Лили бързаше много. Подреждаше масата, като вземаше по няколко неща от кухнята, но все пак не успя да оправи всичко навреме.
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, дока ...

Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...

Дъждът щом обърне на сняг,
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак ...

Ще бъда винаги до теб,
дори когато няма вече да ме има.
Ще бъда малкото парченце лед,
в осанката на влюбената в тебе зима.
В дъха ти пара ще се завъртя, ...

БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...

Достатъчно имам от всичко.
Стига ми щастието,
дето е в хората, които обичам.
Стига ми времето,
дето е в дните, които свои наричам. ...

На лицемерите
Замълчи
Запад –
алчен,
зъл ...

Бикините ти от дантела
с размер са на рибарска мрежа,
и в тях така си ме оплела,
а до мене, гледам, Пешо,
Митко, Румбата, Иван, ...

Тъй както се търкалят заоблените думи
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...

Целувката 2
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога! ...

Отново си отчаян и сломен
и идваш с мисъл тежка, да се гръмнеш.
С любимата жена бъди тандем
и гледай ти, как нежно да прегърнеш.
Бъди до нея често, смело ти, ...

Н О В О Т О В А Р В А Р С Т В О
"Поради липсата на спокойствие
нашата цивилизация се изражда в ново варварство."*
Какво далновидно пророчество
за нашето днескашно настояще? ...

Моя малка, моя ненагледна.
Днес навърши ти едно лето.
Слънцето, щом в тебе се огледа,
грейна и дари те с лъч – крило.
Да летиш над облачни простори. ...

Бурята на Шекспир изкарва наяве
фалша на неговите герои,
а днескашното, наше, фалшиво съвремие
генерира природните буреносни устои.
Свят започва, да ми се вие, ...

Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...

Още един забравен демо запис.

Линкин Парк- "Тя не можеше"
Албум "Hybrid Theory"( 20-th Anniversary Edition)
(Няма да мине много време, докато всички разберат)
Виждал съм я да се усмихва...
Слънчевата светлина озарява я,сега... ...

Обясних й приветливо, доверчиво й се усмихвах.
- Бяхте измръзнала, дадох ви моето яке, после стана топличко, преоблякох те с дрехи на Филипа и заспахте, това е.
- Сега съм с дрехите на Филипа,... а кога ще идем до нас да се преоблека с други дрехи.
Не знам защо, но свалените й дрехи бях сложил в кош ...

Ден 90
Чудя се...
Как стана?
Кога мина това време?
Как съм успял да стигна дотук? ...

"Докато мълчи – минава за умен"
Как трудно е,
да си умен
сред
простаците! ...

Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...

На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...

Същинска снежна пеперуда
кръжи в небесния си танц,
родена там... далеч от юга
със своя хубост в скрежен гланц.
Палува с,своите сестрици, ...

Изложба
В изложба видях портрет на жена и се влюбих.
И как да не се влюбиш – млада, красива,
усмихната, със слънца в очите.
Гледах – реших : на картината ще и подхожда стих ...

Заслушан в шума на прибоя,
загледан в гаснещия пожар
на запад,
си мисля , колко древен
е този двубой ...

Колкото си исках
бях си аз наивен.
Ни в пари се плисках,
нито бях пробивен.
И не бях страхотен ...

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
Мисли за мен, че съм се метнал
във някой ненадеен влак,
душа – безпътна и несретна,
напъхал в смачкания сак, ...

Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия – мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...

Това са стари записи, които преди ми звучаха твърде зле, но наскоро си ги превъртях, и си викам "Ами те не били толкова лоши"...като за един глас и разстроена китара

1. Дяволът е единственият мъж, който наистина цени повече женската душа от тялото.
2. Чак когато дяволът се оженил, тогава разбрал, какво е наистина ад.
3. Дяволът е единственият мъж, който се гордее с рогата си.
13.11.2024./14.12.2024.

С юмрук сломи ме ниско и жестоко,
Ще мине време, за да се изправя.
Сама съм си виновна за порока,
Да те допусна и да трая.
Кажи на всички твои близки ...

Тягостно без Филипа на работа. Тягостно когато съм в къщата й на верандата , в очакване светлините на кораб, два пъти по -тягостно когато съм сам в квартирата си или в къщата в Кукуция.
Опитвах се да не мисля за нея, все пак аз й дадох шанс, да се бори и опита да намери път през лабиринта на живота, ...