Дърво, любимо мое,
с листа ме погалѝ!
Дали изсъхнал клонът
надолу все виси?
Върхът ти - до небето! ...

През Вас са минали толкова много деца,
че след време едва ли ще помните нашите..
и те ще срещнат хиляди нови лица
и със сигурност ще забравят за вашите..
Но само Вие знаете всъщност, ...

"Логически несъответствия" е инструментал в стил ,който обичам да свиря и да изразявам своето несъгласие за всичко,което се случва около нас и натиска от "системата",която определено не работи за хората.
Стилът е 🎹 А-Тонална Авангардна Музика 🎸и не е точно Rock / Metal или нещо от чист тип,като такъ ...

40 тона стомана е моята кожа,
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...

Сянка на душа!
Силует без контури.
Прeмина през черното огледало
... в нощта.
Няма ясни очертания! ...

Той не трепереше тогава, защото го беше страх, нито защото около него ехтяха озверелите крясъци на тихата омраза. Той трепереше от силата на своето достойнство.

Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...

В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...

тук
гнездо
две човки
майка и дете
вместо храна залък любов

Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...

Не ме наричай мъртъв аз помня.
Във жилите ми спят хилядолетия.
По мене времето е писало без мастило,
а вятърът е чел със босите си пръсти.
Видях как царства ставаха на прах, ...

Монета върху релсите – Луната,
след миг ще се превърне в детска радост.
Премина бързо влакът на Съдбата –
последна гара и последна младост.
Последен изгрев и последни рани. ...

Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
ПРИПЕВ: ...

Така ми писна от излишни битки!
Омръзна ми от глупави войни.
Когато мама ми замеси питка,
и каза ми: "Детето си вземи!"
тя нямаше от нас да се откаже, ...

Не ми отнемай онова, което любовта е оставила за мен!
***
Не ми забранявай да мисля за теб.
Да те жадувам и да копнея.
Да те сънувам не ми забранявай, ...

И задълбах сам в спомените здраво
за да открия грешки отпреди.
Подсказва ми туптежът бърз отляво:
" Не се хаби за минали следи... "
Душата ми и тя сега добавя: ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и втора
Вандумни „пируети“ сред енергиен дефицит
- Скоро от кулите ще намалят притока на електричество - уведоми Малаки току-що прибралият се от работа Сокор една вечер в края на третия туртюп от пролетта. - Пораженията по уло ...

Приждаха, прииждаха палачи.
Очите ми не можеха да плачат.
Прииждаха с вълните страховити
от хоризонта - рожба на мъглите.
Пастирката на стихове банални ...

Има думи, които ни парят
като тиха нестихнала жар,
и такива, които ни галят
като слънце, огряло олтар.
Има думи, които ни дават ...

Българска природа цветна,
Сякаш пъстър папагал.
Навред влиза и напомня
За зеления Балкан.
Във градината излезеш, ...

Решил един комар веднъж
в селския бар да се прави на мъж.
Влязъл с трясък,
с цигара в уста,
с кожено яке ...

Карах през къра цял живот,
вместо да си търся брод.
Ядох, пиех до зарана,
дори пропусках дневна смяна.
Не пукаше ми, щраках с пръсти. ...

Те са много стари.Никой не ги помни като дръвчета.Стоят здраво вкоренени, огромни, сякаш са връстници на света от неговото сътворение.С напукана, набръчкана и почерняла от времето и дъждовете кора, те всяка пролет преобразени се подмладяват. Отгоре избуяват млади ластари, без някой да подрязва стари ...

Автор:
Евгени Киров
Той, тя и то
Аз не зная как да започна. Всичко е толкова странно, че си мисля, че полудявам. Ето на, за втори път опитвам да напиша нещо и въобще не знам докъде ще я докарам. Вчера отново седнах със същото намерение. Беше едно такова хубаво време, преливащо от вдъхновение, а моит ...

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...

Луната се търкаляше полека
по хребети и хълмове закръглени,
проправяше към утрото пътека,
а паяците бдяха в ъглите...
Реката се забавяше умишлено ...

Живяло едно синигерче на име Пламен. Няма да ви разказвам с подробности кога и къде е живяло, защото това е една напълно измислена история. А би могла да бъде и истинска и вместо синигерче да е било бобър, заек, опосум или пък момче на пет години. Но днес, в точно тази приказка, е синигерче. Съвсем ...

Ще боли подир теб... Ще боли ли, или...?
Няма как без да стане да го разбера.
И случайно ще моля да отглеждаш пчели,
че на някоя аз съм самата сестра.
От ужилване страшно ще боли ли, или...? ...

Чакам те, но ти не идваш,
а аз към себе си пътувам.
Дете пораснало го милваш,
когато със сълзите си нощува.
Сълзите на съдба, която ...

Когато целият свят те притиска напред
и те кара да бързаш в безумен разчет,
притвори за миг уморени очи,
направи пет крачки назад и мълчи.
Движи се назад към изгубения рай, ...