Събува си чехлите Мракът
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе – залостих!
ПРИПЕВ: ...

БЕЗ КЛЕЙМО И ДАТА
Аз няма да избягам, не защото
светът не ме е мамил към разкоша,
но мило ми е в пролетния грохот
най-първата тревица да разроша, ...

Проявих в момент на слабост
към жена ми интерес.
Тя пък мигом ме награби
под юрганчето нощес!
Мен пък много ми хареса! ...

Казват, че времето лекува болните души.
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...

Насън ли беше, или в ясен ден,
но времето пред мене се изправи:
"Не гледай укоризнено към мен.
Сърце аз имам. Вашите – корави,
едва туптят. Съдбите ви издяла, ...

Таткото гарга
сготви попарка
семки шишарка.
Падна пахарка,
рукна по парка, ...

Какво
съм аз?...
Какво
си ти? -
Не знам, ...

Жега... дрехите от женските тела
бягат сякаш, че от чума...
Плаж станаха градове, села,
всяка мацка е кат' шуменската пума...
И нали на женското съм фен ...

Аз усещам сърцето на времето.
Ти не вярваш, че има сърце!
То пулсира със пулса на лятото,
то е в светлото синьо небе.
То е в лятната твоя усмивка ...

Дневен ред
Събитията които се случиха напоследък,
така зададоха порядъка на дневния ред
с някаква цел, която явно преследват,
че навяват мисли,да се позамисли малко човек- ...

Казват, че времето лекува болните души.
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...

История за злополука покрай една селска клюка
(Неологизмите „глуполяна“ - „глупава“ - и „бъгоносна“ - „с грешки“ - са нужни, за да се получи римата. - бел. авт.)
Вчера покрай мене мина
селската клюкарка Мина
и ми довери, че в мина ...

Какво ли къта времето във пазвата?
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...

Едно сърце
Когато дъжд закапе
и мрак обгърне този тъжен град
В една топла, малка стая
Тупка тежко в млади му гърди ...

Сама съм в стаята, тъмно е, вечер, навън е студено, вали пролетен дъжд.Камината гори, но ме полазват смразяващи тръпки.
Пламъците образуват сенки по стените, черни, различни, очертания явно на предметите в стаята .Мислите ми ясни ,телевизорът бръмчи с някакво състезание или спор и изведнъж неясен сп ...

По-добре да беше друг.
Несъответен.
Тогава може би дотук
с достолепност
би отговорил на съдбата, ...

I can't rhyme
but I can eat a lime
while I climb on a spine full of time
but I could never do a crime,
cause it's vain, ...

Пусни ме тази вечер
да се напия.
Ще направя чудо,
за да разбия всичко.
Защото сърцето ми няма мир ...

Да се родя си с трепет ча́кал,
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...

Не мога сама да се справя.
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...

Вслушай се в шепота галещ, шумящ.
Чуваш ли? Люшват се клони в нощта.
Влажен и тежък е прашният плащ,
тъжно и жадно мъжди в пустошта
немощна, мрачна, мълчаща душа, ...

Моята кариера -
вечно зад бариера.
Животът ми отвлече
сполуки надалече.
Бит е шумни тръпки, ...

Ако времето имаше сърце – туптящо, топло, истинско,
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...

ГОБЛЕН В ЗЕЛЕНО
Клони напъпили вече цъфтят,
пили нектар от небето.
Пак в разноцветна магия блестят
гиздави плодни дръвчета. ...

Елементарният отговор е - защото им разрешаваме. А и им разрешаваме защото не ни се занимава. Е, тогава си заслужаваме. Но преди да разгледаме съществото - няколко примера. Може ли президент, който трябва да е широко скроен, да е тесногръда шапка, военен. Може - ако е Айзенхауер - герой от Втората с ...

Ту отнесен в пролетни мисли,
ту зациклил в зимни терзания,
месец април порядъчно вихри
картини с чужди влияния.
Заснежи се разсърден, за кратко. ...

Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...

Реч на Доналд Тръмп по случай изстрелването на Артемис
Вижте, Луната... тя е голяма скала. Красива скала. Но е запусната. Пълна е с прах. Китайците искат праха, марсианците искат праха – не знам, много хора говорят за това. Но аз познавам Луната по-добре от всеки друг. Направихме невероятна сделка с ...

Една цигулка стържеше в нощта:
Съседът ми се мъчеше да свири.
А в мен се насъбираше нега,
и исках да му правя… харакири!
Натиснах му звънеца посред нощ. ...

Не мога сама да се справя.
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...

Една жена, като икона свята,
олтара ми без думи ще разбие.
На счупено ще звънне тишината
и котката под скрина ще се скрие.
Ще кретам по скъсената си права ...

Цветя в червено, розово и бяло -
багри ги слънце с нежна красота...
Чудни, тъй прекрасни създания,
празник за очите с дивен аромат -
ирис, карамфили и далии, ...

1. Човешкият гений създаде вибратор с изкуствен интелект... и същият му го начука...
2. Кръстиха я Филия, на деда й, Фильо, и бабата, Лия.
3. Смисълът на израза - Водя кучешки живот - има друг оттенък, когато го казва бълха...
4. - Не съди по дрехите ми - казал 1 клошар на някакво конте - и аз съм г ...

И падналият ангел има шанс
крилете си да върне, своя полет,
че вярата е вечен ренесанс -
след дълга зима идва нова пролет.
След векове на леден, грешен транс ...

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ
Наситих се на зимната тъга
и тази тишина ми е горчива.
Не съм била поклонник на снега –
но е причина да съм още жива. ...

Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...

Ех, да имах пет стомаха!
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...

Приличам на приказка.
И на вкус съм ванилена.
В нощите запалвам звездите.
Утрото будя,
разпръсвам росата. ...