Стоя... и чакам...
И пак се прибирам вкъщи.
Безлична. Непотребна.
Като всяка друга вечер.
Стоя пред екрана. ...

Москов:"Не са опасни ваксините с живак."
Господин министър, има риск от рак
за бъдещите имунизирани деца!
О, свещена простота...
dariknews.bg/view_article.php?article_id=1519173

Леви десни, леви десни и ето пак вървя,
затрупан от човешките неволи
очаквам всекидневно вести
за тъй желана доброта.
А то какво, екранът ме облъчва, ...

Във `ъглите на твоите мълчания
е тъмно. И не мога да те видя.
А пеперудените разстояния
скъсяват всеки опит за обида.
Заспало е съчувствието в цвете. ...

ЩАСТЛИВЕЦ
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...

Не разбрах, любима как се случи всичко
и изведнъж се появи ти в моя живот,
но сърцето никога не пита нищо,
а може би за болката не бях готов....
Заключих своето сърце отдавна, ...

Улици, коли и хора ...
върволици - град голям,
потоци пълноводни,
град като река разлян ...
Лодки лимузинени. ...

В скрина събираш, събираш, събираш...
Нужно, ненужно - всичко прибираш.
Какво и защо, рядко разбираш,
но толкова много, че чак го разбиваш,
От време на време, почистване правиш, ...

ПАПА ФРАНЦИСК
Светия човек проплака: Не се кланяйте на Мамона!
За какво са ви пари, ако нямате живот!?
Вижте човека, той е най-висшата ценност..
Загърбете себе си, помогнете на една изпаднала душа... ...

Сърцето ми се радва
Ти не спиш, нали?
Неспокойната ти мисъл към мен лети.
И ехото на чувството разпалено смути
погледа на твоите очи. ...

Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...

Приятел
От западна държава пак долитам.
Ти в родната действителност се пържиш -
къде подхлъзнат, а къде - отритнат,
по оцеляване си майстор първи. ...

Любовът срещна
Любовта и възсия
едно Любовче

Забърках ти отвара от нежност и любов,
направих ти попара от щастие, благослов,
постлах ти и чаршафче от светещи слънца,
завих те със юрганче, на хиляди сърца.
Пребродих и земята за живата вода, ...

Прекланям се пред майката икона,
в душата ми свещта гори.
Бутилка, чаша, пепелник и бели рози
са мойте приятели добри.

Не, и тази вечер, не –немислимо - отново да мисля за тебе...
Желая да зърна света си различен, без твоя спомен обаче!...
Искам да вярвам, че не ти създаваш красотата му вече
но, не и тази вечер не, отново знам ще мисля за тебе,
защото ти си както винаги неговия център, душа, сърце...! ...

Очите ми блестят като слънца
и тъмни мисли гонят от душата.
Пътеката пред мене е съдба,
зад мен ухаят на любов цветята.
Мама и България ме мислят ...

Светът с вина е непростимо пълен.
За есенна невинност няма място
и всеки намек за въпроси е отхвърлен,
за отговорите е твърде тясно.
Пресичат се лъжи, любов, омрази, ...

Промъкна се като крадец,
отмъкна ми сърцето и избяга.
Заключил си го в тъмният дворец
и обявил си го като награда.
А то горкото страда всеки ден, ...

Две братлета
Едно дете там някъде мечтае,
с надежда тръпне всеки ден.
Това дете е моето дете
за мен си мисли, в това съм убеден. ...

Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно- бял.
Проплакват от ъглите струни. ...

Оставям приятели,
недоубили ме.
Гърбът си оставям, изкривен,
ръцете си, увиснали.
Наречете ме наивен, но ...

Изгубена
Простих ти - нали на това ни учат,
да бъдеме добри и да простим,
но на мен не мога да простя си,
а днес и двамата ще си платим. ...

Безродници, защо е този вой,
в защита на тълпите срещу границата свята,
та таз земя е отстоявана със бой,
за нея много кръв геройска е пролята!
Сълзите крокодилски са ви стил, ...

Как бих искал да мога тази своя безсмъртна душа -
ако имам такава, в което не вярвам... Обаче,
както често се случва, е възможно и тук да греша -
да предложа за трампа на Принца на пъкъла мрачен.
Щом момента настъпи ще му кажа; вземи тази мърша, ...

Смееш ли да ме обикнеш
с толкова изстрадало сърце
и сълзи – изгубени реликви,
в бръчици на ангелско лице.
Смееш ли да ме целунеш ...

Лъчисто-озарени копринени вълни,
лунно-залезни мълчаливи
стоманени очи,
тихо е - подай ми ръка,
безкрайно е - танцува пенеста вода. ...

Фашизмът стреля в гръб...
Той винаги мирише-
заровен плитко труп
на някой "друг", "излишен".
Фашизмът-той е стръв ...

Моята голяма любов...
Ти беше и ти си онази любов, която очертава сърчето ми и маркира душата ми...:
Тази любов, която провокира страстта и лудостта-да не мога да ти устоя...!
Тази любов, която до небесата ме извисява и на края на света ме държи ...!
И когато ти намираш мястото си вътре в мене, аз о ...

Задъхва се нощта от неизреченост.
Да знаеш само как ми се говори...
От думи мога да извая вечност,
каквато пожелая. Дори да я повторя.
Но няма време. Времето е консуматор ...

Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни,
днес е последният ден от живота -
камбаните бият, за да излитаме...!
Толкова свещи зад нас са запалени, ...

143.
Слънцето не беше много доволно от искането на Баща си, тази сутрин, като изгрее, да проследи два обекта, но си спомняше как веднъж му беше издърпал ушите и зачервил бузите от плесници, така че, когато се издигна над хоризонта, първата му работа беше да открие целта, като насочи два лъча към дад ...

Ти си този,
който трябва
да дойде.
Да разбие стените,
да докосне цвета ...