка...
Подпалих го - небето. Заради мен е цялото червено.
Погледни Слънцето! Защо според теб си тръгва?... Защото знае, че няма шанс пред мен. Утре пак ще изгрее, събрало нови сили и отново ще загине. То е обречено да се ражда и умира. Аз го обрекох!
Разтърсих Земята със с ...

Bau-Djaf

Есета

1.9K 2

Запали свещта

Запали свещта.
За всичко недочакано. За всеки дъх живот, който губя, когато те няма. За всеки крясък след теб, който няма да чуеш. За всяка мелодия, в която те вплитам.
За всеки миг, за всяко късче ежедневие, което садистично ми напомня, че някъде те има. За всяка нощ, в която сънят е само мит.
Запа ...

alisa_wonderland

Есета

2.3K 6

Силикон

Не искам име.
То само ме затваря в рамките си.
Не искам минало.
То само ми напомня, че съм грешна.
Нима е човешко да се греши, щом безгрешни идоли сме си създали?! ...

alisa_wonderland

Есета

2K 2

Черешова клонка

ЧЕРЕШОВА КЛОНКА
На Дани
Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.
Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотвор ...

blagoran

Есета

2.6K 2

тъгата

Здравейте, хайде да си говорим за тъгата.
Чувате ли шума на тази дума?
Като листопад ви покрива тъгата.
Не и се сърдете, че така уютно се е настанила върху вашите чувства!
Тя е легнала там, за да ви предпази от злото, от зависта, от яроста... ...

qhve

Есета

3.3K 1

Нужен ли ни е Паисий в днешно време?

Нужен ли ни е Паисий в днешно време ?
(есе)
Паисий Хилендарски и делото му са останали в българското културноисторическо развитие като символ на българщината. Имената на "История славянобългарска" и авторът и са се превърнали в синоним на българската книжовност и език. И когато задаваме въпроса "Нуж ...

desert_queen

Есета

19K 3

Защо

Защо, защо съдбата ме дарила с тази черна орисия ?...
А защо ми мълчиш ти, защо така ме мъчиш?
Моля те, кажи, какво съм направил аз,
че толкоз злоба се таи във твоето сърце голямо!
Толкоз много ли сгреших, като влюбих се във теб, кажи ? ...

kumbi

Есета

1.5K

Миг или безвремие

Неусетно се връщам към себе си... Има неща, които са съприживени и неизмерими...
Не можеш да спреш порива на мисълта... а той напира, и напира... Затрупва те със спомени! Спомени, от които се пораждат желания - ТУК И СЕГА!
Невъзможност, неприемливост, имагинерност...
Фаталност!
Неосъществени мечти! ...

fena73

Есета

2.8K 5

Хляба наш

Всяко живо същество, за да живее, има нужда от храна и вода. Основно място на трапезата ни, като българи, заема хлябът. Българинът го цени и за него той е свещен. С хляб и сол са посрещнати нашите руски освободители. На сватба с пита и мед свекървата приема невястата, когато влиза в нейния дом. С пи ...

rado_lovech

Есета

8K

Светът на миналото,добро старо време или отесняла дреха

В днешни дни много хора седят на два различни полюса. Този на хората, които смятат, че сегашния свят е много по-добър чрез развитието, повечето познания, които предлага като технологии, строителство и неспирни граници. Но има и друг полюс, на които хората мислят, че както днешният свят предлага мног ...

hotrod

Есета

7.6K 7

Пустините в моя живот

Пустините в живота на човек е онова, което му липсва, една огромна празнина. Място самотно, студено и пусто - подтискащо и най-щастливия спомен. На всеки, колкото и да му е трудно да си признае, му липсва нещо - любов, приятелство, или било друго нещо. Това, без което живееш - това е пустинята в тво ...

pep

Есета

3.1K 1

Носталгично

НОСТАЛГИЧНО
(ЕСЕ)
На баба – за нейната
щедрост и любов
Есен е... ...

skarleta

Есета

2.1K 1

Самотата като спасение

Какво е самотата? Всеки един от нас се е сблъсквал с нея. Това е едно от най-мрачните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме тъжни, намръщени- да гледаме на живота песиместично.
Самотата ограбва човек и може да доведе до редица негативн ...

angg

Есета

10K

Сезоните на моите очи

Взираш се в очите ми. А те блестят, усмихват ти се, сънуват те. Огледай се в тях, за да разбереш колко са истински. Целуни ги. Довери им се. Разплачи ги. Можеш ли? Така ще провериш дали те обичат.
Взираш се в очите ми. Разкажи им приказка за "лека нощ". Поиграй си с тях. Докосвай ги смутено, ласкаво ...

jivka

Есета

3K 1 2

За тези,които ме разбират

Ето, пак се свечери и пак сама, и пак тишина... Трябва ли всяка вечер да чувствам тази самота? Сълза... после втора, но защо? Трябва ли да е така? Пак си тръгна, пак сме скарани... за кой ли път. Това вече не е нищо... нищо, освен една огромна, убиваща, раздираща самота. Но тази е по-особена от оста ...

When_an_angel_cry

Есета

3K 1 7

Изхабената

Някой тук сподели: "...Любовта е хабене на чувства и емоции!":) ... Аз пък казвам, че най-изхабените чувства са сподавените - несподелени и неизказани! Стоейки зад решетките на нашите предразсъдъци, те загниват и се превръщат в червеи, хранещи се с останките на нашето вече Празно същество! Празнинат ...

vulchebnik

Есета

2K 8

В търсене на Истината

Истината не е никак лесно нещо. Дори е най-трудното.
Какво значи Истина? Наистина ли е нужна? Защо човек се стреми към нея, дори често с отчайващо желание?
Човешкият род винаги се е стремял към нея.
Колкото повече го е правел, толкова повече се е отдалечавал от същността й.
И така до днес... и докат ...

SKY

Есета

4.6K 1 3

Мазохистът е щастлив

"Обичам болката.
Обичам да се изстисквам като лимон, а след това отново да се възраждам. Това е невероятно опиянение.
Да станеш на крака след преживяната душевна болка, е още по-голямо.
Въобще, болката носи огромна сила.
Обичам болката. Обичам самотата. Тогава страдам. Тогава съм щастлив." ...

SKY

Есета

1.4K 5

Ще се променя......

Защо не мога да се влюбя истински? Защо не мога да отворя сърцето си без никакви притеснения, съмнения, страхове и задръжки? Винаги си мисля, че ще ме излъжат, ще се възползват от мен и ще ме изоставят. Не мога да се отпусна, да изживея хубавите моменти както подобава. Вечно съм нащрек, готова и при ...

sanishy

Есета

2.1K 2 3

Пустините в моя живот

Всеки човек има празнота в себе си, за която прави усилия да я преодолее и да е
щастлив. Защо ли...
Всеки от нас има пустини в живота си, които почти винаги са свързани с любовта, семейството, приятелите...
Много е тежко, когато някой или нещо ти липсва, а не е при теб. В тези моменти ти плачеш, вик ...

БаРбИтУ

Есета

3.6K 2

Няма любов

Всеки се страхува да не остане сам. Минава време и решава, че първия симпатичен младеж, кото му обърне малко повече внимание, е половинката на живота му.
Реално погледнато обаче, любовта не съществува! Тя се е превърнала в сложна симбиоза между финансовото положение на човека и чисто физическите му ...

dark_sun

Есета

4.5K 12

Писмо

... Сега, толкова време след като не съм ти писала, толкова време след като
те няма по начина, по който беше тук, осъзнавам, че продължаваш да ми липсваш,
да те искам, да мисля за теб и да го правя поне веднъж на ден, защото през
останалото време се опитвам да те изблъскам от съзнанието си и да те ф ...

elka

Есета

2.9K 8

Страх

Какво всъщност е страхът? Дали страхът ни погубва, или помага да оцелеем?
Има ли такова същество на земята, за което да не е присъщо това чувство?
То е заложено в инстинкта ни за оцеляване и не е срамно да си признаем, че се страхуваме понякога дори често, когато се стремим да оцелеем, загрижени за ...

new_man

Есета » Философски

16.9K 2 1

Some Childish Shit of Mine

Не знам. Просто ми е трудно да дефинирам какво точно искам. Често съм си мислил, че щастието ми може да се състои в елементарни неща - просто да седна на една пейка в някой парк, да прегърна и целуна момиче, да усетя меката му коса, приятният мирис на кожата му, то да е по-малко от мен и аз да се чу ...

UGLY_BOY

Есета

1.8K 14

Той е назад

Искам го с всяка фибра на тялото си. Искам онова топлото, онова близкото в сърцето ми и същевременно така далечно от физиката ми. Искам да докосна онази роза, която така злокобно разрязва съзнанието ми... И... да си намеря кабела. Къде е скапаният ми кабел? Къде е? Сега как ще я свързвам? Как ще свъ ...

UGLY_BOY

Есета

1.9K 13

Улицата – част от живота

на... има ли нужда от посвещение?!
Ето я. Вън играят деца. В далечината се вижда планина, срещу планината - блок, след него още един, и... Улица или, по-точно - булевард. Всъщност, не. Не е булевард. Абе, нещо от тоя род. Аз си вървя по тази улица-булевард, а в далечината се виждат наниз от казарми. ...

UGLY_BOY

Есета

3.7K 3

Има ли бъдеще национализма?

Има ли бъдеще национализма?
Есе
„БЪЛГАРИЯ - НАД ВСИЧКО"
Българската държава е с най-дългогодишната и велика история. Още от времето на Хан Крум народът ни е водил историческо победоносни битки. България се е простирала на големи територии -„Велика България". След основаването й от Хан Аспарух, въпре ...

SoulTime

Есета

5.1K 1

Това съм аз

Загубих личната си карта и, загубвайки я, сякаш загубих нещо друго. Загубих миналото си - да, именно онова минало, което в моите представи изглежда като кадри, снимани с жълт филтър за камера, създавайки ви впечатлението, че са леко поостарели, леко безсмислени, но и носещи някакъв шарм. Какъв? - Не ...

UGLY_BOY

Есета

5.6K 9

Society Was Drunk

Обществото беше пияно. То беше опиянено. Беше лигаво и гадно, лепкаво и мазно. Беше кич. Беше смесица от алкохол и ‘Be My Lover'. То мразеше София, защото беше от Варна... И Варна, защото беше от София. И без това омразата бе основната му функция. То имаше само една цел - да мрази, да мрази, да мраз ...

UGLY_BOY

Есета

1.9K 14

Тя е...

"Какво й гледаш на тая малка курва?" - чу внезапно той в съзнанието си. А в ушите му звучеше радио "Нова". Любимото му радио в любимия му часови пояс - между 12 и 2 на обяд. Течеше предаването "Classic Brunch" - само меланхолна, апатична музика. И без това на него му бе меланхолно и апатично. Пък и ...

UGLY_BOY

Есета

2.3K 13

Паметта и забравата

Всеки народ има своята история, своето минало и настояще, което се е градило с черти и резки, с години и векове. Всяка личност принадлежи към определен народ.
Историята - това е всичко, което един народ има, най-ценното, най-съкровеното. Миналото на един народ определя неговото бъдеще, дали ще бъде ...

стелито

Есета

18.6K

Болка

Този свят. Родени сме в болка, живем в болка и ще умрем в болка.
Единствената утеха оставаше любимото същество, то ще те разбере, то
ще ти помогне ще те подкрепи в труден момент. Обаче тук идва реалността.
Всеки в този свят е егоист. Колкото и да се опитваш да му обясниш
и да му докажеш, че го обича ...

marsbg

Есета

2.5K 1 2

Изкуството да надмогваш страха

Изкуството е нещо уникално, нещо много красиво и нежно, нещо, което претворява мислите и чувствата на човека, което им дава свобода. То позволява на другите да надникнат в душата ти, колкото и здраво да са залостени понякога портите към нея. Изкуство е и да надмогваш страха, защото това означава да ...

emi_kn

Есета

8.8K 8

Никога там

Мъгла - безнадеждна, влажна и пуста. Селцето потъва в нея. Къщите биват обгърнати. И детството, оставило спомени от синка в съзнанието му, изчезва, заедно със селцето и сградките му. Споменът за слънце... Той прониква през мъгла. Слънцето и облаците проникват през мъгла, както и малкото детенце, кое ...

UGLY_BOY

Есета

1.8K 4

Топло е

Топло е. Необичайно топло е в тази градина. И много есенно, топло есенно, жълто. Стоя. Чета. Всичко е филм. Всички вие около мен сте филм. Вие ме възприемате като реалност, но за мен сте просто лента. Аз не се чувствам сред вас, не се чувствах сред хората, които минаваха покрай мен. Усещах как те ме ...

UGLY_BOY

Есета

2.5K 10

Всичко, от което се нуждаем, е любов...

Любовта започва така - не само се радваме на присъствието на любимия, но изпитваме и мъка, когато го няма... Любовта е най-опасният и непредвидим огън, който може да бъде запален. По разрушителна от земетресение, тя гори в сърцето. Там, където запали ли се веднъж, пламва цялата душа. И гори, гори, г ...

FenomenaLnA

Есета

4.4K

Старите грехове хвърлят гълги сенки

Старите грехове хвърлят дълги сенки
Греховете – неуморими черни птици, долитащи ненадейно в живота ни, връщащи ни към миналото, носещо горчиви спомени от стари грешки.
Един стар грях – дълбока сянка, нахално настанила се в съзнанието ни. Тя пуска мрачните си петна точно тогава, когато мислим, че сме ...

kami_dimitrova

Есета

3.2K 4

едно есе по история за Левски

Васил Левски! За апостола на българската свобода могат да се кажат много и различни неща. Повечето от тях вече са казани. Да се пише за Левски е още по-трудна задача - той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, ...

InSaTiAbLe-LiNa

Есета

22.5K 1 1

Всичко за мен!

Не съм наясно как е възможно да обичаш някой толкова силно?! Как е възможно да спира въздуха ти, когато го видиш и живота ти, когато си отиде?! Не е ли ненормално да поставяш интересите на друг пред своите?
А уж ние, хората, сме били егоисти... Какво тогава, аз не съм ли човек?Защо егоизмът ми изчез ...

lofenasko

Есета

4.8K 1

Есета на различни теми

Пуснете слънчевата светлина

откровенията на една щастливка

Запали свещта

Силикон

Черешова клонка

тъгата

Нужен ли ни е Паисий в днешно време?

Защо

Миг или безвремие

Хляба наш

Светът на миналото,добро старо време или отесняла дреха

Пустините в моя живот

Носталгично

Самотата като спасение

Сезоните на моите очи

За тези,които ме разбират

Изхабената

В търсене на Истината

Мазохистът е щастлив

Ще се променя......

Пустините в моя живот

Няма любов

Писмо

Страх

Some Childish Shit of Mine

Той е назад

Улицата – част от живота

Има ли бъдеще национализма?

Това съм аз

Society Was Drunk

Тя е...

Паметта и забравата

Болка

Изкуството да надмогваш страха

Никога там

Топло е

Всичко, от което се нуждаем, е любов...

Старите грехове хвърлят гълги сенки

едно есе по история за Левски

Всичко за мен!

Опашка