Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...

Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки ...

Аз изливам мрака в мен
някъде по бялата хартия,
за да те срещна слънчев ден,
а в юмрук листа ще свия.
Някога, като момиче, обещах ...

ЦУМ ще се превърне в място за експозиции на египетски образци от древността. Това е вече официална новина. Може би там ще намерат убежище и египетски мумии. Ако това се случи, то близко до ума е да бъде прехвърлена там и мумията на комунистическия вожд - сеньор Гочо Димитров. Човекът бе лишен от кол ...

Ако замълчим,
тишината щеше да говори
вместо нас.
Ако всички хора
млъкнат поне за миг, ...

ПРИ ТЕБЕ ИДВАМ
Пламено изгарят моите устни,
пулсират в ритъм моите вени,
за тебе днес съм окрилена
и при тебе идвам не с болка, ...

Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем ...

ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕЧЕ!
... добър човечец снощи е преспал в градинката на Седмата ми пейка,
оставил ми е своя топъл шал, обувките и зимната си грейка,
едно шише кю-пак – менте мерло, кибрит и недопушена цигарка,
и сетне си е тръгнал с НЛО от тоя тъп живот, от мен, от парка, ...

Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...

Всеки, който псува,
мърсува,
беснува,
нека не гласува
(макар съществува), ...

Младостта е лъжа, не е реална!
Тя е илюзия нахална
и досадна!
Във светът ни прагматичен
води ни към път мистичен, ...

Музика, текст, акустични китари, вокал: Пламен Сивов
Барабани, бас китара, елекрическа китара, смесване и мастериране: Калин Сивов
Една съвсем понятна вечер,
невиннa като звук.
Последно тръгване – от тук ...

ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино, ...

Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...

Ежедневки 112
1. Маскирах се, като тиква... и станах премиер на България...
2. Ядох голям бой... но пак си останах гладен...
3. Споменах пред приятели, че жената спря френската... и всички ми казаха, че не съм прав...
4. Направих голям удар... блъснах се в тир... ...

Аз пък съм убедена, че всички ме харесват, само където повечето грешно разбират чувствата си!
Защото вярвам, че всички хора са добри! Съдя по предизборните политплатформи!😊
От летящи чехли, метли, тигани, точилки и налъми при оживени спорове е излязъл лафът, че не всичко, което лети, се яде! 😄
- Май ...

Някой каза на тъжният клоун, че през тъгата може да се свърже с хората! Някой излъга клоунът, а той – глупака повярва на думите и реши да пробва. Изтри гримасата- усмивка и показа тъгата и болката. Показа слабостта и уязвимостта такива, каквито не бяха виждали отдавна хората.
А раните му бяха наисти ...

Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...

Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...

Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...

ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...

Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...

Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...

Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...

Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...

Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...

ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...

Буря си
и Вселена!
Не винаги
засмяна,
но пък - ...

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...

Бургас е град на нежните лирици,
на плажа, гларусите, любовта,
на морските оркестри и певици,
възпявайки морето и брега.
Пенсионери в морската градина ...

ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...

Всяка жаба да си знае крякането!
Всеки се простира според душата си!
Всяка чашка да си знае мярката, всяка бутилка - бройката.
Не влизай в чужди обувки, да не хванеш гъбички!
- Бабо, едно време като не е имало интернет, как без емотки сте си изразявали чувствата? ...

Когато те докосна и целуна
ще бъде миг на съвършен покой!
След него ще последва знай фъртуна
ураганни ветрове, вълни, порои...
Стихии ще се сблъскат подивели ...

Ако читателят на тези редовe някога е идвал във Видин, най-вероятно се е сблъскал с една невинна форма на дезориентирация, от която „страдат“ посетителите на града. Разхождайки се сутрин из красивия парк, ранобудният гост сигурно е оставал с впечатлението, че нещо в посоките се е объркало. Слънцето ...

(белова)
Досаждат - значи съществувам.
(чернова)
Скучая - значи съществувам.
Завиждаш - значи съществуваш. ...

Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...