Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 107 резултата
Отлитат ли надеждите (не знам),
към изгрева – зеницата небесна.
Морето е протегнатата длан
на път към вечност с много неизвестни.
Върви животът – пясъчна следа, ...
  570  11  19 
Не си го представях така,
Убива ме тази тъга.
Хванати бяхме за ръце,
а сега не изгрява в душата ми слънце.
Любовта ни голяма, ...
  338 
Главата я късаше от болка. Усещаше пулса в слепоочията си като неспирен цикъл от тътени, и ни в клин, ни в ръкав, си припомни как на сватбата на братовчедка й пишлемето на тъпанаря думкаше в екстаз с всичка сила тъпана в почивката на оркестъра. Така яко се беше нашила с шотове снощи, че можеше да за ...
  335 
НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...
  240 
Съсредоточавам се на една държава, току-що навършила 32 години, с претенции, че е на век. Но затова пък със самочувствието, че хората в нея са потомци на създателите на цивилизацията, изкопали Черно море, а с пръстта трупнали Карпатите, после благородно дали на човечеството Иисус /да, да – техни „уч ...
  1127 
НЕДОСЪНУВАНО
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума. ...
  254 
Глава 29
Койчо видя как Краз се свлече във водата. Това го порази. Той никога не бе си представил, че някой може да повали ведмаг с каквато и да е магия. Меридияна когато видя Краз как пада във водата не чака дълго. Съблече се и скочи. Водата беше приятна и нежния хлад галеше голото и тяло. Но колко ...
  343 
Сънувах ангел аз един,
говорихме за толкова
неща,
питах го за смирението,
любовта ...
  316 
По-тъжен съм от краставо магаре,
което няма где да се почеше.
Утеха търся в вечните цигари
и със това на себе си съм смешен.
Отдавна толкова не е боляло, ...
  226 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XVIII. Лирични оттенъци
По-сам от вятъра в клонака,
останал без жена и дом,
заключен се оказах в мрака ...
  366  13 
Десети ден лежа в стая, която прилича на къс и тесен коридор. Две легла с един метър между тях. На другото легло е някакъв темерут, който за цялото време само на визитация, каза два пъти „Да“ и един път „Не“ през останалите дни гледаше тавана с празен поглед. Не, че много се оплаквам, но докато му с ...
  212 
В гърдите й напираше писък, но сякаш някой бе изтеглил всичкия въздух и тя не можеше да си поеме дъх. По периферията на зрението й започна да пулсира леден мрак, който се вклини в плътта й, направи крайниците й тежки и студени.
Писъците на града се смесиха с онези от балната зала в Рива. Бяха едновр ...
  357 
  685 
  401  12 
Ти си като изгрева, чаках до сутринта.
Ти си лекарството за всяко страдание,
ела, без да питаш.
Изгорях с погледа ти, какво е това?
Взе ума ми, с тези очи. ...
  185 
- Извинете, Марлоу може ли да излезе да си поиграем?
- Съжалявам, но тя не се чувства много добре днес и ще си остане вкъщи.
*
- Извинете,че пак Ви безпокоя, но изпекох на Марлоу бисквити. Тя оздравява ли?
- Съжалявам, но тя не може да види никого, обаче се чувства много по-добре. Ще я зарадвам с би ...
  340 
Бог е в погледа ти, когато ме погледнеш,
в сърцето ти живеят благородство и благодат.
Думата любов, изпълнена е със смисъл вече,
сърцето ми, чува зова на твоето сърце.
И така без да са ни нужни думи, казваме си всичко, ...
  671 
Във облачен плащ се загръща денят,
земята запява балада вълшебна,
вълните от свила в синхрон шумолят,
небето изпраща нощта си най-звездна.
От морската пяна нанизвам гердан ...
  796 
***
Първата буква
от името ми
е съгласна
на всичко
с теб.
  168 
Тялото й пламтеше от възбуда. Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист. Докосваха я ту бавно и нежно, ту дръзко и властно. Тя чувстваше как губи контрол и се превръща в инструмент от трептящи звуци. Беше неописуемо. Стоновете й отекваха между стените на стаята, търсейки свобода. Бяха силни, чу ...
  499  13 
Всичко ми напомня за теб
и тихия есенен дъжд ,
който бавно се стича по стъклата .
И буйният вятър ,
който помита пожълтелите листа ...
  258 
Обичам морето безумно
и стария пристан на кея.
Обичам го бурно и шумно,
притихнала в тиха алея.
Обичам вълните пенливи, ...
  255 
Роден край, възхитителен звук,
отронен от струни на лира.
Сгушен в пазвата, точно ей тук,
на̀едно със сърцето пулсира.
Роден край - детска мечта, ...
  317 
Музика, текст, изпълнение: Аспарух Любенов
  738 
Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
  748  10  10 
Призрачни облаци се прокрадват.
В суматоха е небето.
Готово да заплаче.
И да намокри хората.
Слънцето пее приспивно. ...
  209 
Песен за лято, песен за дъжд
вече съм писал и то не веднъж.
Писах за всичко във този свят,
но съм в колиба, а не във палат.
Писах с омайни, нежни слова ...
  252 
Да чакам ли да се върнеш,
моя мъко проклета…
Подир мрака да тръгнеш
после да свърнеш клета
в реката да се умиеш, ...
  695  18 
Тъжно ми става като наблюдавам
как някои българското отричат!
Не искам аз това да съблюдавам,
нека ме чуят тез, що своето обичат:
"Отстъпници в света винаги ще има, ...
  384 
КЪСА ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА
Над безмълвната есенна пустош,
разпростряла навред пипала,
през нощта облак перлен се спусна
и след него в града наваля ...
  354 
Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
П. Пенев, ("Пътека")
Залезът сякаш кърви, като рана дълбока.
Аз съм сама и по пясъка себе си пиша. ...
  972  13  46 
Скитникът арменец 7
Няма нищо по-хубаво от разказването, било устно било писменно. Описваш някакво селище където си бил вчера, скимва ти и хоп започваш да разказваш приказката за “Многострадалната Геновева”, която дядо ти ти е разказвал преди 72 години. Никакви пречки! И напълно безплатно се придвиж ...
  462 
  470  10 
Как искам да те возя на каруца
на нивата да пеем за любов.
Каруцата във ритъма скрибуца
от плевнята до гара Бов.
Гърдите твои днес са хляб омесен. ...
  380 
И този път дрезгавата предутринна светлина проникна в пещерата още преди Джуджилейла да влезе, но сега Джъд посрещна разсейването на мрака без радост и упование. Все още усещаше тъпа болка в областта на корема. Бързо вдигна ризата си и огледа мястото, където снощи вещицата беше забила острието на ку ...
  460 
  475 
  426 
  581 
- Скъпа, за утре мисля да направя мусака…
- Не! Искам сарми!
- А довечера да отидем на театър?
- Не! Искам кино!
- Харесах си едно сако – синьо, двуредно… ...
  278 
Глава 28
Каретата на императора премина границата с Белгар. В нея пътуваха Кърт Дерин, вещера Влад Смилер и личния прислужник на императора Помпе. Каретата бе придружавана от хиляда конници, личната охрана на императора. В Белгар ги посрещна дъжд. Той трополеше по покрива на каретата. Преминаха няко ...
  358 
Предложения
: ??:??