Остави стъпка на брега —
морето нека я прегърне.
Запиши дума на снега —
слънцето в роса ще я превърне.
Подарявай стара, топла дреха, ...

чувай
Боже
сляпо
да прогледне
и ...

Задухай, ветре,
Погали ме,
Развей косите ми —
Искам да те усетя
Върху кожата, ...

Превръщам се в лястовица бяла,
Политам надалеч, към безкрая.
Ще се върна — това не е раздяла,
а пауза за душата ми крехка и вяла.
Летя към нужната за мен промяна, ...

Ще минат дни,
месеци, години —
а може би
няколко живота.
Отново ще се срещнем, ...

"Шаман"
1./ Живееше шаман в гора далечна,
А пътят му до там бе цяла вечност.
Той имаше контакт със световете
със същества от хиляди планети… ...

Историята е наука, която се занимава не само с изследване на фактите, свързани с дадено събитие, но и с анализиране на причините, довели до него. Историческият прочит на миналото винаги преминава през личния светоглед на пишещите история, и ако техните възгледи робуват или са формирани от атеистичен ...

„„Върховете“ често се оказват миражно замаскирани „падини“. Илюзията за „върховност“ е резултат от факта, че под напора на дълбоко уважавани обстоятелства сме престанали... да го съзнаваме.“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Слънцето избира
весели лъчи,
после ме прибира
вътре и личи,
пролетна ще стана, ...

Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...

Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
Евангелие от Лука 10:1-16
След като младият мъж напусна хюджрето, една тънка сянка се спря пред вратата и след к ...

Задавам си често сериозен въпрос:
- За Бога! Защо Те Обичам?
А отговор имам - той е толкова прост:
- Ти си малкото мое, Момиче!
Ти си всичко, което аз си имам сега: ...

Алигатор, агънце,
акула и малко мече,
бухал, бик, бръмбар, бизон,
вълк, врабче, жираф и слон,
гущер, гълъб и глиган, ...

Върви, народе омерзени,
върви напред и се поти,
че от света сме ний презрени,
не чакай помощ, работи!
Пази си левчето, буквите, ...

Макар, че виното напива,
с жена тогаз не се заспива.
Но ако пък ти е студено,
тогава пий вино́ светено.
Понеже виното те топли, ...

Не зная как въпроси да преглъщам,
зададох ги. Без дъх и до един.
И стана тишината като къща,
останала без стряха... поглед син
единственият оцелял прозорец, ...

Балове за джангаранги...
*
Любопитни съседи питат преди бала натруфена абитуриентка какво ще учи
- Ще уча алхимия, превръщане на пари и време в диплома за висше образование - скромно отговорила тя
** ...

През прозореца гледам -
тихо тръгваш си ти,
вън е чисто и бяло,
а снегът все вали.
Тъй бял като тебе, ...

ЛИТАТРУ-ПЕНЕЛОПА
(Викът на Литатру за мир е вик на майките и народите)
Автор: Величка Николова - Литатру
Дата: 7.4.2026 г.
Тънка свещ - тихо гасне пред тъжна икона. ...

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Орсен Анторн стоеше мълчаливо до леглото. Изпод златистата плащеница можеше да види как се подава бледа кокалеста ръка. Останалото не бе гледка, която искаше да си припомни отново. Онова, което някога бе крал Бертранд, сега не б ...

КАЛЯВАНЕ НА ДУШАТА
И много е, и малко е да имам
последната снежинка за сезона,
дъха на отминаващата зима,
които нямам начин да догоня. ...

Харизматичната и талантлива певица Дара изведе на първо място България в тазгодишния конкурс на Евровизия с песента Бангаранга. В едно от множеството интервюта, които даде по повод своя успех, излъчващата живот изпълнителка разказа какво се крие в странното екзотично име на песента: „Бангаранга - мо ...

Пустинята поглъща всеки земен трон
и времето изтрива памет и следа.
Човекът е изгубен под лазурния подслон,
изчезващ като капка в сухата бразда.
Империи издигат кули до небето, ...

Постоянно си ми в главата
Мрачно е времето за мен.
На парчета счупена ми е душата -
Още помня прощалния ни ден.
Вечер не мога да заспя - ...

Постоянно си ми в главата
Мрачно е времето за мен.
На парчета счупена ми е душата -
Още помня прощалния ни ден.
Вечер не мога да заспя - ...

Животът ми тръгна от тук —
от китното родно селце.
И някак съдбата напук
сърцето ми детско отне.
Понесе ме шумният град ...

24 май
През май когато дърветата цъфтят
и природата рисува сякаш с палитра.
един красив пейзаж с цветове богат
е празника на буквите в моята град. ...

Истината е, че и ти, и аз трябва да продължим, така е...
Нараняваме се взаимно и не вървим наникъде,
забуксували сме на място от спомени, лъжи и надежди.
Но има и друга, по-голяма истина,
а тя е, че не мога да те пусна да си отидеш просто така, ...

Писмеността е основополагаща за всеки народ, но малко са народите, които и в XXI век могат да се похвалят със собствена писменост. Ние в това отношение има с какво да сме горди. 24 май наистина е най-българският празник, защото даряваме нещо уникално на всички славянски народи – славянската писменос ...

Стоиш сред сенки на несбъднати сезони.
Чакаш... Часовникът мълчи,
а дните превръщат се в спомени...
Загуби своя ход,
пак заключен си зад прашни обещания. ...

"Обичайте съдбата си!", казва Ницше. Това е като да обичаш смъртта. Навремето мислех, че само тя е съдбовна.
Да, така е: характерът определя постъпките, а те - съдбата. Ала генетичен ли е характерът, или определяем?
Ако решиш, че глупостта е важна, не се дръж като нея.
Стремежът към съвършенство е г ...

Пустинята поглъща всеки земен трон
и времето изтрива памет и следа.
Човекът е изгубен под лазурния подслон,
изчезващ като капка в сухата бразда.
Империи издигат кули до небето, ...

Кралят:
Магьоснице, по-зла от сатаната,
комуто в обрег служиш ден и нощ,
във огън ще възпееш ти зората!
Кралицата: ...

Той е животворен, вдъхновяващ,
различен.
И макар колеблив, е желан.
Опива с озон след дъжда
и пречистен, ...

Читанка разлиствам в захлас.
Ето ги буквите чудни.
Сричам ги вече на глас,
Те не са толкова трудни.
Истинско стройно хорце, ...

Тъмносиният здрач светлината прегръща
и се сипват звезди на рояк.
Под забрадката черна мама все си е същата
и изчезва сред черния мрак.
А до нея подобно на тъжна въздишка, ...

Видях този израз някъде.
Едно заглавие.
И тогава... тази тишина ме обгърна.
Ей така - неусетно и дълбоко ме обгърна.
И аз я видях. ...