В памет на брат ми Георги Георгиев, починал на 20 август 2021 година
Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, гра ...

Елена и Тихомир дойдоха заедно в кабинета на съдията от Районния съд Сава Иванов, за да разрешат абсурдното недоразумение и да „прочистят“ своя мечтан дом от „натрапника“. След като представиха документите за собственост, получиха неприятна изненада:
Съдия Сава Иванов заяви:
— Изглежда, че случаят в ...

Дворцовата зала, която поначало бе огромна, сега бе приела доста по-мащабни размери, препълнена от множеството благородници, но и глави на стари стихийни родове. Само че колкото и грамадна да беше, тя изглеждаше немислимо тясна за напрежението, което се нагнетяваше там в момента.
Колони от син мрамо ...

– Опитах, вярвай ми, опитах!
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...

Срещнаха се зимата и есента.
Всяка в своята премяна.
С тон оранжев и със снежна красота,
прегърнаха земята и Балкана.
Дърветата приведоха снаги ...

След полувин час идва смяната. О, имам още време, няма да затварям страничката на спомените...
Звън на Скайп.
'' Татко Пепи, избрана съм за стаж в Брюксел в правна комисия към ЕП, ще ти изпратя самолетен билет да ми гостуваш за 15 дни ''.
Беше едно незабравимо преживяване, макар и за кратко време, с ...

На Б.
Започна да ми писва вече, знаеш ли?
Повторих ти го, че и дваж, и триж.
Разбираш български, за начинаещи.
По пътя свой със здраве да вървиш. ...

И пием, и пеем под тежката сива
мъгла, зад която небето се свива.
Пресилено, гръмко, напук на съдбата,
пришита със въглищночерна подплата.
"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне - ...

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...

Днес вали пресен дъжд – на промоция,
на цена „капка милост за две“.
Като бонус ни черпят с емоция
зад прозореца чаша кафе
и късметче от паднали облаци, ...

Ти само гледай – слънцето ще сложи
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...

ПИСМО ОТ РАЯ
Бяла птица – долетяла, спряла се пред моя дом,
над възглавката ми бяла нареди ми стон след стон,
сам-самотна сиротинка и с проскубани криле,
вдигна облак с перушинки над смълчаното поле. ...

Кога загубихме пъпа си, българи!?
И защо толкова лесно предадохме миналото?
И за какво се кланяме на чуждите...
за имане, пълно със зло. Тъмница...
Бог тъгува за нас... Но ние танцуваме!? ...

Вали, не спирай! Бял, искрящ и чист,
омръзна ми от кал, тъга и киша,
превръщай всичко сиво в нотен лист,
мелодия не мога да напиша,
а само стих. За края и началото, ...

Прилежно чаках автобуса на спирката. Още от къщи нещо ме присърбяваше носа, ами какво да правя работа на смяни, няма делник, няма празник, както ти се падне и нощна, и дневна, но нали парите оправдават всичко.
Не, че някой ни проверяваше, особено нощното дежурство, но обичах да съм лъснат, бръснат и ...

Младата лекарка Елена, доведена майка на петгодишния Мирослав е купила с помощта на роднини в чужбина дом. Но се оказва, че тя споделя собствеността на къщата с друг мъж. На който, по странно стечение на обстоятелствата, детето е пълно копие. И това променя животите на всички тях завинаги.
„Мамо, ма ...

Цяло лято безводие,
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!
Търсим в някой вината, ...

Пролет, лято, есен, зима,
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...

Миг на споделяне. В погледа дишаща
честност изгаряща. Боже, красива си!
Цял свят обходил – съзнание скитащо –
всичко съм виждал. Но ти самодива си.
Ти, непознатата, галиш ме с тайната, ...

Прибира лятото горещите си дни
и есента пристига с тихи стъпки.
Дихания на кестени и цветни глъбини
по тротоарите рисуват с нежни багри.
Листата пак танцуват в своя златен дъжд ...

На кого мъката си да изплача.
С кого тъгата си да споделя.
На чие рамо да положа натежалата глава.
Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат
а ще успеят да ме видят и без думи без слова ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/zatvoreni-v-miga
ЗАТВОРЕНИ В МИГА
На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо, ...

***
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...

Ето го него убийствен, прекрасен
днес той не е същият, а толкова страстен.
Затваря вратата, излиза от вкъщи
и за да впечатлява не ще се усмихва, а мръщи.
Накипрен, наконтен забравил какъв беше ...

ДРАСКОТИНА
... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни,
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни,
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер, ...

„Живей на късмет, сине,
на всичко издържай.
И дето дойде,
там го вържи!“

участват : Атанас Борисов, Красимир/Козарев , Ангел Бисеров, Стамен Иванчев.

Животът - лабиринт
„тунелно парцелиран“ -
разнищва те без „финт“
и... без да е умиран...
Музикалният фон се състои от мелодия, предоставена за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Book: Алеша Бесконвойный
Алеша Бесконвойный
Василий Шукшин
Его звали-то не Алеша, он был Костя Валиков, но все в деревне звали его Алешей Бесконвойным. А звали его так вот за что: за редкую в наши дни безответственность, неуправляемость. Впрочем, безответственность его не простиралась беспредельно: ...

Синигерът запя в гората,
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...

Знаци на любов
Знаците на любовта,
Те са действия, картини -
Те "говорят" за човека,
Те добре говорят. ...

Взех си
бойният дух
и стрелите.
Салют
за твоите следващи, ...

Заглъхна песента на птиците,
и Слънцето намусено се скри.
Дъждът се стича пак по жиците,
и мокри пожълтелите треви.
Лятото събра си куфара, ...

Със сетивата усещам,
със сърцето долавям
и с разума разбирам,
че невъзможното не можем
да направим - да върнем времето, ...