За кой ли път ще те попитам:
истински ли си щастлива?
Макар че на щастието очите
тихо гасне в залези красиви.
Макар че любовта въздига ...

Дори да съм палячо
в нечии очи
Дори за някой,
лудостта ми граници да няма
На утрото се радвам във зори ...

Онова що крия зад тъмен параван
и дето мѝра ми не дава нощем
правя го на черен дим, катран
и някак вдишвам, някак мога още.
В пепелта от изгоряло аз мълча ...

Това не са думи от моята уста,
изрече ги Иван Хиновски,
пред Поли Златарева в "Още от деня",
а те без следа през мен не преминаха.
"В момента Европа възвръща Величието на Ядрената Енергия." ...

In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...

Дългото звънене на вратата беше безплодно. Никой не отваряше. А уговорката уж беше твърда. Майсторът започваше да се изнервя. Беше довлякъл чантите с инструменти до петия етаж – асансьорът не работеше, – а сега това… Все пак му се струваше невъзможно жената да му е вързала тенекия. Тя звучеше много ...

в памет на д-р Иванов
През 90-те години на миналия век, работех и като извънщатен сътрудник за вестниците "24 часа" и "Континент". Списвах техните шахматни материали. В първия под името МИСАНА, а във втория като ВЕГА. Анализирах партиите от мачовете за световната титла по шахмат или текущи супертурн ...

Познах себе си в погледа ти,
и в очите си сетне теб познах.
Познах се в теб и ти в мен,
и любовта избистри се в очите ни.
Познах най - ярката звезда ...

Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде ...

Иванчо: Тате, защо някои жени се отдават на религията?
Бащата: Защото само така стигат до оргазъм!

АЗ СЪМ ТОПЧЕТО В ТВОЯТА СУПА
… и недей да ме гледаш под лупа? –
цял свят римите мои чете.
Аз съм топчето в твоята супа,
утре може да стана кюфте. ...

Не е невъзможно, а крайно наложително след толкова обилно ядене и пиене при мама и тати, да не посетиш личния лекар...
Изслуша оплакванията ми, понатисна корема ми и подаде мълчаливо рецептата.
- Докторе - обаждам му се по мобилния след няколко часа - Купих онова нещо иригатор, какво да правя нататъ ...

Пролетта дойде, песен ехти,
нежността още топли мен!
Ела, о, връх на моите мечти,
да свърши нощта, да е ден!
Ела при мен, сълзите да спрат, ...

- Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...

Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.
Средата отровна е диагноза. ...

Аз съм малко зайче,
зайче, зайче Байче
Кико се наричам
и Ваянка обичам.
Тя ми е красива, ...

Мама много се ядосва,
че храната се прахосва.
Сутрин вместо макарони,
тайно хапвам си бонбони.
На обяд не искам боба ...

Изгладиха ни гънките
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...

В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...

ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...

Ще ме видиш в някой слънчоглед,
устремил към слънцето си цвят,
вперил погледа напред,
досущ като смисъла на моя свят.
Ще се усмихна в жълтото почти, ...

Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие. ...

Н О Щ Н И ГО С Т И
Спомени дебнат ни нощем
с похватите на крадци,
за добро или пък за лошо,
което Утрото ще отрезви. ...

Да си играем на лъжи,
спокойно думи да изричам...
А в мене чувството лежи
и толкова много те обичам!
О, разкажи ми, разкажи! – какво ли толкоз в теб лежи? ...

Животът с погледи излишни,
с въздишки рано нацъфтели
и нежности предимно скришни,
с лъжите мазни и дебели.
С възторзи бързо остарели ...

Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...

Върни се мила, нежно целуни ме,
Разбирам, че далеч си от света,
Еленче имам, носи твойто име,
Малко е, но ще ме учи да летя!
Еленчето е като пойна птичка, ...

Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...

Не мога да пея,
но го правя от сърце!
На улицата ако се явя,
ще плащат,за да спра.
Моето опитване ...

Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...

Ежедневки 42
1. Маскирах се, като презерватив... и веднага ме употребиха по предназначение...
2. Изхвърлих си всичките стари дрехи... а нови нямам...
3. Изядох човека в себе си... но не съм канибал...
4. Не издържах на напрежението... и дадох накъсо... ...

ОБЛАКЪТ НА БОГА
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...