В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...

Жадуван,дълго очакван,подобно блян:
небето и земята се срещнаха сред нощ!
Тя бе измъчена от засуха!Запален свян
в душата й гореше.Небето обзе я с мощ,
разтърси над очите й полета и върхове! ...

12.06.2024.

„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...

“Със словото аз браня човека…”
Великий човеко,
Печален, уморен, смирен.
Шепотът ти носи леко
листата на азурния лен. ...

Спален вагон и бързане забравено
Queen и another hero
паяжини в куфари
бира плесенясала от годините
Шоуто трябва да продължи ...

П О П Ъ Т Я 30
Поезията е Вечното Интервю,
в което народът винаги има право,да пита,
за Суверена не съществуват въпроси Табу,
Той е на Господа Фаворита. ...

Денят бе топъл, биеха камбани,
сърца ликуваха за бъдни дни,
а двама влюбени в слънчеви премяни
обет си дадоха в безмълвен стих.
Ръцете им, като бръшлян се бяха вплели, ...

Защо ли чувствата по теб пилях,
подобно на прашинките от урна…
Убита от съмненията бях,
по болката си можех да се сурна,
да падам вечно в гробна самота, ...

Поларис.
Царицата озаряваше тъмнината със своя морнобял леден блясък. Тя беше
майка всекиму, грижливо напътвайки изгубените души по пътя им вкъщи. Лежерно висейки от малката мечка, тя деликатно чертаеше с божествено перо бляскавия път на отчаяните мореплаватели, цепейки морето със своята диамантена ...

Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните ...

Събужда те ямб - ът!
Дактил те тормози!!!
Беснееш, но скачаш,
че никаква полза
не ще ферментира във твойта душица, ...

Когато малка бях, мечтаех
да съм вълшебница добра.
Със пухкав великденски заек
да тичаме на свобода
и да превръщам Пепеляшки ...

Най-скучният човек си ляга рано,
в леглото си е още преди девет.
Сам се събужда в пет и без аларма,
а сутрин пие чай вместо кафе.
Понякога дори се забавлява, ...

Да чувствам теб - това е славен дар.
О, любовта е смисъл и пламти!
На времето житейският товар
в обратното не ще ме убеди.
О, любовта е смисъл и пламти - ...

По погледа ти всичко разгадах!
Не успя сълзите си да скриеш!
А те не спираха като река!
И ти не искаше да ги изтриеш!
Усетих във очите ти тъга! ...

юни 2024 Румяна Славова
Спокойна изглеждам само привидно...
В мене тайно избухват вселени.
Недей ме гледа, че се усмихвам...
преценям... колко точно те бива! ...

Щом юли облича се в златно,
щом ходи море по сандали,
щом лятото е необятност,
щом пясък щастието гали,
щом миговете ме обичат, ...

Без тебе въздухът не стига,
звездите чезнат във тъмата.
Една светулка тъжно мига,
изгубила се сред житата.
В миналото се заплетох ...

Кучето - този най-добър приятел на човека! На него великият Джек Лондон посвети два забележителни романа - "Белият зъб" и "Дивото зове", многократно екранизирани. Но нали и жената е най-добрият приятел на човека...? /Нека читателите ми простят тук грубото чувство за хумор./. Не възниква ли парадокс? ...

Откакто доктор Петров ме информира авторитетно, че имам хроничен фарингит и трябва да забравя газираното и студените напитки, бирата я пия топла – за ужас и потрес на всички приятели, с които споделям пивочерпенето. А на загрижеността им за благоденствието на фаринкса ми, че – ама, нали бирата е газ ...

ЖЕНА ОТ НЕБЕТО
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...

Сега? Ох, днес не мога,
но утре ще опитам.
Забравих, пак зает съм,
улисън в своя ритъм.
Във плен на битието ...

Това бях нашите моменти. Нашата традиция. Да пътуваме. И не просто обикновена промяна от точка А до точка Б, а конкретния преход с влак. Изминавахме дългите 12 часа и не усещахме. За нас бе просто поредната ни вечер заедно, но с различно място. Ти търсеше моят уют, дори на това негостоприемно място. ...

Там, където във човека има диря светлина ..
навярно е била от Любовта❤️

Бях паднал, сразен в нозете на света
Пречупен от болка и страдание
Изгубил пътя, смисъла, целта
Потънал в сълзи и ридание
Коленичил пътник в прашен кръстопът ...

Похотливците прекратяват мърсуването и влагат спестените средства във фонд за излекуване от порочната си зависимост и за изваждане на проститутките от недостойния им препитателен начин. (Без вътрешна благост няма външно благородство.)
Съпругът плаща на съпругата за всяко почистване на жилището, изпи ...

Някде прочетох, че „ако едно яйце се счупи от външна сила, животът свършва. Ако се счупи от вътрешен импулс, животът започва“. Този живот, който те просмуква с ненавистта си, раздира сетивата ти до безумие и те влачи в ярост, която краде от душата ти бавно, но хищно. Ако си достатъчно силен, за да п ...

Неспирно пулсира могъщо сърце
в полята на плодна Златия.
Обгръща го Дунав с прохладни ръце,
енергия в него извира.
Грижливи стопани неспирно сноват – ...

Юлско утро, летен топъл бриз
и надежда в новото начало.
В календара първи юлски лист
и сърце тъй волно затуптяло.
Поглед вперен в първи слънчев лъч, ...

Между вчера и утре е лято,
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш, ...

Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото, ...

Минало незабравимо
или
изчезналите занаяти.
Времената се менат, с тях се появяват и изчезват и някои човешки дейности. Още преди повече от 50 години, баща ми, който беше обущар, казваше, че ще дойде ден когато няма да има кой да ви направи подметки или да ви закове “железца”. Онези метални пластинки ...

Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда, ...

Снощи леко прекалих –
бира и ракия пих,
а чаках с музата гореща
другарска да направим среща.
Но, лъсна истината гола – ...