В
една
страна
отъждествява
се ...

Оглеждаш се в огледалото.
Виждаш някой друг.
Кога стана него, не знаеш.
Къде изгуби се другото ти аз?
Дали погуби го или само́ си тръгна?

Аз съм тук. И сега те прегръщам.
Днес и тук. В този миг. И сега.
Утре няма пак да има от същото.
Утре в нас ще вирее тъга.
Аз съм тук. Пак до теб. Не сънуваш. ...

Аз съм прост(о) човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито изкукал "глупец"
Не съм и смелчага "боец"
нито пъзльо "стрхливец" ...

Континуум
Континуум – непрекъснатост е,
Вход и после изход, изход и
Нови входове безкрай.
Безкрайност и крайности ...

Пета глава
Втора част
"Кой се страхува от тъмното?"
У Ериен се настани чувство на безпокойство. При всяка крачка, която правеше, се обръщаше назад да не би врагът все още да е след тях. Ужасът му беше оправдан. Не знаеше кога пак могат да нападнат.
Бяха навлезли дълбоко в планината Ехиндрен и не беш ...

The goods girls е една известна група в света, те са невероятни. Азалия много обича Звезделина, като сестри са, те всичките от групата са едно семейство. Е вярно, че всеки един от тях има трудни моменти, но винаги са успявали да се справят с тях. Докато раздавали автографи едно 19 - годишно момиче с ...

В грешница превърна ме тази наша любов.
Завидяха ни всички за нея.
В очите им блеснала завист прозрях —
за такава отдавна копнееха.
И очерниха нас. И ни сочеха с пръст. ...

Капчукът захвана пак старата песен –
за снежната зимна тъга,
а вятърът слушаше в спомен унесен,
морето забули брега.
Стоях и го слушах как шепнеше тихо ...

Слънце България ще огрява,
ще ни топли в съдбата трудна,
животът ни ще се подобрява,
стига съвестта ни да е будна!
С вяра да живеем, нека, ...

Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят ...

Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...

И това ще мине.
И тая болка ще спре.
И това ще надживееш.
Хора идват и си тръгват,
Истинските остават. ...

Не е хубаво да питаш дявола за божествени неща. Но си го позволих.
Той беше зает, дяволите винаги са заети.
Когато най-сетне ми вдигна, вече знаеше, че няма защо.
Защото господ си беше свършил работата.

И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах раят черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...

И тази нощ отмина глуха, няма
за болката в сърцето ми голяма,
и тази нощ сънувах рая черен,
и ада, демона, и теб неверен!
И тази нощ премръзнала треперих, ...

Не спираш с думи да ме атакуваш,
а твоето избрано, променено второ Аз –
в ожесточена битка срещу любовта хортува
и сее тръни безпощадно, без компас.
Атаката с любов наново отрезвявам ...

И тази сутрин Стела се събуди сама. Това повече не можеше така да продължава!
Нямаше сили да се бори със съдбата и с него също. Беше си внушила че той, че само той е мъжът за нея, че само той може да бъде баща на децата и един ден. Мечтаеше си за момиченце с руса плитка, дори си го представяше -едно ...

Тя беше тогава осемнайсетгодишна,
почти като клонче от цъфнала вишна,
което ми пращаше сякаш сигнали –
додето Зората – тепето подпали…
Аз нищо не виждах. И нищо не чувах, ...

Котараци с шарени кожуси
"пеят" вън, когато падне мрак,
февруари вместо да се муси,
хитро се усмихва под мустак.
Нощите ли станаха по-къси? ...

"Северна народна песен" от Иван Дракалиев
Дата:07.Февруари.2026г.
гр.Москва / РФ

Написах тази птича история по повод поредното преброяване на врабчетата у нас преди години. Замислих се дали при определени обстоятелства, в някакъв шантав приказен свят, преброяваните биха имали полза от броенето. им. Резултатът от това ми разсъждение е в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни,
превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...

В детската ми душа посадиха
празни надежди някога, преди,
с високопарни слова ме заблудиха
хора, рисуващи розови бъднини.
Скромното ми битие диктуваха ...

изкуството е лъжа
и отваря сложни сетива
и гледам те, блед си като платно
сякаш от восък си излят, сякаш нещо горяло е за теб
и се разпиляло по кожата ти бяла ...

В очите гледах винаги живота
без страх. И за секундичка не съм
се взела насериозно и Голгота
пред себе си не виждах – само хълм.
За скитници, лъжци, или поети ...

Малките неща -
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...

Природата играе с тайни гени.
Игра на покер с всекиго от нас.
Съдба от неочаквани промени.
И волята е сила от древен глас.
И дочуваш неотзвучалото ехо, ...

Ще си купя картина,
за да имам в рамка
красота,
ще си купя книга,
за да имам в корици ...

( разказче по картинка/снимка )
В късния Октомври бях на рожден ден. Малко прекалихме с хапката и пийката. Къде призори ставам да пия вода. Отварям балконската врата да глътна малко въздух и тутакси чувам някъде долу къде при първите етажи някакво странно сумтене.
До тук добре!
Но кой дявол ме накар ...

Настъпва бавно и нощта
и през прозореца тогава
със разперени крила
бавно тук се появява
Оле Затвори очички ...

Кажете ми..., Кои от нас пресъздават звука на птичките?
Ето само това.., питам вас, Колеги... Вас... вас, всичките?!
Те са творци – красиви, нежни, естествени, божествени...
Запеят ли, спирам... или се събуждам... слушам мелодия,
знаете ли... нищо общо няма с нашата, тъжна "Рапсодия"!? ...

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
ПРИПЕВ: ...

Не!
Не съм поетеса!
„Някой ме бил излъгал, че мога да пиша! Колко долна лъжа!“
Това сподели в група, една госпожа!
Друга пък бързо изплака: ...

Посвещавам на Богинята на Пролетния Изгрев Остара
Пролетно утро,
бленувано в дългите нощи на зимата,
дари очите ми,
за да те виждам. ...

Навярно в някой древен „Гримоар“
ще се намери точната рецепта –
коктейлът трябва да е с кървав нар
и не смъртта, живот да е акцента.
Налей ми, барман, ще е за отскок – ...

Не ми се слуша
И не ми се говори
Настана пак суша
От онази
най-тежката... ...