Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 507 резултата
  159 
на Виолета Димитрова
Малки поточета,
буйни реки,
небето обточват
с многоцветни дъги. ...
  163  17 
Буден е.
Но сън сънува.
Той е Буда.
Той вижда.
Но не трепва. ...
  614 
Завистта не може да мълчи,
тихо се прокрадва по стените.
Сгърчените ѝ и зли очи
чакат жадно да заспят звездите.
Никога не може да прости ...
  69 
Във събота писма не пиша...
Тогава крия злото в мен.
Не искам, да, в раната да бъркам,
а тя е незараснала за мен.
Не ми се пише, искам да крещя... ...
  91 
Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
  92 
Потъвам в очите ти, либе,
мое огледало и вселени са те,
виж ги, лъчи са от слънцето…
Кафяви като огъня, очите ти,
кафяви, либе, огън са в моите ...
  105 
ДЯДО ПАРО
... съседът на етажа – дядо Паро,
с когото се разбирахме добре,
не знам дали от хубавата старост,
да вземе тази нощ да си умре. ...
  136 
Космическо време
Във вихъра на времето, безкрайност се плете,
реалност и мечти въртят се в танц неспирен.
Ехото на миговете в пространството отеква,
минути–пилигрими във влака на съдбата са. ...
  337 
В историята няма да остана -
решително не мязам на герой.
Езоп не би ме в кратка басня хванал -
магарета кат мен, иди ги брой.
Ехиден делник смигва ми в гримаса, ...
  225 
Вселената. Като море без бряг.
Разперила снага и тъне в мрак.
Единствено прашинки от звезди,
мъждукат в галактически бразди.
Една планета е открила брод. ...
  519  10  36 
Винаги когато няма време
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта. ...
  176 
ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Софийската ми приказка приключи.
Надянах своя дрипав анорак.
Напъхах се във кларковете "Gucci".
И метнах се на варненския влак. ...
  154 
Фенрир дълго убеждавал Максим да тръгне и накрая шаманът се съгласил.
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи. ...
  140 
Ще те позная само ако ти
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая. ...
  159 
В мъглата виждам силуети два
един на мъж и до него на жена.
Пръстите си те докосват едва-едва,
но и двамата мечтаят да усетят дъха на чуждата уста.
Нещо все ги спира да се слеят, ...
  138 
Има дни, приличащи
на безименни коли,
пресичащи по
мокър булевард.
Не вдигат прах, ...
  120 
Не сме се срещали отдавна,
не виждам твоето лице
и в някаква забрава странна
живее моето сърце.
Годините над нас се смеят, ...
  84 
Извивки меки и усмивка от искрящо сребро
блещука в скъпоценни камъни през пурпурни черти.
Момиче се взира в залязващите звезди
под оттенъка на лунен контур, наднича светлината.
От нейното място, под разцъфналите небеса ...
  85 
Слушам твоят глас опиянен,
чудя се какво ми стори...
Мисля си за теб и мен,
как показваш ми простори нови...
Говорим с часове, ...
  96 
Ж И В О Т Н А З А Е М 17
За тежестта на другите светове,
за духовните наши проксита
ни предстои все още,да разберем,
да усетим,техните гравитиращи стойности. ...
  103 
Цветето ти за мене се разтваря
и ме приласкава в твоя свят...
Дъхът ти с кожата ми разговаря
и мечтите ми, очите ти, четат...
Погледът ми среща се със твоя ...
  203 
Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...
  113 
Единствен вик
разцепи тъмнината
Разчупи я,
на милион и сто
парченца малки.. ...
  65 
сладост моя
сладост тъй горчива
нищо не премахва
нищо не затрива
твоя вкус ...
  132 
Всички живееха през деня, но аз предпочитах нощта. Всеки искаше да стъпи на сушата, но аз предпочитах да съм кораб в океана. Въпреки силата на мнозинството, винаги съм искал да бъда в малцинството. Сега може би ме мислят за луд, но на кого му пука? Дали това, че съм войник на собствените си желания ...
  184 
Бяхме ли в тази лъжа или слизахме бавно
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити ...
  105 
От дълбините на мрака ще ти подам ръка...
От пъкъла ще извикам името ти...
...ще ме чуеш ли....
На кладата ще те призова, с мен да потанцуваш, като за последно...
И после, след като изцяло изгоря, ...
  91 
Минава Златето адвокатката. Компанията откровено се облизва.
Ангел:
- Бе, я гледайте и не коментирайте… По-добре е да гледаш, което не можеш да чукаш, вместо да чукаш каквото не можеш да гледаш…
хххх
Обсъждаме футбола. Ангел: ...
  145 
Създавам я от клечици и кал,
но пак е приказка. И е вълшебна.
Където и без мен да си живял,
безмълвията по ъглите дебнат.
Създавам я от стъпки в девствен сняг ...
  162 
БОЖЕ МОЙ, ПОГЛЕДНИ МЕ ЗА МИГ?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! – ...
  133 
ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
  141 
По улицата,крива ...вода ръждива се разлива.
Небето тъй се е събрало ,че нийде няма бяло.
А тъмнината ,тя във нея ,пролайва светлината.
Страх,начало ли е или нечий грях,съскане,Боже!Времена,лютиви чушки.
Отново ,мъглата е предвесник на беда. ...
  111 
A young heart's world - in a cage,
trapped in a tower, till the morrows age.
It breathes its tears, it tastes its rage,
kept in soft skin, woven of sage.
A fragile soul, heard not calls, ...
  143 
Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...
  135 
Петя
За Дубарова Петя ще поговоря
Тук в стил скромно поетичен.
Стиховете на момичето това,
Поетесата прекрасна – песни ...
  129 
Точката на топене
на стоманеното ми сърце
е някъде между
топлотата на бедрата ти
и пронизващия студ ...
  136 
Полудяваш в живота, когато не разбираш какво ти е дал.
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...
  94 
В днешно време девствеността сякаш е бреме
и девойките бързат някой да им я вземе.
  130 
Борбата е безмилостна.
Жестока.
Борбата,както казват,
е себична.
Аз печеля, ...
  112 
Предложения
: ??:??