Корекции по коректурите на житейската фабула
Никога не си оставяй магарето в калта,
ако не искаш да те излага с мурафети по мостовете,
винаги много внимавай за спирачките и скоростта
на провокиращи, глупави мисли, що се промъкват, ...

...---... Както винаги получих СМС да я чакам на летището.
Стори ми се с малко уморен, загрижен вид. Предупредих те, фрау.
Обичайните шеги по пътя към къщи, какво ще ядем, какво ще пием, и...какво ни чака.
И както обикновено я започваме от входната врата.
- Чакай, Питър, ще имаме време... би ли ми д ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и пета
Страхът на всемогъщите
Конкър Дивия получи заповедта от Мъдреца с решенията на Събора в началото на третата декада от пролетта. Знаеше, че при вече стотиците известни случаи на ментални атаки към ангарските бойци от с ...

Потрепнат ли веднъж у теб крила,
у някого се вдигат урагани.
Отвориш ли затворена врата,
сърцето ти е вече в чужди длани.
Надяваш се, че в следващия миг ...

Казват, че сме направени от кал,
Че жената е от Адамово ребро.
Чудя се защо мен Бог ме е създал-
С душа памук, а сърцето от сребро.
На мекото се сяда най-удобно- ...

На моя дългогодишен приятел Валентин Атанасов – Янкиш
Планината се разгръщаше нашироко пред погледа, без остри линии, сякаш сам Бог я бе изгладил с длан преди хиляди години и оттогава никой не беше я обезпокоявал. Смесената гора от дъб и бор обхващаше по-ниските склонове, но колкото по-нагоре се кач ...

В края на хиляда деветстотин шейсет и девета година Ню Йорк беше като уморен тигър. Той лежеше край мътните води на Източната река, обвит в неонов дим, и броеше часовете до края на едно бурно десетилетие. Годината на промените си отиваше, оставяйки след себе си миризма на изгорен барут от далечни во ...

Толкова го обичам, че не мога да си позволя да го видя безжизнен.

Не ме помни! Недей!
Бях тук и си заминах.
Бях ангел. Бях злодей.
Бях липса - не достигах.
Преследвах и преследван бях. ...

Когато смисълът се свлича в стих, ти смисълът разбра ли?
Докосва те.
И отлетява.
Смисълът.
Стихът остава. ...

Дали умираш днес, сега
или живееш сто години.
Хиляда нека бъдат те.
На тебе няма да ти стигне.
Отчаян сграбчваш всеки ден, ...

Бяхме си говорили отдавна,
когато си отидем от света,
в какво животно ще ни е душата.
Ех, не помня отговорът..
Изглеждаше ми да е птица, ...

Очите на мама - прясно окосена трева,
нежен полъх в лятна вечер, галят.
Мечтателско зелено е този цвят,
който и художниците не познават.
Очите на мама - огромни вселени, ...

С трепет питая твоето нежно дихание
в нощта забързана и толкова млада,
часовете се къпят в стаено мълчание
на бляскава звездна каскада.
Неизречени думи завиват голата ми снага ...

Тя влезе в стаята. Тялото й се тресеше от неудържима ярост, а погледът ѝ се заби безмилостно в мен. В очите й нямаше следа от разум, само студено, витаещо обещание за наказание. Обърнах се към Тони в търсене на отговор, но той изглеждаше също толкова изгубен и уплашен, колкото бях и аз. Тя пристъпи ...

В тихата пламнала нощ,
озарена от звездни пирамиди,
вървя по пясъчен самотен мост
и впивам взор в скалните морски масиви.
Пред мен се шири божествена пустош, ...

Аз нямам грехове, които да събличам
от голото си нажежено тяло,
защото смело прегрешенията си обичам,
преродили ме в момиче силно, зряло.
И често си измислям правила, ...

Знае (мъдра е тя), че не чини ни грош,
любовта ѝ на циганка... скрита я носи
и изпява живота – добър или лош,
само път нараняващ петите ѝ боси.
Само вечер, щом спре с небесата за дом, ...

Печатницата на Рая пусна „Какво да не се прави?“; издателството на Ада лансира „Какво да се прави?“.
Рекламация: реклама е съдържание, което не бива да се приема.
Книгопродавач жали: – Има приход, няма доход.
Критици стават онези, които нито са атлети, за да подхождат за разбойници или труженици, ни ...

Още една изтощителна работна седмица е към края си. Много работа, кратък и лош сън, но иначе всичко е наред. В момента животът ми тече съвсем нормално. Работа, работа и все още съм сам.
– Алекс, ще бъда много щастлива, ако най-накрая намериш време да се запознаеш с едно момиче и да го доведеш вкъщи. ...

Няма как, няма как,
с падащия мрак,
светлината да угасне.
Тя бавно и полекичка
ще расне. ...

Има думи, от които се нуждаем,
за да вкусим техния смисъл,
да бъдем себе си отново мечтаем,
през живота ни суетно залисан.
Има погледи, които ще търсим... ...

Лутам се объркан сред зали на
времето, в музея на древната светлина.
Озъртам се жадно навсякъде —
в търсене на най-възвишената красота.
Ненадейно за миг ми спря дъхът — ...

Педро е беден, но има осем деца
днес за него работа няма
а вкъщи го чака болна на легло жена
Педро има един-единствен проблем –
как да намери за семейството си храна? ...

В дома ми любим,
тъй топъл и мил,
дето с теб създадохме с обич и труд,
след време в него, ей тъй - небрежно и забързано
някой друг ще върви по пантофи обут. ...

Вярвам ти, Висше Аз,
взорът ти обхваща
много повече от
моите човешки очи.
Вярвам ти, макар да знам, ...

През летните жеги все търсим прохлада... Обичам много морето, но предпочитам планината... И не само през лятото... Наскоро по една телевизия гледах чудесно предаване за ‘Козя стена‘ - прехода към върха през лятото... И настръхвах през цялото време - този преход го минах през зимата... Преди доста го ...

Let's go, Mr. Frodo!
Are we ready? What do you think?
Hurry up, Mr. Frodo!
We have to destroy the Ring.
I see your burden, Mr. Frodo! ...

Резюме (Част 1):
„Един навигатор, четири години абсолютна изолация в дълбокия космос и софтуерен заговор, който бавно прекъсва връзката със Земята. Мъжът вярва, че компютърните системи на изолираната станция са неговият най-сигурен щит. Милър е убеден, че на станцията има неканен гост, който умишлен ...

TB-303

Когато времето затвори своята врата
и шумът на света потъне в тишина,
ще остане един въпрос без отговор
дали сме били миг, или сме били простор?
Човекът се ражда с очи към небето, ...

Обичам на хората аз да помагам,
щастлива съм, чуя ли думи добри
и винаги смело до край се раздавам
на всички приятели с чисти души.
Щом видя безпомощен старец да крета, ...

Шепот на спомени сиви,
в сърцето още живи,
Вятърът в косите разказва
за тишината и спокойствието
на старата любов. ...

Недей да идваш, недей
и да ми пишеш не смей.
Да се обадиш - задръж
моя номер е чужд.
Стой далече от мен, ...

Спряхме пак локомотива!
Бива ли така? Е, бива!
Уж им бяхме само гости,
а вратите си залости
и без нас потегли влакът. ...

Отговорност
Напълно отхвърлям пълната детерминираност,
тя е само генетична база за възможните директиви,
личният избор е винаги отговорния шеф доминантен
за осъществяване на предстоящите перспективи. ...

ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...