Есен ме посипва със листа.
Времето отново се учуди -
накъде съм тръгнала сега.
Беше сутрин. Изведнъж
хлопнах и последната врата ...

България… моя светла и силна земя!
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...

Нима на тази улица самотна
когато минавах сам сама,
ти свъси вежди неохотно
и направи се, че не
виждаш стар познат? ...

Правилна награда е само заслужената кариера.
Дарба е способността за минаване по права отсечка между два завоя.
Редица е опашка със ред; опашка е редица без ред.
Стачката на щъркелите има разрешение -
празно за държавни служители назначение.

Чадър зелен отворил борът,
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...

Следвайки елфическите руни
аз узнах за светлият ти знак
и настроил влюбените струни
свиря и мечтая пак, и пак.
Прекосявам дните неизменно ...

Пеперудите в стомаха
се оказа, че са жилещи оси.
Късно сетивата ти разбраха,
че в капана си на паяк, от лъжи...
Всяка дума нямаше пълнеж ...

Хората си представят „задкулисието“ като единен отряд нинджа-олигарси, които вечер се събират около тъмна маса и синхронизират световните съдбини. Но задкулисията са повече от едно. В България приличат по-скоро на стар панелен вход: много апартаменти, всички се мразят, всеки има различен кабелен опе ...

Книга с разкази и приказки за мечки и мечоци
Последната книга на най-стария съветски писател, лауреат на Държавна награда на СССР – малки разкази за нравите, обичаите и поверията на хората от Сибир и Урал през различни години, за приятелството между човека и мечката.
СКЪПИ МОИ ЧИТАТЕЛИ!
Съберете тър ...

Мълчиш, приятелко добра,
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...

Глава втора
„Който пази тайна, трябва да пази тайна, че има тайна за пазене.“
Френсис Бейкън
Бомбай - понеделник, 4 февруари 2103
- И така - откри срещата на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария председателят му доц. Сидар Ореши, - събрали сме се, за да обсъдим непрестанно раст ...

Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...

Първо обедняваме духовно. После – материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеден ...

Искам
да заспивам
във очите ти,
завита
с одеялото на миглите; ...

Чувстваш ли дълбоко –
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...

Извезани отдавна от съдбата,
чакат пътищата твоите нозе,
щом поемеш въздух си в играта
и ролите сърцето ти преде.
Ах, колко шарена е тази черга, ...

Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...

Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост, ...

Днес е понеделник. Дояждам овесената каша, приготвена ми от баба Пена. Кашата е вкусна – в нея има парченца банан, портокал и фурмички. Тъкмо свършва филмчето „Пес Патрул“, Чейс е любимият ми герой.
Когато порасна и аз ще нося фуражка. Искам да стана полицай и да залавям лошите хора.
Осем часá е. Мо ...

Някога, някога, толкова някога, че питам се:
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...

Кажи ми твоите отметки в лентата за бърз достъп на дисплея, за да ти кажа какво си.
Досадник е общуващ телесно без разрешение, самотник е общуващ писмено без читатели.
Общественик е, комуто не е отнето правото на слово.

Когато съм лоша боли ме,
без маска и гола съм аз,
суфльорът изгубил е глас,
а твоят с лице е. И име.
Когато ранявам кърви ми, ...

Не е скулптор, а извайва
чудеса от белота.
Очите и сърца омайва
с нежна снежна красота.
Не е художник, а рисува ...

— Кръстник, за начало в Япония ме заловиха в контрабанда. Дойде едно сладко кученце и взе да ми души чантата. Водеха го две момиченца с вид на седмокласнички от балетното училище. Казвам от балетното, защото в другите в седми клас има мутанти от които стават три тях. Носеха брошура с нарисувани хран ...

Част първа
В недрата на един зараждащ се гърч
„Картър:
Кога се зародиха съмненията ви относно декатрона?
Щрудел: ...

Муза ли си ти? - Стихът ми пита
арфите от звездни висоти.
В искрено изгряващи мечти
отговорът тайнствено се скита.
Новата надежда днес полита, ...

Тук стените са влажни от тишина,
а времето се разклаща като ръждясала ключалка.
Пиша ти, за да не изгубя гласа си –
той е последното свободно нещо в този затвор.
Може би навън днес има протест, ...

Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...

ЛОШИ ВРЕМЕНА
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
– Лоши времена настанаха, сине.
Небето е мрачно
и слънцето го няма. ...

НА СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Какво ли тишината ще предложи
след полета на сетното листо?
На есента обагрената кожа
ще се изсули в празното гнездо. ...

Ето ме, приятели, днес, тук и сега
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...