Неделя е. И пладне превал`я.
На двора седем кирки тъпо бухат.
Мъже, с разголени до кръст тела,
пръстта разбиват и кънти на кухо.
Не кладенец копаят – тъмен ров! ...

Хора , аз съм в потрес !
Сега ще ви кажа защо.
Та , излежавам си се , значи , съботно- лежерно тая сутрин в леглото, и небрежно премятам новините на телефона.
И изведнъж, хоп , невероятно заглавие :
,, Водач на автомобил се опита да подкупи полицейски екип и се оказа в ареста " ...

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...

Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес ...

Жена ми - роза бодлива.
Случайно ще я зърнеш - погледа ти ще улови.
Ще ѝ се чудиш - Боже, колко е красива!
Аромат на нежност, цвят на радост - ще усетиш, че е жива.
Ще мечтаеш да усетиш дъха ѝ, ...

Обичам
Обичам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
следите от теб да открия,
забързана в белия ден. ...

Причастност
Към света, към човек,
Към група желана, към
Всяко същество, растение,
Ил стихия, причастност ...

Ежедневки 138
1. Маскирах се, като дърво... и ме разцелуваха с брадвата...
2. Завиждам на маймуните... знаели са, кога да кажат Стоп на еволюцията...
3. Пия, като свиня... а след определена фаза почвам и да грухтя...
4. Бях много глупаво дете... и още пазя тази детска черта в себе си... ...

Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...

"Историята на Паршек". Книга Трета.
КРАЙ
Оригинален текст
Глава 21
1983 ГОД 20 ФЕВРАЛЯ, 85 ЛЕТ ...

Подаръци избирах за Коледа и теб,
Красиво опаковах ги и сложих ги в колет.
Но най-скъпоценното нещо на поета -
Това е да си подари сърцето.
Цялото оставям го на теб - няма драма, ...

Срещу мен –зазидана стена,
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън, ...

Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...

Иконата сияе в мрака.
Проблясват меко ореолите.
Със благославящи ръце
душата ми докосвате.
И двамата във мен ...

Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...

Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...

През тая нощ Шуна ми наговори много неща. И чудни, и странни, такива, каквито никой преди това не ми беше говорил и после никога не чух. Не знам дали това е истината, или е една хубава приказка. Но го запомних. Дума по дума. И си го повтарям всяка нощ преди да заспя. Заедно с „Отче наш”. Сега го пре ...

Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...

Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение ...

Бях чел много за Барселона, Аликанте, за Монсерат Кабайе, за футболистите, но друго е да го видиш на живо., да се потопиш в писанията за Дон Кихот, Санчо Панса или да мярнеш някъде мустачките на Салвадор Дали.
Посрещна ме с огромния си ван СЕАТ АЛХАМБРА, не се стърпяхме, ледовете, ако е имало таива, ...

Победите се бурно празнуват,
загубите са дълбоко осмислени пъзели
за да може вятъра пак да надува,
платната изпрани с шампанско и сълзи.
Така се най-добре поумнява ...

Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...

ЯЙЦЕТО
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Благоуханията
на ангела дъхтят заедно
с дъгата му, а ...

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...

Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...

Недей ми влиза драга, мила,
как те е майката родила.
Не са ми ангелите слаби
като на стогодишни баби.
Аз направо съм бетонен. ...

ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...