Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни ...

Билет за влак, не е само дума,
а вик към път далече от шума,
към райски кътчета и друми,
посока нова към твоята душа.
Лотарията, само сън в надежда, ...

След цял век непрогледност и тъма отворих подпухнали очи и се взрях в розовата мъгла пред себе си. Тя постепенно се отдръпна и разкри женско лице, чието изражение далечно напомняше на загриженост…от или за нещо си. Това лице беше привлекателно и дори се опитваше да ми каже нещо. Напрегнах всеки муск ...

Не съм като онези, които не са като мене, и не искам да стана.
Ще се отърва от света, когато той се избави от мене.
Обич към обичта и омраза към омразата.
Неможещ да е алтруист поне да е емпатик.
Неможещ да е бял лебед поне да не е черен. ...

Послание за мир и единство,
за път към доброто в света,
за призив да търсим предимство
в мъждукащата красота.
Единни да бъдем в мечтите, ...

Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...

"И когато се срещнаха при Елба,
Те дойдоха като бойни братя!"
Из спомените на един военен репортер
1.
Един живот е твърде недостатъчен. ...

Тихо, сонатата лунна звучи!
Носи ми спомени, шепот и зов.
Пак те сънувах — за кратко, почти,
вплитах в косите ти нишки любов.
Търся в небето познати съзвездия, ...

- Мосю -
Слухът ми чу
на пуйетичен тип ревю
в едно иглу -
Простете, аз съм Сю, ...

Ала-бала-ница,
вижте го, дечица,
алчният Делянчо,
наш калпазанчо!
Милиони излапа, ...

- Да така е, направено е за ограничаване на достъпа на зяпачи, частен клуб е. Но има вътрешни състезания, междуклубни само за амаматьори или демонстрационни с някои известни тенисисти - жени или мъже.
Гостът е най-желан когато знае кога да си тръгне.
- Кирия Диана, беше ми приятно, че отделихте врем ...

Пазя ги.
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...

ЛЪЖОВНИЦА
... така и не разбрах кога от мене Младостта си тръгна –
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла,
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа,
вечерен шепот на Жена в шезлонг на моята тераса, ...

Подавам мъдростта си. На̀! Вземете я.
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...

От викове, със мъка премълчани,
от грехове, дори несъгрешени,
от милосърдно подарени рани —
вулкани, неугаснали у мене,
от толкова несбъднати любови, ...

Очи отворих, утро е.
Но не това, което чакам.
Все още време сънно е.
Сън тежък- неизплакан.
Под клепките изплуват ...

Ръцете на поета не приличат
на ничии други ръце на света.
Те ти докосват душата и после оставят
отпечатъци върху хартията,
отбелязвайки всяка луничка и тръпчинка ...

Живот ли е този калейдоскоп?
Гледаш ченге как се прави на поп.
Гледаш как бледият цвят се превръща
в ярка, трикатова, охранявана къща.
Синьото става без напън лилаво, ...

“Нещо не е наред и въобще не става дума за проклетия вирус, който пуснах да вършее подмолно в системата преди седмица. Или са ме разкрили или адската машина е еволюирала и се е научила да се обеззаразява сама. Каквато и да е причината, аз съм в центъра ѝ. Но жребият е вече хвърлен…”
Умът на Йоан беш ...

Това, което търсите, търси вас.
Руми*
Тъй близо до поезията на Руми.
В градината ухаеше на рози...
И докато напиша двете думи, ...

Интернет създаде човека по свои образ и подобие.
Екранни родители - дисплейни чеда.
Не единствен линк причини двоен линч.
Налудничави инфлуенсъри - опростачена аудитория.
Шах-чат. ...

Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека, ...

От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...

Борба е тоз' живот, момче
и гледай първи да му налетиш.
Пасуваш ли началните ръце,
ти става трудно да го укротиш.
Трудност като срещнеш - смело, ...

Себе си имаме само като препятствие.
Да се надскочим – облага преди вечността.
И се приемаме с всичките си светотатства,
носим си жребия в понатежала торба.
Нощем не спим, а прехвърляме грешки ...

Намерих го. Улица само за пешеходци и скъпи леки коли и джипове, площадче пред заведението, водоскок с фигурка на момче прегърнало риба и от устата й струи вода, наоколо наклякали жаби и от устата им също вода. Вероятно вечер с цвето музика е още по-пленително...
Понечих да вляза, но някакво изпито ...

Алюзия с италианския филм: "Един мъж на колене").
Една жена на колене... трябва да бъде ухажвана и уважавана, а не - унижавана!

Изплашено ято
изгуби се в мрака,
на декемврийския
ден.
И само една сврака ...

Изгревът е кацнал на дланта ми,
в парка диви кестени цъфтят,
момини сълзи рисуват свят,
в който сто усмивки вятър храни,
с капчици роса, с дъга небесна, ...

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ДЕТЕ
... след веселата детска глъч нахълтах в Морската градина,
внезапно като слънчев лъч през мене споменче премина! –
уж, старец, тръгнал към стоте, изкретал своите два века,
видях се пак – добро дете! – развяло ризката си лека, ...

1. Ескимос, подавайки сладолед на половинката си, предвидливо ѝ казва:
- И да не забравиш да го подухаш, че ще се опариш, като последния път...
2. Жена осъдила своя мъж в съда повече да не я нарича мумия. Излизайки от същия, той усмихнато ѝ казва:
- Айде да минем набързо през аптеката.
- Ми, хубаво, ...

Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш, ...

Ти няма да я чуеш тази песен,
че твърде много си заета днес.
И пролет да съм- все ще бъда есен,
в душата ми не виждаш интерес.
И да заложа цялата си чест, ...

Да се спре човек в ума,
В хубави и лоши мисли,
Да не продължава в
Мига тоз своето
"Пътешествие" - това ...

Нека погледнем в тези зелени очи
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...

След час и утрото ще се пробуди,
ще пръсне в мрака нежна светлина
и въздухът с крила на пеперуди,
ще затрепти пулсиращ в синева.
С росни мигли ще дъхти тревата, ...