Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 108 резултата
Ще дойда есента, по хладното.
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено ...
  644 
Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...
  337 
Стоя и се чудя аз ли съм объркана или на самия свят нещо му прещрака. Всички говорят за пари,за коли, работа, а никой не говори за любов. И отново, стоя и се чудя защо тези неща излизат на първо място, а любовта остава на заден план. Нима не е важна? Нима не е важно някой да те посрещне вечер с топл ...
  368 
защото „няма
ненаказано добро“ -
вилнее злото
  294 
Мирише на море!
Между пръстите ми, пясъка умира,
като лятото, сред облаците там,
август сграбчи слънцето...
...и си отиде... ...
  298 
Поведе некадърникът хорото.
Отдавна да е пръв му бе мерак.
Без ритъм го удари през просото.
И с грешни стъпки той развя байряк!
Безумно взе да рита със крачета! ...
  395  15 
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
  347  13 
  685  13 
О, SANCTA SIMPLICITAS!
Започнах да изхвърлям напоследък от своя ден рой глупави неща –
например – ако викне ме съседът на табла да го бия! – пък не ща.
Или – когато седна с трета бира на Седма пейка с томче на Рембо,
и някой тъп случайник ме нервира с познания за Земното кълбо. ...
  208 
Човекът - това грешно създание!
Често ли чувства то покаяние?!
Не, едва ли! С егото си титанично
то събаря всяко чувство финно и мистично!
Като слон сред стъклария ...
  207 
Олекна ми, значи заради гостите тя не е успяла да идва на морето, а аз си мислех щуротии, че е поредната лъжовна жена. Усмихнах се неопределено. Но така е, всички жени в Гърция са свободни, както мъжете де, но с тази разлика, че жените го правят по-тайно за да не им излезе приказка пред познати. А н ...
  398 
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
  269  11 
"Един ден ще обявят война и никой няма да отиде"
Карл Сандбърг
Всяко отчупено парче от сърцето кърви,
всяка изживяна болка все по-силно боли,
отивай си, лято, вересиите си прибери! ...
  366  13 
В Е Ч Н О М Л А Д А
Един безчувствен телефон
способен нежно да звъни,
превърна ти във мъртъв стон,
заставяйки го вечно да мълчи. ...
  185 
Отмина август:топъл и нежен като ръцете ти.
Навлизаме в зоната сладка .Там ли е сърцето
на лятото с кехлибарени лъчи в очите ти?
Отлетяха птиците на южните топли мечти.
Протягам ръце към твойте ръце, за да получа ...
  278  19 
Оживяват ли мъртъвците? Същестуват ли наистина зомбита? Думата зомби стана много популрна напоследък, чрез филми, книги и видеоигри. И някои вярват, макар здрававият разум да ни казва, че това е абсурд. Но ако има един единсвен факт, който може да служи като вдъхновение за историите за зобита, то то ...
  1003 
Искам толкова много неща да изрека,
да покоря и умая твоята същност,
да галя твоята душа с моите деяния,
да галя твоите очи с моите думи,
ти ме покоряваш с човека които си, ...
  243 
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник ...
  299 
В неделята предложих да се разходим по брега, казах че съм идвал тук да карам велосипед по пясъка
- Наляво е пясък и се излиза към Рафина, надясно след пясъка има каманаци и нещо като горички от бор и храсталаци, по-диво е, все едно си на Малдивите или Занзибар.
- Ами да вървим в Занзибар тогава - з ...
  388 
От устните ти капе глад.
Безкрайни погледи се гонят
по спомена за мойто голо тяло.
Ръцете ти да се прекръстят молят
и да докоснат топлата ми кожа. ...
  336 
Тайната на изгубеното кралство
Тихото момче изчезна с крясък,
не остави и една причина.
Разпръсна се по пода като пясък,
съдбата шанс не му даде живота да опита. ...
  158 
Тръгнах да чистя моята мисловна къща. Още с влизането в нея осъзнах от колко време не бях докосвала нищо. Всичко беше в прах от негативни емоции, паяжини с истории, а на тях даже имаше и паяци забрава, хлебарки от лъжи притичваха насам-натам и прозорците бяха толкова черни от неверие, че понякога се ...
  504 
Вървях по калните улици на някакъв пазар в неголям пазар някъде в Индия. Не знам как бях попаднал там. Беше като в сън - самолети, кораби, хотели, водач, който да ти показва пътя, така да се каже да те предпазва от това, което би могло да се случи. Нищо не се случваше. Хотелите ставаха все по-западн ...
  291 
... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...
  745  11  14 
Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...
  200 
  515  11 
Глава 32
Земите на Траксмаргите представляваше обширна територия без единен владетел. Самите Траксмарги представляваха воюващи по между си племена обитаващи Великата голяма пустия, a тя се простираше на половината Южен континент. Населението по земите бе рехаво и малобройно, въпреки голямата територ ...
  380 
"Как живется вам с другою,-
Проще ведь?- Удар весла!-
Линией береговою
Скоро ль память отошла."
Марина Цветаева ...
  256 
  534 
  548  11 
Бушува в мен сърцето
като че е бурното море.
Денем е като слънцето,
нощем - звездното небе.
Дъното ми се разтваря, ...
  328 
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...
  195 
  501  11 
Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...
  431  17 
Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
  310 
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
  419 
Обещах да бъда с теб,
в добро и зло, в дъжд и мъгла,
под слънцето и под Луната,
в небесата, в дъното на морето.
Обещах да бъда твоето одеало, ...
  738 
Т Е М И Д А
Завързаха очите ти Темида,
за да бъдеш безпристрастна,
но само ако чуеш, без да видиш,
ще ли да ти стане ясно, ...
  171 
Кафето не горчи както преди
и утрото не се протяга ведро.
В очите са застинали сълзи,
ръцете галят тишината щедро.
Преплитат се усмивка и тъга, ...
  231 
Аз съм пъзел с изтрити картинки,
който често сама пренареждам.
Моят цвят е студен.
Аз съм синя,
само с няколко бели надежди. ...
  789  11  21 
Предложения
: ??:??