Приличам на приказка.
И на вкус съм ванилена.
В нощите запалвам звездите.
Утрото будя,
разпръсвам росата. ...

За пореден път се връщам тук. Това беше нашето място. Тук съм, за да усетя близостта ти отново, с надеждата, че случайно ще минеш през това място и може би ще се засечем. Ще се погледнем и в съзнанието ни ще изплуват всички наши мигове, прекарани тук, всички спомени, всяка прегръдка, всеки разговор. ...

Космос, бездна, вечна тъмнина.
Звезди проблясват и умират.
А след тях - живот и светлина
в мрака смирено се прибират.
Луната първа си отива, ...

Сияе слънчевото утро,
денят се ражда за живот,
надига се Гаврилчо мудно
в очакване на своя род.
Пристига мама със мекички ...

Всеки би могъл да пише,
не е нужен толкова талант,
не е нужно да си с висше,
за да бъдеш словесен музикант!
Нужно е мъничко желание ...

Вместо да лови юрдечки
из гората със Блатечки,
тръгна Тошко с кака Кунка
да се прави на маймунка!
Някъде – отвъд Марица ...

В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...

Ставам все по-иронична –
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...

Неведнъж ли черна котка диво
в път пресече моята мечта?
Колко пъти враната кресливо
ми предрече болка в любовта?
В лабиринти подли да се скитам ...

В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...

Артър Херинг се отпусна на една пейка в градската градина, осветена от улични фенери. Нямаше желание да се прибира вкъщи, главата му беше замаяна. Трябваше да помисли какво да направи. Друга такава възможност едва ли щеше да се появи в живота му.
Бе приел поканата на приятеля си Едуард за вечеря в д ...

Моят свят във шепот се побира -
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...

Не ме рисувай, чуваш ли, недей!
Боли ме как очите ти ме пият.
Едно червено вино ми налей,
за да не чувам как сърцето вие.
Поредната съм. Днешният модел ...

Когато тръгнеш по пътя сам
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...

Ставам все по-иронична –
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...

Със смеха щом свързал си другарство,
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...

От твърде много сладост се губи истинският вкус.
Жена съм.
Думите ми се отдават на лист –
твоето тяло.
Разтварят се в пространството, ...

Ами ако бяхме
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...

Прощавай, дядо,
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...

НА „ВАЙБЪР” КАФЕ, ПО ПЕНСИОНЕРСКИ
Хайде всички на кафето
Да затропа ни сърцето...
Мария Панайотова
На сладки чатове в ефира, ...

Що сте родили,
харесвани угнили,
мушмули мили?
Чорбица сива
от зелена коприва ...

април
задава се
със зимно настроение -
но
нека вредом ...

КЛИНИЧНА ПЪТЕКА
Щом тръгна си, внезапно заваля
и дланите ми пиеше прибоят.
Каквото беше – вече преболя.
Засъска здрачът хищен зад завоя. ...

[Мишо]
– Батко, зная в минали години,
че белите свои ти си крил
зад шега – с надежда, че ще минат,
щом са в първа дата от април. ...

[Мишо]
– Батко, зная в минали години,
че белите свои ти си крил
зад шега – с надежда, че ще минат,
щом са в първа дата от април. ...

Щом така си решила,
за мен не е проблем
да те виждам веднъж на година.
Ще потърся закрила
в някой лъскав харем ...

Малка гара във края на Рая -
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...

В небесните терени с благодат
ще вардиш дузпите на дяволи
и ангели пред твоята врата
елей ще леят и горят тамяни.
А Реферът със бялата брада ...

Малка гара във края на Рая -
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...

Сънувах те и във съня ми правиш чудеса,
подскача дупето ти в барабанен такт,
а ти рекорди счупи по езда
почти докарвайки ме до инфаркт...
Камшик държеше във ръката нежна ...

Българска работа
Всички се борят с Борисов и Пеевски,
компромати летят от всички страни
и не само по техен адрес,а към всички-
самите те проклинат самите себе си ...

И тъче, и тъче, и тъче,
пролет приказка. С край е различен,
ти си мое любимо момче,
аз съм твоето лудо момиче.
И зверче, и зверче, и зверче ...

Да си припомним защо в „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс вогоните възнамеряваха да унищожат Земята и какво имаше предвид в едноименното си произведение китайският инженер и писател Лиу Цъсин под словосъчетанието „Тъмна гора“. Коя култура е висока и коя - ниска? Според кого и н ...

Бях сякаш в амок. По-добре съм сега.
Не се вече чувствам излишен.
Но всичко ще кажа. Мълчах досега...
Ала продължавам да пиша.
Бях сякаш в отвъдното. Дълго бях там. ...

Ако бях жена на Хитлер
Щях ли аз да съм добре
Ще ли той да ме обича
Дори и времето да спре
Дали ще иска да обгрижва ...

Мога да политна като Птица,
вярвам, че си другото Крило.
Тъжно е... душата Мъченица –
броди със посърнало гребло.
Търси те във знаци, гласове, ...

ЧАСТ 6
В този момент съпругът на леля Димитрина, който до този момент си мълчеше почти се провиква:
- Глей ги, глей ги тез‘! Абсолютни откачалки – след което рязко поглежда към мен и казва със строг заповеднически тон – Момче сложи си колана, че от тия всичко може да се очаква.
Въпреки, че съм на за ...

Запомнене тази дата. Нищо вече няма да е същото!
Номадското племе Туркана е се е адаптирало към живот в пустинята и живее практически без вода. Тибетците са развили уникална мутация на един ген, която им позволява да да избягват сгъстяването на кръвта. Инуитите са еволирали да усвояват богатата на м ...