По булевард „Живот“ съм на разходка.
Над мен – небе горчиво и без звук.
А пътя ми пресича черна котка,
за да покаже, злото че е тук.
Октомври е лихвар. Жълтици рони. ...

Аз помня - плачеше нощта,
луната светеше безмълвна.
Раздяла сетна - отлетя,
тъма самотна ме прегърна.
А ти изчезна във нощта, ...

Понякога всичко е толкова нелепо.
Дотяга ми да влизам в подробности.
За останалите в мен купчинки пепел
от някой случаен в душата ми гостенин.
Преминал и запалил сухите стърнища ...

Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...

Не ми тежат часовете
прекарани без теб.
Не ми тежат облаците.
Не ми тежат годините.
Тежи ми обаче мисълта, ...

Има кладенец,
който не познава жаждата.
В него не се спуска кофа,
нито въже,
нито човешка молитва. ...

Няма кой! Кой ако не ние, кога ако не сега? Трябва да се преборим с чуждиците. Да ги заменим. Да вземем например Хоремаг. Ше рече Хотел ,Ресторант, магазин... Сглобен от три думи, ушити набързо в някое партийно бюро, и трите – чистокръвни мигранти. Хотел идва от френското hôtel ,ресторант (нещо, кое ...

Сянка на душа!
Силует без контури.
Прeмина през черното огледало
... в нощта.
Няма ясни очертания! ...

Това се случи някъде около фонтаните.
Шумът на листата беше завеса на градския шум,
когато уханието на липите размъти здравия ми разум.
Погледът ми лъкатушеше между усуканите клони на дърветата и преплетените ръце на двама влюбени.
Същата нощ спах дълбоко и непробудно. ...

People everywhere call me Katanetsa.
I love milk, cheese and ice cream –
I am a dairy technologist.
Everything in my life has been fine so far.
I collect archives, endlessly, tirelessly ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и четвърта
Екваториални погроми
В първите дни на лятото - в северното полукълбо - и съответно на зимата - в южното - осемдесет и двата ригера с номера от 807 до 888 навлязоха в екваториалната област. Бяха инструктирани да дейс ...

„Искаш ли да отлетиш някъде далеч...в друга реалност, където няма зло,лъжи и проблеми...“
Композитор и изпълнител: Иван Е. Дракалиев
Дата:11.Юли.2026г.
гр.Москва / Руска Федерация

Но фарсът всъщност, драги, е изкуство.
Фалшиво дявол над света ни пее.
Насила се натрапва всяко чувство
модерен някой жанр за да успее.
Нима се възмущаваш? О, недей! ...

Но фарсът всъщност, драги, е изкуство.
Фалшиво дявол над света ни пее.
Насила се натрапва всяко чувство
модерен някой жанр за да успее.
Нима се възмущаваш? О, недей! ...

Живяло някога едно момиче, което носело душата си като нива. В нея растяло всичко - думи, казани с обич, думи, хвърлени с гняв, спомени за слънчеви дни и сенки от безсънни нощи..., чужди обещания, собствени грешки, страхове, надежди и мечти.
Момичето пазело всичко. Смятало, че щом е поникнало в душа ...

( българска селска фантастика )
Всяка вечер мъжете от селото се събираха в селския хоремаг. Това беше неписан закон от време оно.
Поръчваха кой ракия, кой мастика, кой каквото пиеше, и се започваха едни моабети. Почти същите като предния и по предния ден. Въздуха бавно се изпълваше с дима на запален ...

潮風や
波静かなる
夏の朝
Морският бриз
люлее тихи вълни. ...

В началото на 90-те години започнах да преподавам математика във Франция и долу-горе по същото време министърът на образованието Франсоа Байру спусна с парашут, пардон, с декрет една нова академична дисциплина, гордо именувана «Методология и научно разсъждение». Искаше му се, изглежда, чрез нея да о ...

Ще ме обичаш ли тогава,
когато всичко се руши?
Или щом слънцето залязва
и страдат нашите души?
Ще ме обичаш ли и зиме, ...

Две черни кучета се разхождаха по тротоара.
Намериха си сянка и решиха да си починат на спокойствие.
В опита си да седнат за кратко от нищото се появи злонамерен човечец. Започна заплашително да им пляска и да ги гони.
Кучетата се стреснаха и веднага се затичаха в зигзагообразни посоки, обръщайки се ...

Изплаках си сълзите,
но от де
пак идват те?
Дали не е от болката в гърдите?
И кръвният поток със тях изтече, ...

Било преди много време.
Животните се хранели с животни. Не обичали растения.
И хората правели така, защото се смятали за животни, не за растения.
Животът е любов, умножен по съдба, по късмет на квадрат.
Уравнение. ...

Душата ми неистово
желае да се слее с теб.
Огнъове парят и горят.
И дъжд вали.
А слънцето се е скрило ...

Не обичам светлината
на светкавици
фотосесии,
тъжни папараци.
Продължавам да си падам ...

Идвам си тихо у дома.
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...

/на 14 юли се навършват 13 години без Тихчо/
Година след година се търкалят,
тринайсет минаха си ей така…
Но мъката във нас остава
обгърната от болка и тъга. ...

Завърших първата част на първия мой ''виртуален албум''. Първата част носи подзаглавието ''Маските на Вавилон''. Цялостният проект от 2 части е под името ''Кубът''.
Ще бъде на ''български'' [доколкото това може да се нарече ''български''] език. И с версии на английски език.
Тук е удоволствието от сл ...

Над гроба ми с графит пишете:
"Пазете тишина!"
Кипарисите с глас кокетен
ще шепнат новина,
в която само аз присъствам ...

Не ми приписвай днес вина,
че са пресъхнали мечтите
и че е рухнала стена
в подножия на планините.
Че няма тръпка и копнеж, ...

потайни китове препращат
бунтарски песни под вълните
устни махагонени прихващат
ветрове, летящи като дните
усещаш ли, океане ледовити ...