Подкатегории:
1 420 резултата
Някога огньове, запалени по хълмовете, са сигнализирали за настъпваща беда, за нахлуващ в земите враг, или са препредавали вестта за бляскава победа.
В тревожно очакване хората са отправяли взор към издигащия се нагоре дим, за да зърнат сред него какъв е цветът на пламъка. Дали означава повод за пра ...
В тревожно очакване хората са отправяли взор към издигащия се нагоре дим, за да зърнат сред него какъв е цветът на пламъка. Дали означава повод за пра ...
1233
3
Днес продадох част от себе! За „жълти стотинки” продадох родния си дом и двора, в който направих първите си крачки в живота. Продадох спомените си и земята, в която остава зарит дълбоко родовият ми корен. Наложи се сама, със собствените си ръце, да вдигна острата безмилостна брадва на финансовите пр ...
1076
2
„Драги Приятелю,
Това е първото ми писмо от доста време насам. Съжалявам, че остана малко изхвърлен от живота ми през последните месеци, но - познаваш ме - понякога просто имам нужда да разговарям единствено с гласовете в главата си. Няма да те разпитвам за живота и дните ти, които са толкова далеч ...
Това е първото ми писмо от доста време насам. Съжалявам, че остана малко изхвърлен от живота ми през последните месеци, но - познаваш ме - понякога просто имам нужда да разговарям единствено с гласовете в главата си. Няма да те разпитвам за живота и дните ти, които са толкова далеч ...
2905
1
5
( пролог)
Да изтворявам живота си - една безкрайна, по която крача, опознаваща собствения си дъх...
Една безкрайна, настъпила Времето, изопнала гръб.
И трупайки опитност, понатрупах тъга, виждайки как в слабостта си пропилях много възможности, много време остана назад - неизползвано може би, а може ...
Да изтворявам живота си - една безкрайна, по която крача, опознаваща собствения си дъх...
Една безкрайна, настъпила Времето, изопнала гръб.
И трупайки опитност, понатрупах тъга, виждайки как в слабостта си пропилях много възможности, много време остана назад - неизползвано може би, а може ...
1718
1
С Р Я Д А
Срядата е ден за сбогуване. Цветята се сбогуваха със сушата, защото ги полях. Дрехите с мръсотията, защото ги изпрах. Съдовете с остатъците от храна, защото ги измих. И де да можеше всичко да свърши до тук.
Било е сряда, когато аз съм се сбогувала с небитието и съм изплакала за първи път. ...
Срядата е ден за сбогуване. Цветята се сбогуваха със сушата, защото ги полях. Дрехите с мръсотията, защото ги изпрах. Съдовете с остатъците от храна, защото ги измих. И де да можеше всичко да свърши до тук.
Било е сряда, когато аз съм се сбогувала с небитието и съм изплакала за първи път. ...
1097
Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се бр ...
1856
7
Случи се наскоро... Само преди 21 дена аз изгубих баща си, който толкова много обичах... Останаха толкова много неизказани думи, толкова много спомени, от които толкова много боли... Откакто го изгубих, аз изгубих и част от сърцето си... От момента, в който чух думите "Татко ти почина", сякаш нещо в ...
3013
1
листо
Беше ноември. Мрачни облаци скриваха слънцето. Вятърът бе засвирил със своята есенна флейта и като че ли се опитваше да издуха и последните спомени за топлото лято. Хората започваха да сe навличат със зимните си дрехи, а дърветата обратно на тях - събличаха своята премяна.
Светът околомен поср ...
Беше ноември. Мрачни облаци скриваха слънцето. Вятърът бе засвирил със своята есенна флейта и като че ли се опитваше да издуха и последните спомени за топлото лято. Хората започваха да сe навличат със зимните си дрехи, а дърветата обратно на тях - събличаха своята премяна.
Светът околомен поср ...
1189
2
Не си спомням първия път, когато съм се поколебал. Но от тогава до днес все се колебая. Играя си с мен и съдбата ми, с щастието ми. Не знам дали съм смел или страхливец. Знам, че границата е тънка и разумът е този, който я чертае с тебешир или с молив... Последният път, когато постъпих лудо, бе... н ...
1832
1
6
Искам да вярвам, а не мога… все нещо ме спира… или просто ме е страх… страх ме е да повярвам, че живея… че желая силно някого… че не съм сама… страхувам се от любовта… а тя е единственото нещо, заради което живея… живея заради най-големия ми страх - парадоксът на моя живот…
Страхуваме се от страдани ...
Страхуваме се от страдани ...
1421
1
Безкрайна нощ, вървите си заплела
от звезди изтлели.
Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада, ...
от звезди изтлели.
Не стихва черната ù клада,
не изгаря и докрай.
Както безумна женска свада, ...
840
2
‘’ - Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И, макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. ...
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И, макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. ...
2068
Животът ли е този, който влияе върху човека и го променя?
Преди да минем на самата тема, първо трябва да се попитаме - Какво е животът?
Всеки го разбира по различен начин, има свое собствено мнение, а и самият живот на всеки е различен. Лично аз имам една любима мисъл, която гласи: „Животът е това, ...
Преди да минем на самата тема, първо трябва да се попитаме - Какво е животът?
Всеки го разбира по различен начин, има свое собствено мнение, а и самият живот на всеки е различен. Лично аз имам една любима мисъл, която гласи: „Животът е това, ...
3546
Ние бяхме приятели
Бяхме приятелки. Най-добри приятелки.
С теб не се познавахме, бяхме напълно непознати, но съдбата ни събра и станахме най-добри приятелки. Заедно бяхме винаги. Споделяхме всичко. Заедно се смяхме, заедно плакахме. Знаехме всичко една за друга, но както ни събра съдбата, така ни и ...
Бяхме приятелки. Най-добри приятелки.
С теб не се познавахме, бяхме напълно непознати, но съдбата ни събра и станахме най-добри приятелки. Заедно бяхме винаги. Споделяхме всичко. Заедно се смяхме, заедно плакахме. Знаехме всичко една за друга, но както ни събра съдбата, така ни и ...
2785
1
Мечтах, в онази бурна нощ, за сила. Както бурята навън беше някак несломима, така и аз мечтах да бъда. Исках да имам мощ, исках да не съм безсилен. Мечтах, че вече няма да се чувствам така, както се почувствах онзи проклет ден. Обещах си, че вече никога няма да бъда същият!
Мечтах и че вече ще имам ...
Мечтах и че вече ще имам ...
1076
Дългото сбогуване
Мъжът се поспря за малко пред входната врата на жилищната кооперация и се загледа разсеяно в бездънните очи на звездния океан. След това се огледа плахо и смутено, сякаш искаше да избяга от дебнещия поглед на собствената си гузна съвест. Обзелото го мигновено колебание, внезапно се ...
Мъжът се поспря за малко пред входната врата на жилищната кооперация и се загледа разсеяно в бездънните очи на звездния океан. След това се огледа плахо и смутено, сякаш искаше да избяга от дебнещия поглед на собствената си гузна съвест. Обзелото го мигновено колебание, внезапно се ...
1977
1
Аз мечтах...
Мечтах, че съм на онова поле, което бе останало далече в детството. Стоях безмълвен. Потресен от своята слабост и това, което бях пропуснал. Стоях из изпъстрената долина, която изглеждаше посивяла и изсмукана от чувства. Присетих се за отминалото време... как нагло казвах неща, като „ни ...
Мечтах, че съм на онова поле, което бе останало далече в детството. Стоях безмълвен. Потресен от своята слабост и това, което бях пропуснал. Стоях из изпъстрената долина, която изглеждаше посивяла и изсмукана от чувства. Присетих се за отминалото време... как нагло казвах неща, като „ни ...
1224
1
4
Мечтах... може би сънувах. Вероятно това беше един от онези лоши сънища, в които каквото и да правиш, все не можеш да се спасиш от неизбежното. Като се усетих, бях на ръба на една пропаст. Около мен се бе събрала многобройна тълпа, която ме гледаше с един... как да кажа, лош поглед. Не че беше злобе ...
925
2
Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...
1370
1
8
Според „Речник на чуждите думи в българския език” от 1992 година „уникален” означава „единствен, неповторим”. Да, наистина, човекът е уникален сред живите същества, обитаващи планетата Земя. Той единствен е дарен с разум и чувства, единствен владее умението да общува чрез словото, единствен има потр ...
5865
2
1
Животът ни се струва толкова кратък. Но когато един ден обърнем очи назад, виждаме едно безкрайно море от емоции и преживени неща. И то е толкова бурно и огромно, тъмно и дълбоко, плашещо и дори отчайващо с огромните си вълни, предизвикани от бурна радост или изпепеляваща тъга, от красиви мигове и т ...
1887
2
Всеки ден си мисля за теб! Всеки ден си мисля как да ти кажа… че те обичам! Всъщност, излъгах! Не мисля за теб всеки ден, а всяка минута, всяка секунда дори! И знам, че, ако ти го кажа, това едва ли ще промени нещо! Но повече не мога! Не мога да се крия! Искам да знаеш само, че те обичам! Не вярвах, ...
2005
4
Knock Knock...
Какво стана? Какво се случва?
Защо пак се връщаш? Защо пак спираш пред моята врата?
Какво те води насам? Не разбирам...
Нали пое по своя път? Защо? ...
Какво стана? Какво се случва?
Защо пак се връщаш? Защо пак спираш пред моята врата?
Какво те води насам? Не разбирам...
Нали пое по своя път? Защо? ...
1018
1
Днес... и нямам предвид 10-ти, 18-ти или 23-ти ноември, октомври, декември или януари, а днес като понятие за неопределен период от време, някак безкраен, безчувствен... Времето, може би самият сезон навява в мен всичко онова, скрито така дълбоко в съзнанието ми. Напомня със скърцащия си звук в гърд ...
1686
2
Това се случи преди време на курса по водно спасяване в басейн "Мадара".
Обикновенно в края на тренировката тренираме за плуване под вода. Идеята е като се гмурне човек от единия край на басейна и да излезе на другия, това са 25 метра под вода.
Та взимам въздух аз, гмуркам се и плувам. По едно време ...
Обикновенно в края на тренировката тренираме за плуване под вода. Идеята е като се гмурне човек от единия край на басейна и да излезе на другия, това са 25 метра под вода.
Та взимам въздух аз, гмуркам се и плувам. По едно време ...
1665
1
Пак вървя. Все по-бавно.
Всяка крачка, която направя по релсите на навика, сковава краката ми все повече и повече, прави ме слаб, безволев и безутешно ме притиска към земята. Всеки път, когато откажа да вървя по тези релси и се отделя от собствения си елемент, ме изпълва празнотата, с която трябва д ...
Всяка крачка, която направя по релсите на навика, сковава краката ми все повече и повече, прави ме слаб, безволев и безутешно ме притиска към земята. Всеки път, когато откажа да вървя по тези релси и се отделя от собствения си елемент, ме изпълва празнотата, с която трябва д ...
1309
Това е вторият ми рожден ден в живота, защото най-важният за мен човек празнува днес. Не знам какво бих правила, ако теб те нямаше. Толкова много те обичам, че не знам как да го изразя, защото има думи, които предават силни емоции, но има чувства, за които не достигат думи! Такава е и радостта ми от ...
8676
1
Дните минават, месеците си отиват, преди можех поне да вдигна главата си със гордост и да кажа, че знам коя съм, но времето отне ми този лукс - сега съм просто нищо, изгонен в тъмнината призрак, хванат с кървави окови от лъжи и затворен в метална клетка от съдбата, често тъй несправедлива с тез, що ...
1347
1
1
Не Просто СЪН
Хаха, дневниче... както и да е… или пък може би просто търся приятеля, който така и не открих!? Не зная…
Колко нелепо звучи, и все пак… Не мога да започна, просто не знам как, защото само той ми е в главата. Той? – Да, той, принцът от съня ми… Жабок ли беше, принц ли беше… знам само, ч ...
Хаха, дневниче... както и да е… или пък може би просто търся приятеля, който така и не открих!? Не зная…
Колко нелепо звучи, и все пак… Не мога да започна, просто не знам как, защото само той ми е в главата. Той? – Да, той, принцът от съня ми… Жабок ли беше, принц ли беше… знам само, ч ...
1255
Връщам се назад... Стоя и в съзнанието ми изплуват спомени. Чувството е непознато за мен. Присещам се за съвсем незначителни случки, разговори, думи.
Осъзнавам - липсват ми. Имам нужда от тях. Дълбаят дупка в мен.
Пропадам в дълбока яма. Но все още не съм стигнала дъното... Падам. Животът ми минава ...
Осъзнавам - липсват ми. Имам нужда от тях. Дълбаят дупка в мен.
Пропадам в дълбока яма. Но все още не съм стигнала дъното... Падам. Животът ми минава ...
957
Цветът на деня
(вечерна импресия)
Април е. Десет дни след рождения ми ден. Седя си в квартирата и наблюдавам, не, по-скоро усещам как се изнизва денят. Този цвят на деня го мразя ужасно. Слънцето омърлушено се скатава зад покривите, хем иска да грее, хем вече се тътри уморено към бърлогата си, там н ...
(вечерна импресия)
Април е. Десет дни след рождения ми ден. Седя си в квартирата и наблюдавам, не, по-скоро усещам как се изнизва денят. Този цвят на деня го мразя ужасно. Слънцето омърлушено се скатава зад покривите, хем иска да грее, хем вече се тътри уморено към бърлогата си, там н ...
2477
3
Вали дъжд. Капките се стичат по прозорците на колите. Хората вървят с бърза
крачка по тротоарите. Небето сивее. Слънцето съвсем не се вижда. Духа лек хладен вятър - колкото да развее косите ти, да усетиш, че все още си жив.
Вървя сред тълпата, но не забелязвам никого. Отнесена съм. Мислите и главата ...
крачка по тротоарите. Небето сивее. Слънцето съвсем не се вижда. Духа лек хладен вятър - колкото да развее косите ти, да усетиш, че все още си жив.
Вървя сред тълпата, но не забелязвам никого. Отнесена съм. Мислите и главата ...
931
Понякога имам чувството, че съм като попивателна гъба. Попивам, после ме цедят, я курви, я приятели (приятели). Не че съм лош. Между другото, се казвам Симеон и съм... Симеон. Висок съм 1.90, тежа 60-59 кг (не мога да го определя). Като съм на кеф, съм по-слаб, а не мога да видя логика в това, смята ...
2844
3
Не ме осъждай за това, което ще направя.
Сам си го направи.
Не ме мрази за това, че не мога повече да се боря.
Сам си го направи.
Не ме търси, защото АЗ няма да те потърся отново. ...
Сам си го направи.
Не ме мрази за това, че не мога повече да се боря.
Сам си го направи.
Не ме търси, защото АЗ няма да те потърся отново. ...
1842
Защо? Вечният въпрос! Защо?
Защо живеем, а после умираме?
Защо обичаме и мразим?
Защо ни боли?
Защо плача? Не разбирам... ...
Защо живеем, а после умираме?
Защо обичаме и мразим?
Защо ни боли?
Защо плача? Не разбирам... ...
1091
1
Винаги съм си задавала въпроса, защо хората обичат да пишат тъжни неща. Не отричам, че от друга страна има и много забавни произведения. Но определено ми прави впечатление, че не можем до край да опишем хубавите емоции и те не могат да стоят така добре на белия лист. За разлика от мрачните - те са к ...
989
Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...
1476
1
8
ПРИВЕЧЕР В ПЛАНИНАТА
Един поток край мен бълбука и се пени. Разказва той в прииждащата вечер за своето пътуване към толкова очаквани и неочаквани неща и за надеждата, която носи. Източва дългата си нишка в планината, в заблудата си, че по нея ще може някога да се завърне към слънценосното си пеещо н ...
Един поток край мен бълбука и се пени. Разказва той в прииждащата вечер за своето пътуване към толкова очаквани и неочаквани неща и за надеждата, която носи. Източва дългата си нишка в планината, в заблудата си, че по нея ще може някога да се завърне към слънценосното си пеещо н ...
3371
3
ПРОЛОГ*
(Тихо. Трябва да съм много тиха. Всички спят. Клавиатурата. Колко е шумна. Моят успокоителен звук. Моето успокоение. Нерви. Мисли.)
Интересно нещо е животът. Защо ни е даден, защо го живеем? За да умрем накрая?? Най-интересният за мен въпрос, който ми човърка мозъка в късната нощ или ранната ...
(Тихо. Трябва да съм много тиха. Всички спят. Клавиатурата. Колко е шумна. Моят успокоителен звук. Моето успокоение. Нерви. Мисли.)
Интересно нещо е животът. Защо ни е даден, защо го живеем? За да умрем накрая?? Най-интересният за мен въпрос, който ми човърка мозъка в късната нощ или ранната ...
1794
Friend with an ex*
Когато в нашия човешки свят на заплетени връзки и взаимоотношения, по принцип е трудно човек да дефинира приятелството като факт или явление, не става ли невъзможно сложно да го направим в случай на стара любовна история? Задавам толкова комерсиалния и често питан въпрос, който е ...
Когато в нашия човешки свят на заплетени връзки и взаимоотношения, по принцип е трудно човек да дефинира приятелството като факт или явление, не става ли невъзможно сложно да го направим в случай на стара любовна история? Задавам толкова комерсиалния и често питан въпрос, който е ...
1421
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
