Мило същество,
Елиф Шафак е рисувала с думите...
... слагайки мечтани души,
в случайни тела,
и си мислим, че е любов... ...

Искам да бъда твой — и грях, и изкушение,
да бъда твой пожар, твоето спасение.
Да ме повикаш тихо, да ме вземеш смело,
да бъда твой каприз, а после твое дело.
Искам да бъда твой — и буря, и покой, ...

Душата ми страда..
Толкова стара,
и толкова млада.
На Голгота разпъната,
като клада, ...

две
сърца като
едно туптят ли -
е любов и благодат
щом ...

Детски космос необятен
и какво ли в него няма?
Там живее принцът знатен
по неписана програма.
Той със кораба космичен ...

Не искам в тази книга да те включвам.
Тя предназначена е за друг.
Но как от сърцето си да те изключа –
блестящ си в центъра рубин?
Нямаш нужда от мен да те развличам. ...

Как да запазя благоразумния тон…
Всред бури душата си, как да опазя,
когато смъртта крачи във легион,
готова последното стръкче да сгази…
В немилостив, арогантен, див свят, ...

Помислих, че си мое огледало,
душата ти – във себе си видях,
дори да бе във друго, чуждо тяло,
аз мигом във тълпата – я познах.
Сред толкова препускащи прашинки, ...

Искам да бъда твой — и грях, и изкушение,
да бъда твой пожар, твоето спасение.
Да ме повикаш тихо, да ме вземеш смело,
да бъда твой каприз, а после твое дело.
Искам да бъда твой — и буря, и покой, ...

Вратата е залостена... За Бога!
Кой е направил тази поразия?
Не мога да остана тук... Не мога!
Как ще се справя с тази чудесия?
Прозорецът е запотен. Когато ...

Отново от дървото на живота
безумно ненаситната порода
извая кръста на греха велик -
поредната безмилостна голгота.
В очакване порочната тълпа ...

"Message for You" by Ivan Drakaliev (26.03.2026)
Нещата са се объркали толкова много в този свят, че нямаме друг избор, освен да се смеем на глупостта и да продължим напред, както можем.
Усложняваме нещата ненужно и плащаме на някого нещо, без дори да знаем кой е този човек и дали притежава своето и ...

Искате да сте Богове? Сигурни ли сте? Ако да, може би не би било зле да прослушате настоящия файл...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Какъв бил проблемът на свободния от „оковите“ на телесността призрак? Как малката мишчица реагирала на появата му? Защо думите й го поразили дълбоко до непоносимост и какво се случило с него след това?... - Отговорите на тези въпроси са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Понеже аз не бях заклет ерген,
а гледах вечер всеки ден “Ергена”,
у нас поканих мацки онзи ден,
с презумпция… така да се оженя.
Извиках три съседки аз у нас: ...

Завиждам им, на руските ни братя.
Завиждам им за правовия ред,
За ядрените бомби, за… войната!
И затова, че нямат интернет.
Завиждам им, че гледат телевизия ...

И в повече ми е сумра́кът,
до плач. До вик. До гръм. До сприя.
Пороища. Дъждът ли чакат,
та лед и плавей да отмият?
Мостове – до един прогнили, ...

Няма смърт. И точка.
М. Башева
Развява тъмен плащ една измама
и целият ми свят се срива.
За щастието точна рима нямам, ...

Бих искал нежно да се плъзна
там, където
вечността е и от миг по-бърза,
и от огън е морето...
Където е блажената забрава ...

В окото на Бурята
Виждам как сгъстяват се сенките
под снагата на Черните облаци
и усещам колко е мощно и крепко
затишието преди предстоящите пориви, ...

Ще се видим някога
Ще ме разведеш из града си
Ще протегнеш ръце да ме прегърнеш
Ще бъде красиво
Ще бъдем щастливи ...

Той броди, броди, броди сам
накъдето му видят очите,
Живее безцелно, никому ненужен
Бродяга, несретник и скитник презрян
Загубил напълно представа за дните ...

Погледнах към мобилния, ами ако е размислила, поне да се обади.
Хайде, ще вдигна кръвното и пулса от мислене, засмях се в себе си.
Време е за хапчетата, дойде не дойде хапчетата трябва да се пият. Госпожата само е размислила и няма да дойде.
Не съм пророк. Червена кола спря зад калната Тойота, клакс ...

Един бежанец срещнал друг бежанец. Заговорили се. Присламчило се до тях бездомно куче.
– Ти откъде си? – попитало кучето единия бежанец.
Той отговорил.
– А ти откъде си? – попитало кучето втория бежанец.
И той отговорил. ...

По първите петли, а и по втори
безсънна съм. И виждам тебе тих.
Седим на тъмно. В златните си двори,
нощта превръща тишината в стих.
Сестра съм аз на совата, оная, ...

Златното глухарче
в слънчева премяна грее.
Нежно стъбълце полюшва.
Тихо с вятърко се смее.
Но внезапно с ефирност ...

На горската поляна
огряна от лъчи,
една сърна играе
със своите сестри.
Пчелици и мушици ...

Куклите на моята майка
пета част
Агата
Вече цяла седмица снарядите падаха в града. Изстрелваха ги руските войски които бяха дислоцирани на отсрещния бряг на Дунава. Той стоеше на стол в един от бункерите на града и до него беше най верния му приятел и колега. Командващият частите и началник на военн ...

Tоку-що чух по новините, че синдикатът КНСБ е призовал правителството да подкрепи... бизнеса. По дефиниция синдикатите и бизнесът са в постоянен „кеч“ за това кой ще вземе по-голямото парче от баницата, така че подобни призиви звучат странно. Като „народен фронт“ срещу правителството. Изглежда абсур ...

Вишните сега в розово цъфтят
и началото на пролетта вестят.
Задружният хор звучи навред,
а песнопойците са най-отпред.
Славеят, то се знае, ще е солист, ...

Тази вечер е цялото мое небето
и звезди като ириси златни цъфтят,
и прегръщам квартала и целия свят,
и сърцето ми сребърна люлка е. Ето,
неродена нощта - черно бархетно цвете, ...

(Куплет 1)
Не съм онази от преди месец само,
погледни ме – вече летя.
Не съм трепетът, тихо познат ти,
животът ме смени… и останах сама. ...

Зайчето игриво,
в поле се скрило.
Цяла нощ играло
в поле от ръж заспало.
Но небето потъмняло, ...

Драскам моята душа,
Обвивам себе си в тъмнина.
Разпервам крилете, погубени от завистта,
Заробвам всичко и остава една тъга.
Затварям себе си в дълбина, ...

Сега не мога да напиша стихотворение.
Животът тече в монотонния си ритъм.
​Сутрин бият камбаните –
за празник или за смъртник.
​Буди ме алармата на изгрева. ...

Някой ден, уморена от мисли,
като някакъв прилив без бряг,
се разбиват вълни ненаситни,
осветени от морски маяк.
И те викам, гласът ми се дави, ...

Първите лъчи на деня пронизваха утринното небе. Не след дълго спокойният урбанистичен пейзаж щеше да се превърне в градска джунгла, пропита от забързаното ежедневие.
Беше 5 сутринта и стоях на балкона, защото исках да посрещна първите лъчи на слънцето. Имаше нещо загадъчно и в същото време романтичн ...